— Не вярвах, че е възможно, но ти си толкова готова, колкото и аз.

— Защо трябва да е другояче? — поиска да знае Лоти, останала без дъх. Тя притисна тялото си към ръката му, отчаяно търсейки удоволствието, което само той можеше да й подари. — И аз чакам толкова дълго време.

Хейдън разкопча панталона си, разтвори крака върху шезлонга, обви с ръка задника й и я притегли към себе си. Повдигна я и проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не вложи в нея всяка трептяща частица от тялото си.

Той скри лицето си в сладко ухаещата й коса, дишаше тежко и накъсано и се мъчеше да се контролира. Въпреки едва сдържаното си желание, Хейдън беше напълно доволен само да я държи така — завинаги. Тялото й излъчваше топлината, от която толкова отчаяно се нуждаеше, а златната светлина на косата й прогонваше тъмнината. Ударите на сърцето й бяха музиката, която толкова му липсваше, откакто напусна Оукуайлд.

Лоти отпусна глава върху широкото рамо на Хейдън, повтаряйки името му. Усети как кръвта напира в тялото му, на мястото, където бяха съединени. Тя туптеше с ритъма на сърцето й, докато не можеше повече да издържи това прекрасно напрежение.

Притисна по-силно бедрата си към краката му и повдигна тялото си така, че той почти излезе от нея.

Прекрасната смелост на жена му изненада Хейдън. Той следваше движенията й и с все по-силен натиск на бедрата си проникваше все по-дълбоко в нея. Заедно с това той започна да гали твърдата малка пъпка между гънките.

Сподавен стон се изтръгна от устните на Лоти. Тя изпита сладкото мъчение да се почувства докрай изпълнена, да бъде напълно негова, разтапяща се под милувките му. Точно когато мислеше, че не може да изтърпи и миг повече, Хейдън натисна бедрата й надолу и едновременно се издигна срещу нея. Държеше я здраво и с все по-бързи движения започна да се движи в нея. А когато една ослепителна вълна на екстаз ги заля едновременно, се случи нещо, което и двамата не бяха предвидили. Лоти изкрещя.



— Алегра! Алегра, събуди се!

Алегра отвори бавно очи и откри Ели, която беше коленичила до нея на леглото със светнали очи.

— Какво има? — прошепна тя сънливо и се опря на лакът.

— Няма да повярваш кой е тук. Баща ти!

— Не ставай глупава! — И като прегърна куклата на Лоти, Алегра се обърна на другата страна. Тя беше прекарала цялата вечер нацупена в стаята си, защото мис Търлигър я беше обявила заедно с другите деца за прекалено малка, за да вземе участие в бала. — Баща ми е в Корнуол.

Без да се впечатли, Ели се изкатери от другата стана на леглото.

— Не, той не е в Корнуол, той е точно тук, в Девънбрук Хаус.

Алегра седна и разтърка очи.

— Сигурна ли си, че не сънуваш? Спомняш ли си какво стана, когато изяде две порции коледен пудинг. Кълнеше се във всичко свято, че един великан те наблюдава в стаята ти.

Ели тръсна глава.

— Тогава може би съм сънувала, но сега бях съвсем будна. Викът на леля Лоти ме събуди.

Очите на Алегра се разшириха загрижено.

— Лоти е изкрещяла?

Ели закима и даже къдриците й се залюляха.

— Беше един ужасен крясък. Помислих си, че убиват някого, докато обувах домашните си пантофи. Когато излязох навън, коридорът беше препълнен с гости, майка ми и леля Даяна плачеха, а чичо Джордж и чичо Тейн заплашваха да разбият вратата. Баща ми нареди на Адисън да донесе пистолетите му.

— Да не би да искаше да застреля Лоти?

— Разбира се, че не, глупачке. Искаше да застреля баща ти.

Алегра отметна завивката и спусна краката си от леглото.

— Нямаш основание да се страхуваш — каза Ели и я помилва по коляното. — Преди Адисън да донесе пистолетите, леля Лоти излезе напълно спокойна от стаята, а баща ти вървеше зад нея.

— Защо тогава е крещяла? Да не би той да й е направил нещо лошо? Беше ли ранена?

— Тя твърдеше, че е видяла мишка. — Ели показа с ръце. — Една толкова голяма мишка с налети с кръв очи и огромни зъби. Навярно много я беше срам, да предизвика такова вълнение заради една мишка. Не бях виждала лицето й толкова зачервено.

— Това е забележително — каза Алегра и отново скри краката си в леглото, като гледаше неспокойно в сянката. — При всички тези котки в къщата, не би трябвало да има мишки. Къде е сега баща ми?

— В спалнята на леля Лоти. След като се качиха горе и гостите се разотидоха, Куки ми свари топло мляко и ме държа дълго в кухнята при нея и Адисън.

Алегра седна и прехапа долната си устна, а бръчката между веждите й стана по-дълбока. Накрая слезе мълчаливо от леглото.

— Къде отиваш?



Бузите на Лоти почиваха върху голите гърди на съпруга й. Тя долови как сърцето му се успокои и заби равномерно.

С въздишка той обви ръце около нея и я целуна по косата.

— Толкова се радвам, че зет ти не ме застреля. Щях да пропусна това тук с голямо неудоволствие.

— Има много причини да се живее, нали?

Все още наслаждавайки се на последиците от това най-висше удоволствие, Лоти протегна ръка, зави и двамата с одеялото и се сгуши в топлите ръце на Хейдън. Изведнъж чу леко драскане по вратата.

— Чу ли? — прошепна тя и вдигна глава.

— Може би е мишка. — Лицето на Хейдън остана сериозно, но гърдите му се затресоха от потискан смях. — Една наистина голяма мишка със святкащи червени очи и страшно остри зъби, от които тече кръвта на последната жертва.

Лоти грабна най-близката възглавница и го замери с нея.

— Опитах се да ти спася живота. Аз пък намирам, че се получи впечатляващо.

— Така беше наистина — призна той със силен смях, — но би било още по-впечатляващо, ако връзките на корсета ти не висяха.

— Най-малкото подхранихме клюките. Сигурна съм, че утре сутринта жълтите вестници ще пишат за това надълго и нашироко: „Маркизът убиец и писателката нападнати от разярена мишка по време деликатно положение.“

Тя отново се отпусна в ръцете му и въздъхна доволно. Лунната светлина падаше върху леглото й и я къпеше в нежната си светлина. Хейдън мълчеше от дълго време и тя помисли, че е заспал. Но когато се опря на лакът, за да се порадва на удоволствието да го наблюдава в съня му, видя, че той лежи с отворени очи и гледа замислено в тавана.

Когато почувства любопитния й поглед, той се обърна бавно към нея.

— Трябва да ти разкажа за Жюстин.

Лоти поклати глава и го погали по бузата.

— Вече знам всичко, което ми е необходимо. Не е нужно да го правиш.

Той я хвана ръката й и целуна дланта й.

— Мисля, че трябва. Ако не за теб, заради себе си.

Тя кимна леко и отново се сгуши в ръцете му.

Когато Хейдън заговори, гласът му бе отчужден и звучеше, като че ли разказва нещо, което се е случило с другиго в някой друг живот:

— Почти три месеца след като се върнахме от Лондон, Жюстин откри, че е бременна. Не предполагаше, че детето е от Филип.

Лоти за миг закри очи. Благодарение на Нед тя знаеше истината и не попита, откъде е толкова сигурен, че детето не е негово.

— Жюстин беше все така убедена, че в леглото й в Лондон съм бил аз. Нямах сърце да й кажа истината. Когато откри, че ще има още едно дете, тя преливаше от щастие. Часове наред шиеше и бродираше шапчици, разучаваше приспивни песни и през цялото време разказваше на Алегра за малкото братче, което ще получи. Тя беше убедена, че детето ще бъде момче, наследникът, който искаше да ми подари. Нямах друг избор, освен да участвам в представлението и да се правя на много радостен.

— Какво ли мъчение е било това за теб — прошепна Лоти и погали ръката му.

— Не знаех какво друго да правя. В крайна сметка, не можех да обвиня едно неродено дете за обстоятелствата около неговото зачеване. Бях решил да държа Жюстин в Корнуол, докато и най-лошите слухове в Лондон не заглъхнат. — Той стисна зъби. — Но един слуга беше донесъл скандално вестниче от Лондон и то случайно попадна в ръцете на Жюстин. Там беше написано всичко — за изневярата й, за дуела, за смъртта на Филип.

За пръв път Лоти разбра защо той толкова дълбоко презираше всеки, който разпространява сред хората скандали за негова сметка.

— И какво направи тя?

— Изпадна в една от най-ужасните си депресии. Беше по-лошо от меланхолията, по-лошо от унинието, по-лошо от всичко, което бях преживял дотогава. Тя отказваше да напусне леглото си, освен късно през нощта. Бродеше като дух по коридорите. Прекарваше дните в стаята си. Въпреки че по този начин късаше малкото сърце на Алегра, тя отказваше да ни види. Мисля, че много се срамуваше да ни погледне в очите. — Той тръсна глава. — Опитах се да й обясня, че не е виновна за случилото се. Всъщност, аз бях виновният, задето я изоставих, когато тя се нуждаеше от мен.

Лоти до кръв прехапа долната си устна, знаейки, че опитът й да го убеди в противното е безполезен. Не сега и не още.

— В една бурна нощ тя изчезна. Търсихме я из цялата къща и навън в градината. Мислех, че ще ми спре сърцето, когато я открих на ръба на скалите. Виках името й, мъчех се да я накарам да ме чуе през плющенето на дъжда и воя на вятъра. Когато се обърна към мен и видях лицето й, замръзнах на място. Знаех, че няма да посмея да направя дори и една крачка. Тя стоеше там, без най-малка следа от лудост в очите — толкова хубава, толкова спокойна. Аз бях този, който беснееше от гняв като луд. Молех я да помисли за Алегра и за детето, което расте в нея. Да помисли и за мен. И знаеш ли какво ми отговори?

Лоти поклати глава, неспособна да произнесе и една дума.

— С абсолютно бистро съзнание тя се обърна към мен, от очите й струеше всичката любов на света и каза: „Ще го направя“.

Скочих към нея, но беше късно. Тя дори не извика. Изчезна безмълвно в мъглата.

Лоти се разтрепери.

— Ти си обяснил на властите, че е било нещастен случай, че се е подхлъзнала и паднала.

Той кимна с глава.

— Исках да спестя на Алегра скандала, че майка й е самоубийца. Когато разбрах, че от това се получи много по-грозен скандал, беше късно. Никога не съм си представял, че Алегра ще ме обвини за смъртта на майка си. Но го направих, не само заради нея, а и заради Жюстин. Исках да погреба жена си в осветена земя. — Той стисна зъби, като че ли се страхуваше да не загуби самообладание. — Не можех да понеса, че Господ ще я прокълне завинаги, след като целият й кратък живот беше белязан от толкова страдание и мъчение. И така, стоях на ръба на скалата, ослепял от дъжда и сълзите, и се заклех никой да не научи истината за нейната смърт. И никой не я научи. До този момент. — Той се обърна и погледна към Лоти. — Казах я само на теб.