- Трябва да пийна нещо - избъбри тя. - Можете да дойдете с мен или да останете тук.

Но докато се опитваше да се промуши покрай тях, мъжът, на име Уейд, я сграбчи за ръката.

- На мен тук ми харесва. - Стисна я толкова силно, че я заболя. - Наистина ли си лесбийка?

- Пусни ме. - Гласът й прозвуча пискливо, цялата й твърдост се стопи.

Един мъж се намеси. Рицар в блестящи доспехи изкрещя откъм ъгъла на бара.

- Ей, там всичко наред ли е?

- Не! - извика тя.

- Гаджето се е натряскало - изкрещя в отговор Уейд. - Не й обръщай внимание. - Хвана я за тила и натисна лицето й в миризливата си тениска, за да запуши устата й.

Нейният рицар в блестящи доспехи не се оказа рицар, а поредният мъж, който не искаше да се намесва.

- Добре тогава. - Луси чу отдалечаващите му се стъпки.

Нямаше го Панда да я защити, нито Тайните служби. Внимавай какво си пожелаваш. Натискът върху главата й не отслабваше. Тя не можеше да вика. Едва си поемаше дъх. Беше съвсем сама.

Опита се да се отскубне. Блъсна мъжа, изви се, но нищо не постигна. Опита се да поеме дъх, но се задави. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-здраво я държеше той. Луси се заизвива по-силно. Ритна го със сабото. От удара го заболя.

- Кучка! Хвани краката й.

Главата й внезапно се оказа свободна, но когато се разпищя, една ръка притисна устата й отзад, извивайки врата й. Единият от тях хвана краката й. Обувките й се изхлузиха, а краката й се отделиха от земята. Писъците изпълваха главата, но безмълвният й протест нямаше да я спаси.

- Къде искаш да я отнесем?

- Зад дърветата.

- Аз съм първи.

- Как ли пък не. Аз пръв я видях.

Щяха да я изнасилят. Повлякоха я, единият държеше краката й, другият стискаше врата й, оставяйки я без дъх. Тя се вкопчи в ръката му, заби ноктите си, но менгемето на шията й не се охлаби. Те я влачеха все по-нататък към дърветата. Луси усети как хватката около глезена й се отпуска. Кракът й задра в земята и нещо остро поряза петата й. Почувства една ръка върху бедрото си. Чу грухтене и ругатни. Тя се опита да поеме въздух, за да извика. Ритна силно.

- Мамка му! Дръж я.

- Кучка!

- Запуши й устата.

- Млъквай, кучко.

Ръце я притискаха, пръсти шареха по тялото й, започваше да губи съзнание...

Изведнъж светът експлодира.

- Пуснете я!

Рокерите я пуснаха на земята и се извърнаха, за да посрещнат тази нова заплаха.

На ръба на припадъка, Луси пое глътка въздух и болка. Като през мъгла видя Панда. Той запрати единия от двамата в прахта. Другият се хвърли към него. Юмрукът на Панда го накара да се олюлее, но мъжът беше достатъчно глупав, за да му отвърне. В отговор Панда го удари с такава сила в корема, че го запокити към близкото дърво.

Това не беше джентълменска схватка. Панда беше убиец и знаеше точно какво прави. Мръсникът на земята се опита да се изправи. Панда настъпи лакътя му. Рокерът зави от болка.

Другият все още бе на крака, а Панда бе с гръб към него. Луси се опита да стане, да извика, за да го предупреди, но Панда вече се извърташе, кракът му се изстреля като снаряд, уцели мъжа в слабините и той рухна на земята. Панда се наведе, сграбчи го за врата и блъсна главата му в дървото.

Рокерът със счупения лакът изпълзя на колене. Панда го улови за ранената ръка, повлече го към дългия склон, спускащ се към езерото и го хвърли във водата. Чу се далечен плисък.

Панда дишаше тежко. Приближи към втория и също го помъкна към водата. Гласът й най-сетне се възвърна, накъсан и немощен.

- Ще се удавят.

- Техен проблем. - Той метна и втория от ръба. Последва още един силен плисък.

Панда се приближи към нея, гърдите му тежко се повдигаха и спускаха, от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Клекна до нея, ръцете му - толкова безмилостни допреди малко - се движеха нежно по тялото й, от шията до краката и раната на петата.

- Ще те боли - рече тихо, - но не мисля, че има нещо счупено. Ще те отнеса до колата.

- Мога да вървя. - Ненавиждаше се, задето прозвуча толкова немощно.

Той не възрази. Просто я вдигна и я сгуши до гърдите си. Образите не си пасваха - любовникът, когото познаваше, и жестокият професионален убиец, справил се с голи ръце с двама мъже.

Сигурно имаше резервен ключ, защото не поиска нейния, който бе пъхнала в джоба. От бара излезе една двойка и ги зяпна. Той отвори пасажерската врата и внимателно я настани на седалката. Без да бърза, закопча предпазния колан, продължаваше да се грижи за нея.

Не я попита нищо по обратния път до дома, не й натякна каква глупачка е била да дойде тук сама, нито я упрекна за отвратителното й държане към него. Луси не знаеше защо се бе върнал в бара, не искаше да мисли какво щеше да се случи, ако не се бе появил. Сви се на топка до вратата, разтърсена, ужасена, още й се гадеше.

- Имах природен брат - прозвуча гласът му в притихналия мрак. - Казваше се Къртис.

Сепната, тя извърна глава към него.

- Беше със седем години по-малък от мен. - Ръцете му се преместиха върху волана. - Мечтателно, нежно хлапе с развито въображение. - Говореше тихо, докато се носеха по тъмното шосе. - Майка ни или беше надрусана, или скиташе някъде на лов за мъже, затова аз се грижех за него.

Това беше нейната история, но излизаше от неговата уста. Тя отпусна глава върху вратата и заслуша, сърцето й заби по-спокойно.

- Накрая се озовахме в приемни домове. Аз правех всичко възможно, за да останем заедно, но се случваха разни неща, аз растях и започнах да се забърквам в неприятности. Биех се, крадях. Когато бях на седемнайсет, ме спипаха, докато се опитвах да продам половин грам марихуана. Сякаш исках да попадна в затвора.

Тя го разбираше.

- Добър начин да избягаш от отговорност - рече меко.

Той я стрелна с поглед.

- Ти също си носила подобна отговорност.

- Да, но в живота ми се появиха двама ангели хранители. А ти не си имал такива, нали?

- Не. Никакви ангели хранители. - Минаха покрай „Догс енд Молтс“, затворен за през нощта. Тя вече не трепереше толкова силно, ръцете й не бяха конвулсивно стиснати. Той включи дългите светлини. - Къртис бе убит, докато бях в трудововъзпитателно училище.

Тя подозираше, че следва нещо подобно, но от това не й стана по-леко.

- Застреляли са го от преминаващ автомобил - продължи Панда. - Тъй като не съм бил наоколо, за да го пазя, той е започнал да нарушава вечерния час. Пуснаха ме, за да отида на погребението. Къртис беше на десет години.

Ако не бяха Нийли и Мат, това можеше да бъде историята на тях двете с Трейси. Тя облиза пресъхналите си устни.

- И ти все още се опитваш да живееш със случилото се. Въпреки че тогава си бил още дете, все още се обвиняваш. Разбирам това.

- И аз мислех, че ще разбереш. - Двамата бяха сами на тъмния път.

- Радвам се, че ми разказа - рече тя.

- Още не си чула всичко.

От месеци Луси се опитваше да го накара да сподели тайните си, но сега не бе сигурна, че иска да ги чуе.

Панда намали при най-острия завой на шосето.

- Когато донорът на сперма на Къртис разбрал, че майка ми е бременна, й дал петстотин долара и офейкал. Тя обичаше негодника и не потърси адвокат. Къртис беше почти на две години, когато тя най-после осъзна, че голямата й любов няма да се върне. Тогава започна да се друса.

Луси набързо пресметна наум. Панда е бил на девет, когато е започнал да се грижи за брат си. Още тогава е бил закрилник.

- Когато пораснах - продължаваше той, - открих кое е копелето и два пъти се опитах да му се обадя, да му кажа колко е зле синът му. Той се държа, като че ли не разбираше за кого говоря. Заяви, че ще ме пъхне зад решетките, ако продължавам да му досаждам. Накрая открих къде живее и отидох да го видя. -Панда поклати глава. - Не е лесно за едно дете от бедните квартали да се добере до Грос Пойнт с обществения транспорт.

Грос Пойнт? Луси се изправи, обхваната от странно чувство.

- Той живееше в голяма къща, която за мен беше като дворец. Сиви каменни стени, четири комина, басейн и всички онези деца, тичащи в предния двор с водни пистолети. Трите момчета бяха тийнейджъри. И едно момиче. Дори по шорти и тениски, си личеше, че са богати.

Всички парчета от мозайката си дойдоха на място.

- Ремингтън - каза той. - Идеалното американско семейство.

Светлините на фаровете пронизваха нощта.

- Бях вървял поне няколко километра от автобусната спирка - не спираше да разказва той. - Скрих се от другата страна на улицата. Всички бяха стройни, бели, типични американци от висшата класа. Двамата с Къртис бяхме мургави и тъмнокоси като майка ни. - Вляво се мерна затворената фермерска лавка. - Докато ги гледах, пред къщата пристигнаха цяла бригада озеленители, а в каросерията на камиона имаше моторна косачка. В семейството имаше четири деца, а те наемаха чужди хора да им косят тревата.

Панда сви по алеята за коли. Тъмната къща изникна пред тях, не светеше дори лампата на предната врата, за да ги посрещне.

- Намерих още едно скришно място, откъдето да ги наблюдавам, докато играеха в задния двор. Останах там до смрачаванe. - Изключи двигателя, но не излезе от колата. - Имах чувството, че гледам телевизионен сериал. Беше рожденият ден на съпругата му. Навсякъде имаше балони и подаръци, голямата маса със стъклен плот бе украсена с цветя и свещи. На скарата цвърчаха пържоли. Умирах от глад, а те всички изглеждаха така, сякаш нямаха никаква грижа на този свят. През по-голямата част от вечерта той бе прегърнал жена си през рамото. Беше й подарил някакво колие. Не можех да го видя, но по начина, по който тя реагира, реших, че струваше много повече от петстотин долара.

Сърцето й се сви от жал към него. И нещо повече. Нещо, за което Луси не искаше да мисли.