— Каква сметка? — попита Лоти и се помъчи да прикрие, че е останала без дъх. — Огледай се наоколо. Най-накрая получих славата и вниманието, за които винаги съм мечтала. Точно както ти предрече — сега съм литературната сензация на Лондон.

Хейдън се огледа, но за разлика от мистър Бил видя друго.

— Те не са дошли да те прославят, а да те зяпат. Например там горе е лейди Драйдън. Можеш ли да си представиш, че тази злобна бабишкера ще те гледа съчувствено? С вечната си жлъч е погребала трима мъже.

И той изгледа старата дама с толкова мрачен поглед, че тя потърси защита зад рисуваното си ветрило.

— Не трябва толкова строго да ги съдиш. Мога да те уверя, че те всичките са пролели достатъчни сълзи, когато моята героиня се разкая прекалено късно и героят ми я изтръгна от сърцето си.

Хейдън я погледна в очите, а погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.

— Ти си тази, която винаги е казвала, че никога не е късно. Докато съществува някой, който вярва на другия.

В този момент музиката млъкна, но вместо да пусне Лоти, Хейдън още по-силно я прегърна. Никой от двамата не забеляза, че една пълна с очакване тишина обгърна събралото се множество, когато Адисън със сподавен глас съобщи:

— Негово величество кралят.

Хейдън и Лоти се отдалечиха един от друг и нов възбуден шепот се понесе из балната зала. Стърлинг и Лора бяха точно толкова изненадани, колкото и останалите. Бързо влошаващото се здраве на краля го бе принудило от месеци да се уедини в Уиндзор. Дори се шепнеше, че са налице първите признаци на душевната болест на баща му, когато настояваше да се бие заедно с Уелингтън при Ватерлоо, вместо да прекарва младостта си в прекрасни забавления с вино, жени и тлъсти сметанови сосове.

Когато кралят, придружаван от двама мъже от личната му гвардия, се запъти към тях, Хейдън се поклони, а Лоти направи дълбок дворцов реверанс с наведена глава и разперени поли.

Тя болезнено осъзна уязвимостта на своя врат, с ъгъла на окото си хвърли подозрителен поглед към мечовете на стражата и очакваше всеки момент да чуе заповедта на краля за обезглавяване.

Вместо това кралят каза:

— Стани, момиче. Искам да те разгледам.

Лоти се изправи бавно, промърморвайки.

— Ваше величество!

Кралят беше станал още по-подпухнал и по-блед, отколкото си го спомняше, но лошото му здравословно състояние не можеше да премахне похотливите пламъчета в очите му. Когато й се поклони, очите му се впериха в дълбоката бразда между гърдите й.

— Простете ми, че нахлувам във вашето малко общество, но искам да ви засвидетелствам своята почит.

За неин не по-малък ужас той извади една обшита с дантели носна кърпа от джоба си и попи очите си.

— След мемоарите на Хариет Уилсън нито една друга книга не е успяла да ме развълнува.

— Благодаря, ваше величество. Да чуя това от вашите уста за мен е най-високата похвала.

Като хвърли загрижен поглед към съпруга й, кралят се наведе така, че Лоти усети дъха му на бузата си.

— Вашите герои са малко прикрити, мила моя — прошепна й той. — И е много добре, че не сте споменали нито дума за нашата малка афера.

Лоти хвърли невярващ поглед към Хейдън и сложи показалец върху треперещите си устни.

— Не се тревожете, ваше величество. Винаги можете да разчитате на моята дискретност.

В този момент пред краля се поклони млада жена с гърди, които преливаха над деколтето.

— Извинете ме — промърмори кралят и тръгна след дамата. — Мисля, че има държавни дела, които не търпят отлагане.

— Две, по-точно — отбеляза тихо Хейдън и погледна след краля, който минаваше през залата, придружен от вярната си стража.

— Най-малкото не ми се наложи да хапя този път.

Хейдън я погледна.

— Ако още веднъж нещо такова ти се случи, аз ще го ухапя.

— Тогава и двамата ще се озовем в Тауър.

— Не мисля, че ще бъде лошо. Най-малкото никой няма да ни смущава.

Той я хвана за ръка, видимо ядосан, че стоят сред толкова хора. Неочакваната поява на краля беше отклонила вниманието от тях, но това не трая дълго. Хейдън откри една врата в другия край на залата и излезе навън заедно с Лоти.

Не беше направил и две крачки, когато един огромен джентълмен застана на пътя му.

— Оукли — извика мъжът и свойски потупа Хейдън по гърба с месестата си ръка. — Радвам се да ви видя отново в Лондон. Надявам се, че ще останете по-дълго. Съпругата ми и аз се надяваме да ни удостоите някой ден за вечеря.

С несвързан отговор Хейдън се откъсна от хватката и тръгна в друга посока. Този път го спря една широко усмихната дама. С ръката си, облечена в ръкавица, тя докосна ръката на Хейдън и го изгледа, примигвайки с очи.

— Ако нямате други покани, милорд, моля вземете под внимание поканата ни с Реджиналд да ни гостувате за чая утре следобед.

Преди да откаже или приеме, отвсякъде заприиждаха господа и дами от висшето общество, които се надвикваха с различни покани.

— … организирам следващия месец лов в имението си в Лестършир. Моля, обещайте, че ще дойдете.

— … за екскурзията до езерото Дистрикт през пролетта. Мнозина вече приеха, но без вас няма да бъде същото.

— … ще се съгласите ли да правите компания на мен и лорд Естес тази неделя в Нюмаркт? Мисля да дам триста гвинеи за едно красиво конче, на което отдавна съм хвърлил око.

Най-после Хейдън успя с лакти да си проправи път през тълпата, без да изпуска ръката на Лоти. Когато накрая излязоха от залата, той започна да отваря врата след врата, докато намери онова, което търсеше — празна стая с огън в камината и резе на вратата. Една лампа хвърляше топла светлина върху тапицираните с плат стени.

Хейдън заключи вратата, обърна се към Лоти и сложи ръце върху нежните й рамена.

— Мили боже, жено, видя ли какви ги забърка? Най-сетне щастлива ли си?

— Да — каза Лоти, седна върху едно брокатено кресло и му се усмихна. — Отворих ти всички врати в Англия. И всяка врата, която е отворена за теб, е отворена и за дъщеря ти. Алегра ще се чуди след време кого да избере измежду многото си обожатели.

Той стисна очи.

— Обаче забеляза ли, че нито една от поканите не включваше и теб.

— Защо — сви рамене тя и се направи, че не е огорчена — Забелязах. Аз в крайна сметка съм повърхностното, незряло момиче, чиято липса на доверие към такъв почтен и добър мъж го е лишило от надеждата за щастие.

— Не, не си! Ти си най-прелестното създание, което някога съм срещал. — С мрачен поглед Хейдън прокара пръсти през косата си. — Господи, ако можех, ако можех…

— Да ме убиеш ли? — помогна му Лоти безгрижно. — Да ме удушиш? Или да ме хвърлиш от някоя скала?

Хейдън изруга полугласно и с три крачки се отзова пред нея. Когато ръцете му обвиха раменете й и я изправиха на крака, тя се отпусна в ръцете му и осъзна онова, което сърцето й вече знаеше.

Тя никога не се бе страхувала от него. Боеше се само за чувствата си към него. Когато той сведе устни към нейните, точно тези изпълнени с копнеж чувства я разтърсиха силно.

— Как искаш да те обичам — довърши той изречението си и гласът му прекъсна безпомощно, когато устните му, леки като перце, погалиха нейните. — Искам просто да те обичам от цялото си сърце.

— Тогава направи го! — прошепна тя и обви с ръце врата му — Моля те!

Той не се остави да го молят втори път. Отговори на прегръдката й и впи устните си в нейните. Когато се отпусна в обятията му и вкуси сладостта на целувката, Лоти забеляза възхитена, че отново стои на ръба на опасната пропаст от съня си. Само че този път знаеше, че ако се осмели да падне в ръцете на Хейдън, нямаше да се сгромоляса, а ще полети.

Хейдън внимателно я отдръпна от себе си.

— Сега, когато убеди скандалните вестници и цялото общество, че смъртта на Жюстин е била само трагичен инцидент — каза той, останал без дъх, — не мислиш ли, че най-малкото, което ти дължа, е истината.

Поклащайки глава, Лоти постави два пръста върху устните му.

— Сега знам единствената истина, която трябва да знам. А тя е, че те обичам.

От гърлото му се изтръгна стон, когато Лоти притегли главата му, а устните й срещнаха неговите. Треперещите му пръсти започнаха да откопчават копчета и кукички, да развързват панделки и шлейфове, отчаяно бързо да смъкват дрехите, които ги разделяха. Хейдън я обърна и започна да разкопчава облечените с кадифе копчета на гърба й, Лоти се зае с шала му, като изпитваше болезнен копнеж да го докосва. Тя прокара върха на езика си по челото му и се наслади на аромата на подправки, на сапун за бръснене и корнуолски вятър.

Той съблече роклята през главата й, а фустите през краката. Тя нервно започна да разкопчава копчетата на ризата му, те се скъсаха и се разпиляха из стаята.

Хейдън положи Лоти върху един фотьойл и се наведе над нея.

— Ако това беше истинско легло — обяви той и издърпа нетърпеливо панделките от корсета й, — нямаше изобщо да те пусна да излезеш от него.

— Това обещание ли е? — попита тя, докато той с нетърпеливите си пръсти освобождаваше косата й от фибите, докато не се разпиля върху раменете й като златен облак.

Хейдън повдигна тази блестяща завеса и топлите му устни си плъзнаха по врата й, точно под кадифената панделка, и предизвикаха вълна от неприкрито удоволствие.

— Давам ти честната си дума на джентълмен!

Но когато я притисна към себе си и обхвана гърдите й с ръце, той вече не беше джентълмен, а мъж, с нуждите на мъж и с жаждата на мъж. Нежно погали гърдите й, после взе болезнените им върхове между палеца и показалеца си, дръпна ги и ги погали, докато Лоти не се изви срещу него, изгаряща от желание. След като покри с нежни целувки всеки сантиметър от тялото й той прокара ръка по меката кожа на корема й. Умелите му ръце се плъзнаха още по-надолу и намериха тесния отвор във влажните гънки и напоената с нектар пролука между тях. Плъзна двата си пръста в цепката и изстена гърлено.