— Къ… къде искаш да работим?
— Най-логичното място е апартаментът ми. Всички текстове са там. Аз имам отлична система за класификация на тестовете и изпитните работи и т.н.
Тя поклати глава.
— Това би било лудост, Грант. — Използваше това извинение, за да не му каже, че не може да понесе да е в онази уютна стая сама с него. — Ако ректорът Мартин научи…
— Аз ще му кажа. Нуждая се от асистент, което е истина, а ти си най-добрата ми студентка, което също е истина.
Тя го погледна с всичкото хладнокръвие, на което бе способна.
— Сигурна съм, че би било за предпочитане този твой асистент да е мъж.
За пръв път в ъгълчетата на устата му се загатна усмивка.
— За предпочитане за кого?
Той изтръгна нещо като усмивка от нея, преди да продължи внимателно и сериозно:
— Липсваше ми, Шели.
— Недей. — Тя почти се задави, сведе поглед и поклати глава. Ненавиждаше сълзите, които напираха в очите й. — Моля те, недей. Не го прави още по-трудно.
— Ти си тази, която го прави по-трудно. Казах ти, че ще напредваме според твоите желания, но вече не издържам този ад.
— Ти ме пренебрегваше почти три седмици — проплака тя с наранена женска гордост. — Можеше и да съм умряла.
— О, не, Шели. Аз даже прекалено много усещах съществуването ти. По някакъв перверзен начин се надявах, че и ти страдаш колкото мен. Всяка нощ лежах в леглото и си мислех за теб, за уханието ти, за усещането от кожата ти, за вкуса ти.
— Не…
— Толкова много те желая, че ме боли. — Той пристъпи напред и постави ръце върху раменете й. — Шели…
Вратата се отвори.
— Мистър Чап… Извинете. — Студентката се отдръпна многозначително. После небрежно се облегна на отворената врата и присви очи с лукаво изражение.
Шели бързо изтри сълзите от бузите си и се обърна към прозореца. Сви ръце пред талията си, сякаш да се предпази.
— Какво има, мис Цимерман? — попита Грант кратко. Момичето очевидно не се плашеше лесно и посрещна суровото му изражение с дръзка усмивка.
— Нищо. Може да почака. По-късно — каза тя и излезе, затваряйки плътно вратата зад себе си.
Един напрегнат момент и двамата останаха неподвижни, после Грант се приближи към нея.
— Шели, съжа…
Тя рязко се извърна и го погледна.
— Защо не поканиш нея за свой асистент? Изглежда повече от съгласна да направи всичко за теб.
Изненаданото изражение на лицето му я накара да изпита задоволство, но не намали гнева й. Неосъзнато си изкарваше на него яростта, която изпитваше към самата себе си. И тя не бе по-добра от останалите, които му се хвърляха на врата и жадуваха за прегръдката му. Колко ли сърца бе събрал в колекцията си? Идеята, че може да бъде една от харема му, я вбеси.
— Сигурна съм, че твоята мис Цимерман или някоя като нея просто си умира да прекарва дългите вечери с теб и да прелиства прашните ти учебници.
Грант трудно се овладя да не избухне. Тя позна по това как напрягаше челюстта си и как притискаше ръце към страните си.
— Тя не е „моята“ мис Цимерман. И какво общо има тя, по дяволите? Тя е една малка глупава студентка. Е, и? Повярвай ми малко, Шели — каза той раздразнено. — Е, ще ми помогнеш ли или не?
Бе предизвикателство, дръзко и открито. Тя трябваше да го приеме с изправена глава.
— Да, ще ти помогна. Ще направя проучванията и ще проверявам изпитните работи. Това е строго бизнес споразумение.
— Много добре.
— Наистина това имам предвид. Просто бизнес.
— Разбирам.
И двамата лъжеха и го знаеха. Това нямаше нищо общо с бизнеса, но в момента ги устройваше да се преструват, че е така.
— Колко ще ми плащаш?
Той изруга тихичко и пъхна ръце в джобовете на панталона си, като опъна плата до скъсване. Тя избягна очите му.
— Какво ще кажеш за двадесет долара на седмица. Две вечери седмично.
— Предпочитам да е четиридесет долара на седмица. Двадесет долара на вечер, не повече от три часа, от седем до десет.
— Съгласен — изръмжа той. — Ще те очаквам довечера.
— Имам тест по икономика, за който трябва да уча довечера. Можеш да ме очакваш утре вечер.
— Добре. Ще мина да те взема.
— Аз ще дойда с моята кола.
Ясно се усещаше раздразнението и разочарованието му. Той се наежи.
— Знаеш къде живея.
— Да. Ще се видим точно в седем, мистър Чапмън.
Тя го заобиколи, отвори вратата и излезе, преди да се поддаде на инстинкта да зарови пръсти в гъстата му разбъркана коса и да го помоли да я целуне.
— Точно на време — отбеляза той, като отвори при почукването й на вратата на следващата вечер.
— Както обещах.
— Влизай. — Носеше протъркани дънки и ватена фланела с изрязани ръкави. Босите му крака бяха обути в джапанки. Като видя небрежното му облекло, усети, че сърцето й се разтуптява и дланите й се навлажняват, но спокойно го заобиколи и влезе в апартамента.
Бе облечена в колосана бяла риза с плисирана предница, тънка черна вратовръзка и черна вълнена пола. Спретнатата й опашка също допринасяше за строгия вид, който се бе опитала да постигне. Погледна планината от книги, струпани върху масичката за кафе, с престорена антипатия.
— С какво да започна?
Той окачи наметалото й на една закачалка близо до вратата и с махване на ръка й посочи да влезе в стаята.
— Искам първо да се заемеш с тези три книги, ще ти посоча кои глави, и да отбележиш случаите, когато Конгресът не е зачел президентското вето. Също така си запиши дали приетият закон в крайна сметка е бил благоприятен и изброй причините защо. От това ще стане добър въпрос за изпита и ако студентът е прочел материала, трябва да бъде в състояние да даде няколко добри примера.
— Аз няма ли да се явявам на същия изпит?
— Ти ще получиш различни въпроси.
Тя кимна, като не мислеше за това, което се казваше, или изобщо за нещо друго, а само за това колко са красиви очите му.
Той дълго я гледа и напрежението струеше от него. Очите му се преместиха към устните й, но само за миг, преди да каже намусено:
— Аз ще работя ей там, ако имаш въпроси.
През останалата част от вечерта те бяха заедно в стаята, но нищо повече. Грант се отнасяше към нея с професионална дистанцираност. Когато Шели се намести в по-удобна поза на канапето, той включи стереоуредбата, после отиде при масичката и се зарови в купчината книги.
След около час и нещо Грант стана и се протегна, вдигайки ръце високо над главата си. Шели хвърли един поглед и зърна голата ивица, която се показа между фланелата и дънките му. Пъпът му, покрит с тъмните копринено меки косъмчета, които пръстите й си спомняха, придобиваше някакво забранено, еротично излъчване, зърнат така случайно. Очевидният начин, по който протърканите му дънки очертаваха мъжките му форми, накара сърцето й трескаво да заблъска в ребрата.
Облиза внезапно пресъхналите си устни и неохотно сведе поглед към страницата, която изучаваше, въпреки че следващите няколко минути думите останаха замъглени и размазани пред погледа й.
— Кола? — извика той иззад летящите вратички на кухнята.
— Да, моля. — Грант се върна в стаята с две високи заледени шишета. Постави едното върху подложка за чаши на масичката за кафе.
— Благодаря — каза тя сухо.
— Моля — отвърна той учтиво.
Точно в десет часа младата жена прибра химикала си, подреди на купчинка листовете, на които бе записвала необходимата информация, и се изправи.
— Приключи ли с всичко, Шели? — Очите му наблюдаваха как гърдите й бързо се надигат и отпускат.
— Да, свърших, но ако бележките ми не са достатъчно ясни, с удоволствие ще направя необходимите обяснения.
Голите му ръце изглеждаха красиви под меката светлина. Извивките на гладките му мускули се подчертаваха от светлините и сенките. Искаше й се да го докосне, да го помилва нежно, като скулптор, който се възхищава на творбата, която е изваял от глина.
— Сигурен съм, че са кратки и точни. — Той се изправи. — В брой ли да ти плащам?
Бе прекалено близо и тя отстъпи към вратата. Избягна погледа му и вместо това се зае с наметалото си.
— Не, можеш да ми даваш чек на всеки две седмици.
— Чудесно.
Плътният му дрезгав глас точно зад нея бе неустоимо привлекателен. Брадата й опря в рамото, когато се извърна да го погледне.
— Лека нощ.
Ръката й бе на дръжката на вратата, но тя се поколеба да я натисне. Искаше й се той да каже нещо, да направи нещо, да настоява да престанат с този абсурден фарс. В този миг, когато тялото й копнееше да се разтопи в прегръдката му, с радост би му се подчинила и би отхвърлила и последните следи от предпазливост. Защо не я придърпа към себе си, не я помилва, не я целуне…
Изражението на лицето му бе каменно, не разкриваше нищо от войната, бушуваща в него. Само каза съвсем кратко.
— Лека нощ.
На следващото вечерно занимание тя проверяваше изпитни работи. Той й бе дал списък с критериите, на които всяко есе трябва да отговаря.
— Просто отбелязвай точките. Аз ще поставя оценките по-късно.
По същия скован начин се бяха заловили за работа. Тишината не бе нарушена, докато не звънна телефонът. Грант се надигна от канапето, където се бе опънал по гръб и четеше, подпрял книгата на гърдите си.
— Ало — каза той, когато вдигна слушалката от другата страна на масата. — Не, мис Цимерман, не мисля, че вече е проверено… Не, ще научите оценката си заедно с всички останали… Ами, оценявам това, но… Не. Довиждане. — Той остави слушалката и въздъхна раздразнено. — Това момиче не се отказва!
— Пру?
Той се обърна към Шели, присвил недоумяващо очи.
— Пру? Що е то?
Тя вдигна изпитните листи на студентката, които бе проверила само минути преди това, и обясни:
— Съкратено от Прудънс. Написано е тук. П-р-у-д-ъ-н-с — с удивителни около първите три букви.
Той отметна глава и се разсмя.
"Скандална връзка" отзывы
Отзывы читателей о книге "Скандална връзка". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Скандална връзка" друзьям в соцсетях.