— Боже, и това ако не е неподходящо избрано име.1

— Често ли се обажда? — попита Шели небрежно, докато подреждаше листовете, които вече бе проверила.

— Ревнуваш ли?

— Не — отвърна тя кратко, но опушеният нюанс на сините й очи му подсказа, че под повърхността тлее някакъв огън.

Той се ухили дяволито.

— Обажда ми се в дните, когато не си е забравила нещо в стаята, за което трябва да се върне, или когато не ме среща случайно в Студентския център. Тактична е горе-долу като локомотив.

Шели тъкмо се канеше да каже, че не смята за редно някоя от неговите студентки да му се обажда, когато се запита какво право има тя да коментира. Ако трябваше да се съди, тя и Пру Цимерман бяха на равна основа.

— Тя е привлекателна по един малко неприличен начин.

— Това е заобиколен начин да кажеш, че има големи гърди ли?

Тя зяпна от изненада и той се разсмя на изражението й. Понамусена, Шели затвори уста и процеди през зъби:

— Виждам, че си забелязал.

Той се разсмя още по-силно.

— И булдозер бих забелязал, ако постоянно се блъскам в него.

— Горкичкият — промърмори тя. — Какво да правиш, като всички момичета в университета са поразени от чара ти.

Усмивката му внезапно се смени с ядосана гримаса.

— А ти си самата невинност. Виждам как те гледа момчето, което седи до теб — постоянно ти се блещи през пътеката. — Изражението му малко се смекчи. — Предполагам, че трябва да съм ти благодарен, че го държиш буден по време на лекциите. — Той се приближи, докато остана на сантиметри от нея. Шели трябваше да отметне глава назад, за да вижда лицето му. — Мога да се поставя на негово място. И мен ме държат буден фантазии, свързани с теб.

Устата й пресъхна, тя отмести поглед и бързо се изправи.

— Време е да тръгвам — каза дрезгаво, заобиколи го и в бързината удари крака си в масата.

Изненадващо той не се опита да я спре, но я проследи като ловец жертвата си, докато тя обикаляше стаята и си събираше вещите: чантата, палтото, една папка, която бе донесла със себе си.

— Шели?

— Да? — завъртя се към него, преди още името й напълно да се бе отделило от устните му.

Очите му обходиха лицето й, задържайки се дълго на устните.

— Нищо — отвърна с въздишка. — Може ли да работим в петък вечер, защото имам събрание на катедрата във вторник?

— Да.

— До петък.



— Това дъжд ли е?

Грант се надигна от креслото си, отиде до прозореца и отвори един от капаците.

— Да. Вали много силно.

— Беше студено, като идвах тази вечер.

Почти бе закъсняла. Този следобед нейният клуб организираше чаено парти за жените от факултета. Тя бе останала след това да помогне с разчистването и тъй като вече закъсняваше, бе дошла пеша до апартамента му. Той бе по-близо, отколкото паркингът, където бе оставила колата си по-рано през деня.

Бе пристигнала задъхана, все още облечена със сивата си жоржетена блуза и вталения си тъмно сиво-син костюм.

— На сватба ли си ходила? — бе запитал Грант, когато й отвори вратата. Той бе с дънки, които явно бяха домашната му униформа, и златист пуловер.

Бяха работили мълчаливо часове. Сега, когато купчината изпитни работи бе почти прегледана, Шели бе вдигнала глава при шума на дъждовните капки, които трополяха по покрива, два етажа по-горе.

— Да запаля ли огън? От един час седиш с подвити крака, а знам как измръзват.

Думите му бяха болезнено напомняне за вечерта в библиотеката, когато собствените му ръце топлеха краката й. Погледите им се задържаха за момент, преди тя да погледне към камината замечтано.

— Не се притеснявай. Имам само още няколко изпитни работи и после ще трябва да тръгвам.

— Не е никакво притеснение — отвърна той, като се наведе над решетката на камината и разрови купчината в огнището.

Докато той разпали дървата, Шели прочете още два теста, правейки отметки в полетата. Тя се концентрираше върху неразгадаемия почерк на едно есе, когато лампите внезапно изгаснаха и стаята потъна в тъмнина, с изключение на светлината от огнището.

Шели повдигна глава и видя, че Грант тъкмо отлепяше ръката си от ключа за осветлението на стената. В загадъчния здрач той изглеждаше по-едър, по-силен и по-мъжествен отвсякога. Отблясъците от огъня пробягваха по лицето му и хвърляха дълбоки сенки. Резкият контраст правеше изражението на лицето му неразгадаемо, но хищническата походка, с която се приближи към нея, разкри намеренията му.

Тя разгъна крака и ги спусна на пода, сякаш се готвеше да избяга.

— Имам още една изпитна работа за проверка — промълви разтреперана.

— Тя може да почака. Аз не мога. Чакал съм десет години.

Той се изправи пред дълбокия фотьойл, от който Шели не бе помръднала цяла вечер. Отраженията от пламъците танцуваха в дълбините на очите му, когато тя повдигна глава и го погледна. Мъжът протегна ръка и отмести един кичур от косата й, който бе паднал над веждата. Обхвана с пръсти брадичката й, прокара показалеца си по бузата й, която бе необичайно топла и поруменяла.

Очите й се затвориха, когато палецът му проследи линията на устните й. Те се разтвориха под нежния му натиск и върхът на палеца му се провря между зъбите и докосна езика й. Поел от нектара на устата й, палецът му навлажни долната й устна.

Дъхът й секна, когато ръцете му се плъзнаха надолу по гърлото й към основата на шията. Той намести пръстите си в триъгълната вдлъбнатинка, докато палецът му се притисна към деликатното възвишение на ключицата.

Очарователна летаргия се просмукваше в тялото й през пръстите му и тя се отдаде на удоволствието. Как може тя да бъде отговорна за това, което можеше да се случи, когато докосването му я правеше толкова безпомощна?

Но отпуснатостта й изчезна, когато показалецът му започна да се спуска по линията на дълбоко отвореното деколте на блузата й. Тя отвори очи и срещна неговите. Само един поглед към лицето му и всичката й предпазливост, задръжки и ограничения бяха забравени.

Лицето му бе въплъщение на желанието. Очите му горяха от страст. През полуотворените му устни неравният му дъх бе като любовен шепот, отправен към жената, на която ръцете му се възхищаваха. С една ръка бе прихванал главата й отзад, докато тя го гледаше унесено, а другата се любуваше на копринената мекота на кожата й.

Сърцето й спря да бие за миг и после затуптя усилено, когато ръката му се спря на първото копче на блузата й. Той изчака, наслаждавайки се на момента, на светлината от огъня, дъжда, отнесеното изражение на лицето й. После пръстите му освободиха облеченото в плат копче от илика. Той допря ръка до сърцето й, сякаш се опитваше да улови всеки негов удар в дланта си.

Второто копче поддаде под умелите му движения и все още никой от тях не бе помръднал. Като вкаменени продължаваха да се взират един в друг.

Отначало само върхът на показалеца му се плъзна по сивата коприна на комбинезончето й. После се присъединиха още три пръста и започнаха да изучават щедрите извивки на гърдите й под коприната. Накъсаното му дишане бе в тон с нейното. Тя се усмихна плахо и той отвърна на усмивката й, но това не смекчи напрежението, изписано на лицето му.

Пръстите му нежно погалиха външната страна на гърдата й и се плъзнаха отдолу. Въпреки че другата му ръка още подпираше главата й, тя се отпусна назад и шията й описа красива извивка. Тихо стенание-молба се откъсна от устните й. Той не я накара да чака повече.

Избута сатенената презрамка на комбинезончето надолу по ръката й, така че да може да издърпа дантелената материя, която я покриваше. Дълго я гледа — беше като слонова кост, надарена с живот. Мекото му възклицание на възхита я накара отново да отвори очи.

Той я докосваше безкрайно внимателно, възхищаваше се на заоблените и пухкави гърди, които изглеждаха измамно малки под дрехите, но всяка от които сега изпълваше ръцете му. Описваше кръгове около набъбналото зърно, после го възбуждаше още повече, като нежно го търкаше между пръстите си. Звук, който беше полувъздишка, полуизхлипване, се откъсна от гърлото й и тя се наведе напред. Трескаво потърси за какво да се хване, за да се задържи на земята, а да не литне във висините.

Ръката й се скри под пуловера му, пръстите й без палеца се пъхнаха под колана на дънките му и стиснаха твърдия плат. Опря чело на корема му и движеше глава напред-назад, докато той продължаваше със сладкото мъчение на гърдата й. С другата си ръка той притисна главата й към себе си още по-силно.

— Грант, Грант — повтаряше тя в сексуален ритъм, който повтаряше темпото на милващите я пръсти. Ръката му сякаш бродеше напосоки, но я докосваше така, че я заливаше вълна след вълна от удоволствие.

— Моля те… — задъха се тя.

Ръката й се опита да го придърпа надолу.

Накрая той коленичи до нея. Обхвана с длани лицето й и го доближи до своето.

— Шели, обичам те. — Сладкият му горещ дъх докосна устните й. — Няма да мога да се спра.

Тя поклати глава.

— Не искам да спираш.

Със сигурни и нетърпеливи ръце прегърна главата му и я придърпа към гърдите си. Той започна да целува щедрата уханна плът в забрава, обсипвайки я с пламенни влажни целувки. Когато устните му докоснаха зърното на гърдата й и нежно го засмукаха, тя инстинктивно изви гръб. Ръката му се плъзна под извивката и притисна Шели нагоре и към себе си.

Когато първоначалната му дива жажда се поутоли, милувките му станаха по-нежни. Ръцете й си играеха с гъстата му тъмна коса, навиваха я между пръстите си, палците й галеха слепоочията и скулите му.

С устни той описа пътечка нагоре до устата и страстно я целуна.

— Може ли да те съблека? — попита Грант, допрял устни до кадифеното местенце под ухото й.

— Да.

Той издърпа омотаната блуза от раменете и свали комбинезончето до кръста. Бавно се изправи и я издърпа след себе си. Разкопча полата й, издърпа ципа и тя се свлече на пода заедно с комбинезончето. Той помогна на Шели да се измъкне от тях. Очите му обходиха тялото й и ръцете му ги последваха.