- Как се научи да готвиш така?

Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.

- С опити и грешки.

След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.

- А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?

- Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. - Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не и се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.

- Луси през целия си живот се е грижила за другите - заяви Панда. - Това е в кръвта й. - Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. - Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. - Отпъди една муха. -Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.

Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.

- Какво ще кажете за десерт?

- Има десерт? - Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.

- Животът трябва да се живее.

Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.

- На него даде повече - нацупи се Темпъл, после побърза да добави: - Забрави, че съм го казала.

Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.

- Подавам оставка.

Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл... храната, която Луси бе приготвила... Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.

- Как ли пък не, по дяволите. - Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.

- Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща - рече той спокойно. - Сирене, шоколад, царевица... Не се справих с работата.

- Работата ти се промени.

От спокойствието му не остана и следа.

- И как точно се е променила?

Тя махна неопределено.

- Ще го реша.

- Забрави! - Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.

Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.

- Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бър-зо. Времето ти изтича.

- Да го закова? Не желая да го заковавам.

- Сега кой се крие от истината? - Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-на-далеч. - Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.

- Не съм!

- И сега кой се нуждае от психар?

Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.

- Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.

- Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.

- Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.

- Сигурна ли си за това?

Луси се втурна към къщата.

- Ти разчисти масата! - извика през рамо. - Аз отивам в града. И повече никакви тренировки за тази вечер.

Заведението „Компасът“ се намираше на една пряка от булевард „Бийчкомбър“ - стара, очукана едноетажна постройка с рибарски мрежи върху фасадата и медни корабни фенери от двете страни на вратата. Табелата обещаваше: ЖИВА МУЗИКА И ЩАСТЛИВ ЧАС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ЦЯЛ ДЕН.

Да е влюбена в Панда! Пълна глупост. Луси отлично знаеше разликата между истинската любов и краткотрайната авантюра.

Вътре миришеше на бира и панирани пилешки крилца. По стените висяха още рибарски мрежи в компанията на пластмасови лодки, фалшиви компаси, копия на корабни рулове и колекция от сутиени. Дървените маси бяха събрани една до друга, така че в дъното да остане място за музикантите. Барът, любимо място на младежите, почиващи на острова, току-що бе започнал да се пълни.

Докато отпиваше от коктейла „Маргарита“ с диня, Луси наблюдаваше как музикантите настройват инструментите си.

Откъде на Темпъл бе хрумнала подобна мисъл? Само защото Панда е секси? Много мъже бяха такива, е, не чак толкова - определено не чак толкова - но любовта е много повече от секс. Любовта предполагаше общи интереси, непринудено общуване, споделянето на едни и същи ценности. Добре де, между тях двамата имаше нещо от това - даже много - но...

Тя изпита облекчение, когато един хлапак с мускулестото телосложение на спортист се приближи до нея.

- Как се казваш, красавице?

- Известна съм като Вайпър.

- Като чистачки за коли21? - Тоя явно вече беше доста под-пийнал, защото гръмко се засмя, пръхтейки като магаре.

- Не - отвърна тя. - Като Вайпър-ако-ме-вбесиш-ще-ти-из-ритам-задника - изпръхтя на свой ред тя и го измери застрашително с поглед.

След като натрапникът подви опашка и се омете, я осени прозрението, че с дредовете, татуировките и нахаканите приказки тя може би плаши повечето мъже, което донякъде възпрепятстваше постигането на целта, заради която бе дошла тук. Но докато гледаше как мускулестият хлапак се отдалечава, трябваше да признае, че се чувства доволна, задето добричката Луси Джорик може да уплаши някого.

Беше надянала пълно готическо бойно снаряжение: мини-атюрна черна поличка, която едва покриваше задника й, асиметричен топ с едно рамо, украсен с гумени и метални халки, и единственият й чифт обувки - черно сабо с големи кабари на платформата. С цялото великолепие на изложените на показ татуировки, халките на носа и веждата, плътната черна очна линия тя определено изпъкваше сред тълпата от студентки в симпатичните си къси шортички и джапанки.

Погледът й се плъзна по мъжката глутница: голдън ретривър, хрътка, питбул и двойка мелези. Всички я наблюдаваха. Луси едва не помоли за разрешение да се присъедини към тях, когато си спомни коя е.

- Аз съм Вайпър. - Тръшна чашата с бира и се настани на единствения празен стол. - Каквито и истории да сте чули за мен, навярно са истина.

По дяволите, къде беше тя? Към полунощ Панда бе проверил всеки бар в града, преди да си спомни за „Компасът“. Луси бе взела колата му, така че се наложи да дойде с катера, оставяйки Темпъл сама. Нищо чудно Темпъл да омете всичкия шоколад, който Луси бе купила. Вече не му пукаше.

Огледа тълпата и веднага я забеляза. Танцуваше пред музикантите с мършав, дългокос хлапак, който приличаше на младия Еди Ван Хален. Ако, разбира се, това търкане на тазове можеше да се нарече „танц“. И соло и бас китаристът изпълняваха само за нея кавър на песента на Бон Джоуви „Бегълка“. Тя приличаше на корава гангстерка, опасна, почти малолетна в кичозния си топ и още по-кичозното сабо. Полата и не беше по-голяма от носна кърпа и оставяше открити почти целите й крака с новата татуировка във вид на змия, обвиваща единия й прасец, извила зъбатата си глава към надпис „Нирвана“. Трудно можеше да се повярва, че преди два и половина месеца тази жестока мъжеядка е носела перли и се е подготвяла да свие блажено домашно гнездо с най-уважавания мъж в Тексас.

Самият той привличаше достатъчно внимание, но Панда отдавна бе изгубил интерес към студентките. Песента свърши. Тя обви ръце около шията на младия жребец, притисна се към него и целуна кучия син. Дълго и страстно.

Панда се промуши през тълпата и потупа келеша по рамото.

- Изчезвай.

Тя извърна глава, достатъчно, за да повдигне към него веждата с фалшивия пиърсинг, сетне се вкопчи още по-плътно в шията на никаквеца и притисна устни към ухото му.

- Не му обръщай внимание. Той не е толкова як, колкото изглежда.

Панда се взря в хлапето за не повече от една-две секунди и то загря, че последното беше опашата лъжа. Побърза да се освободи от прегръдката на Луси.

- По-късно, става ли?

Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.

- Махай се! - изкрещя тя, надвиквайки музиката. - Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.

Той скръцна със зъби.

- Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.

Луси тропна със сабото с кабари.

- Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.

На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.

- Ето каква е играта, бейби... Аз не деля с никого своята жена.

- Аз не съм твоята жена! - кипна тя. - Нито пък съм ти бейби!

Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.

- Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.

- Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.

- А ти каза, че с теб няма да стане.

- Размислих. - Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.