Луси обви пръсти около пластмасовата чаша.

- Още ли я обичаш?

Той се замисли.

- Вярвам, че истинската любов трябва да е взаимна, а в нашия случай не е така. Но не ми е приятно да я гледам как се мъчи да оцелее. - Усмихна се извинително на Луси. - Май все за себе си говоря. Обикновено не съм такъв, но с теб е леко да се говори.

- Аз нямам нищо против. - Само за един следобед Майк й бе разказал много повече, отколкото Панда за цялото време, откакто се познаваха.

Когато наближиха пристанището, Майк доволно въздъхна.

- Пътувал съм по много места, но тази гледка никога няма да ми омръзне. Не мога да си представя да живея някъде другаде.

- Няма да мислиш така през зимата.

- Всяка година прекарвам по няколко седмици в Маями, но винаги нямам търпение да се върна. Каране на ски, риболов в леда, снегоходи. В другите части на страната хората през зимата сякаш заспиват зимен сън. Тук, в Мичиган, тогава започва голямата веселба.

- Ти би могъл да продадеш пясък в пустинята - засмя се Луси.

- Хората знаят, че може да ми вярват. - Той погледна към нея, но за разлика от Панда, погледът не слезе под шията й. -Аз съм най-богатият човек на острова - заяви той делово. - Не възприемам това за даденост. Всички, които живеят тук, знаят, че ако изпаднат в беда, ще направя всичко по силите си, за да им помогна.

- Не се ли случва хората да злоупотребяват с добрината ти?

- От време на време се случва някой да ме вземе за балама, но ето какво ще ти кажа... Предпочитам да е така, отколкото да не помогна някому, който наистина се нуждае от помощ.

Което обобщаваше всичко за Майк Муди. Това, което тя отначало бе възприела като самохвалство, се оказа истинско благородство на душата. За разлика от Патрик Шейд, Големия Майк не се страхуваше хората да го видят такъв, какъвто беше, заедно с всичките недостатъци.

Панда чу стъпките й върху верандата. Както обикновено, тя влезе в къщата през вратите на спалнята, вместо през входната врата като всеки нормален човек. Облекчението да знае, че тя е в безопасност, донякъде притъпи гнева му. Тревогата за нея бе съсипала следобеда му.

Той съсредоточи вниманието си върху трилъра с меки корици, който бе подпрял на гърдите си, и се престори, че чете. Не вдигна глава, когато се разтвориха плъзгащите се врати, но с крайчеца виждаше всичко, което му бе нужно.

Тя беше с разрошена коса и сияещо лице. Върху белия хавлиен плажен халат, наметнат над банския й костюм, се мъдреше някакво мазно петно, навярно от храна. Беше го завързала накриво на талията, така че разкриваше едната й гърда. Банският обгръщаше толкова съблазнително нежната й закръгленост, че би могла да краси корицата на всяко еротично списание.

Тя огледа неканения гост, излегнал се върху леглото й, но нищо не каза. Панда кръстоса глезени и наклони глава към скрина.

- Донесох си прасето, за да освежи стаята.

- Не ти искам прасето.

- Не говориш сериозно. Такова великолепно прасе.

- Въпрос на вкус. - Тя подръпна долната част на банския си. Ухаеше на слънцезащитен крем и езеро.

Той остави книгата настрани и провеси крака от ръба на леглото, самото въплъщение на невъзмутимостта.

- Дълго време те нямаше.

- Казах на Темпъл къде отивам. - Луси се прозина и захвърли чантата в ъгъла. - Трябва да си взема душ.

Той я последва в банята и се облегна на рамката.

- Тя ми каза, че си отишла да ловиш риба с Майк Муди. Той е кретен.

Думите му силно я подразниха.

- Не, не е. Изглежда така само защото е прекалено напорист. Той е прекрасен човек.

Точно това той не желаеше да чуе.

- Аха, според самия него.

Тя дръпна колана на халата.

- Ти нищо не знаеш. Майк е добър човек с огромно сърце. И за разлика от теб, не се страхува от откровени разговори.

Панда изсумтя. Мъжете не откровеничеха с жени, освен ако не искаха да се напъхат в гащите им.

Луси нацупи устни, самото олицетворение на превзетостта и благоприличието.

- Ако обичаш, излез, за да си взема душ.

Двамата вземаха душ заедно. Тя го знаеше. Но проклет да е, ако сега започне да спори с нея за това.

- Както искаш.

Той затвори вратата зад гърба си, грабна книгата, която нямаше намерение да чете, и излезе от спалнята.

Работи на компютъра до един през нощта, опитвайки се да навакса с бумащината, но въпреки това не можа да заспи. Всеки път щом затвореше очи, виждаше онзи проклет списък, сякаш бе залепен върху вътрешната страна на клепачите му. А думите „Чукай се с когото ти падне“ пулсираха насреща му.

19.

Кухненската маса й се присмиваше от обичайното си място върху напукания линолеум на пода. Напомняше й на дебел зелен африкански глиган със счупен крак. Луси шляпна кърпата за бърсане на чинии върху плота.

- Поне веднъж може ли да направиш кафе, без да оплескаш навсякъде с утайката?

Панда се извърна от кухненския прозорец, през който оглеждаше двора да не би някъде да са се спотаили въоръжени крадци, избягали от затвора убийци или бесен скункс - всичко, което би могло да задоволи жаждата му за действие.

- А ти поне веднъж не можеш ли да направиш кафе вместо мен? - тросна се той.

- Опитвам се да се храня - оплака се Темпъл от масата. -Може ли да млъкнете и двамата?

Луси се извърна към нея.

- А ти... Ще умреш ли, ако на масата има кутия „Чириос“19, или това е прекалено голямо изкушение за нейно величество?

Темпъл облиза лъжицата с йогурт.

- Панда, отърви се от нея.

- С удоволствие.

- Не си прави труда. Аз излизам. - Луси профуча през кухнята. - Отивам там, където ме ценят. - Опита се да се оригне, както подобава, но се провали.

- Чух, че в града са открили нова детска градина - подвикна след нея Панда.

- Е, ти би трябвало да знаеш. - Луси затръшна вратата и се отправи към малката къща на съседите. Единственото удовлетворяващо в този разговор беше невероятно приятното усещане да се държи детински.

Нещо се бе променило между тях и не само защото Панда не я чакаше в леглото миналата нощ, когато тя излезе изпод душа. Започваше да се изпълва с негодувание към него, а това чувство не подхождаше на едно неангажиращо лятно приключение. Темпъл знаеше за него много повече, отколкото Луси и това никак не й се нравеше. Искаше той да й споделя. Да й се доверява. Навярно би трябвало да й стига, че той е готов да рискува живота си за нея, но не и когато знаеше, че ще направи същото за Темпъл или за всеки, за когото е поел отговорност.

Бри тъкмо отваряше лавката, когато Луси се появи пет минути по-късно. Докато Бри окачваше табелата „Медена въртележка“, Луси огледа новите картички. Те изобразяваха старомоден плетен кошер, предшественик на съвременния кошер, под разцъфнало черешово дърво, около което жужаха причудливи пчели.

- Това е възхитително, Бри. Най-доброто ти постижение досега.

- Мислиш ли? - Бри оправи малката метална масичка под сянката на дъба. Тя рисуваше там, когато нямаше клиенти.

- Определено. Ще се разпродават като топъл хляб.

- Надявам се. До Деня на труда остава само месец, а след това... - Направи неясен, безпомощен жест.

Луси искаше Бри да й позволи да поеме част от разходите по отпечатването на първата партида картички. Но макар че Луси го представи като делово предложение, приятелката й беше прекалено горда, за да приеме. Хубавото беше, че Бри бе намерила ново място, където да продава стоката си, благодарение на пастор Сандърс от мисионерската църква „Милосърдно сърце“, който беше и собственик на местния магазин за подаръци. Той наскоро бе започнал да предлага някои от продуктите на Бри.

- Как мина морският ти излет с Майк вчера? - попита Бри с престорена небрежност.

- Прекрасно. Забавлявах се.

- В такъв случай Майк сигурно е паднал зад борда.

Луси се престори, че не забелязва язвителната нотка в гласа на приятелката си.

-Не.

- Много лошо. - Бри грабна пакет с малки лъжички за проба на меда и ги изсипа в кошничката, поставена редом до чиния с увити поотделно карамелени бонбони, потопени в шоколад, които Луси най-после бе усъвършенствала.

- Аз го харесвам - заговори предпазливо Луси.

- Защото не си била прекалено дълго с него. - Тя отвинти капачката на буркана е парчета восъчни пити с мед, който бе поставила на сергията за проба. - Познавам го от времето, когато беше по-малък от Тоби.

- Да, той ми каза, че далеч не е бил господин Популярност.

- Нямаш представа колко далеч.

- Донякъде имам. Той ми разказа какво ти е причинил.

Бри застина.

- Разказал ти е?

Луси кимна.

- Майк е интересен човек. Необикновен. Говори открито за грешките си, както и за постиженията си.

- Да, сигурна съм, че с удоволствие ти е разказвал каква важна личност е.

- Всъщност не.

Бри приключи с подреждането на буркана, лъжичките и солетите, които можеше да се топят в купички с мед, подправен с какао. Това беше последният й експеримент.

- Не ми харесва, че Тоби прекарва толкова много време с него.

- Майк обича Тоби.

- Да, между двамата цари истинска любов - рече Бри горчиво.

Луси наклони глава.

- Ревнуваш ли?

- Разбира се, че ревнувам. - Тя отпъди една муха, насочила се към буркана с меда. - На Майк не му се налага да го убеждава да вземе душ или да си легне навреме. Майк само го забавлява, а аз съм злата вещица. - Тя замълча, лицето й доби угрижено изражение. - Зная, че съм права за Майк. Хората не се променят чак толкова. Но... - Отново онзи безпомощен жест. - Не зная... Всичко толкова се обърка. Дори не съм сигурна защо.

Луси имаше няколко обяснения, но реши да ги запази за себе си.

Бри заключи лавката за през нощта. Рамките в кошерите бяха натежали от мед. По-рано през деня тя бе почистила старата ръчна преса за отделяне на мед на Майра и утре рано сутринта щеше да започне да събира първата реколта за тази година. Работата щеше да бъде тежка, но не това я тревожеше толкова, колкото очертаващата се перспектива да събира мед догодина. Вече се бе примирила с факта, че трябва да остане на острова, но не беше сигурна, че има достатъчно пари, за да оцелее през зимата, докато започне продажбата на новата реколта.