Дори и със закопчаната догоре пижама, тя не приличаше на дете, но той не биваше дори да помисля какво има под този червен плат, иначе всяка трезва мисъл щеше да изхвърчи от главата му.

- Оттогава се научих на много неща.

- Така ли? - В очите й заблестяха сълзи. - Тогава защо не дойде да ме видиш? Защо трябваше аз да ти звъня?

Той искаше да я грабне в прегръдките си и никога повече да не я пусне, но още не можеше да го направи. И може би никога нямаше да може, ако сега оплеска всичко.

Изхлузи се от пейката и коленичи пред нея.

- Събирах смелост, за да те видя. Изрекох най-голямата лъжа в живота си, когато ти казах, че не те обичам, но бях уплашен до смърт да не те нараня. Оттогава много неща се промениха. Вече не се страхувам да те обичам. А сега можеш да ми крещиш колкото искаш.

Луси изсумтя обидено.

- Аз никога не крещя.

Панда бе достатъчно умен, за да не изтъкне заблудата й.

- Радвам се, защото това, което ще ти кажа сега, няма да ти хареса. - Опита се да се намести по-удобно, но не успя. - Раздялата с теб беше истински ад, но се оказа, че е било най-доброто, което съм могъл да сторя за себе си - за нас двамата - защото най-после на карта бе заложено нещо много по-ценно, отколкото страха, че демоните ми ще се върнат. - Някакво клонче удари по покрива на караваната. - В един етап от живота си вярвах, че заслужавам да страдам. Бях оцелял, а много от другарите ми - не. След като осъзнах това, много други неща ми се изясниха и за пръв път започнах да вярвам във възможностите, вместо в неизбежното.

Той виждаше, че и последните прегради започват да рухват, но тя все още се противеше.

- Аз никога нямаше да те накарам да изпиташ това, което ти ме накара да преживея.

Е, в момента тя правеше почти това, но след като го измъчваше едва от вчера, а той от месеци я изтезаваше, нямаше право да се оплаква.

- Зная, скъпа. - Взе студените й ръце. - Не можеш да си представиш колко нещастен бях без теб.

Думите му я изпълниха с неземно щастие.

- Наистина ли?

Той потри палци в дланите й.

- Нужна си ми, Луси. Обичам те и се нуждая от теб.

Тя се замисли.

- Май не осъзнаваш, че си на колене?

Той се усмихна.

- Да, осъзнавам го. И докато съм тук, долу... - Усмивката му се стопи и яката на ризата започна отново да го задушава. - Луси, моля те, омъжи се за мен. Обещавам да те обичам, да те ценя и да те уважавам. Ще се смея с теб, ще се любя с теб, ще те почитам с всеки мой дъх. Знам, че ще спорим, но накрая няма да има значение, защото бих дал живота си за теб. - Сега целият бе плувнал в пот. - По дяволите, никога досега не съм правил това...

Тя наклони глава.

- А какво ще кажеш да ме защитаваш? В това си най-добър, така че защо не го обещаваш?

Патрик повече не можеше да издържа и дръпна вратовръзката.

- Колкото до това... - Разкопча още едно копче. - Аз... не мога да измисля точно как да го кажа.

Малката палавница търпеливо чакаше, а в очите й се бе стаила толкова нежност, че думите сами излязоха от устата му.

- Ти си моето тихо пристанище. Ти не се нуждаеш от защита и наполовина толкова, колкото аз, затова какво ще кажеш за известно време ти да се заемеш с тази задача?

Тя го погали по главата, докосванията й бяха леки като пера, а очите й му обещаваха целия свят.

- Ще се постарая с всички сили.

- А какво ще кажеш за останалото? - попита той с треперещ глас, сякаш животът му зависеше от това. - Достатъчно ли си корава, за да се омъжиш за мен?

Луси плъзна пръсти по бузата му.

- По-корава, отколкото можеш да си представиш.

Облекчението му бе толкова огромно, че му се зави свят, но постепенно дойде на себе си, докато тя му шепнеше любовни слова. После Луси стана от кушетката, отиде до вратата и пусна резето. Извърна се с лице към него и пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на пижамата.

Панда се изправи. След миг сакото му се озова на пода.

Горнището на пижамата се разтвори и тя пристъпи към него. Обви ръце около шията му и го целуна с най-сладката целувка в живота му, пълна със страст и обещание, и с любовта, която той търсеше, откакто се бе родил. Но когато устните им най-сетне се разтвориха, по лицето й пробягна сянка.

- Има още нещо.

- Дяволски съм сигурен, че има - промърмори той, галейки гърба й под пижамата.

- Не, не е това. - Тя опря ръце на гърдите му. - След като гневът ми стихна и имах време да осъзная, че ти наистина ме обичаш, трябваше да измисля как да привлека вниманието ти.

Той разбра.

- Всичко е наред, скъпа. Знам, че не си бременна.

Ала това, изглежда, не я задоволи.

- Измислих план. Темпъл и Макс се съгласиха да ми помогнат да те отвлека и...

- Да ме отвлечеш?

Лицето й изведнъж доби самодоволен вид.

- Ти също би постъпил така.

По-скоро адът ще замръзне.

- Щом така казваш.

- Работата е там - тя подръпна едно от копчетата на ризата му, - колкото до бременността ми...

- Смятам да се погрижа за това в най-скоро време, но моля те, повече не ме лъжи.

Луси разкопча още едно копче, после друго.

- Работата е там... наистина не се чувствах добре, после започнах да смятам, отидох на лекар и тогава...

Той се втренчи в нея.

Устните й се извиха в нежна усмивка. Тя вдигна ръце и обхвана лицето му в шепи.

- Истина е.

ЕПИЛОГ

Луси отпусна глава върху широкото рамо на Тед Бодин и доволно въздъхна.

- Кой можеше да си представи, че след всичко, което преживяхме, историята ще свърши така?

- Животът понякога ни поднася изненади - рече той.

Беше краят на май, третата годишнина от сватбата им, която беше на косъм да се състои, макар че не по този повод се бяха събрали в къщата край езерото, която блестеше със свежо боядисаните бели стени и тъмносини жалузи. Всички празнуваха Деня в памет на загиналите във войните в началото на поредното лято.

Тоби и двама негови приятели хвърляха фризби, а Мартин се носеше по петите им. Един от племенниците на Бри срамежливо се опитваше да поведе разговор с най-малката сестра на Луси, а Трейси и Андре ги наблюдаваха развеселено. Луси погледна гладко избръснатото лице на Тед.

- Не се обиждай, но съм изключително доволна, че не се омъжих за теб.

- Не се обиждам - отвърна той весело.

В далечината Луси чуваше слабите удари на чук. След месец просторните дървени къщи щяха да бъдат готови да посрещнат първите туристи.

- Честно казано, не проумявам как се справя Мег - поклати глава Луси. - За човек като нея сигурно е много трудно да понася твоя перфекционизъм.

Тед кимна сериозно.

- Несъмнено е тежко бреме.

Тя се усмихна и погледна през двора към новото барбекю, край което родителите й бъбреха с леко притеснените Темпъл и Макс.

- Да съм омъжена за Панда, е много по-лесно - заяви Луси.

- Ще трябва да ти повярвам - отвърна Тед. — Той малко ме плаши.

- В него няма нищо плашещо, но съм сигурна, че той ще го приеме като комплимент.

Тед стисна рамото й.

- Хубаво е, че с теб не се чувствахме удобно един с друг, докато бяхме сгодени, иначе онази сватба можеше наистина да се състои.

Двамата потръпнаха.

Към тях се приближиха Мег и Панда. Кой можеше да си представи, че нейният вечно навъсен телохранител ще се превърне в такъв образцов съпруг?

Лошото влияние на Мег върху Тед си казваше думата, защото той целуна Луси по темето, за да види дали ще предизвика неприятности. Но постигна обратен ефект, защото Луси също обичаше да създава неприятности.

- Съпругът ти ме сваля - подвикна тя към най-добрата си приятелка. - Между другото, как се чувстваш като втори номер?

Мег се ухили самонадеяно.

- Панда можеше да бъде мой, ако ти не беше духнала от църквата. Той определено ме сваляше по време на онази така наречена репетиция на сватбената вечеря.

- Ами... Ти изглеждаше адски секси онази вечер - съгласи се Луси, а Панда и Тед си размениха красноречивите погледи на щастливи съпрузи под чехъл.

- Странно е - промърмори Мег. - Всяка от нас би трябвало да е омъжена за съпруга на другата.

Този път и четиримата потръпнаха.

- Ще ви кажа какво е странното. - Към тях се приближи Бри, придружавана от Майк, гордо препасал върху гърдите си кенгуру, в което кротко спеше бебе. - Вие четиримата. Никога не съм виждала такива странни отношения. Майк, не са ли странни?

- Хайде сега, Бри... Някои хора могат да кажат същото и за нас.

- Ти си прекалено добър, за да си реален. - Бри го дари с усмивка, като че ли двамата бяха сами на този свят.

Тоби се отдалечи от приятелите си.

- Той не е чак толкова добър. Снощи почти е унищожил запасите ми от шоколадови дражета.

Майк се ухили, хвана го за врата и нежно го разтърси, без да събуди малкото братче на Тоби.

- Трябва да си намериш по-добро скривалище, синко.

През последните три години Тоби бе пораснал с цяла главаи в къщата започнаха да идват момичета, което подлудяваше Бри. Но за петнайсетгодишно момче Тоби беше забележително разумен, така че Луси не се притесняваше.

Ведно с раждането на бебетата и процъфтяващите кариери в живота им бяха настъпили и безброй прекрасни промени. Но имаха и трудни периоди. Луси още тъгуваше за загубата на дядо си Личфийлд, а Бри направи спонтанен аборт по време на първата си бременност. За щастие, благополучната поява на този свят на Джонатан Дейвид Муди година по-късно изцери болката и.

Една от промените, която шокира всички, с изключение на Луси, бе решението на Панда да наеме още служители, за да може да се върне в университета и да завърши психология. Сега приемаше охранителни задачи, които не налагаха дълги пътувания, и посвещаваше останалата част от времето си на много по-важната работа да помага на други травмирани ветерани да се върнат към нормален живот. Оказа се, че притежава истински талант за това.