Тереза Медейрос - Скандална нощ

Алегра стоеше на ръба на скалата, а вятърът развяваше палтото й. На фона на мрачното небе и на бушуващото море изглеждаше съвсем малка и уязвима. Със сподавен вик Хейдън искаше да изтича до нея, но Лоти го хвана за ръката и посочи несигурната почва под краката на дъщеря му.

Двамата се приближиха много внимателно, изпълнени със страх да не стреснат момичето. Когато стигнаха достатъчно близо, за да ги чуе сред шума на вълните, които с трясък се разбиваха в назъбените скали долу, Хейдън извика:

— Алегра!

Алегра се обърна и от внезапното движение се препъна. Хейдън се напрегна и Лоти разбра какъв нечовешки самоконтрол му костваше да не скочи напред да хване детето си. Очите на Лоти се изпълниха със сълзи, когато позна раздърпаната кукла, която Алегра стискаше в ръцете си.

— Алегра, мила — каза Лоти и нежно се усмихна на доведената си дъщеря, — баща ти и аз много се страхуваме. Можеш ли да дойдеш при нас да те видим.

Алегра поклати глава. Вятърът развя косите й върху потъналото в сълзи лице.

— Не искам да ме гледате. Не искам никой да ме гледа.

Лоти и Хейдън учудено размениха поглед. Хейдън протегна ръка и започна внимателно да се приближава. Тя отстъпи назад и си доближи още повече до пропастта. Когато той замръзна с все още протегната ръка, Лоти би дала десет години от живота си, ако можеше да спести израза в очите му.

— Страхуваш ли се от мен, Алегра? Това ли е? Страхуваш се, че съм направил нещо лошо на майка ти?

Тя отново поклати глава.

— Разбрах, че не си я наранил. Чух разговора ви с Лоти и вече знам истината. Знам точно кой уби майка ми.

Хейдън с мъка произнесе думата.

— Кой?

Алегра вдигна чело и погледна баща си в очите — Аз.

Хейдън се придвижи още няколко крачки.

— Разбира се, че не си го направила ти! Как можеш да твърдиш нещо толкова смешно?

— Защото е вярно! Не можех да разбера защо понякога толкова ме обича, а понякога не може да ме гледа. Един път часове наред стоях пред вратата й, плаках и се молих да излезе и да поиграе с мен. Но тя не излезе. И аз се разярих и й извиках: „Мразя те! Мразя те и искам да умреш.“ — Алегра изхълца. — И тя умря.

— Ах, сладката ми — Хейдън падна пред нея на колене и сълзите му потекоха. — Ти не си убила майка си. Не си виновна за смъртта й. Твоята майка беше много болна и не можеше да намери друг изход, за да се избави от страданията си. — Той поклати безпомощно глава. — Тя толкова те обичаше. Ти беше светлината на нейния живот. Ако не беше болна, никога нямаше да те изостави. Ние двамата нямаше да те изоставим.

Лоти стисна раменете на Хейдън. Знаеше, че той за пръв път вярва в думите, които изрича. Той не освобождаваше само Алегра от бремето на вината, той прощаваше и на себе си.

Хейдън подаде на Алегра треперещата си ръка.

— Ела, сладка моя! Ела при твоя папа.

Лицето на Алегра се сгърчи угрижено. Тя простря ръка към него, но точно в този момент един порив на вятъра сграбчи пелерината й и я блъсна към скалата. Краката й загубиха опора и докато се опитваше да намери здрава почва, Хейдън изтича до нея, а Лоти се хвърли към него.

Алегра извика пронизително като в кошмар. Хейдън успя да я хване за ревера на палтото, а куклата на Лоти се изплъзна от ръцете й и падна в кипящото море. Лоти се вкопчи в жилетката на Хейдън, стисна зъби и се опита с всички сили да го задържи, защото знаеше, че той никога няма да изостави дъщеря си, дори и ако трябва да полети заедно с нея в пропастта.

Извън себе си от страх, че ще изгуби и двамата, Лоти затвори очи и започна отчаяно да се моли:

— Мили боже, моля те, моля те…

Точно в този момент един ухаещ на див жасмин порив на вятъра подхвана Алегра и я изтика нагоре в ръцете на баща й. Тримата се запрепъваха назад и стъпиха върху здрава почва.

— О, папа! — извика Алегра и за пръв път от четири години се хвърли в прегръдката му.

Той я прегърна здраво и скри лицето си в буйните й къдрици.

— Всичко е наред, малката ми. Папа е тук. Той никога няма да те пусне.

Трепереща от облекчение и от учудване, Лоти погледна към скалата. За миг видя очертанието на женска фигура. Видението се усмихваше и кимаше с глава без следа от сарказъм. И Лоти разбра какво искаше да й каже. Жюстин беше намерила в смъртта си покоя, който й бе отказан в живота.

Лоти бавно й кимна и прие неизречената благословия на Жюстин да направи този мъж и това дете свое семейство. Когато най-после Хейдън вдигна глава, видението отдавна беше изчезнало. На негово място имаше само купчина облаци, надвиснали над бурното море.

Хейдън я хвана и я притисна към себе си и детето. Лоти се усмихна през воала от сълзи.

— Всичко е наред, Хейдън. Разбирам, че Жюстин е твоята първа любов.

Той постави ръка на бузата й и я погледна нежно и проникновено със зелените си очи.

— Жюстин беше моята първа любов, но ти, сладка Лоти, си последната.

Когато погали с устни нейните и целувката му я изпълни с учудване и надежда. Слънцето изгря между облаците и весели звуци на пиано зазвучаха в ушите й.

Хейдън замръзна.

— Чу ли? — попита той и я погледна. — Мислиш ли, че е дух?

— Не ставай смешен, папа — отговори Алегра и вирна нослето си.

И като размениха с Лоти палав поглед, двете жени в живота на Хейдън отговориха в един глас.

— Призраците не съществуват.