Абсолютно спокоен...

Може би беше някакъв трик на светлината, проблясваща от телевизора, но Луси бе готова да се закълне, че зърна лека усмивка на задоволство, пробягнала в ъгълчетата на тънките му устни.

Тя присви очи. Леко размести възглавниците. Не беше плод на въображението й. Видът му беше самодоволен, а не зловещ.

Приличаше на мъж, открил идеалния начин да се отърве от нежелана напаст и да забогатее с хиляда долара.

На следващата сутрин Луси се облече в банята и не му проговори, докато не им сервираха закуската в трапезарията, завряна между сервиз с бензиностанция и благотворителен магазин. Някои от клиентите бяха жени, но повечето бяха мъже с най-различни кепета - от тези, които носеха шофьорите на камиони, до шапки, предпочитани от спортистите. Те подозрително разглеждаха Панда, но никой не обърна внимание мито на нея, нито на фалшивия й корем.

Той сръбна шумно от чашата с кафе, после заби зъби в палачинката и задъвка, без да си дава труд да затвори уста. Забеляза, че тя се взира в него, и се намръщи. Убедеността й, че снощи с искал нарочно да я изплаши, малко се поразклати. Напоследък ме можеше напълно да се довери на инстинктите си.

Тя го изгледа внимателно, сетне прикова поглед в очите му.

- Е, много жени ли си изнасилил?

Видя го. Гневна искра, тутакси потушена от полуспуснатите клепачи и шумното сръбване.

- Зависи какво наричаш изнасилване.

- Щеше да знаеш, ако си го правил. - Луси се гмурна в дълбокото. - Трябва да призная, че снощната вечер беше изключително интересна.

Веждите му се сключиха.

- Интересна! Ти мислиш, че е била интересна?

Не, тогава не мислеше. Но сега? Определено.

- Може би ако беше малко по-добър актьор, щеше да успееш да ме заблудиш.

Той се наежи, добивайки буреносен вид.

- Нямам понятие за какво говориш.

Тя подмина без внимание поредното му изпълнение.

- Очевидно е, че искаш да се отървеш от мен, но това ли бе най-доброто, което можа да измислиш? - Злодейските му устни се свиха на тънка черта и изражението му стана толкова заплашително, че тя трябваше да призове цялата си смелост, за да подпре лакти на масата и да срещне погледа му. - Никъде няма да отида, Панда. Няма да се отървеш от мен. - Едно малко дяволче я подбъзикна и тя посочи към ъгълчето на устата си. -Тук имаш малко храна.

- Все ми е тая.

- Сигурен ли си? На такъв придирчив гастроном като теб?

- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш.

- Да. Да отлетя у дома и да ти изпратя чек за хиляда долара плюс разходите.

- Дяволски си права, плюс разходите. - Той избърса уста със салфетката, по-скоро машинален жест, отколкото знак на капитулация.

Луси обви пръсти около своята чаша. Панда можеше по всяко време да я изхвърли на пътя и да изчезне, но той искаше парите, затова не го бе направил. А сега бе намислил да я изплаши и да прибере печалбата. Толкова по-зле за него.

Тя остави чашата на масата. През цялото това време Луси бе предполагала, че той командва парада, но е било точно обратното.

- Ти си голямо и лошо момче, Панда. Вече го разбрах. И сега, след като съм наясно, можеш да прекратиш представлението.

- Нямам понятие за какво говориш.

- Всички тези похотливи погледи. Приказките, че „искаш да правиш секс“.

Той отмести чинията си, оставяйки палачинките недоизядени, и я изгледа отвратено.

- Ето как аз виждам нещата. Богатото момиченце иска да внесе вълнение в живота си, размотавайки се с тип като мен. Греша ли?

Луси си напомни кой командва парада.

- Е, преживяването определено ме накара да си припомня колко е важно да имаш добри маниери на масата. - Тя го удостои със същия суров поглед, с който гледаше сестрите и брат си, когато извършеха някоя пакост. - Кажи ми къде отиваме?

- Аз отивам на езерото Кадо. А ти, ако знаеш кое е добро за теб, ще се отправиш към летището.

- Извинете. - Около шейсетгодишна жена, в костюм от сако и панталон в прасковен цвят, се бе приближила към сепарето им. Жената посочи към съседната маса, зад която седеше пълничък мъж с двойна брадичка и мустаци като на морж, преструвайки се, че гледа в друга посока. - Съпругът ми Конрад ми каза да не си пъхам носа в чужди работи, но аз не можах да не забележа... - Жената се втренчи в Луси. - Някой казвал ли ви е колко много приличате на президентската дъщеря? Онази Луси.

- Постоянно й го казват - обади се Панда. Той погледна през масата към Луси и й заговори на отличен испански: Ella es otra persona quepiensa que re pareces a Lucy Jorik.4 После се обърна към жената. - Тя не говори много добре на английски.

- Удивително - продължи непознатата. - Сега, когато съм по-близо, виждам, че тя е доста по-млада. Надявам се, че като порасне, няма да стане като нея.

Панда кимна.

-Поредната разглезена богаташка, която си мисли, че целият свят й е длъжен.

Нa Луси никак не й се нравеше всичко това, но дамата в прасковения костюм бе набрала скорост.

Преди се възхищавах на начина, по който президент Джорик с възпитала децата си, но явно с тази Луси нещо не се е получило. Да избяга от онзи сладур Бодин. Не пропускам шоуто на майка му по телевизията. А Конрад е запален почитател на Голфа. Следи всички турнири, в които играе Далас Бодин.

-Предполагам, че някои жени не могат да оценят късмета си - присъедини се Панда охотно.

-Между нас да остане, Конрад също. - Тя се усмихна на Луси. - Е, пожелавам ви приятен ден. Извинете, че ви обезпокоих.

- Няма нищо - отвърна Панда, вежлив като пастор от малък град. Но в мига, в който жената се отдалечи, той смачка салфетката. - Да се махаме по-скоро от тук, преди да цъфне целият ти фен клуб. Само тези простотии ми липсват.

- Зъби се колкото искаш - заяви Луси. - Ти ме покани на това вълнуващо пътуване и аз нямам намерение да се отказвам.

Той хвърли няколко банкноти на масата, доста по-гневно, отколкото бе нужно.

- Твоя воля. После се сърди на себе си.

4.

Малката къща под наем бе сгушена на брега на един от уединените водни ръкави на езерото Кадо. Два стари климатика стърчаха от избелялата дървена ламперия с цвят на горчица. Пред стъпалата на входа имаше площадка с изкуствен торф. Предишната нощ бяха прекарали в един мотел край тексаското градче Накъдочис и през цялата вечер Панда умишлено я пренебрегваше. Рано тази сутрин се отправиха на североизток към езерото, разположено на границата между Тексас и Луизиана и според рекламната брошура, която тя взе от бензиностанцията, където спряха да заредят, беше най-голямото сладководно езеро на юг - и определено най-призрачното, с първобитните си мочурища сред застояли кафеникави води.

Къщата бе стара, но чиста, с малка всекидневна, две още по-малки спални и старомодна кухня. Луси избра стаята с две легла. Тапетите на оранжево каре се бяха разлепили по краищата и не си отиваха с евтината покривка на цветни мотиви в пурпурно и зелено, но тя бе твърде благодарна на стената, разделяща леглото й от Панда, за да обръща внимание на подобни дреболии.

Преоблече се в шортите и се запъти към кухнята. Тя беше обзаведена с метални шкафове, с издраскани и протрити плотове, а подът бе покрит със сив линолеум. От прозореца над мивката се откриваше гледка към залива, а близката врата водеше към малка дървена веранда, където имаше пластмасова маса, два разкривени градински платнени стола, грил на газ и някакви рибарски такъми.

Тя завари Панда да се взира в ниските палми, растящи покрай брега на езерото. Краката му бяха подпрени на перилото и в ръката си държеше кутия с кока-кола. Поне не се бе заредил с обичайния стек с шест бири. Той не й обърна никакво внимание, докато тя проверяваше грила и оглеждаше въдицата. Мълчанието му я изнервяше.

- Тук е горещо - отбеляза Луси накрая.

Той отпи от колата, без да си дава труд да й отговоря. Младата жена отвърна поглед от противната тениска, която през целия ден се правеше, че не забелязва. Представата на Панда за мъжка елегантност не се простираше по-далеч от душ и чифт чисти дънки. Прободе я нежелан копнеж по Тед, милия, чувствителен, спокоен и сговорчив жених, когото най-безобразно бе предала.

- Не би било зле да има един плажен чадър - подхвърли тя.

Единственият му отговор бе мълчание.

Луси зърна в далечината туристическо корабче, мержелеещо сред блатните кипариси, обрасли с испански мъх.

- Ако бях рокер, щях да си измисля по-хубаво име от Панда.

Вайпър.

Той смачка в юмрук кутията от кола, слезе от верандата и се отправи към задния двор, като пътьом хвърли кутията в черното пластмасово кошче. Докато се отдалечаваше към езерото, Луси се отпусна на овакантения от него шезлонг. Тед беше прекрасен събеседник и най-добрият слушател, когото познаваше. Той се държеше така, сякаш бе очарован от всичко, което тя казваше. Разбира се, той се държеше така с всички, дори с откачалките, но все пак... Никога не го бе виждала да проявява нетърпение или да избухва - никога не бе чула една груба дума от него. Той беше добър, търпелив, грижовен, разбиращ и въпреки това тя го бе изоставила. Какво говореше това за нея?

Тя придърпа с крак втория стол. С всяка изминала минута се чувстваше все по-тъжна и потисната. Панда бе стигнал до малкия кей. На брега лежеше преобърнато кану, орли рибари браздяха водата. Той не и бе казал за колко време е наел къщата, само й даде да разбере, че тя може да си тръгне по всяко време и колкото по-скоро, толкова по-добре. Но наистина ли Той искаше точно това? Луси все повече се убеждаваше, че той е по-умен, отколкото си дава вид, и тя не можеше да се отърси от натрапливия страх, че захранва с информация жълтата преса. Ами ако се е досетил, че продавайки историята й, може да спечели много повече от хиляда долара?

Тя се спусна по стъпалата и продължи към брега, където той стоеше до кануто. Зарови петата на маратонката си в прахта. Той дори не я погледна. Луси съжаляваше, че не си бе избрала за спътник някой, който не си падаше по тягостното мълчание и нe лепеше по мотоциклета си отвратителни стикери. Но тя съжаляваше за много неща. Че не бе избрала по-недостоен жених, когото да зареже пред олтара, някой, който е направил нещо -каквото и да е - за да заслужи този позор. Но Тед не беше сторил нищо и една грозна част от нея го мразеше, задето е толкова по-добър от нея.