Сключи ръце около гърдите й не със страст, а с възхищение, сладко я целуна по устните, преди да коленичи отново. Чорапогащникът й бе в сивкав оттенък и горната му част бе от прозрачна дантела. Той я целуна през дантелата. Когато издърпа дантелата надолу, целуна направо кожата й и копнежът му така нарасна, че едва не разкъса чорапогащника на парчета, докато го издърпваше от краката й. Овладявайки желанието си, той се отдаде на този празник за очите, който му предлагаше очарователната гледка. Тя поглади веждите му с нежни пръсти, докато Грант изследваше всеки сантиметър от тялото й, докосваше я, целуваше я, опитваше сладкия й вкус. Той се наведе и потърка нос в триъгълника на нейната женственост.

— Грант — почти без дъх промълви Шели.

Той се изправи веднага, вдигна я на ръце и с лекота я понесе нагоре по спираловидната стълба.

Остави я да стъпи встрани до леглото и отметна покривалото. Изпепеляваща страст и нежна любов се бореха в очите му, когато я положи на леглото. С дързост, каквато не знаеше, че притежава, защото никога преди не се бе проявявала, тя се подпря на лакти, за да го вижда, докато той бързо се освобождаваше от дрехите си.

Докато смъкваше тесните си слипове надолу по мускулестите си бедра и прасците, тя възхитено се взираше в открояващата му се мъжественост. Грант се приближи към нея бавно, без да бърза прекалено, за да не я изплаши. Затова бе изненадан, когато Шели му каза:

— Ти си красив, Грант. Красив. — Срамежливите й пръсти се протегнаха да докоснат стегнатото му бедро. После тя се наведе напред и го целуна, отначало колебливо, после толкова настъпателно, че го остави без дъх, без мисли, сякаш без живот…

— Боже мой, Шели! — Грант се отпусна на леглото до нея и я сгуши в прегръдката си. Натискът на ръката му върху гърба й я приближи още повече към него. Мекотата на корема й пое силата на желанието му и пулсът им се сля в едно.

Той плъзна ръка по бедрото й, толкова бавно, че умоляващ шепот се изтръгна от устните й. Мъжът ги улови със своите устни, докато ръката му нежно раздели бедрата й и докосна най-съкровената точка на нейната женственост. Милувката му бе опияняваща. Когато стана по-настойчива, нейните ръце се сключиха около врата му. Дъхът му бе като нежен полъх на вятъра в ушите й, когато тя изхлипа радостно:

— Не мога да повярвам, че това се случва. Да не би да е просто още един сън. О, Боже, дано не е.

— Истина е, любима. Ти си истинска. Скъпа и безценна за мен и толкова много жена.

Въздишка от удоволствие се откъсна от гърлото й, когато той я докосна така, както никога не бе докосвана. Сърцето и душата и мислите й се обляха от искряща светлина.

— Грант… — извика тя, като се опитваше да го придърпа отгоре си.

— Не, любов моя — прошепна той близо до врата й. — И двамата изпитваме едно и също, от началото.

Тогава замъгленото й съзнание не разбра смисъла на думите му. Само усети великолепното чувство, когато ръката му се плъзна по извивката на ханша й и я повдигна леко, за да посрещне мощния му тласък. Тя го пое, повдигна бедрата си над неговите и го притисна към себе си. Бе пометена от огъня му. И това, което се бе случило само веднъж в живота й досега, и то само преди секунди, се повтори, още по-върховно, по-пълноценно от първия път, защото сега той бе в нея.

Телата им още бяха преплетени заедно, а те лежаха, останали без дъх и изпълнени от наслада. Косата й бе като влажна коприна, която покриваше гърдите му. Ръката му леко галеше извивката на гърба й.

— Грант — прошепна Шели, като се поколеба да не наруши този момент на блаженство. — Вярваш ли в приказки?

Грант дишаше дълбоко и тя усети, че той се раздвижва отново.

— Не преди тази вечер.

Седма глава

Грант разглеждаше бърканите яйца, които бе набол на вилицата си, и каза замислено.

— Ти дори не попита.

Шели завъртя глава и го погледна въпросително.

— За кое?

Той бавно сдъвка хапката си, преглътна, отпи от кафето и отвърна:

— Нито веднъж не ме попита за Миси Ланкастър и мен.

Тя хвърли поглед към своята празна чиния. Не си спомняше откога храната не й се бе струвала толкова вкусна или откога не бе чувствала такъв глад. След като си бяха взели душ заедно, Шели се бе увила в неговия син хавлиен халат, който на Грант му стигаше до средата на бедрото, а на нея — до коленете. Тя го бе убедила да си облече само долнището на пижамата.

Сега, когато за пръв път закусваха заедно, тя го погледна и отново бе поразена от красотата му. Косата му беше още влажна от душа. Бузите му бяха гладки, защото се бе бръснал скоро. Косъмчетата по тялото му се къдреха и извиваха по начин, който продължаваше да я очарова, въпреки че ги бе изучавала безброй пъти през нощта със сънени пръсти и унасящи се очи. Тя си спомни точно соления вкус на тънката пелена от пот, която го покриваше всеки път, щом се любеха. Езикът й я изтриваше от кожата му, докато той й шепнеше любовни думи и прекарваше пръсти през косата й.

Погледът, който отправи към него сега, бе топъл и замечтан заради връхлетелите я спомени.

— За мен не беше важно да знам. Нищо, което си направил или би могъл да направиш, не би променило чувствата ми към теб. Мислех си, че ако искаш да знам, сам ще ми кажеш, без да трябва да питам.

Той остави бялата си чаша в чинийката и се протегна през масата, за да покрие ръцете й със своите.

— Нямам представа каква любовница е била Миси Ланкастър. Аз никога, никога, Шели, не съм бил неин любовник. Тя бе влюбена в друг.

Шели преглътна бавно.

— Ти беше ли влюбен в нея? — Обръчът на ревността се сключи около нея и започна да я притиска. Тя не искаше да знае, но трябваше да го научи.

Той се усмихна леко и поклати глава.

— Не. Никога не сме били нещо повече от приятели. Хиляди пъти съм си пожелавал да не й бях толкова добър приятел. Може би, ако не бях, тя щеше да е жива.

Виждайки обърканото изражение на лицето й, Грант каза:

— Нека ти обясня. Миси имаше връзка с един конгресмен. Той беше млад, хубав, известен, с амбиции в политиката… и женен, с три малки деца.

Намръщената физиономия на Шели показваше ясно мнението й за този неназован конгресмен.

— Точно така — каза Грант, имайки предвид изражението й. — Аз смятах, че не е влюбена в когото трябва, но тя бе луда по него. Както и да е — въздъхна той, — когато аз се присъединих към екипа на сенатор Ланкастър и се запознах с Миси, помежду ни възникна приятелство. Веднъж аз се съгласих неохотно да я придружа на един прием, където трябваше да се срещне с любовника си. След като онзи бе уредил някой да закара жена му вкъщи, „защото възникнало нещо спешно“, той се измъкна с Миси, за да прекарат заедно далече от хорските очи.

— И това им стана навик — предположи Шели интуитивно.

— Точно така. Аз попаднах в положението да ухажвам една от най-красивите млади и необвързани дами във Вашингтон заради удобството на любовника й. Или я прибирах от техните срещи и я изпращах до дома й в ранните часове, или тя си извикваше такси. Във всички случаи хората си правеха заключението, че момичето се среща с мен, а не с конгресмена с очарователната съпруга и трите деца.

Презрението на Грант към този мъж бе очевидно. Очевидно бе и презрението му към собственото му поведение.

— Какво се случи? — попита Шели внимателно. — Защо Миси се самоуби?

— Обичайното. Тя забременя и конгресменът побесня, когато му го съобщи. През цялото време тя наивно се е надявала, че той ще напусне жена си заради нея. Аз я бях предупреждавал от месеци, че надеждите й са напразни, но Миси не ме послуша. Обади ми се от тайния им апартамент. Когато пристигнах там, тя бе неутешима. Той й бил казал, че ще уреди един таен аборт, но че това е всичко, което може да очаква от него. Когато я оставих в дома й, я посъветвах да си легне и да поспи. На следващата сутрин тя беше мъртва.

Шели постави ръката си върху неговата.

— Защо не каза на никого истината, когато бе несправедливо обвинен и уволнен от работа? Ако бе отишъл при сенатора и му бе разказал, нямаше ли да ти повярва?

— Може би. Не знам. Ако не бях назовал виновника, сенаторът можеше да си помисли, че съм си измислил цялата история, за да се защитя. А ако му бях казал кой бе другият мъж, той вероятно щеше да му обяви война. Щях да се радвам да видя как подлецът си получава заслуженото, но не исках да съсипвам жена му и децата. Те бяха единствените наистина невинни в цялата бъркотия. Дори Миси бе достатъчно голяма, за да знае, че се плаща за всичко.

— Малцина биха постъпили като теб, да поемат вината за нещо, което не са извършили.

Грант се засмя дрезгаво.

— Не ме обкичвай с медали, Шели. В онзи момент действията ми се ръководеха от апатия, не от лоялност. Беше ми писнало от двуличието и сплетниченето. Ако колегите ми смятаха, че мога да съм толкова коравосърдечен, то аз не исках да имам нищо общо с тях. Те бяха готови, дори нетърпеливи да повярват във вината ми, че съм съсипал живота на момичето. Аз просто изобщо не се интересувах какво си мислят за мен. — Той спря за момент, а тя го гледаше трогната. — Когато отидох във Вашингтон, летях в облаците, почти фанатично уважавах правителството и личностите, които се включваха в него. Не след дълго открих, че те са хора точно като всички останали, с всички слабости на човешката природа. Когато си тръгнах, чувствах, че съм над всичко това. — Той впери сиво-зелените си очи в нея и добави: — Но и аз не съм по-добър от тях.

Грант я издърпа да се изправи и да заобиколи малката маса, за да застане пред него. Хвана и двете й ръце в своите.

— Ако се бе появила на лекциите ми като омъжена жена, пак се съмнявам, че това би имало значение за мен. Като те видях след десет години раздяла, зряла и по-красива отвсякога, не бих позволил на никой съпруг да ми попречи да те имам. Бих направил всичко, бих казал всичко, за да предизвикам това, което се случи между нас снощи.