— Говорех за другата ти сестра. — Леля Мариета извади от ръкава си смачкана кърпичка и си избърса очите. — Милата, сладката Вивиан. Такива надежди хранех за момичето… Дори насън не бих си помислила, че един ден ще избяга в Гретна Грийн с някакъв си констабъл. — Тя изрече думата „констабъл“, сякаш беше най-ужасната ругатня, която можеше да си представи.

— Той е полицай, леличко, не сериен убиец. Освен това двамата нямаше да избягат, ако Каролайн не им бе дала благословията си. Каза ми, че й омръзнало да вижда захласнатите им погледи през масата. — Порция се обърна към Вивиан и прясно изпечения й съпруг, застанали до красиво аранжирана маса с цветя. И сега се гледаха влюбено.

— Ах, ето го и братовчедът на баща ти! — Леля Мариета моментално скри кърпичката в ръкава си. — О, Сесил, Сесил! — извика тя и махна на новодошлия да отиде при тях. После се наведе и съзаклятнически обясни на Порция: — Много пъти съм се чудила защо един толкова приятен мъж не се е оженил досега.

Порция се извърна, неспособна да скрие знаещата си усмивка.

— Надявам се лорд Тревелиън също да му зададе този въпрос.

— О, вие трябва да сте братовчедът Сесил! — извика Ейдриън и се изстъпи заплашително пред слабичкия мъж. — Каролайн ми е разказвала много за вас.

— Така ли? — Не знаейки дали да се чувства поласкан или да се уплаши, братовчедът Сесил наклони дебело намазаната си с помада глава. С черните си, малки като копчета очи той огледа залата, сякаш търсеше път за бягство. — Аз винаги съм харесвал много момичето, наистина. Разбира се, никога не съм престъпвал правилата на приличието — добави нервно.

Ейдриън го дари с окуражителна усмивка.

— Каролайн често споменава любезността и великодушието, с което сте се отнасяли към нея и сестрите й през изминалите години.

— Така ли? — повтори глупаво Сесил. Увереността му нарасна и той се изпъчи като горд фазан. — Надявам се в скоро време да имаме случай да си поговорим, милорд. Дойде ми на ум, че може би имате желание да се отървете от най-малката сестра. Ако зестрата е достатъчно голяма, може би ще изявя готовност да ви помогна. Младата Порция има своенравен характер, понякога е дори безсрамна, затова смятам, че е необходима здрава ръка, за да я вразуми.

Ейдриън се усмихна още по-широко. Сложи ръка на рамото на Сесил и го поведе към вратата.

— Идеята ви е отлична — заяви ведро. — Защо не излезем за малко в градината, за да я обсъдим веднага?

Ейдриън се върна скоро, но беше сам. Набързо изтупа прахта от жакета си и изпъна брокатената жилетка. Огледа съжалително раничките по кокалчетата на пръстите си и си пожела бъдещата му съпруга да не ги забележи.



— Наистина ли имаш намерение да се ожениш с толкова зле вързана вратовръзка? — попита Джулиън, който се появи сякаш от нищото, и веднага се зае да направи най-сложния възел, който познаваше.

Ейдриън го изгледа укорително.

— Проклятие! Иска ми се да престанеш да се промъкваш така зад гърба на хората. Щях да получа сърдечен удар.

Джулиън кимна ухилено.

— Упражнявах се. Дювалие беше прав поне в едно. Може би наистина е време да използвам особените си дарби — поне полезните от тях.

Ейдриън сложи ръка на рамото му и го притисна до гърдите си с искрена привързаност.

— Съгласен съм, стига да не те заловя как се превръщаш в прилеп и обикаляш около полилеите.

— Каролайн ми каза, че си отиваш.

Двамата братя се обърнаха заедно и се озоваха лице в лице с Порция, която също се беше приближила безшумно. Тъмните й къдрици бяха вдигнати на темето, а високата яка на бялата муселинена рокля беше почти в тон с новата мода и не даваше повод за коментари.

Ейдриън хвърли остър поглед към брат си, извади джобния си часовник от жилетката и щракна капачето.

— Почти полунощ. Трябва да вървя. Не бива да оставям невестата си да чака.

Той щипна с обич бузката на Порция и се запъти към огромната камина, чийто перваз трябваше да послужи за олтар, Джулиън и Порция останаха сами. Тя се огледа, за да е сигурна, че никой не ги подслушва, и заговори решително:

— Каролайн ми каза, че искаш да отидеш в Париж и да намериш вампира, който е създал Дювалие.

Джулиън кимна.

— Точно така. Дювалие вече го няма, Ейдриън се жени и аз реших, че е крайно време да взема живота си в свои ръце. Може би няма да остарея, но това не означава, че няма да стана възрастен. А, ето го и викарият — прекъсна се той, видимо облекчен, че може да смени темата. — Време е да се върнем в залата. Дълбоко съм благодарен на Каролайн и Ейдриън, че не се венчават в църква — осветена земя и тям подобни, — но всички тези свещи и одеждите на свещеника будят у мен желанието да скоча през най-близкия прозорец.

Той се обърна да си върви, но в следващия миг изруга беззвучно и се обърна. Привлече Порция в прегръдката си и нежно я целуна по челото. Устните му потръпнаха от допира с коприненогладката кожа.

— Не ме забравяй, малката — пошепна дрезгаво.

— Как бих могла. — Когато той се отдели от нея, Порция неволно попипа яката си. В очите й вече не светеше детска невинност, а женска мъдрост. — Винаги ще нося белези, които ще ми напомнят за теб.

— Порция! — извика леля Мариета. — Трябва да заемеш мястото си. Остават само три минути до полунощ.

— Идвам, идвам — извика момичето с поглед през рамо. Когато се обърна отново, Джулиън беше изчезнал. Смръщила чело, тя претърси с поглед минаващите наблизо гости, но не откри никъде стройната, елегантна фигура.

Въздъхна с копнеж и се върна на мястото си, без да забележи сянката, която се плъзна покрай огромния полилей в средата на залата.



— Коя мис Кабът ще бъдете днес? — осведоми се сухо Уилбъри, когато Каролайн застана на прага, готова да отиде при съпруга си пред импровизирания олтар, за да изрекат брачните клетви и да станат мъж и жена.

Тя се засмя и игриво потупа по ръката стария иконом с букета от бели рози, които ухаеха зашеметяващо.

— Не се шегувайте така безсрамно, Уилбъри. След тази нощ ще трябва да ме наричате лейди Тревелиън.

Мъжът въздъхна и костите му изпукаха.

— Предполагам, че сте права. Само след една минута ще станете господарка на замъка. — И се покашля многозначително.

— Една минута — пошепна задъхано Каролайн, колкото уплашена, толкова и учудена.

Ала уплахата се разтвори във въздуха, когато надникна в залата и видя, че Ейдриън я чакаше пред камината. Косата му светеше под светлината на безбройните свещи, в очите му грееха любов и нежност. Беше невъзможно да устои на поканата в погледа му.

Каролайн извади едно цвете от букета си и го затъкна зад ухото — безмълвна дан на благодарност към жената, която ги беше събрала. Вдигна букета си и закрачи сама към бъдещия си съпруг. В този момент всички часовници в замъка забиха едновременно и възвестиха идването на новия ден.