Тя отказва да се включи.

- Първо ми купи едно питие.

- Пила си достатъчно.

Луси заби пети в пода.

- Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“22.

Панда стисна зъби и се отправи към бара.

- Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ - поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. - Но без алкохол.

- А ти какъв си? - озъби се тя. - Някаква религиозна откачалка?

- Просто направи проклетото питие.

Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.

Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.

- Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби!

Тя му метна отровен поглед.

- Единствен съвет, момчета... - Той отпи от бирата. - Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.

Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.

- Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.

- Впечатлен съм. - Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. - Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?

- Не е, но...

Той я стисна по-силно.

- Би трябвало да го прибавиш.

Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.

- Да се махаме от тук.

Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.

- Няма начин, пич. Аз оставам.

- Я си помисли пак, пич - парира той. - Идваш с мен.

- И как точно ще ме принудиш?

Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.

Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.

Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи... Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея...

Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът - нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.

- Благодарение на това, което ми поръча, напълно изтрезнях - процеди с убийствена сериозност. - Зная точно какво правя и твоята закрила не ми е нужна. - Вирна брадичка. - Десетина години съм живяла с охрана. Това ми е повече от доста-тъчно. От сега нататък всичко между нас приключи. Искам да си тръгнеш.

Завладя го заслепяваща ярост, такава, каквото смяташе, че никога няма да изпита. Остави с трясък чашата върху бара.

- Както кажеш, сестричке.

Луси се бе отървала от Панда, но купонджийският й дух бе отлетял. Защо му трябваше да се натресе и да развали всичко? И все пак тя не биваше да избухва така. За всичко беше виновна Темпъл. Нейната самодоволна увереност, че Луси се е влюбила в Панда, я бе накарала да се паникьоса.

Не би могла да е влюбена. Темпъл грешеше. Луси не беше от жените, които се влюбват в един мъж два и половина месеца след като са били влюбени в друг. Още повече не беше от тези жени, които се влюбват в мъж, който бе толкова затворен, че не желаеше да разкрива нищо за себе си. При все това една част от нея се измъчваше, задето му заяви, че се разделят, макар че лятото клонеше към край и той скоро щеше да замине.

Изчака достатъчно дълго, за да се увери, че няма да се натъкне на него навън, и излезе от бара. Паркингът беше пълен.

Тъй като тя бе взела колата му, донякъде очакваше той да е отпрашил с нея, оставяйки я без транспорт, но Панда не го бе направил. Все още бе загрижен за нея. Очите я засмъдяха от напиращите сълзи, макар тя да знаеше, че е по-добре да скъсат сега и завинаги.

Не и се искаше да се прибира, не и се искаше да говори с никого. Погледна към колата, но не можа да се застави да се качи в нея. Ако беше с маратонките, щеше да тръгне пеша, за да проясни главата си, но сабото с висока платформа не беше подходящо за среднощни разходки. И все пак въздухът бе топъл, а на небето грееше пълна луна. Луси се провря между колите и заобиколи страничната стена на заведението, осветена от една самотна лампа.

Сградата бе кацнала на малко възвишение, надвиснало над залива. Ако тя беше собственица на мястото, тук щеше да разположи открита тераса. Вместо това видя два контейнера за боклук, барака за инструменти и строшена маса за пикник. Съдейки по смачканите цигарени кутии и фасовете по земята, това бе любимото място за пушене на персонала на бара.

Тя закрачи внимателно по неравната земя към пейката за пикник и седна. Влажното дърво студенееше под голите й бедра, а въздухът миришеше на езеро и пържено олио. Чу рева на мотоциклети и за миг й се прииска да повярва, че един от тях принадлежи на Панда - нейния личен сър Галахад, дошъл да я спаси от мрачното тресавище на собствените й мисли.

Взря се в светлините на къщите, блещукащи на другия бряг. След скандала му с Темпъл, Луси нямаше да се изненада, ако утре Панда си замине. Но какво ще прави тя? Докога смяташе да остане тук? Представи си как стои на скалата зад къщата, есенните листа падат около нея, после се сипят снежинки. Видя как идва пролетта; после друго лято. Видя как се изнизват годините. Косите й сивееха, лицето й се покриваше с бръчки, странната стара госпожа, която пристигна едно лято на острова и никога не го напусна. Накрая щяха да намерят мумифицираното й тяло под планина от вкаменен домашен хляб.

Тя потръпна. Силен глас я изтръгна от вцепенението.

- Чакай малко. Трябва да пусна една вода.

- Постоянно трябва да пускаш вода.

- Майна ти.

Чакълът захрущя под нечии стъпки. От бара излезе мъж с рошава брада и бандана около главата. Когато спътникът му спря до единия контейнер за смет, брадатият я забеляза.

- Здрасти.

Двамата бяха с ботуши, мърляви дънки и сплъстени коси. Тези мъже не бяха адвокати или училищни наставници, които през уикендите се превръщаха в рокери. Те бяха истински рокери и от нестабилната им походка си личеше, че и двамата са пияни.

Луси Джорик щеше да е изплашена, но Вайпър знаеше как да се справя в подобни ситуации.

- Здрасти и на вас.

- Имаш ли нещо против, ако пусна една вода? - попита брадатият, по-високо от необходимото. - Ако искаш, можеш да гледаш.

Мъжът до контейнера се изкикоти.

- Само ти можеш да намериш мацка на подобно място.

Вайпър не се плашеше лесно, но не беше глупачка. В бара беше прекалено шумно, за да я чуе някой, затова трябваше да приключи по-бързо този разговор.

- Имам по-интересни неща за вършене. - Тя стана от пейката.

Контейнерджията се заклатушка наперено към нея.

- Той ще ти разреши да му държиш оная работа.

Блъсна я силна воня на алкохол и тревогата й нарасна, но Вайпър не показваше страха си.

- Сигурно е толкова малка, че едва ли ще я намеря.

И двамата избухнаха в смях. Макар че коленете й започнаха да омекват, и харесваше да бъде груба непукистка. Това лято не беше напълно пропиляно.

Макар че духовитата й реплика бе открехнала вратата към другарство, което тя не желаеше, двамата пристъпиха към нея.

- Харесваш ми - заяви брадатият.

Контейнерджията имаше тясно, скосено чело и сключени вежди.

- Ела вътре да цапнеш по едно питие с нас.

Тя преглътна.

- Става. Да вървим.

Но те не помръднаха, а от вонята на алкохол и пот й се повдигна.

- Имаш ли си някой? - Брадатият се почеса по корема, както правеше Панда, само че този път беше наистина.

- Някоя - изрепчи се тя. - Не си падам по мъже.

Тя си помисли, че е налучкала правилния отговор, но двамата се спогледаха, което никак не я успокои, а брадатият я опипваше с очи.

- Просто не си срещнала подходящия мъж. Не е ли така, Уейд?

- Да бе, сякаш не съм го чувала и преди - успя да изсумти презрително Луси.

Далечната страна на бара бе оградена от ограда, така че тя трябваше да се промуши между двамата, за да стигне до паркинга. Досега никога не се бе страхувала на острова, но в момента не се чувстваше в безопасност, а бойката Вайпър сякаш се топеше пред очите й.

- Да вървим да цапнем онова питие.

- Няма закъде да бързаме. - Уейд, контейнерджията, се по--чеса по чатала. - Скоти, пускай водата.

- Не мога. Надървих се.

От смрадта, разнасяща се от тях, й се доповръща. Сърцето й запрепуска.