- Ще се обадя на Майк - заяви Бри. - Тоби сигурно е там. Няма къде другаде да отиде.

Но Тоби не беше там.

- Майк не го е виждал - съобщи Бри, след като приключи краткия разговор. - Той също ще излезе да го търси. Какво, по дяволите, ще му кажа? Че съм се разкрещяла на Тоби и съм казала да се маха?

- Това беше нормална човешка реакция.

- Може би е в твоята къща. Иди да провериш, докато чакам Майк. Моля те.

Луси не можеше да понесе мисълта да се срещне отново с Панда и ако не ставаше дума за безопасността на Тоби, щеше да откаже, но сега това бе немислимо. Младата жена пое по пътеката, която толкова пъти бе изминавала през деня, но през нощта гората не изглеждаше толкова дружелюбна.

- Тоби! - извика тя в тишината. - Тоби, аз съм, Луси! Бри вече не ти е сърдита. - Не беше вярно, но звучеше добре. - Искам да говоря с теб.

Единственият отговор бяха шумоленето на нощните създания и крясъкът на сова.

Тя излезе от гората. Беше един след полунощ и небето се бе прояснило. Без облаците звездите сияеха ярко над главата й. Преди да дойде на острова, Луси бе забравила как изглежда истинското звездно небе.

Къщата бе тъмна и тя се помоли да остане такава. Докато пристъпваше в двора, осветяваше наоколо с фенерчето. Ръцете й още бяха лепкави, въпреки че ги бе измила, а дрехите й бяха залепнали към тялото. Дори по веждите си имаше мед.

На верандата се мярна сянка. Беше твърде голяма, за да е на Тоби. Сърцето й се свлече в петите. Не можеше отново да преживее това. Само че нямаше избор. Изправи гръб и насочи лъча към мрежестата врата.

- Тоби изчезна - рече тя рязко. - Виждал ли си го?

Сянката се изправи.

- Не. Кога е изчезнал?

- Беше около девет. - Луси накратко обясни какво се бе случило, доволна, че не го вижда ясно.

- Почакай да се обуя. - След няколко минути Панда се появи с фенерче в ръка. Лъчът се плъзна по нея. - Изглеждаш ужасно.

- Наистина ли? Изненадана съм.

Той не обърна внимание на сарказма й.

- - Предната врата е заключена. Не мисля, че той може да се промъкне в къщата.

- Тоби има талант да се промъква навсякъде. Ти огледай, а аз ще проверя в гаража. - За нищо на света нямаше да влезе в къщата с него. Тя се отправи към гаража, но когато пристъпи вътре, в нея нахлуха спомени за следобеда, когато толкова диво и необуздано се бяха любили тук. Не можеше да си представи, че някога отново ще се държи така, забравила за всякакви морални задръжки.

Огледа вътрешността на гаража и приближи купчината дървета. Колкото по-дълго отсъстваше Тоби, толкова по-неспокойна ставаше Луси. В много отношения той бе нейният допелгенгер24. Тя знаеше какво означава да си дете, което се чувства самотно на света, и знаеше колко опасно може да бъде подобно отчаяние.

Панда излезе от къщата.

- Вътре е чисто.

- Може би е в навеса за лодки.

Ала и там го нямаше. Двамата се разделиха, за да претърсят двора и близката гора. Луси бе пъхнала мобилния телефон в джоба си и се обади на Бри, ала тревогата в гласа на приятелката й й подсказа, че няма промяна.

- Ами ако е отишъл на плажа? - попита паникьосано Бри. -Всичко би могло да се случи. Хулиганите, които са потрошили лавката... може да се е натъкнал на тях. Аз отново се обадих в полицията, но те ми казаха, че до сутринта нищо не могат да предприемат.

Защо му трябваше още повече да влошава нещата? Той единствено това прави още от самото начало, само създава проблеми.

Панда изникна зад гърба на Луси.

- Попитай я дали велосипедът му още е там?

Луси го направи.

- Задръж - рече Бри. - Майк свири с клаксона. После ще ти се обадя.

Телефонът на Луси иззвъня след няколко минути.

- Велосипеда на Тоби го няма. Майк е минал по шосето, но нищо не е видял.

Луси предаде информацията на Панда.

Той взе телефона от ръката й и заговори като истински полицай.

- Бри, говори Патрик Шейд. Може ли да ми кажеш номера на мобилния на Майк?

Луси трескаво затърси нещо за писане, но изглежда, не се нуждаеше от химикалка или лист.

- Разбрах. Има ли някое конкретно място, където Тоби обича да се крие, когато е разстроен?

Заслуша се и кимна.

- Добре. С какво е облечен? - Отново заслуша. - Иди в стаята му и огледай. Виж дали е взел нещо със себе си. Раница? Дрехи? Каквото и да е. Обади ми се, когато свършиш.

- С Тоби всичко ще е наред - каза Луси по-скоро на себе си, когато той затвори. - Зная, че ще е добре.

Панда вече говореше с Майк.

- Тоби е взел велосипеда си. Ти къде си сега? Добре... Провери южния плаж, после ела тук, за да обсъдим какво ще правим по-нататък.

Луси се опита да си представи къде би отишла тя, ако беше на мястото на Тоби. Въпреки че момчето бе отраснало на острова, не вярваше, че ще се скрие в гората за през нощта. Щеше да отиде на някое място, където да бъде сам и в същото време да се чувства в безопасност.

Тя си спомни стръмната скала, където Панда обичаше да се уединява. Мястото беше по-открито от гората, а скалите можеха да послужат за убежище. Панда се запъти към шосето, а Луси се заизкачва по склона.

Горе на върха бе тихо и тя чуваше плисъка на вълните долу. Обходи скалите с лъча, молейки се да го зърне. Нищо.

След няколко часа щеше да се съмне. Вече силно разтревожена, тя се върна в къщата. Панда идваше надолу по алеята с велосипеда на Тоби. Луси изтича към него.

- Намери ли го?

- Само велосипеда. Беше скрит сред дърветата на трийсетина метра нагоре по пътя.

Тя си помисли за рокерите и другите негодници, които идваха на острова само за да се напият и да безчинстват.

- Ами ако го е оставил тук и тръгнал на автостоп?

- Не мисля. Открих следи. Прекалено тъмно е, за да ги проследя. Но предполагам, че е дошъл тук.

- Проверихме навсякъде.

Той погледна към гората.

- Може би е изчакал, докато претърсим, и после се е скрил.

В безопасност. В убежище.

Двамата с Панда тръгнаха заедно.

24.

Луси го последва надолу по стъпалата към пристана и в навеса за лодки. Поскърцването на катера върху котвата бе музиката, съпровождаща страстните им изблици, но за разлика от нея, Панда, изглежда, не се измъчваше от болезнени спомени. Той насочи лъча към вратата на каютата. Тя беше почти сигурна, че бе пуснала резето, когато по-рано претърси наоколо, но сега вратата бе открехната. Той я отвори и освети вътрешността. Тя надникна вътре.

Тоби се бе свил на кълбо върху V-образното легло покрай носа на катера, дълбоко заспал.

Тя изпита такова огромно облекчение, че за миг й се зави свят. Панда й подаде мобилния телефон. Тя се отдалечи към кърмата и се обади на Бри.

- Намерихме го в навеса за лодки - изрече задъхано. - Спи.

- Спи? - Бри прозвуча по-скоро ядосана, отколкото зарадвана. - Не му позволявайте да избяга! Идвам.

На Луси никак не й хареса това, което чу, но приятелката й затвори, преди тя да я посъветва първо да се успокои.

Панда се появи, съпроводен от много сънения, много мръсен Тоби. Целите му дрехи бяха оплескани. На ръката му се виждаше засъхнала кръв и още едно петно се мъдреше на бузата му. Краката му бяха покрити с лепкав слой мед, смесен с пръст, а косата му бе залепнала за главата.

- Не съм повредил нищо на катера - промърмори момчето изплашено.

- Зная, че не си - рече Панда нежно.

Тоби се запрепъва по стъпалата към къщата и щеше да падне, ако Панда не го бе подхванал. Тъкмо се изкачиха догоре, когато Майк притича иззад ъгъла на къщата. Когато го видя, Тоби неохотно пристъпи към него.

- Тоби! - възкликна Майк. - Какво си мислеше? Никога не биваше...

Срещата бе прекъсната от вик на банши1, когато Бри изскочи от гората.

- Тоби!

Майк замръзна на място. Момчето инстинктивно отстъпи назад, по-далеч от всички, и се блъсна в масата за пикник.

Тя приличаше на луда, дрехите и бяха просмукани с мед и мръсотия, а червената и коса се вееше в див безпорядък.

- Как можа да направиш нещо толкова ужасно? - изпищя Бри и се спусна през двора към него. - Никога повече да не си посмял да направиш нещо подобно! - Преди някой да успее да я спре, го сграбчи за раменете и здравата го разтърси. - Имаш ли представа какво можеше да ти се случи? Изобщо някаква представа?! - Пръстите й се забиха в плътта му; главата му подскочи.

Всички се хвърлиха към нея, но преди някой да успее да я доближи, тя притисна здраво Тоби към гърдите си.

- Всичко можеше да ти се случи. Всичко! - извика Бри и избухна в сълзи. - Изплаши ме до смърт! Не биваше да бягаш. Зная, че ти се разкрещях. Изгубих самообладание. Прости ми. Но ти не биваше да бягаш. - Тя се отдръпна на няколко сантиметра, обхвана лицето му в шепи и повдигна брадичката му, а гласът й затрепери от вълнение. - Обещай ми, че никога повече няма да бягаш от мен. Ако имаме проблем, ще поговорим и ще го разрешим, става ли? Обещай ми.

' Жена призрак в ирландската и шотландската митология; според преданието появата й и вледеняващият й писък вещаят смърт. - Б. пр.

Тоби се взираше безмълвно в нея с огромни очи.

Тя плъзна нежно палец по мръсната му буза.

- Чуваш ли ме?

- Обещавам. - Една голяма сълза се търкулна по лицето му. -Но ние изгубихме всичко - прошепна детето. - Заради мен.

- Не изгубихме теб и това е най-важното. - Тя притисна устни към челото му. - Останалото все някак ще се оправи.

Всичкият му боен дух се отцеди от слабичкото му телце. Той се притисна към нея. Ръцете му се обвиха около кръста и. Тя го прегърна още по-здраво и зарови устни в косата му. Той най-после бе намерил безопасен пристан и малкото му тяло се разтресе от дълго сдържаните ридания. Бри му напяваше нещо, което само той можеше да чуе.