- Страх ме е. Остани тук.

- Не се дръж като бебе. Вече си голямо момиче.

Но тя не беше голямо момиче - беше само на осем - и през следващите няколко години се бе превърнала в единствения отговорен човек в мрачното им домакинство.

- Луси, по дяволите! Къде са парите, които скрих в дъното на чекмеджето?

- Платих с тях проклетия наем! Искаш ли пак да ни изхвърлят?

Луси винаги бе вярвала, че чувството на отговорност се е появило след смъртта на Санди, когато трябваше да се грижи сама за Трейси, но сега разбираше, че го е имала дълго преди това.

Тя писа, докато мускулите й се схванаха, но не можеше да пише вечно, затова спря, когато сърдечната болка стана непоносима. Тогава отново разпали гнева си. Само когато бушуваше в нея, можеше да продължи да диша.

Панда с нетърпение очакваше новата си задача - организиране на охраната на снимачната площадка на високобюджетен филм - но два дни след започване на работата бе повален от грип. Вместо да остане на легло, както му препоръчаха лекарите, той работеше въпреки треската и високата температура и накрая се разболя от пневмония. Продължи да работи, защото, ако легнеше на легло, щеше да мисли единствено за Луси Джорик, а той не можеше да си го позволи.

Бъди най-добрият в това, което умееш... Великолепен девиз до деня, в който я срещна.

- Ти си кретен - заяви му Темпъл по време на едно от прекалено честите й телефонни обаждания. - Имаше шанс да бъдеш щастлив, а ти избяга. Сега се опитваш да се саморазрушиш.

- Само защото си уредила личния си живот, не означава, че всички искат същото - сряза я той, доволен, че тя не може да види колко измършавял и напрегнат изглежда.

Той имаше повече предложения за работа, отколкото можеше да поеме, затова нае двама бивши полицаи да работят за него. Единия изпрати със задача в Далас, а другия - да се изживява като бавачка на актьор тийнейджър в Ел Ей.

Темпъл отново се обади. Панда бръкна в джоба за носна кърпичка, за да издуха носа си, и заговори пръв, преди тя да се впусне в една от поредните си тиради за Луси.

- Как върви заснемането на новия сезон?

- Ако не се смята това, че продуцентите постоянно крещят на Кристи и мен - отвърна тя, - всичко върви страхотно.

- Вие двете ги поставихте в трудна и безизходна ситуация. Имате късмет, че нямаха време да ви заменят, иначе и двете сега щяхте да си търсите нова работа.

- И тогава те щяха да съжаляват - отсече Темпъл. - Публиката вече се отегчи от старото шоу и много ще й хареса новият подход. В него има много повече задушевност. Кристи отново ще е облечена в червените бикини, но са й отделили много повече ефирно време и тя прекрасно го оползотворява. - Той я чу да хрупа нещо. Ябълка? Стрък целина? Бисквита, която си позволява всеки ден? - Сега тренировките са много по-забавни - продължи тя. - А днес направо се разплаках! С истински сълзи. Рейтингът ще хвръкне до небесата.

- В гърлото ми засяда буца само като си помисля за това -рече провлачено той, но се закашля и побърза да заглуши кашлицата.

- Не, наистина - не спираше Темпъл, - тази участничка, казва се Аби, е била жестоко малтретирана като дете. Просто... ме покърти. Всеки има своя история. Не зная защо преди не съм отделяла повече време, за да ги изслушвам по-внимателно.

Панда знаеше защо. Обръщането на прекалено внимание на страховете и комплексите на другите хора може би щеше да я накара да се замисли над собствените си проблеми, а Темпъл не е била готова за това.

Тя отново заговори с пълна уста:

- Обикновено след две седмици снимки пресипвам от това, че постоянно крещя на хората, но слушай какво ще ти кажа.

- Всячески се опитвам да не го правя. - Той отпи глътка вода, за да потисне поредния пристъп на кашлица.

- Мислех, че Луси е луда, когато говореше за своя подход „достатъчно добре“ към тренировките, но тя е напипала нещо. В момента работя върху дългосрочна програма, която е много по-реална. И... Виж сега... Създадохме нова рубрика, „Скрита камера“, в която учим зрителите да четат етикетите върху храните, като устройваме фалшиви скандали на пътеките в супермаркетите.

- Това със сигурност ще ти спечели „Еми“.

- Язвителността не ти отива. Подигравай се колкото щеш, но ние най-после ще можем да помогнем на хората в дългосрочен план. - А после додаде, защото все още искаше той да мисли, че тя е корава, както винаги: - Обади се на Макс. Оставила ти е три съобщения на гласовата поща, а не си отговорил на нито едно.

- Защото не желая да говоря с нея - избоботи той.

- Вчера позвъних на Луси. Тя все още е в къщата.

Търсеха го на другата линия, което беше идеален предлог да

затвори. За нещастие, се обаждаше Кристи.

- Нямам време за разговори - отряза я Панда.

Тя не му обърна внимание.

- Темпъл беше изумителна в нашето интервю. Напълно честна и открита.

Отне му минута, за да разбере, че тя говореше за дългата серия, посветена на консултациите, чиито снимки двете с Темпъл току-що бяха приключили. Продуцентите възнамеряваха да открият новия сезон с този епизод, знаейки, че лесбийските откровения на Темпъл ще предизвикат истинска буря в публич-ното пространство и ще спечелят нов кръг от зрители.

- Накрая ще поканим Макс - добави Кристи - и гледката на двете заедно ще смекчи дори най-коравосърдечните сърца. На публиката ще се хареса да види Темпъл в нова светлина. А аз ще се появя с рокля.

- Обзалагам се, че ще е плътно прилепнала.

- Е, човек не може да има всичко.

- А аз искам само едно - изръмжа Панда. - Искам ти и твоята дяволска приятелка да ме оставите на мира.

Последва кратка, осъдителна пауза.

- Ти би могъл да живееш много по-пълноценно, Панда, ако следваш съветите ми и престанеш да прехвърляш гнева си на други хора.

- Сега затварям, за да намеря по-висок прозорец, от който да скоча.

Но колкото и да се оплакваше от тях, понякога му се струваше, че само техните настойчиви обаждания го крепят. Тези жени наистина бяха загрижени за него. А и те бяха единствената нишка, която го свързваше с Луси.

Тази година есента дойде по-рано в Черити Айланд. Туристите изчезнаха, въздухът стана по-хладен, а листата на кленовете започнаха да се обагрят в алено. Писането, което в началото беше мъка за Луси, сега се бе превърнало в нейно спасение и тя най-после успя да изпрати завършения ръкопис на баща си.

Прекара следващите дни, като обикаляше с велосипед острова и се разхождаше из пустите плажове. Не знаеше точно кога се бе случило, но през пелената на болката и гнева бъдещето й доби все по-ясни очертания.

Повече нямаше да се занимава с лобистка работа, която ненавиждаше. Щеше да послуша сърцето си и отново да работи с проблемни деца. Но това нямаше да е всичко. Съвестта й диктуваше, че тя трябва да продължи да използва славата си „втора ръка“, за да бъде полезна на по-голям брой нуждаещи се деца. Този път Луси възнамеряваше да осъществи това посредством нещо, което истински я вдъхновяваше - чрез писането.

Когато най-безпощадният й критик - нейният баща журналист - прочете ръкописа и й се обади, той потвърди това, което тя вече знаеше: Луси, ти си истинска писателка.

Тя щеше да напише своя книга, но не за себе си или семейството си, а за реални деца в беда. И нямаше да е написана в сух научен стил. Луси щеше да я изпълни с личните истории на деца, на консултанти, с цел да привлече общественото внимание върху проблемите на най-беззащитните членове на обществото. Името й върху корицата щеше да заинтригува много читатели. Това означаваше, че хиляди хора - може би стотици хиляди - които не знаеха нищо за децата в неравностойно положение - щяха да научат от първа ръка за нелеката им съдба.

Но изясняването на житейската й посока не й донесе спокойствието, за което жадуваше. Как можа да се влюби в Панда? Горчивият възел пареше толкова силно в гърдите й, че понякога Луси имаше чувството, че ще избухне в пламъци.

Ръкописът бе изпратен, октомври бързо наближаваше и тя реши да се обади на прессекретаря на майка си, за да й уреди интервю с журналист от „Уошингтън Поуст“. В предпоследния ден на септември Луси седна на остъклената веранда, притисна телефона до ухото си и даде интервюто, което толкова дълго бе избягвала.

Беше унизително... Аз се паникъосах... Тед е един от най-прекрасните мъже, които някога съм срещала... През последните няколко месеца работих върху книгата на баща ми и се опитах да си изясня коя съм и какво искам от живота... Възнамерявам да напиша своя книга... в защита на правата на децата, чийто глас не се чува...

Не спомена за Панда.

След интервюто Луси се обади на Тед и проведе разговора, за който досега не можеше да събере сили. После започна да опакова багажа си.

Откакто Луси се бе върнала в къщата, Бри няколко пъти я бе навестявала в някогашния си летен дом. Дойде на следващия ден след интервюто, за да й помогне да почисти и подреди къщата, преди да си тръгне. Само за няколко месеца тя, Тоби и Майк бяха станали неотменна част от живота на Луси и щяха много да й липсват. Но колкото и да беше близка с Бри, Луси не можеше да говори с нея за Панда. Не можеше с никого да говори за него, дори с Мег.

Бри бе приседнала върху плота и наблюдаваше как Луси почиства големия хладилник от неръждаема стомана.

- Странно - промълви тя. - Мислех, че завръщането ми в тази къща ще ме разстрои, но изпитвам единствено носталгия. Майка ми е приготвила толкова скапани вечери в тази кухня, че дори и скарата на баща ми не можеше да помогне. Той вечно изгаряше всичко.

Изгорелите хамбургерите не бяха най-големият грях на бащата на Бри, но не на Луси се падаше да й разкаже тази история. Тя й подаде едва наченато бурканче с горчица.