— Не.

— Да не е от храната? Казах ти да не ядеш от барбекюто. Готвачът слага лют червен пипер.

— Нищо ми няма на стомаха — усмихна се лъчезарно Джени. — Бебето.

— Бебето? — повтори глупаво Кейдж.

— Бебето. Май се е разбързало.

— Господи! — Кейдж я хвана за ръката. — Как разбра? Болки ли чувстваш? Кога… — Втренчи се в лицето й и я обърна към светлината. Присви подозрително очи. — Сигурна ли си?

— Да! — Джени избухна в смях, понеже схвана, че според Кейдж отново вдига фалшива тревога, за да задържи Линк.

— Остават още три седмици.

— По календара може би да. Но бебето мисли по друг начин. А сега, ако не искаш да изтърся дъщеря ти с главата надолу на верандата, се качи горе и ми свали куфара. Ще го намериш в…

— Знам къде е. О, Боже! Моля те, Джени, седни! В болницата ли да се обадя или на лекаря ти? Начесто ли са болките? Какво да направя?

— Успокой се и ми донеси куфара. Кери ще позвъни на лекаря. Номерът е до телефона в кухнята. Линк, би ли се погрижил за Трент? Лиза току-що му пъхна бръмбар в устата.

Джени седна на фотьойла. Забавляваше се, като наблюдаваше как всички хукнаха като луди, блъскаха се и бързаха да изпълнят молбите й. Кейдж забрави за добрите обноски и започна да използва думите, които бе научил от работниците на нефтените сонди. Трент с удоволствие хрупаше бръмбара. Вдигна страхотна врява, когато Линк, пребледнял като платно, го извади от устата му. Кери запази най-голямо спокойствие. Точно нейната ръка стисна Джени, преди да я закарат с количката в родилната зала.

— Сигурна съм, че всичко ще се оправи — усмихна й се многозначително Джени.

Кейдж щеше да присъства на раждането. Кери и Линк трябваше да се заемат с Трент и Лиза и да уведомят родителите на Кейдж и семейство Флеминг. В момента не бяха необходими в болницата и можеха да се приберат вкъщи, но предпочетоха да останат. Кейдж периодично се появяваше в чакалнята, за да им съобщи, че бебето все още не се е родило.

— Как е Джени? — попита Кери.

— Красива е! — възторжено отвърна той.

Кери и Линк се усмихнаха на щастливия съпруг, но когато се спогледаха, усмивките изчезнаха от лицата им. Кери се тревожеше, че чувствата, които изпитва, са изписани на лицето й. Ето защо се обърна към децата. Вече бяха разгледали всички книжки и спяха на дивана. Двамата с Линк предложиха на Кейдж да откарат децата вкъщи, но той настоя да останат.

— Джени държи Трент да бъде тук, когато бебето се роди. Така ще почувства, че и той участва в събитието.

— Чудно ми е как заспаха на този шум. — Кери погали момиченцето по черната коса.

— И на мен. Явиха ли се кандидати за осиновяването на Лиза?

— Не още, но фондацията се е задействала.

— Дано имиграционните служби не окажат натиск върху теб.

— Едва ли ще върнат детето в Монтенегро. — Кери разтри раменете си, сякаш изведнъж усети студ. Взря се в спящата Лиза, а после вдигна очи към Линк. — Преди да си заминеш, още веднъж бих искала да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Моля те, разреши ми да го сторя. Без теб нямаше да успеем. Щях да забравя…

Кери посегна към чантата си, извади чека и му го подаде. Линк го грабна с рязко движение. Прочете го, видя, че е от личната й банкова сметка, полюбува се на красивия й подпис и гневно го скъса на две.

— Защо постъпи така?

Въобразяваше си, че като му плати, ще се убеди в настъпването на края.

— Това не са от онези пари. Никога не съм ползвала парите на баща си. Мама ми остави наследство.

— Не ме интересува чии са парите.

— Тогава защо скъса чека?

— Сега сме квит, ясно ли ти е? — Гласът му беше пресипнал.

— Аха! — Сърцето й отново трепна болезнено. Разтвори леко устни. — Значи вече си получил възнаграждението за услугата. — Пое си дълбоко въздух и потрепери. — Кажи ми, Линк, предишната нощ струваше ли петдесет хиляди долара?

Мъжът гневно скочи.

— Имаме момиченце! — Внезапното появяване на Кейдж ги стресна. Обърнаха се рязко. Кейдж бе ухилен до уши. — Три килограма. Страхотна красавица! Джени е добре. Никакви усложнения. Ще видите бебето веднага щом го претеглят и му сложат номерче. — Прие сърдечните им поздравления, наведе се и прошепна на сина си: — Хей, Трент, роди ти се сестричка.

Кери се възпротиви, но Кейдж настоя тя първа да влезе при майката и бебето. Сестрата я въведе в отделението.

Джени беше единствената родилка. Държеше дъщеря си, увита в мъхесто розово одеяло, с шапка с пискюл.

— Почти бях забравила колко прекрасно е да държиш бебето за първи път — ведро каза тя и погледна петнистото сбръчкано личице, което смяташе за красиво.

Кери се разчувства от ведрото изражение върху лицето на приятелката си. Джени непрекъснато повтаряше името на Кейдж, на Трент и на Ейми, както бе нарекла дъщеря си. Кери излезе от стаята с чувството, че е видяла въплъщението на любовта. Цялото семейство Хендрин беше изпълнено с нея. Тя бликаше от тях. Кери се радваше, но и завиждаше на щастието им. Обичта на Джени към съпруга и децата им подчертаваше празнотата на нейния собствен живот.

Рано бе загубила майка си. Баща й умря, след като опозори името си. В стремежа си да изкупи част от греховете му, Кери пое отговорността за един цял народ. Мисията й бе успешна, но нима разполагаше с нещо, което да покаже? В известна степен и тя си послужи с манипулации като баща си. Не стигна до корупция, но прибягна до измама. Хората я хвалеха заради огромната й жертва. Но тя знаеше, че това не отговаря на истината. Извърши го заради себе си, а не заради сирачетата.

Използва ги като почистващо средство, с което да изтрие петното от семейството си. Изложи на опасност девет деца, рискува живота им, за да се освободи от вината. Сякаш заявяваше: «Вижте ме. Нося името на баща си, но не съм като него.» И на кого се мъчеше да го докаже? На света, който в действителност не се интересуваше? Или на себе си?

Върна се в чакалнята. Кейдж държеше сънения си син на ръце и описваше на испански бебето на Лиза. Момиченцето седеше в скута на Линк. Несъзнателно бе сложило едната си ръчичка върху бедрото на мъжа, сякаш за да покаже колко много му вярва и го обича. В този момент Кери взе своето решение.

Четиринадесета глава

— Не бях подготвен за това, а ти?

Въпросът на Кейдж бе риторичен. Пътникът, който седеше до него в линкълна, продължи да се взира в пространството пред себе си.

— Страшно се изненадах, когато Кери съобщи, че ще осинови Лиза. — Кейдж се вторачи в Линк. Откакто тръгнаха за летището, приятелят му не бе настроен за разговори. Острите му черти издаваха напрегнатост и мрачни мисли. Както обикновено, Кейдж шофираше прекалено бързо и пейзажът се размазваше пред очите им. Но не тази бе причината за мълчанието на Линк. Кейдж се досещаше какво го тревожи. — Какво според теб накара Кери да реши така внезапно да отгледа сама детето?

— Откъде да знам? — гневно му се сопна Линк. — Защо тази жена въобще върши разни неща? Толкова е странна.

— Да. И на мен ми мина през ума — изсмя се Кейдж. — Но ексцентричността я прави интересна, не мислиш ли?

— Ексцентрична означава и безразсъдна. — Линк изсумтя, скръсти ръце и потъна още по-надълбоко в седалката. — Обясних ти, че е луда. Преструва се на проститутка, а после на монахиня. Кой разумен човек би се занимавал с подобни номера? Първо действа, а после разсъждава. — Обърна се към Кейдж и насочи палеца си към него. — С безумните си постъпки ще си навлече куп неприятности.

Кейдж си помисли, че Кери вече си е навлякла куп неприятности. На първо място сред тях бе Линк, но на него пък този вироглавец точно заради това му харесваше. Той самият навремето се ползваше с репутацията на «лошо» момче.

Бяха прекарали тежка нощ. И двамата бяха небръснати, със зачервени очи и с дрехите от предишния ден, понеже не им остана време да се приведат в приличен вид. Линк държеше да вземе веднага самолета. Щеше да пътува до летището на автостоп или да повика единственото такси. Но Кейдж го увери, че по време на визитацията, така или иначе, няма да види Джени и бебето. Закараха Кери с децата вкъщи и продължиха към летището.

Линк и Кери се сбогуваха бързо и учтиво, като избягваха да се гледат. Кейдж не намери смелост да уведоми Джени, че Линк заминава. Жена му щеше да се разочарова, когато откриеше, че опитите й да ги сближи са били напразни. Лично Кейдж смяташе, че и двамата се нуждаят от ритник по задника, за да дойдат на себе си. Но след като не позволи на Джени да им се бърка, и той не можеше да се намеси. И все пак не пречеше да пораздруса привидно непоклатимия господин О’Нийл.

— Кери съвсем скоро ще си има неприятности.

— Какво искаш да кажеш?

Престореното безразличие на Линк се изпари.

— Първо с осиновяването. Не е омъжена. Имиграционните власти настояват сираците да бъдат настанени в семейства, за да не обременяват допълнително американските данъкоплатци.

— Осиновяването от самотни родители вече не е рядко явление.

— Да, но отнема повече време. А, както ти е известно, срокът е ограничен.

— Едва ли ще върнат едно четиригодишно сираче в Монтенегро.

— Може би. — Кейдж преднамерено се усмихна с фалшив оптимизъм. — Но ако все пак го сторят, Кери навярно ще тръгне с Лиза. Ясно ти е колко е твърдоглава.

— За Монтенегро? Трябва да е луда!

— Не бих се учудил. След като реши нещо, го довежда докрай. Макар и да изглежда крехка като пеперуда, тя е упорита като магаре. Двамата с Джени сме се убедили.

Линк запали цигара. Ръцете му трепереха. От намръщеното му лице личеше, че не изпитва удоволствие от пушенето.

— В това отношение много прилича на Джени.