Луси почти бе забравила какво е секс. Преди три месеца бе казала на Тед, че не желае двамата да спят заедно преди първата им брачна нощ, за да бъде тя нещо специално. Тед бе отвърнал, че ще се примири да не спят заедно - стига това да не попречи на сексуалния им живот. Но накрая бе изпълнил молбата й, при това без големи оплаквания. Сега тя се питаше дали го е отблъснала от сантименталност, или защото подсъзнанието й е изпращало послание.

Луси извади нещата си от торбата. Панда изрита ботушите, пльосна се с бирата върху своето легло и взе дистанционното.

- Надявам се да има порноканал.

Тя рязко вдигна глава.

- Разкажи ми за пребиваването си в затвора.

- Защо?

- Защото... ми е интересно - избъбри тя. - Преди бях социален работник.

- Излежах си присъдата - рече той. - И смятам, че няма смисъл да се гледа назад.

Със сигурност той лъжеше.

- Пребиваването в затвора... попречи ли на кариерата ти?

- Не особено, както и сама си забелязала. - Той превключваше каналите. За щастие, в мотела нямаше порноканал - кръстът върху стената може би обясняваше защо - и Панда реши да погледа НАСКАР3.

Тя през целия ден си мечтаеше за душ, но мисълта да се съблече гола зад ненадеждната врата на банята, докато той е от другата й страна, никак не бе привлекателна. Въпреки това грабна нещата си, отнесе ги в банята и завъртя паянтовата ключалка.

Луси никога не се бе радвала толкова на един душ, независимо от притеснението да споделя една стая с него. Насапуниса косата си с шампоан и изми зъбите си, отдавайки се на удоволствието отново да се почувства чиста. Тъй като не се бе сетила да купи пижама, облече новите тениска и шорти, които й стояха много по-добре от дрехите, които той й бе купил. Когато излезе от банята, Панда пъхна нещо в джоба си.

- Телевизията тук е скапана. - Той превключи на някакво шоу, в което се блъскаха камиони чудовища с огромни гуми.

Сигурна съм, че живот без порнография е тежко изпитание за мъж с твоя огромен интелект.

- Съжалявам - рече тя на глас.

Той се почеса по гърдите и кимна.

Панда беше точно от този тип мъже, по които би си паднала биологичната й майка. Санди пиеше твърде много, спеше с когото й попадне и накрая умря само няколко години по-възрастна, отколкото бе Луси в момента. Двете имаха много общи черти - едни и същи кафяви очи със зелени точици и фини черти, а сега и една и съща безотговорност.

Трябваше да си докаже, че това не беше напълно вярно.

- Може ли да ми услужиш с телефона си?

Без да откъсва поглед от ралито с камионите, той се изви на една страна и измъкна телефона от същия джоб, в който бе видяла да го пъха преди малко.

-Говори ли с някого? - попита тя, когато взе апарата.

Погледът му остана прикован в екрана.

-Какво те засяга?

-Просто се чудех.

-С Тед.

-Говорил си с Тед?

Той най-после извърна глава към нея.

- Реших, че нещастният кучи син заслужава да знае, че още си жива. - Отново насочи вниманието си към камионите. - Съжалявам, но имам лоша новина за теб: той не каза нито дума, че иска да се върнеш.

Както обикновено, при мисълта за Тед стомахът й предателски се сви на топка, но ако започнеше да мисли какво преживява бившият й годеник, нямаше да може да живее нормално. Не че в момента животът й можеше да се нарече нормален. В този миг я осени друга мисъл. Ами ако Панда лъже? Ако вместо на Тед се е обадил на таблоидите? Нейната история можеше да му донесе много повече пари, отколкото изкарваше за година. Или дори за години.

Ръцете я сърбяха да провери изходящите обаждания, но не можеше да го направи в негово присъствие. Когато Панда отиде в банята, ще ги прегледа. А междувременно трябваше да се обади на Мег и да й каже, че е жива и здрава. Но когато се отправи с телефона към вратата, Панда изръмжа:

- Остани тук. Освен ако не ти пука за онези типове, които видях да се навъртат на паркинга.

- В почтените хотели няма такива проблеми - не се сдържа да изтъкне Луси.

- Не съм попадал в такива.

Набра номера на Мег и заговори припряно: „Аз съм добре“. „Не съм сигурна какво ще правя.“ „По-добре да не говорим за това.“ „Предай на родителите ми.“ И накрая: „Трябва да вървя“.

През годините двете с Мег си споделяха безброй неща, но сега не можеше да си бъбри надълго и широко с нея. За щастие, Мег явно беше заета и не настоя за повече подробности.

Когато приключи разговора, още нямаше девет. Нямаше какво да чете. Нямаше какво да прави. След завръщането си от медения месец възнамеряваше да започне работа над книгата за живота на Нийли - писателски проект под ръководството на баща й. Ала сега не би могла да се съсредоточи над нещо подобно и определено нямаше сили да мисли за лобистката работа, която смяташе да възобнови през есента.

Луси се отмести в далечния край на свободното легло и подпря възглавниците на разнебитената табла. Шоуто с камионите най-после бе свършило. Тя подскочи, когато изскърцаха пружините на съседното легло. Панда грабна някои от нещата си и се скри в банята. Тя стана, за да потърси телефона му, ала не го откри. Сигурно бе останал в джоба му.

Чу се шум на течаща вода. Луси не бе забелязала той да купува пижама. На Вайпър, печената рокерка, в която искаше да се превъплъти, нямаше да й трепне окото заради подобни дреболии, но мисълта за голия Панда изнервяше Луси.

Сънят бе спасение от принудителния затвор. Тя оправи завивките и пъхна глава между две възглавници. Докато си заповядваше да заспи, чу да се отваря вратата на банята. Отново си помисли колко много Санди щеше да хареса Панда. Той беше мургав, мрачен и тъп. Мъже като Панда обясняваха защо майка й се бе сдобила с две дъщери от различни бащи.

Смътните спомени за донора на сперма на Луси включваха определени думи като „надрусано колежанче“. Кретенът, бащата на Трейси, бе загинал в същата катастрофа, убила и Санди.

Една ръка я стисна за рамото. Тя подскочи и възглавницата падна от главата й.

- Какво?

Той се бе надвесил над нея, по него нямаше нищо, освен капки вода и чисти дънки. Сърцето й запрепуска. Голите му мускулести гърди бяха твърди като скала... прекалено твърди. Той не си бе дал труда да закопчае дънките и те едва се държаха на таза му. Тя видя плосък корем, тясна ивица от тъмни косъмчета и впечатляваща издутина.

Той разтри с палец рамото й.

- И така... Искаш ли да го направиш, или какво?

Луси отскочи назад.

-Не.

- Държиш се, сякаш го искаш.

- Не искам!

Той прокара длан над гърдите й и погледна към телевизора.

- И по-добре, предполагам.

Една налудничава част от нея искаше да попита: „Защо да е по-добре?“. Но Луси само стисна зъби.

Панда отново насочи вниманието си към нея.

-На мен ми харесва грубият секс, но ти май не си падаш по него. - Щипна я по бедрото с палец и показалец. - Сигурна ли си, че не искаш да размислиш?

Тя отдръпна крака си и разтри ощипаното място.

- Напълно.

- Откъде знаеш, че няма да ти хареса?

Той все още бе надвесен над нея и сърцето й учестено туптеше. Девет години под закрилата на Тайните служби я бяха научили да приема безопасността си за даденост, но в момента пред мотелската врата не дежуреше приятелски настроен агент. Луси беше съвсем сама.

- Просто го знам и точка.

Тънките му устни се извиха.

- Ти прецакваш почивката ми. Загряваш, нали?

- Аз ти плащам.

- Да бе, обаче реших, че не ми плащаш достатъчно. От самото начало бях откровен с теб. Казах ти, че искам да правя секс. - Той се протегна към чаршафа, усукан около тялото й.

Луси се вкопчи в него.

- Веднага престани! Махай се!

Нещо обезпокоително проблесна в очите му.

- Ще ти хареса. Ще направя така, че да ти хареса.

Прозвуча като реплика от долнопробен филм, но Панда я гледаше така, сякаш сам го бе измислил. Не можеше да повярва, че това се случва. Притисна се към таблата, едновременно изплашена и бясна.

-Ти няма да ме докоснеш и знаеш ли защо? Защото, ако го направиш, цялата правосъдна система на Съединените щати ще се стовари отгоре ти с пълна сила.

-Твоята дума срещу моята. - Той присви устни.

-Именно. Бивш затворник срещу дъщерята на президента. Давай отгатни какъв ще е резултатът.

Най-после бе пробила през дебелата му кратуна до мозъка. Човекоподобното изръмжа злобно, метна й свиреп поглед и се оттегли в пещерата си.

Луси остана притисната до таблата, кръвта препускаше във вените й. Притискаше чаршафа към гърдите си, сякаш можеше да я защити, ако той размисли.

Всичко бе свършило. Той бе направил избора вместо нея. След всичко това повече не можеше нито ден да остане с него. Първата й работа утре сутринта щеше да бъде да се обади на семейството си, да намери най-близкото летище и да отлети у дома. Това бе безславният край на приключението й като рокерката Вайпър.

Да отлети у дома - заради какво? За да се изправи пред разочарованите лица на близките си? За да се върне към работата, която бе започнала да ненавижда?

Тя подпъхна чаршафа под себе си, твърде крехка броня. Защо на негово място не беше някой безобиден скитник, който щеше да я качи на мотора си, без да й създава каквито и да било проблеми? Младата жена отново притисна глава между двете възглавници, трепереща от страх и негодувание. През тънката пролука го наблюдаваше как прекосява тясното пространство, разделящо леглата им. Стените бяха тънки. Луси се боеше да затвори очи. Ако той направи някакво движение, щеше да се разкрещи. Все някой щеше да я чуе в този долнопробен мотел.

Панда лежеше по гръб със скръстени глезени, отпуснал дистанционното върху гърдите. Разпилените му коси приличаха на черно мастило, разлято върху възглавницата, подпряна зад главата му. Той бе превключил от канала с шоуто с камионите на някакво предаване за костури и изглеждаше напълно спокоен. Изобщо не приличаше на изнасилвач.