Тереза Медейрос - След полунощ

— Ако кажа да, ще си отидеш ли? Какво ще направиш, ако ти кажа, че нощта, която прекарахме заедно, е била за мен само забавно малко приключение? Че съм те прелъстил много по-лесно от всички други жени досега? Че съм се уморил от неопитността ти и че предпочитам опитните ласки на уличници и оперни танцьорки пред несръчните ти нежности и постоянните ти уверения в любов?

Каролайн се отдръпна, неспособна да остане спокойна пред жестоките му думи. Той я сграбчи за раменете и я раздруса грубо.

— Това ли е, което искаш да чуеш от мен? Ако ти кажа, че още от началото не съм искал друго, освен да те прелъстя и да те захвърля като стара дреха, ще ме намразиш ли достатъчно, за да ме напуснеш?

— Не — пошепна тя и вдигна поглед към него, без да изтрие сълзите от очите си. — Това ще ме накара да те обичам още по-силно. Защото ще знам, че ме обичаш достатъчно, за да изложиш на риск душата си, като ми наговориш подобни крещящи лъжи.

Ейдриън изруга гневно, пусна я и се отдалечи на няколко крачки.

— Знам, че си готова да рискуваш живота си, за да останеш с мен, но какво ще стане, ако родиш дете — сред тази лудост? Нима си готова да рискуваш и неговия живот — или душата му?

Каролайн неволно попипа корема си.

— Може би вече нося детето ти…

Досега Ейдриън успяваше да крие любовта си зад неподвижно изражение, но когато погледна тялото й, не успя да скрие безнадеждността в очите си. Едва тогава Каролайн осъзна, че е направила ужасна тактическа грешка.

— Това е още една причина да те отпратя — изрече тихо той и я погледна в очите.

По бузите й отново потекоха сълзи.

— Ако го направиш, Ейдриън, значи Дювалие вече е спечелил.

А тя — загубила. Съзнанието за това се разсипа по езика й като горчива пепел.

Решена да докаже, че и тя може да бъде безогледна като него, Каролайн вирна брадичка.

— Ако бях уличница или оперна танцьорка, щях да имам право поне на последна целувка. — Взе лицето му между двете си ръце, надигна се на пръсти и впи устни в неговите. Точно така беше постъпила и през онази омагьосана нощ във Воксхол, когато му даде целувка, а с нея и сърцето си, без да забележи.

Сега той не беше в състояние да устои на това изкушение — също както тогава. Когато устните му се отвориха, за да пропуснат меденосладкия й език, ръцете му се вдигнаха от само себе си и я прегърнаха, притиснаха меките й контури към коравото му тяло. Той заотстъпва назад и я поведе към паравана в другия край на стаята. Каролайн го последва с готовност.

Зад паравана Ейдриън се отпусна на един стол и я взе в скута си, без да отделя устни от нейните. Каролайн усети настойчивостта на целувката му, защото чувството беше същото, което бе завладяло и нея. Отчаян глад за любов. Глад за търсещи ръце, горещи въздишки и неустоимото пулсиране на мястото, където телата им искаха да се слеят. Борба със смъртта, с мрака и ужасите, които разпространяваха чудовища като Дювалие.

Когато той отвори деколтето на роклята й, тя притисна устни към брадичката му и вкуси с безкрайно удоволствие солената му кожа, наболите косъмчета на брадата му погъделичкаха чувствителните й устни.

Каролайн вдигна глава и забеляза, че той е разголил гърдите й и ги гледа жадно. Зърната им бяха твърди и червени като череши.

— Брат ти… — пошепна задавено тя и зарови пръсти в косата му.

— Ще спи още много часове като камък — увери я той и засмука едното зърно с нарастваща страст. Каролайн простена сладостно. Когато желанието заплаши да я надвие, стисна безпомощно бедра.

Той я повдигна леко и я побутна да разтвори бедра и да го възседне. Каролайн се намести точно върху издутината на панталона му и отново простена. Лекият натиск беше достатъчен да разпространи в тялото й изпълнена с очакване горещина. Потрепери, когато ръката на Ейдриън изчезна под полите й, плъзна се нагоре по меката кожа на бедрата и се потопи в отвора на бельото й. Когато видя влюбената двойка във Воксхол, тя се запита какво търсеше ръката на мъжа под полите на жената и защо тя се извиваше и стенеше така безсрамно. Сега знаеше.

Ейдриън разбра, че не е нужно да я подготвя — тя беше повече от готова за него. Въпреки това не престана, докато не се принуди да улови вика й с устни.

Целувката й беше единственият предвкус на небето, който щеше да усети някога. Отвори панталона си и проникна в нея, без да сваля бельото й.

Този път не й позволи тя да определя темпото. Обхвана дупето й с две ръце и я повдигна. Тя уви крака около кръста му, вкопчи се здраво в него. Той я облегна на стената и ускори тласъците, без да откъсва устни от устата й.

Точно когато Каролайн повярва, че няма да издържи нито секунда по-дълго на това безумно удоволствие, без да изкрещи с такава сила, че да събуди и мъртвите, Ейдриън се заби в нея с последен могъщ тласък и двамата заедно стигнаха до върха.

Тя се отпусна в ръцете му, но той не излезе от нея. Желанието й беше двамата да останат вечно в тази поза, със слети тела, треперещи от преживяната наслада. Ейдриън бавно се свлече надолу по стената, без да я изпуска от ръцете си.

Вече не можеше да се преструва на равнодушен. Когато заговори, гласът му беше подрезгавял от разкаяние:

— Сега ще се прибереш на сигурно място в Лондон, а аз ще взема Джулиън и ще тръгнем отново да преследваме Дювалие. Обещавам, че ще ти пиша. Ще ти пращам пари, за да живеете спокойно. Не искам вече да зависиш от благодеянията на други хора. Възложих на Алистър да се погрижи за делата ми в Лондон, така че Вивиан също ще живее спокойно и няма да се притеснява дали ще може да сложи ядене на масата.

Каролайн усети как малкото останала топлинка в душата й замръзна. Внимателно се отдели от него и се изправи. С цялото достойнство, на което беше способна в този миг, подреди полите си и закопча корсажа на роклята. Когато се огледа нерешително, Ейдриън й подаде една кърпа от близката етажерка, за да се почисти.

Тя се обърна отново към него и лицето й беше напълно овладяно. Това му напомни как преди две вечери беше влязла в рицарската зала, облечена като Вивиан.

— Ако си мислиш, че ще те чакам, много се лъжеш — заяви твърдо тя. — Боя се, няма да мога да се преструвам, че тези две седмици не ги е имало. Ти беше така добър да ми покажеш какво удоволствие може да изпита жената в мъжките обятия и аз няма да се задоволя да прекарам остатъка от живота си в студено, празно легло. Не е нужно да ми изпращаш пари. Ще се опитам да си намеря съпруг — или някой мил, великодушен джентълмен, който да ме направи своя метреса.

Ейдриън закопча панталона си. В очите му светнаха опасни искри, каквито не беше виждала досега.

— Е, кой от двама ни ще иде в ада заради лъжите си?

Каролайн отново приглади измачканите поли на розовата рокля и продължи, сякаш той не бе казал нищо:

— Много ми се иска да хвърля тази рокля на боклука, но няма да го направя. Ще помоля слугите да я изперат и ще ти я върна. Надявам се да те утешава, когато останеш само с призраците си и няма кой да те топли нощем.

С тези думи тя се обърна и го напусна. Тъй като Джулиън спеше, не посмя да си достави удоволствието да затръшне вратата зад гърба си.

Каролайн слезе като хала по стръмната каменна стълба и мина по мостчето между двете кули, обляна в горещи, гневни сълзи. Звездите вече избледняваха, дъждът бе престанал преди доста време и утрото обещаваше да бъде добро. Ала без Ейдриън в душата й винаги щеше да цари черен мрак.

Когато стигна до средата на мостчето, Каролайн забави крачка. Не й се щеше да се прибере в самотната си спалня. Там нямаше какво да прави, освен да се измие набързо, за да се освободи от миризмата на Ейдриън, и да започне да си събира багажа.

— Невъзможен мъж, упорит като магаре! — изсъска тя, обърна се настрана и сложи ръце на парапета. Заби нокти в грапавия пясъчник и се зарадва на болката, която я прониза. Вятърът развя косата й и почти пресуши сълзите й. — Трябваше да му забия колчето в сърцето, когато имах този шанс.

— Е, чак пък толкова… В последно време Ейдриън явно показва предпочитания към кръвожадни жени.

Каролайн се обърна стреснато и откри пред себе си едра фигура, увита в наметка, със скрито под качулката лице, която и препречваше пътя към спалнята. Беше готова да се закълне, че преди няколко секунди мъжът не е бил там.

— Как стигнахте дотук? — попита тя, опитвайки се да успокои лудото биене на сърцето си.

Мъжът свали качулката и тя видя гладка тъмна коса. Пълните устни бяха изкривени в усмивка, едновременно чувствена и жестока.

— Може би съм долетял.

Каролайн се постара да прикрие нарастващия си ужас.

— Надявам се, не очаквате да повярвам в тази глупост, мосю Дювалие. Благодарение на Джулиън знам, че вампирите не могат да се превръщат в прилепи.