- Искаш ли го?

Бри кимна и Луси сложи бурканчето в кашона при другите останали продукти, които щеше да даде на съседите.

Бри нави ръкавите на дебелия пуловер, който бе облякла, за да се предпази от ранния есенен хлад.

- Сега, когато не прекарвам целия ден в лавката, се чувствам като истинска мързелана.

- Голяма мързелана, няма що. Ти работи като луда. - Бри бе изгубила една трета от тазгодишния мед заради вандалите, опустошили лавката - група пънкари, заловени тъкмо когато се качвали на ферибота. Но благодарение на сухото циганско лято и топлите дни бе успяла да събере почти четиристотин и петдесет килограма мед.

- Винаги ще обичам пастор Сандърс - заяви Бри.

Свещеникът от „Милосърдно сърце“ бе уредил среща на Бри с търговка на едро от сушата, която зареждаше верига от магазини за подаръци в Средния запад. Жената бе възхитена от мострите на Бри: ароматния мед с различни вкусове, лосионите, свещите и поздравителните картички, пчелния восък за лъскане на мебели. Направо се бе влюбила в изрисуваната стъклена топка за коледна украса, оцеляла от набега на хулиганите.

- Новите етикети с въртележката бяха черешката на тортата - съобщи Бри. - Тя беше във възторг от тях. Твърди, че придават на продуктите причудлива елегантност. Въпреки това не очаквах такава голяма поръчка.

- Явно жената има добър вкус.

- Не знам какво щях да правя, ако не беше тази поръчка. Е, знам, но се радвам, че не се наложи. - Тя кимна отново, когато Луси вдигна неотворен пакет с моркови. - Мисълта да бъда финансово зависима от Майк ми е непоносима. Вече съм го преживяла и никога повече няма да го допусна.

- Горкият Майк. Той иска единствено да се грижи за теб, а всичко, което искаш ти, е да се грижиш сама за себе си. Ще трябва скоро да се омъжиш за него.

- Знам. Но там е работата, че Майк Муди е... - Върху устните й се появи замечтана усмивка. - Той е толкова стабилен. Този мъж винаги е на мястото си и никъде няма да отиде.

Луси преглътна болката си.

- Ако не се смята това, че всяка нощ прескача навътре и навън през прозореца на спалнята ти.

Бри се изчерви.

- Казах ти го под секрет.

- Както ми каза колко страстен любовник е. Спокойно можех да доживея дните си и без тази информация.

Бри не обърна внимание на възраженията на Луси.

- Наистина вярвах на Скот, когато твърдеше, че проблемът е в мен, но сега изпитвам единствено съжаление към бедната му деветнайсетгодишна хлапачка. - Замечтаната усмивка се завърна. - Кой би могъл да помисли, че такъв пуритан и религиозен мъж като Майк може да е толкова...

- Страстен - уточни Луси, прекъсвайки словоизлиянията й.

Усмивката на приятелката й помръкна.

- Ако Тоби ни хване...

- Което, рано или късно, ще се случи. - Луси добави парче сирене пармезан и - едва сподавяйки желанието да го запрати в стената - неначенато бурканче с портокаловия мармалад на Панда.

- Майк става все по-нервен, задето трябва да се промъква тайно. Той директно заплаши, че ще прекрати своите, ъ, услуги... докато не се съглася да определя датата. Изнудване. Представяш ли си?

Луси затвори вратата на хладилника.

- Какво те спира, Бри? Наистина?

- Просто съм толкова щастлива. - Тя залюля крака и се замисли. - Знам, че трябва да преодолея отвращението си от брака и ще го направя. Просто още не съм готова. - Плъзна се от плота. - Ти ще се върнеш на острова, за да ни видиш, нали?

Луси не желаеше никога повече да се връща на острова.

- Разбира се - отвърна тя. - А сега, хайде да занесем този кашон у вас. И никакви дълги сбогувания, нали?

- В никакъв случай.

Но и двете знаеха, че няма да е лесно да сдържат сълзите. И не беше.

Най-накрая Панда спря да кашля и силите му започнаха да се завръщат, но имаше чувството, че сякаш му бяха отрязали някой крайник. Рефлексите му не бяха толкова бързи - не достатъчно лоши, за да забележи някой друг, но той знаеше. На стрелбището ръката му не беше толкова уверена, а когато тичаше, без причина губеше ритъм. Събаряше чашата с кафе, изпускаше ключовете.

Прочете интервюто на Луси във „Уошингтън Поуст“. Нямаше нито дума за него, а и защо да има? Но не му се нравеше, че лицето й отново беше по новинарските страници.

Забеляза няколко сиви косъма в косата си. И сякаш това не беше достатьчно потискащо, но и работата му не вървеше. Актрисата, която играеше второстепенна роля във филма, започна да го сваля и не смяташе да се отказва. Беше невероятно красива, с тяло почти съперничещо на изваяните форми на доктор Кристи. Да скочи в леглото с друга жена, щеше да е най-добрият начин да заличи спомените за предшественицата й, но той дори не можеше да помисли за това. Заяви на актрисата, че е влюбен в друга.

Същата вечер Панда се напи за пръв път от години. Събуди се, обзет от паника. Въпреки всичките му усилия, призраците, които толкова дълго бе държал настрани, започнаха да се завръщат. Обади се на единствения човек, който смяташе, че може да му помогне.

- Кристи, аз съм...

Луси си намери апартамент и работа в Бостън, докато прессекретарят на Нийли отбиваше атаките на медиите. Госпожица Джорик скоро започва нова работа и е прекалено заета за допълнителни интервюта. Луси възнамеряваше да остане заета до представянето на първата си книга.

В последната вечер у дома във Вирджиния тя седеше с родителите си в закрития двор на имението, където бе отраснала. Нийли бе облякла един от старите пуловери на Луси от студентските времена, за да се стопли, но това не й пречеше да изглежда елегантна и аристократична. Отпиваше от чашата с горещ чай, а меднокестенявите й коси, обикновено прибрани в изискана прическа, се вееха, разрошени от октомврийския вятър.

Светлата кожа на майка й и мейфлауърското й потекло поразително контрастираха със смуглото лице и работническата закалка на баща й, някогашен хулиган от Питсбърг, града на стоманата. Мат сложи едно дърво в новото външно огнище.

- Ние злоупотребихме с добрината ти - рязко заяви той.

Нийли обви пръсти около топлата чаша.

- Случи се толкова постепенно, а ти винаги се впускаше с такъв ентусиазъм да помагаш във всичко, че не сме го забелязали. Когато прочетохме това, което си написала... Беше толкова зряло и разумно и същевременно безкрайно затрогващо.

- Радвам се, че ще продължиш да пишеш - обади се баща й. - Знаеш, че винаги съм готов да ти помогна с каквото мога.

- Благодаря - отвърна Луси. - Няма да забравя предложението ти.

Изневиделица майка й нанесе на Луси един от прословутите си удари, нейна запазена марка в политиката.

- Готова ли си да ни разкажеш за него?

Луси стисна чашата си с вино.

- За кого?

Нийли не се поколеба.

- За мъжа, който е потушил искрите в очите ти.

- Не е... толкова зле - излъга Луси.

- Ето какво ще ти кажа - прогърмя заплашително гласът на Мат. - Ако някога видя кучия син, ще му сритам задника.

Нийли повдигна вежди към него.

- Поредното напомняне колко благодарни сме всички ние, като нация и страна, задето аз бях избрана за президент, а не ти.

Панда два пъти обиколи квартала, преди да събере смелост да влезе в триетажната сграда от кафяви тухли. „Пилзен“ бе някогашно свърталище на полските емигранти в Чикаго, но сега бе центърът на мексиканската общност в града. Стените в тесния коридор бяха покрити с цветни графити или може би бяха фрески - трудно бе да се каже в един район, където дръзкото улично изкуство бе толкова процъфтяващо.

Откри вратата в края на коридора. Ръчно написаната табела гласеше:

ВЪОРЪЖЕН СЪМ И БЕСЕН ВЛЕЗТЕ, АКО ВИ СТИСКА

Къде, по дяволите, го бе изпратила Кристи? Панда бутна вратата и пристъпи в стаята, декорирана в ранен стил „Армия на спасението“ с нацепен кожен диван, две кресла от различни гарнитури, маса за кафе от светло дърво и грубо издълбан в стената орел, под плакат с надпис:

АМЕРИКАНСКА МОРСКА ПЕХОТА От 1775 г. помага на лошите момчета да гушнат букета

Мъжът, който се появи от преходната стая, беше приблизително на възрастта на Панда, с омачкани дрехи и разрошена, започваща да олисява коса, голям нос и дълги, извити надолу мустаци ала Фу Манчу25.

- Шейд?

Панда кимна.

- Аз съм Джери Евърс. - Мъжът пристъпи напред с леко неустойчива походка и протегната ръка. Панда неволно сведе поглед към крака му. Евърс поклати глава, после нави крачола на широките дънки, разкривайки протезата. - Сангин. Служих в трети батальон, пети полк.

Панда вече знаеше, че Евърс е бил в Афганистан, и затова само кимна. Морските пехотинци от пети полк бяха пострадали жестоко в Сангин.

Евърс размаха папката, която държеше, към едно от тапицираните кресла и се засмя.

- Ти си служил в Кандахар и Фалуджа? Как се оказа такъв късметлия?

- На други не им провървя толкова - изтъкна Панда очевидното.

Евърс изсумтя и се свлече върху дивана.

- Майната му на това. Тук сме, за да говорим за теб.

Панда почувства как започва да се отпуска...

До първи ноември Луси вече бе свикнала с живота в Бостън и апартамента, който бе наела на „Джамайка Плейн“. Когато не пишеше, беше на работа и въпреки че през цялото време се чувстваше уморена, никога през живота си не бе изпитвала по-голяма благодарност за новата си работа и натоварения график.

- А на теб какво ти пука? - изсумтя презрително седемнайсетгодишното момиче, седнало на дивана срещу нея. - Ти нищо не знаеш за мен.

Апетитният аромат на такос проникна в стаята за консултации от кухнята, където всеки ден в центъра за приходящи „Роксбъри“ сервираха обяд на петдесетина бездомни младежи. Тук имаше баня, малка пералня и предлагаха ежеседмични медицински прегледи. Освен това в Центъра работеха шестима консултанти, които помагаха на избягалите деца, на такива без постоянно местожителство, както и на улични хлапета от четиринайсет години нагоре, да намерят убежище, да се запишат в училище, да се подготвят за годишните изпити, да получат карти за социални помощи и да си намерят работа. Някои от клиентите им имаха проблеми заради зависимост към различни вещества. Други, като това момиче с красиви скули и тъжни очи, бяха избягали от жестоко физическо насилие. Консултантите в Центъра трябваше да се справят с психически травми, медицински проблеми, бременност, проституция и всичко останало.