Той изтръпна, тъй като тя се бе приближила прекалено много до края на скалата, но ако й кажеше да се отдръпне, тя щеше да го наругае. Панда копнееше за по-кротката и сговорчива жена, с която се бе запознал.

- Защо това те интересува? - попита той.

- Не обичам тайните.

- Зарежи това, Луси.

Вятърът издуха качулката й.

- Ето какво мисля. Мисля, че ти по някакъв начин си свързан със семейство Ремингтън. Затова си купил тази къща и затова не искаш да променяш нищо в нея.

- Къщата има корени, а аз - не. Точно това ми харесва в нея и затова няма да изхвърля масата, от която ти си толкова обсебена.

За щастие, тя се бе отдръпнала на няколко крачки от ръба на скалата.

- Може да е вярно - кимна Луси, - а сега ми разкажи останалото.

Как ли пък не, да й разкаже останалото. Докато гледаше как вятърът развяваше жълтия дъждобран около малкото й тяло, Панда не можеше да си представи да й сподели дори частица от всичко, което терзаеше душата му. Къртис, армията, какво е чувството да бъдеш ченге, да влезеш в мизерен апартамент и да кажеш на майката, че синът й е мъртъв. Какво е чувството да не можеш да вярваш на себе си. По-скоро щеше да й каже колко е красива. Дори кошмарната коса и фалшивите татуировки не можеха да развалят това сладко, бликащо от живот лице или да затъмнят блясъка на тези кафяви очи със зелени точици.

Той си напомни, че цялата тази сладост, този дух са предопределени за някой друг. Някой, който не е прахосал толкова много години, спотаен в сенките. Някой, който никога не би й причинил болка.

- Няма нищо останало за разказване. - Панда се протегна и вдигна качулката. Ручейчетата дъждовна вода се стекоха по тила й. - Ти сама определи условията на тази авантюра. Не ми казвай, че си се размекнала и си се влюбила в мен.

Наблюдаваше я внимателно - не беше сигурен какво иска да види - едновременно облекчен и разочарован, когато изражението на лицето й не се промени.

- Влюбих се в тялото ти - рече тя, - независимо че започваш да приличаш на ходещо предупреждение за вредата от непозволените стероиди. Тялото ти наистина е великолепно, до последния сантиметър, с изключение на онази част между ушите.

Тя беше толкова пълна с живот, толкова умна, толкова объркана. Дълги години се е опитвала да се помести в калъп, който не й е бил по мярка. Толкова ревностно се бе опитвала да бъде идеалната дъщеря, а сега се бе оплела като пате в кълчища. Колкото до тях двамата... С всичките й нахакани приказки за глупавия й „обратен житейски списък“, тя не беше създадена за мимолетни и безперспективни авантюри. Тя се нуждаеше от истинска близост, която той не можеше да й даде, и по дяволите, щом като тя не се грижеше за себе си, то той щеше да го стори вместо нея.

Лепна си възможно най-похотливата усмивка.

- Ти си горещо парче, бейби. Истинска фурия, когато си гола но трън в задника, когато си с дрехи. Ако искаш истинско общуване, сваляй гащичките.

Тя примигна, сепната от грубостта му. Стомахът му се бе свил на топка, но трябваше да стигне докрай. Въпреки това му струваше огромно усилие на волята да не я грабне в прегръдките си и да не попие с целувки дъждовните капки по страните й.

_ Интересно. - Луси отметна качулката и вирна брадичка. -Запази тайните си, Панда. Наистина не ме вълнуват чак толкова.

Тя изчезна, оставяйки го в отвратително настроение.

Небето се проясни и Луси позволи на Тоби да я убеди да се повози с него на лодката на Големия Майк. Перспективата да прекара следобеда сред удушливите пари на одеколона на сладкодумния търговец, не беше особено примамлива, но беше по-добре, отколкото напразно да беснее из къщата.

Наистина ли Панда вярваше, че тя няма да разгадае глупавите му номера - преднамерената обида и онази нелепа усмивка? Това бе неговият начин да й напомни да спазва дистанция, като че ли можеше да забрави. Тази авантюра трябваше да бъде още една отметка в обратния й житейски списък, но като пазеше толкова ревниво тайните си, той я принуждаваше да прави точно това което тя не искаше - да мисли прекалено много за него.

Насили се да се усмихне, когато двамата с Тоби приближиха синьо-белия катер, закотвен до градското пристанище. Очите ми нетърпеливо блестяха.

- Моля за разрешение да се качим на борда.

- Разрешавам. - Майк се усмихна широко, разкривайки равните си блестящи зъби. Беше облечен в шорти в цвят каки, бяла тениска със зелено лого и яхтени обувки. Скъпи слънчеви очила „Рево“ висяха на каишка от загорелия му врат.

Тя бе заменила хулиганските си одежди с черен бански костюм и бял хавлиен плажен халат, но бе оставила халката на носа. Той пое чантата й, в която бе напъхала слънцезащитен крем, кърпа, бейзболна шапка и кесия с курабийки, които бе купила от „Петнистата жаба“. За нещастие, той й протягаше ръка, за да се качи на борда, но отвратителната воня на одеколона му, която помнеше от предишната им среща, бе изчезнала ведно с масивната златна гривна и големия колежански пръстен.

- Радвам се, че ни удостоихте с компанията си, госпожице Джорик.

Прободе я разочарование.

- Бри ви е казала коя съм. Да си говорим на „ти“.

- Съгласен. Не беше Бри. Спомняш ли си, когато ти казах, че никога не забравям лица? Преди две седмици най-после си спомних. - Посочи татуировката й с огнедишащия дракон. -Отлична дегизировка.

Тоби хукна към кърмата, за да провери риболовните такъми. Луси извади бейзболната шапка от чантата.

- В града никой не ме е разпознал, така че явно новината не се е разнесла из острова.

- Предположих, че ако си искала хората да знаят коя си -прямо заяви той, - щеше да им кажеш.

Откровеността му й се понрави и тя почувства как сърцето й се изпълва с топлина към него.

Когато катерът излезе от пристанището, Майк позволи на Тоби да поеме управлението. Накрая заобиколиха южния край на острова. Когато наближиха брега, Тоби взе въдицата и я хвърли във водата, следвайки указанията на Майк. Луси отиде от другата страна, за да поплува и да не мисли за Панда.

Следващите няколко часа бяха много приятни, но рибата не кълвеше и накрая Тоби се отказа и също реши да поплува. Докато се приличаше на палубата, Луси осъзна, че първото й впечатление от Майк е било погрешно. Той изобщо не беше фалшив и лицемерен. Напротив, този привлекателен, общителен търговец беше един от тези хора, които искрено желаеха доброто на всеки, дори на шестнайсетгодишния хлапак, който предишната седмица бе блъснал кадилака му отзад, докато изпращал есемес на гаджето си.

- Всички тийнейджъри вършат глупости - каза той, докато закотвяха катера, а Тоби се гмуркаше във водата. - Аз също.

- Ти си прекалено добър, за да е истина - усмихна се Луси.

- Боя се, че не. Попитай Бри.

Тя не можа да измисли любезен начин да му каже, че Бри никога не го споменава, но Големия Майк не беше такъв наивен глупак, какъвто изглеждаше.

- Не ти е разказала за мен, нали?

- Не съвсем.

Майк дръпна ципа на хладилната чанта, която бе донесъл.

- Отраснах на този остров. С изключение на годините, когато бях в колежа, съм живял тук през целия си живот. - Катерът подскочи от вълната, надигната от преминаващ скутер. - Родителите ми бяха алкохолици - нямаха воля да спрат пиенето - а аз бях едър, тромав дебелак, който нямаше представа как да печели приятели. - Извади плик със сандвичи от деликатесния магазин на острова и го остави върху масата, завинтена на палубата. - Бри беше едно от децата, които летуваха на острова. Всяка година броях дните, докато тя и братята й пристигнат. Те бяха страхотни момчета, точно какъвто мечтаех да бъда и аз. Винаги знаеха точно какво да кажат и с лекота се вписваха във всяка компания. Но най-вече очаквах Бри.

Майк извади от хладилната чанта бутилка совиньон блан и взе тирбушона.

- Да можеше да я видиш тогава, толкова бликаща от жизне-радостност, винаги засмяна, не беше напрегната и гьжна като сега. Не стъпваше по земята, а сякаш летеше. - Той извади тапата. - Стар, майката на Тоби, се смяташе за най-красивото момиче на острова, но когато Бри беше наоколо, аз не забелязвах никоя друга, макар да знаех, че тя е прекалено добра за мен.

- Не е вярно. - Двамата не бяха забелязали Тоби, който се изкачваше по стълбичката, висяща от кърмата, вдигнал маската и шнорхела на темето.

- Тя е преживяла много трудности, Тоби - рече Майк, докато наливаше вино в пластмасовата чаша, преди да я подаде на Луси. - Трябва да погледнеш на случилото се от нейна гледна точка.

Тоби скочи на палубата, от слабичкото му телце се стичаше вода.

- Тя никога не те защитава. Не разбирам защо ти винаги толкова й трепериш и я защитаваш.

Защото Майк беше такъв човек, помисли Луси. Той бе простил на хлапака, ударил колата му, на своите родители алкохолици, а сега оправдаваше Бри, задето не отвръща на чувствата, които, изглежда, още изпитваше към нея.

Майк разкъса пакета с картофен чипс.

- По-добре грабвай сандвича, преди аз да съм го излапал.

Тоби и Майк си разменяха шеги, докато омитаха чипса и сандвичите заедно с курабийките, които Луси бе донесла. Когато беше с Майк, Тоби ставаше съвсем различен - забавен и общителен, нямаше и следа от обичайното му цупене. След като се нахраниха, Тоби се изтегна на задната пейка и задряма под лъчите на слънцето, вече спускащо се към хоризонта.

Майк взе руля и заплаваха към брега. Луси седеше до него, отпиваше от третата си чаша с вино и се любуваше на проблясъците на залязващото слънце върху водата.

- Извърших голяма подлост към Бри, когато бях на седемнайсет - тръсна изведнъж Майк. Говореше достатъчно високо, за да го чуе Луси, въпреки шума на двигателя, но така, че Тоби да не долови разговора. - Тя беше влюбена в Дейвид, бащата на Тоби, а аз толкова ревнувах, че започнах да ненавиждам и двамата. - Намали скоростта на катера. - Една нощ аз ги проследих, после ги издадох на майка й какво правеха или поне какво знаех, че ще направят, ако бях продължил да ги дебна. На следващия ден Бри си замина. Никога повече не стъпи на острова. Допреди два месеца, когато отново се появи. Затова не е трудно да се разбере защо не може да ме понася.