Луси потърка мастиленото петно върху палеца си, после реши да става каквото ще.

- А какво ще кажеш за Панда?

- Възхитително изключение - въздъхна замечтано доктор Кристи. - Той прилича на капитан на отбор по бирен пинг-понг, но не е нужно много време, за да разбереш колко е умен. Миналата нощ цял час говорихме за Пучини. Разбира от политика и икономика невероятно добре. И притежава обществена съвест. Знаете ли, че той още работи с уличните банди? Жалко, че емоционално не е на разположение.

- Защото е влюбен в Луси - изтъкна Темпъл.

- Да бе - изрече Луси провлачено. - Затова постоянно идва тук да ме види. - Макар да знаеше, че е по-добре той да стои настрани, не й даваше покой мисълта, че дори не се бе опитал да се срещне с нея.

- Темпъл не ми беше казала за вашите отношения, когато реших да пофлиртувам с него - заяви Кристи откровено. - Аз не крада чуждите мъже.

- Ако наистина искаш мъж - подхвана Бри, - би трябвало да направиш това, което направи Луси. Да се дегизираш. Направи се възможно най-грозна и така обикновените мъже няма да се боят да те доближат.

- За да се направи Кристи грозна, ще е нужен цял холивудски екип по специални ефекти - изтъкна очевидното Луси.

Покрай лавката профуча сребристо субару. Темпъл ахна и се изстреля от стола.

- Какво има? - попита Кристи.

Ръката на Темпъл се стрелна към гърлото.

-Това беше Макс!

- Сигурна ли си? - попита Бри.

Но Темпъл вече летеше към къщата.

Останалите три жени се спогледаха. Накрая Луси изрече това, което мислеха всички:

- Бих дала всичко на света, за да видя какво ще се случи сега.

- Ставаме две - призна Бри. Но точно в този момент спря ван, пълен с жени и деца. Бри погледна тъжно към гората и се отправи към лавката.

Остана само Луси.

- Стой си на мястото - предупреди я доктор Кристи. - Това е лично, само между Темпъл и Макс.

- Зная - промърмори Луси. - Но... - Скочи от стола и хукна по пътеката.

- Постарай се да не те видят! - викна Кристи подире й.

Луси знаеше, че това е лудост. Не искаше да приближава до къщата. Но освен това имаше нужда да вярва в приказките с щастлив край и ако тази беше от тях, искаше да присъства.

Зави по тясната пътека, която водеше към гаража. Движеше се предпазливо, избягвайки изгнилите дървета - зряла жена, загубила разсъдъка си. Надзърна иззад ъгъла на гаража тъкмо когато Макс излизаше от колата. Късата й червена коса бе разчорлена, маслиненозелените шорти до коляното бяха омачкани, както и твърде широката бежова блуза. Темпъл изскочи от гората и замръзна на място. Цялата несигурност, скрита за арогантността на Злата кралица, бе изписана върху лицето й.

- Макс... - Думата прозвуча като молитва. - Макс, обичам те.

Макс не помръдна, непреклонното изражение на лицето й подсказваше, че тя е много по-твърда от любимата си.

- Достатьчно, за да престанеш да се криеш? Или всички онези съобщения, които си ми оставила, са пълни глупости?

- Не са глупости. Наистина те обичам.

- Достатъчно, за да се покажеш на публично място с мен?

Темпъл кимна.

- Достатъчно, за да се оженим? - не се даваше Макс. - Да устроим щур купон? И да поканим всичките ни познати?

Луси видя как Темпъл преглътна мъчително.

- Достатъчно силно, за да го направя - прошепна Темпъл.

Но Макс още не бе свършила. Махна рязко към набитата си фигура.

- Няма да се променям заради теб. Получаваш това, което виждаш, пълни бедра и всичко останало.

- Обичам това, което виждам. Обичам те.

Макс завъртя един от сребърните си пръстени върху ръката си.

- Това ще разруши кариерата ти.

- Не ме интересува.

- Интересува те - рече Макс, но взе да омеква, когато видя сълзите, блеснали в очите на Темпъл.

- Не толкова, колкото обичта ми към теб - отвърна Темпъл.

Макс окончателно се разтопи и двете се хвърлиха в прегръдките си.

Беше доста непривично и малко разтърсващо да гледа как две жени се целуват толкова страстно, но в същото време абсолютно удовлетворяващо. Луси отстъпи назад, за да ги остави насаме.

23.

С изключение на мъжа, разхождащ кучето си, Луси беше сама на плажа. По-малък и по-труднодостьпен от южния, този плаж в западната част на острова се посещаваше най-вече от местни жители, но въпреки че беше събота, заради покритото с облаци небе повечето си бяха останали у дома. Тя се бе разположила на уединено място в подножието на една пясъчна дюна, подпряла брадичка на коленете. Макс беше дошла преди два дни и вчера следобед двете с Темпъл бяха заминали. Тази сутрин и Кристи бе отпътувала. Щяха да й липсват. Може би на това се дължеше меланхоличното й настроение. Тя напредваше с писането и нямаше причина да е потисната заради работата. Към средата на септември щеше да е готова да напусне острова.

Младата жена усети, че някой се приближава. Сърцето й пропусна един удар, когато видя Панда да върви към нея. Тоби сигурно му бе казал къде се намира.

Въпреки че слънцето се бе скрило зад облаците, той носеше слънчеви очила. Беше гладко избръснат, но косата му бе пораснала за последните единайсет дни, през които не го бе виждала. Струваше й се, че са минали месеци. Чувствата, които толкова упорито се бе опитала да зарови, заплашваха да изригнат на повърхността. Тя ги пропъди в най-тъмните глъбини на сърцето си, където не можеха никому да навредят. Докато сърцето й препускаше, той вървеше към нея с бавна, нехайна походка, като турист, излязъл на вечерна разходка.

Дори да бе сърдит, задето е избягала от него, умело го прикриваше. Кимна и огледа по-късата й коса, която, макар и не толкова мастиленочерна, но още не бе възвърнала естествения си светлокестеняв цвят. Нямаше грим, ноктите й бяха изпочупени и два дни не бе бръснала краката си, но се сдържа и не ги подви под себе си.

Двамата се взираха няколко секунди един в друг, но по-дълго, отколкото тя можеше да понесе. Луси отмести поглед и се престори, че изучава три калинки, пъплещи по парче дърво, изхвърлено от водата.

- Дойде да се сбогуваш?

Панда пъхна ръка в джоба на шортите.

- Заминавам утре сутринта. - Зарея поглед към водата, като че ли не можеше да я гледа по-дълго, отколкото изискваше обичайната вежливост. - След седмица започвам нова работа.

- Супер.

Помежду им отново се възцари неловка тишина. Застанал на брега, мъжът с кучето хвърли пръчка във водата и животното заплува след нея. Независимо дали искаше, или не, тя трябваше да му каже някои неща, преди той да замине.

- Надявам се, разбираш защо трябваше да се изнеса.

Той седна на пясъка до нея и вдигна коляно, оставяйки достатъчно голямо разстояние помежду им.

- Темпъл ми го обясни. Каза, че е, защото съм кретен.

- Не е вярно. Ако не беше ти, през онази нощ... - Тя зарови пръсти в пясъка. - Не ми е приятно да мисля за това.

Той взе едно камъче, огладено от водата, и го затъркаля в дланта си. Тревата, обрасла върху дюната, се наклони към него, сякаш искаше да погали косата му. Луси се извърна.

- Благодаря за това, което направи.

- Не е нужно още да ми благодариш - рече той рязко.

Тя потърка ръката си, усети полепналия пясък по кожата.

- Радвам се, че ми разказа за брат си.

- Исках да отвлека мислите ти от случилото се, това е всичко.

Луси зарови още по-дълбоко крака в пясъка.

- Мисля, че преди да заминеш, трябва да разкажеш на Бри за Къртис.

Панда захвърли камъчето.

- Че баща й не е имал съвест? Няма да стане.

- Тя е голямо момиче. Знае, че той е изневерявал на майка й, и трябва да узнае за това. Нека тя да реши дали ще каже на братята си, или не.

Упорито стиснатите му устни подсказваха, че напразно си хаби думите. Луси побутна една шарена морска мида, чувствайки се нежелана като тази соленоводна натрапница край сладководните води на едно от Големите езера.

- След всичко, което се случи, така и не те попитах защо се върна в бара.

- За да взема колата. Бях ти много ядосан.

- През онази нощ се държах като пълна глупачка. Всъщност през цялото лято, докато се правех на смела бунтарка.

- Не си се правела. Ти наистина си смела.

- Не е вярно, но благодаря. - Тя преся малко пясък през пръстите си. - Но има и едно хубаво нещо от цялото това преживяване. Научих, че опитите да се намъкна в чужда кожа няма да ме подобрят.

- А кой е казал, че се нуждаеш от подобряване? - Изрече го с нотка на възмущение, което й подейства успокояващо. - И така си достатьчно добра.

Тя прехапа вътрешната страна на бузата си.

- Благодаря.

Над тях отново надвисна тишина - символ на ужасната бездънна пропаст, зейнала помежду им.

- Как върви писането? - попита накрая той.

- Много добре.

- Това е чудесно.

Отново настъпи мълчание и после той се изправи.

- Трябва да довърша опаковането на багажа. Дойдох да ги кажа, че след като замина, можеш да останеш в къщата колкото пожелаеш.

Това ли беше единствената причина да дойде? Остра болка прободе гърдите и, Луси вдигна глава и видя отражението си в тъмните му очила.

- Чувствам се прекрасно при Бри - промълви сковано.

- Ти обичаш къщата повече от мен. Ако размислиш, ето ключа.

Тя не протегна ръка - не можа да се застави - и той го пусна в скута й. Ключът се приземи върху подгъва на шортите - жълт ключодържател, който сякаш весело й намигваше.

Панда вдигна ръка към очилата, като че ли се канеше да ги свали, но сетне размисли.

- Луси, аз... - Устните му се изтъниха в до болка познатата упорита черта. Панда отпусна ръка върху бедрото и сведе глава. Думите, които излязоха от устата му, прозвучаха толкова грубо, сякаш минаваха през шкурка.