Тя бе най-хубавото нещо, което Линк О’Нийл някога е имал, и той просто не можеше да се справи с него. Въздъхна, приближи се до леглото и се вторачи в нея. Ако ситуацията бе по-различна… Но не беше. Ето защо бе излишно да съжалява. Без нея животът му щеше бъде тъжен. Кери приличаше на искра, готова да възпламени скучния му свят. Опря се на стената и се надвеси над леглото. Изкушаваше се да я целуне за последен път, но се боеше да не я събуди. Докосна леко с палец устните й. Боже, колко бе красива! Стомахът му се сви при мисълта, че днес щеше да я види за последен път.

Не бе казвал тези думи на никого. Или навярно само на майка си, но тя умря, когато бе много малък, и Линк не си спомняше. Беше сигурен, че не ги е изричал пред суровия, безчувствен мъж, който му бе баща. Сега ги прошепна на Кери Бишоп:

— Обичам те.

След миг виолетовите й клепачи потрепнаха. Уплаши се да не би признанието му да я е събудило, но тя се разсъни бавно и той се успокои. Протегна се гъвкаво, като вдигна ръце и изпъна пръстите на краката си. Чаршафът се смъкна надолу и откри гърдите й. Линк стискаше здраво зъби, за да не се наведе и да покрие с устни едното от тези мамещи розови зърна, да го подразни с език и да го събуди. Положи неимоверни усилия, но успя да запази самообладание. Кери отвори очи и погледът й попадна върху мишницата му. Пресегна се и закачливо го погъделичка. Линк свали ръката си и се обърна.

— Рано е — заяви през рамо той. — Не е нужно да ставаш.

— Щом ти си станал, и аз ще го направя. Или да те съблазня отново да си легнеш?

Линк се взря в нея, докато си обличаше ризата. В тъмносините й очи горяха пламъчета, които го канеха да се върне при нея. Чаршафът бе събран на скута й. Седеше с изправен гръб и голи гърди. Косата й падаше по раменете. Приличаше на жрица от някаква езическа религия. Линк не се нуждаеше от изкушение. Желаеше я толкова силно, че едва откъсна очи.

— Пуши ми се.

— Запали тук.

— Пие ми се кафе. — Не я погледна, понеже усети тревогата в гласа й. — Дали може да го приготвя аз?

— Да, разбира се.

Линк виждаше в огледалото как тя следи всяко негово движение. Безпокойството в очите й се засилваше. Безспорно е очаквала от него да се държи като нежен влюбен. Дори не я целуна за добро утро. Страхуваше се да го стори. Само ако се докоснеше до нея, не би бил в състояние да я пусне.

— Ще се срещнем долу — изрече рязко и тръгна към вратата.

— Линк? — беше се покрила с чаршафа. Стана му още по-болно. Кери вече не бе красивата жена, която не се стесняваше от любовника си, а криеше срамежливо голотата си. Усмивката й бе плаха и пресилена. — Защо бързаш толкова?

— Днес ми предстои да свърша много неща. След като снимам децата с новите им родители, ще си замина. — Не издържа на жалното й изражение, обърна се и хвана дръжката на вратата. — Слез, когато си готова.

Затвори вратата и се спря в коридора. Сам би се учудил, ако можеше да зърне измъчената си физиономия. Стисна зъби, за да не изкрещи от болка. После се спусна по стълбите, проклинайки живота и съдбата, която си играеше с хората.


Душът блъскаше по кожата на Кери с такава сила, че сякаш я наказваше. Случилото се не бе сън. Тялото й носеше белезите от изминалата нощ. Но и без тях съзнанието й бе изпълнено със скъпи спомени. Снощи Линк беше невероятно нежен. Съобразяваше се с желанията и потребностите й. Посрещаше я чувствено, сякаш се досещаше за най-съкровените й сексуални мечти, и те се превръщаха в реалност. Тази сутрин бе студен, чужд, непознат човек, не по-малко враждебен, отколкото в деня, когато разбра, че го е лъгала. Тогава се бе ядосал. А сега прояви безразличие. Кери предпочиташе страданието пред безразличието.

Когато слизаше по стълбите, отново я обхвана типичният за характера й несломим оптимизъм. Надяваше се, че Линк наистина е изпитвал желание да изпуши цигара с първата чаша кафе, и затова е бил сърдит. След като се е разсънил, сигурно щеше да я прегърне и да я целуне със страстта, която бе проявил през нощта. Или просто сутрин по принцип не беше в настроение. Кери отказа да приеме неприятната възможност да се окаже за него просто жена, която е трябвало да «свали», и след като го е постигнал, е готов да се оттегли.

Но още щом влезе в кухнята, се убеди, че няма да е така лесно да приеме промяната. Погледна я равнодушно. В непреклонните му златистокафяви очи нямаше и следа от чувство, предназначено за нея. Кимна й хладно и продължи да отпива от кафето.

— Добро утро, Кери — весело я поздрави Джени, която поднасяше лъжицата към лакомата устичка на Трент. — Кейдж, моля те, налей на Кери сок.

— Само кафе.

— А какво ще закусиш?

— Нищо, благодаря.

Държеше главата си наведена. Какво очакваше? Любовни признания по време на закуска? Линк обеща само да й достави удоволствие и удържа на думата си.

— Тази сутрин си страхотна — каза Джени.

— Наистина — намеси се Кейдж. — Нова дреха?

— Да. Благодаря. — Беше облечена във всекидневен костюм в лимоненожълто. — След ризите и джинсите в джунглата, всяко нещо, което сложа, ще изглежда далеч по-добре. — Кери се помъчи да накара гласа си да звучи безгрижно, но не постигна голям успех. — Дали децата вече са готови?

— Бях при тях преди няколко минути — отвърна Кейдж. — Хаосът почти е овладян. Събират си багажа.

— Нещо ново за Лиза?

— Боя се, че не — отговори Джени.

— Обещах на Джо да го сваля долу. — Линк шумно дръпна стола си назад. — Ще отида да му помогна при обличането.

— Иди да си измиеш ръцете, Трент. — Джени вдигна сина си от столчето, при което изтърпя гневния упрек на Кейдж. — Кери, има много кафе. Кейдж, би ли ми помогнал за минута в пералнята?

— Сигурен ли си, че си чул Линк да влиза при Кери? — попита Джени веднага щом останаха насаме в помещението до кухнята.

— И кога излезе?

— Ти да не си възпитателка в пансион?

— Заедно ли преспаха? — прошепна тя.

— Мисля, че да, но не е наша работа.

— Какво става с тях?

— Всеки е в правото си от време на време да прекарва по една свободна нощ, с когото си иска.

— Но не и ти! — Джени се втренчи смаяна в него.

— Вярно.

Кейдж се ухили доволно, наведе се и я целуна по врата. После и устата й бе дарена с първата за деня целувка.

— Нито пък ти.

— Престани най-сетне да ме закачаш! — Джени се изтръгна от обятията му. — Жените в напреднала бременност като мен не трябва да имат сексуални желания.

— Горките! — Кейдж отново посегна към нея.

— Спри най-после! И не ме будалкай. Опитваш се да отклониш въпроса за Кери и Линк.

— Да.

— Длъжни сме да се намесим.

— Не.

— Но защо?

— Джени, знам, че звуча като развалена грамофонна плоча, но пак ти повтарям: не е наша работа.

— Но те се обичат. Убедена съм! Чувствам го!

— А не ти ли се иска да почувстваш нещо друго? — Джени бе много чаровна, когато се ядосаше и Кейдж се усмихна, свивайки предизвикателно вежди.

— Невъзможен си!

— Затова ме обичаш. А сега, ако не желаеш да понесеш последиците от престоя си, заключена в пералнята с едно лошо момче, да се заловим със задълженията си. Денят ще бъде тежък.


Почти се стъмваше, когато Джени, Кейдж, Кери и Линк седнаха на верандата и въздъхнаха уморено. Денят беше по напрегнат, отколкото очакваха. Един собственик на ресторант устрои барбекю за първата среща на децата с новите им родители. Семействата, които осиновиха сирачетата, оправдаха надеждите на Кери. Раздели се със сълзи с децата, убедена, че всяко ще расте в дом, пълен с обич. Притеснено отбиваше похвалите и избягваше журналистите. Репортерите, които най-после бяха допуснати до ранчото, настояваха за интервю, но тя го сведе до няколко любезни думи. Подчерта колко са обогатили живота й децата и не си приписа никакви заслуги.

Рокси и Гари си тръгнаха с двете си дъщери. Боб и Сара заминаха с Джо няколко минути преди тях. Раздялата на момчето с Линк бе болезнена. Джо се опита да не плаче. Линк стискаше зъби, докато се ръкуваха и си обещаваха да поддържат връзка. Сега Трент и Лиза си играеха на поляната пред къщата. Лиза не даваше никакви признаци, че се чувства изоставена. Дори не попита защо никой не я е взел.

— В кухнята ще намерите кошница с храна. — Джени махна изтощено към къщата. — Всеки да се обслужи сам.

— Благодаря — отвърна Кейдж. — Но с удоволствие бих пийнал само бира. Линк?

— Аз вече трябва да потеглям към летището.

Беше готов да тръгне. Дрехите, които бе купил в Ла Бота, бяха прибрани в новата чанта. Фотоапаратът и обективите се намираха в специална торба. Щеше да вземе нощния самолет за Далас и да се прехвърли на самолета за Ню Йорк. Кери научи за плановете му от Джени. Сърцето й се късаше, но не го показваше. Държеше се хладно също като него. Въпреки че образът й бе запечатан върху филмите му, тя също би могла да мине за непозната. След няколко седмици сигурно щеше да я забрави. Просто още едно сексуално завоевание — следващото име в дългия списък на жени от различни страни по света.

Тази нощ, след като останеше сама в леглото, където бяха преживели толкова вълнуващи мигове, Кери щеше да поплаче върху носната кърпа, която Линк й даде. Дотогава щеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Както самият той я бе уверил насред прерията, удаваше й се да изпълнява различни роли.

— Имаш време за чаша бира.

— Добре, но само една — съгласи се Линк.

— Аз ще донеса. — Джени се хвана за стола. — Така или иначе, ми се налага да отида до тоалетната. — Ала още преди да стигне до входната врата, се хвана за корема и извика: — О, Боже!

— Какво става? — Кейдж подскочи. — Пак ли получи спазъм?