- Това е добре. - Мъжът се огледа. - Мислех, че днес Луси ще работи в лавката.

Тоби сви рамене.

- Не зная къде е.

Панда кимна, сякаш обмисляше отговора му, макар че Тоби не се сещаше какво има да му мисли.

- Как е тя? - попита той.

- Предполагам, добре. - Коричката на раната върху коляното го засърбя и момчето я почеса.

- Тя нормално ли върви?

- Какво ще рече това?

- Ще рече дали накуцва, или нещо такова?

- Не зная. Предполагам, че не.

Панда прокара ръка през косата си, сякаш нещо се притесни. Държеше се странно.

- Но тя говори с теб, нали?

- Ъхъ.

- Ами... каза ли ти нещо за... каквото и да е?

- Много неща.

- Например?

Тоби се замисли.

- Тя каза, че според нея никой не бива да използва думата „чернилка“, дори ако някой е черен като мен. Брат и Андре е черен. Ти знаеше ли го?

-Да.

- Тя не смята, че повечето от хип-хоп певците са достоен пример за подражание за децата, обаче аз мисля, че са. Те печелят много пари и всичко останало. - Панда продължаваше да се взира в него, като че ли очакваше Тоби да каже още нещо, но момчето не знаеше какво е то. - Тя сложи пюре от сладки картофи в хляба, който опече, обаче пак стана вкусно.

Панда не отместваше поглед от него. На Тоби вече му се щеше той да се махне.

- Освен това каза на Бри, че обича да язди коне.

Панда се приближи до бурканите с мед и се заблещи срещу тях, като че ли не бе виждал нещо по-интересно.

- Тя каза ли нещо за мен?

Зарасналата коричка на раната пак го засърбя.

- Не зная. Май не.

Панда кимна, продължи да се блещи в меда и накрая грабна един буркан. Чак когато седна в колата, Тоби забеляза, че му е платил с двайсетдоларова банкнота.

-Хей!

Но Панда вече беше отпрашил.

Луси чу гласовете още преди да наближи къщата. Надяваше се този следобед да напише още няколко страници, но въпиещата нужда да хапне нещо сладко я бе накарала да се запъти към къщата. Никога не си бе представяла, че ще й бъде толкова трудно да се върне към предишните здравословни навици на хранене. В доброто старо време рядко ядеше, когато не беше гладна, но двата месеца на ,диета“ я бяха пристрастили към храната. Сега, когато се чувстваше неудобно, уморена или нещастна, искаше единствено да се натъпче с нещо. Нищо чудно, че повечето хора бързо възстановяваха предишните си килограми, след като приключеха с диетата.

Гласовете ставаха все по-силни, тя нагласи плажната кърпа под мишницата, спря и се заслуша.

- Вече трябва да тръгваш - чу гласа на Бри.

- Не и преди да видя Луси - тросна се Темпъл.

- Тя замина.

- Не ти вярвам. Вещите й са все още в спалнята в къщата.

Бри се поколеба.

- Защото повече не ги иска.

- Измисли нещо друго. Къде е тя?

- Не съм й бавачка. Откъде да зная?

Луси слушаше изумено как плахата Полска мишка се опълчваше на Злата кралица. Къде се бе дянала онази неуверена жена, с която Луси се бе запознала? Младата жена излезе неохотно иззад дърветата. Темпъл се плесна по бедрата.

- Ето и теб! Бясна съм ти.

- Остави я на мира - наежи се Полската мишка.

Темпъл се приближи към Луси.

- От твоя страна беше адски гадно така да зарежеш Панда, но аз не съм направила нищо и ти нямаше право да зарязваш и мен. Поне за миг помисли ли как ще се почувствам, когато разбера, че си избягала, без да кажеш нито дума? Толкова съм ти бясна, че дори не желая да разговарям с теб!

- Тогава защо си тук? - Бри стисна упорито челюсти.

Темпъл се извъртя към нея.

- Ти не се меси. Това няма нищо общо с теб.

- Това е моята къща, а Луси е моя гостенка. Така че има много общо с мен.

Луси се намеси с неохота.

- Вие двете запознахте ли се? Бри Уест, това е Темпъл Реншо. Темпъл, това е Бри.

- Зная коя е тя - сухо процеди Бри.

Луси я погледна унило.

- Вярваш или не, но Темпъл не е толкова груба, колкото изглежда.

- Да не си посмяла да се извиняваш заради мен! - кипна Темпъл, оглеждайки новата прическа на Луси - благодарение на фризьорските умения на Бри косата й бе подстригана до брадичката, оформена в доста по-приличен стил. - Все още съм ти бясна.

- Разбирам - съгласи се Луси. - И си права. Съжалявам. Трябваше поне да ти оставя бележка.

Темпъл подсмръкна обидено.

- Има защо да съжаляваш. Кога ще се прибереш у дома?

- Няма да се прибере - намеси се Бри твърдо. - Тя остава тук.

- Ти така си мислиш.

Докато ги слушаше как двете спорят за нея, Луси за пръв път от доста време се почувства по-добре. Темпъл се обърна с гръб към Бри. Част от войнствеността й се бе изпарила и веждите й се смръщиха угрижено.

- Какво ти направи той? Разказа ми какво се е случило в онази долнопробна кръчма, в която си отишла, но аз зная, че не ми е казал всичко. - После се извърна към Бри с подчертана любезност. - Би ли била така добра да ни оставиш с Луси да поговорим насаме?

Луси с нежелание сложи край на тяхната караница.

- Престани да й се зъбиш, Темпъл. Тя има пълното право да е тук. Смятах да поговоря с теб, просто не исках заради това да се връщам в къщата.

Не биваше да го казва. Веждите на Темпъл се стрелнаха нагоре в праведен гняв.

- Тогава очевидно нашето приятелство не означава нищо за теб.

- Не е вярно. - Луси постла плажната кърпа под една сянка и седна. Докато вдъхваше приятното ухание на босилека, тя разказа на Темпъл подробности за случилото в „Компасът“. Когато свърши, обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите. - Мислех, че съм много корава.

- Не можеш сериозно да се обвиняваш, задето не си могла да сс противопоставиш на онези гангстери - заяви Темпъл.

- Другите жени го правят.

- Само във филмите.

Възмущението на приятелката й й действаше успокоително, но не можеше толкова лесно да се самооправдава.

С едно грациозно движение Темпъл се отпусна на плажната кърпа до нея.

- Не разбирам защо Панда беше толкова пестелив за подробностите.

- Сигурна съм, че става дума за задължението да пази тайните на клиента си. - Луси преглътна надигналата се в нея горчил-ка. - Всъщност той именно така ме възприема. Аз съм негова отговорност.

- Той те е защитил - заяви Темпъл категорично. - Тогава защо си му толкова ядосана?

- Не съм - отвърна Луси. - Ядосана съм на себе си.

- Разбира се. Жертвата е виновна - намеси се Бри.

- Не е така - възрази Луси. - През цялото лято се преструвах, че съм корава непукистка, която от нищо не се страхува. Тъпкано ми се върна, нали?

Темпъл не обърна внимание на последното.

- А какво ще кажеш за Панда? Защо го заряза?

- Защото връзката ни беше фалшива като моите татуировки.

- На мен не ми изглеждаше фалшива. - Темпъл погледна към Бри. - Всеки, който ги види заедно, веднага ще каже, че са родени един за друг.

Това не се хареса на Луси.

- Аз изоставих годеника си пред олтара, а две седмици по-късно скочих в леглото с друг мъж. Колко мило, нали?

- При обикновени обстоятелства не е - отбеляза Темпъл. -Но когато мъжът е Панда...

Луси нямаше да позволи някой да измисля оправдания за нея.

- Време е да разбера кое е истинското в моя живот и кое не е. Панда не е.

- На мен ми изглежда съвсем истински. И ти си влюбена в него.

- Престани да го повтаряш! - извика Луси. - Повярвай ми, това, което изпитвам към Панда, не е любов. - Това чувство принадлежеше на Тед. Тя го боготвореше, а определено не обожаваше Панда. Как може да боготвориш някого, когато единственото ти желание е да разкъсаш дрехите му? Или да сс смееш с него, или да му се зъбиш, или да си разменяте онези красноречиви погледи на идеално разбиране? С Панда тя сс чувстваше като лошата Луси, добрата Луси и Вайпър в едно. Кому бе нужна подобна объркваща, взривоопасна смес?

Бри се надвеси над главите им, спасявайки я от по-нататъш-но обяснение.

- Луси остава тук - заяви на Темпъл.

- Не, няма да остане. - Темпъл скочи на крака. - Искам си я обратно.

- Толкова по-зле за теб. Аз имам нужда от нея.

- Да не мислиш, че аз нямам?

- Чудесно. Можеш да я посещаваш тук, когато пожелаеш.

В очите на Луси запариха сълзи.

- Колкото и да ми приятно да ви гледам как се карате за мен, наистина не бива да го правите.

Бри се отправи към къщата.

- Трябва да проверя Тоби. В хладилника има студен чай. -Спря и се извърна към Луси. - Ти оставаш тук. Не й позволявай да те изнуди да се върнеш там.

В ъгълчетата на устните на Темпъл се мярна усмивка, когато Бри се скри от погледа й.

- Тя ми харесва. - Усмивката й бързо помръкна. - Какво се надяваш да постигнеш с бягството си? Непрекъснато ми повтаряш, че трябва да се изправям лице в лице с проблемите си, а ти какво правиш, когато нещата загрубеят? Любителката на гръмките фрази просто избяга.

- Не се ядосвай.

- Чудесно - намуси се Темпъл. - Щом ще се държиш така, няма да ти кажа на кого се обадих.

- Кажи ми - изрече Луси, защото знаеше, че Темпъл няма търпение да й каже.

- Ти не заслужаваш да знаеш.

- Все пак ми кажи.

Тя й каза и Луси скочи от кърпата.

- Сигурна ли си за това?

Темпъл я изгледа намръщено.

- Мислех, че ще се зарадваш. Нали това искаше? Не съвсем. Но Луси запази мнението си за себе си.

Панда остави на пода отвертката, когато звънецът иззвъня. Единственият човек, когото искаше да види сега, беше Луси, а тя нямаше да звъни. Тъкмо бе свършил битката с кухненската маса и доста се бе изпотил, докато отвинтваше масивните крака.

На път към вратата се намръщи на евтиния морски пейзаж, висящ на стената. Вече бе свикнал картините да изчезват и мебелите да се местят по мистериозен начин от една стая в друга. Защо Луси не се бе отървала от тази цапаница? Но най-лошо от всичко беше неговото прасе. Върху него още се кипреше същият клоунски нос, който тя му бе забучила миналата седмица.