Изабел знаеше, че е силно привързан към Елизабет, защото двамата бяха братовчеди. Всъщност, бяха ги сгодили още когато Ейдриън бе на дванадесет, а Елизабет — само на две годинки. Знаеше и това, че Ейдриън не изгаря от любов по годеницата си и че гледа на нея по-скоро като на своя сестра; в същото време бе сигурна, че Елизабет го обича, и то не като брат. Това, естествено, не беше нейна работа. Най-важното бе, че Ейдриън и Елизабет бяха приятели и че Ейдриън винаги щеше да я зачита и уважава. В живота си Изабел бе видяла предостатъчно, за да знае, че приятелството съвсем не е лоша основа за един брак, защото твърде малко хора имаха късмета изобщо да срещнат любовта, а още по-малко — да обичат своя съпруг или съпруга. За миг тези мисли я отнесоха далеч назад, към друго време и други брегове, и я изпълниха с тъга. Сетне този миг отлетя.

Херцогът се хранеше бързо, размишлявайки над думите на майка си. Не беше разтревожен, макар че Изабел явно бе обезпокоена, иначе нямаше да измине целия този път. Реши, че първата му работа щом отиде в Лондон, ще бъде да поговори с Елизабет за здравето й и че няма да я остави да го заблуждава за състоянието си. Освен това въпреки нежеланието си ще я заведе на театър или на някоя друга подобна светска глупост. Майка му бе права и той се чувстваше виновен. Беше се отдал всецяло на работата си по именията и пренебрегваше своята годеница. Това не бе в стила му; ако не бъркаше, не бе виждал Елизабет повече от месец. Поведението му бе непростимо. Щом се оженим, реши той, никога няма да си позволявам да се държа така с нея.

След като закуси, херцогът помоли майка си за извинение — трябваше да се погрижи за ремонта на имението, което беше изключително запуснато. Когато стана от масата, мислите му отново се върнаха към дръзката, дива като циганка лейди Шелтън. Снощи бе флиртувал с нея като някакво презряно конте, а той не беше такъв, ни най-малко. Действително, беше я преследвал. Беше я поканил тук, в Чапман Хол, и сега съжаляваше за това. Изабел навярно щеше да си тръгне утре, а той не можеше да й позволи да се срещне с лейди Шелтън, с една бъдеща любовница — това би било върхът на неблагоприличието и неуважението. Снощи явно не бе разсъждавал трезво, ако въобще бе разсъждавал. Доста обезпокояваща мисъл.

Херцогът прекара сутринта в оглед на малкото имение, което се състоеше едва от двадесет акра и бе служило на предишните собственици просто за провинциална къща. Прибра се на обяд, за да хапне заедно с майка си агнешко с джоджен. Изабел, която бе ходила на езда — беше страстна ездачка, — го уведоми, че на следващата сутрин ще отпътува обратно за Лондон.

Той сподели с нея някои от плановете си за Чапман Хол. Както винаги, щом ставаше въпрос за имоти, Изабел прояви жив интерес. Двамата тъкмо привършваха с обяда, когато се появи Удуърд, за да съобщи, че имат гости.

И без да му казват, херцогът знаеше кой е Но Удуърд с напълно сериозно изражение го информира, че посетителката е лейди Никол Шелтън. Той почти не го чу. Майка му го гледаше с любопитство.

— Лейди Никол Браг Шелтън от Драгмор ли, Ейдриън?

Херцогът се изправи рязко. По високите му скули бе избила едва забележима руменина.

— Имам уговорка да пояздим заедно — отсече той с тон, който не допускаше никакви други въпроси. Сетне излезе припряно от стаята, оставяйки майка си да гледа слисано след него.

Удуърд го отведе до малкия салон встрани от покритото с каменни плочи фоайе. Вратата беше отворена. Когато я видя, херцогът неволно забави крачка. Примитивно желание пламна в кръвта му; почувства се като разгонен самец. Тя седеше на канапето, но веднага се изправи, погледът й срещна неговия.

Сега не беше дива циганка, но незнайно защо му се струваше още по-омагьосваща от снощи. Носеше тъмнозелен костюм за езда с шапка в същия цвят, която скриваше напълно прибраните й коси. Държеше в ръка камшик и черни кожени ръкавици, които мачкаше смутено.

— Радвам се, че дойде — каза с приглушен глас той, като спря пред нея. Погледът му се плъзна по изумителните й черти — да, тя бе точно толкова красива, колкото си я спомняше. Не си бе въобразявал.

Тя приклекна за реверанс, но той я хвана и я изправи.

— Моля те, без официалности. Доста е нелепо при тези обстоятелства, не мислиш ли?

Тя премигна объркано. Очите й, забеляза той, бяха толкова светли, че изглеждаха почти сребърни. Питаше се дали въобще го е чула, дали въобще го е разбрала. Понякога го объркваше с тези нейни изчервявания и със смущението си, напълно нетипични за жена с опит. Може би и тя бе поразена от физическото привличане помежду им — така, както, изглежда, бе поразен самият той.

— Благодаря, Ваша светлост — каза тя със също толкова тих, приглушен глас.

Херцогът чу стъпки в коридора и изтръпна, защото знаеше, че това е вдовстващата херцогиня. Нямаше начин да се измъкне. Трябваше да ги представи една на друга. Той стисна зъби.

Изабел влезе в салона с разтревожен вид и погледна първо посетителката, после сина си. Стори му се, че в очите й се чете неодобрение и това го смути така, както го смущаваше срещата й с лейди Шелтън тук.

— Лейди Шелтън, това е вдовстващата херцогиня Клейбъроу каза официално той. Тонът му с нищо не издаваше, че има нещо нередно.

Двете жени се поздравиха взаимно.

— Няма ли да се присъедините към нас за чаша чай, лейди Шелтън? — попита Изабел. — Удуърд, моля те, донеси нещо за почерпка.

Херцогът я прекъсна, като хвана здраво Никол за лакътя.

— Съжалявам, мамо, но както вече казах, имаме уговорка да пояздим заедно.

Преди Изабел да успее да повтори поканата си по-настоятелно — защото по изражението й се виждаше, че възнамерява да стори точно това, — синът й вече бе извел гостенката си от салона и я влачеше през фоайето.

— Денят е прекрасен. Би било жалко да не се възползваме от него — отбеляза той, мислейки си как съвсем скоро ще се възползва от онова, което му предлагаше тя.

— Раз-разбира се — заекна Никол, очевидно смутена от припряното излизане. Хвърли един поглед през рамо. Херцогът не се и съмняваше, че майка му стои на верандата, че е напълно наясно с намеренията му и че е шокирана от неговата безочливост.

Самият той бе шокиран от себе си. Но това нямаше да промени намеренията му. Съвсем не.

3

Докато херцогът я водеше бързо надолу по външната стълба, Никол погледна още веднъж през рамо. Вдовстващата херцогиня ги беше последвала и бе вперила в тях поглед, пълен със смайване и неодобрение. Ужасът на Никол нарасна. Майката на херцога очевадно не беше доволна от интереса на сина си към нея. Сигурно знаеше всичко за скандалното и минало. Всички го знаеха.

Тогава обаче неговите думи и приглушеният му дълбок глас прогониха от главата й всички мисли за вдовстващата херцогиня.

— Надявах се да дойдеш днес, Никол.

Бяха пред конюшнята и той нареждаше на един от конярите да доведе конете им. Ококорените очи на Никол бяха вторачени в изумителното му лице. Беше я нарекъл Никол. Всичко ставаше толкова бързо. Всичко бе като сбъдната мечта.

Снощи не бе успяла да заспи, неговият образ изпълваше мислите й. Беше си припомняла всяка дума, казана от него на бала. Никой мъж досега не бе успявал да я заинтригува, но сега разбираше привличането между половете. И това, което изпитваше, не можеше да бъде нищо друго, освен любов.

— Надявам се, че нямаш нищо против да те наричам Никол.

— Как бих могла? — промълви Никол. Гласът и погледът му караха по тялото й да пробягват нежни тръпки.

— Добре, тогава за да се освободим от всички официалности, ти можеш да ме наричаш Ейдриън.

— Ейдриън — прошепна тя, неспособна да отклони поглед.

Появи се конярят с конете и херцогът отстъпи крачка встрани, за да провери юздите. Никол се възползва от възможността да му се полюбува. Снощи, в черния си вечерен костюм, той изглеждаше ослепителен и невероятно мъжествен, ала днес бе дори още по-внушителен. Панталоните за езда, ушити от изключително фина и мека еленова кожа, прилепваха плътно към стегнатите му бедра. Той се обърна отново към нея и тя бързо сведе очи, молейки се да не е видял, че го гледа толкова жадно, толкова дръзко.

Препуснаха по една пътека през полята. Херцогът изрази възхищението си от чистокръвната й дореста кобила и отбеляза, че очевидно разбира от коне. Обикновено Никол яздеше собствения си кон — буен расов жребец, — при това по мъжки. Но днес бе загърбила навиците си, защото страшно й се искаше да направи добро впечатление. Заради херцога днес тя яздеше странично. Заради него бе повикала цели две прислужници да й помогнат при обличането и да й направят прическа; целият тоалет й бе отнел два безкрайни часа. Ала си струваше, защото той, изглежда, я харесваше така.

Чапман Хол вече беше далеч зад тях, скрит зад редица от мощни, високи дъбове. Пътечката лъкатушеше през гората, а пред тях се виждаше полянка, сред която клокочеше поток.

— Да повървим пеша — каза изведнъж херцогът, като скочи с лекота на земята и тръгна към Никол.

Без да се замисли, тя също спря кобилата си и скочи от седлото… право в неговите обятия.

Вцепени се от изненада, когато ръцете му се сключиха около нейните; коленете им се докоснаха. Той изчака доста по-дълго, отколкото позволяваше приличието, преди да отстъпи от нея. После се усмихна, сякаш нищо не се бе случило, сякаш току-що не я бе прегърнал. И тази усмивка промени изцяло строгото му лице.

Никол беше останала без дъх. Как бе възможно такъв мъж да е заинтригуван от нея? Но беше — нали й бе казал, че се е надявал тя да дойде в Чапман Хол днес?

— Ще се поразходим ли? — попита той.

Загубила дар слово, Никол едва успя да кимне. Надяваше се, че той няма да я помисли за глупачка. Опита се да измисли подходяща тема за разговор, но херцогът я хвана за ръка и тутакси всички мисли излетяха от главата й.