- Не повтаряй това, което каза миналия път.

- Какво съм казал? - прошепна той в ухото й.

- Ти каза: „Няма нищо тук“.

Той се усмихна, пъхна палци в чашките на сутиена и пощипна зърната й.

- Сгрешил съм.

Когато спря да измъчва гърдите й и се премести на нова територия, коленете й бяха омекнали, а кожата й пламтеше. Той продължи играта, прокарвайки ръце по вътрешната и външната страна на бедрата й, преди да открие главната цел.

- Мисля, че почувствах нещо.

Не беше единственият.

- Това е незаконно - промълви тя и размърда бедра.

- Оказване на съпротива при арест. - Пръстите му дръпнаха ципа на шортите й. - Сега ще се наложи да направя по-щателен обиск.

- О, не. Само не това. - Нямаше накъде да е по-неубедителна.

- Сама си си виновна. - Той събра коленете й и задърпа тесните шорти заедно с бикините.

- Опитвам се да бъда добро момиче, но е толкова трудно да се сдържаш.

- Нямаш представа колко. - Панда се притисна към нея, за да й покаже нагледно.

Беше изумително колко нови неизследвани места откриваше той в нея. Достатъчно, за да възрази тя немощно:

- Едно шоколадово блокче никога не може да се помести там.

- Винаги има първи път - прошепна дрезгаво той, дъхът му се учести като нейния.

- Проява на полицейско насилие - успя да отрони тя, докато той непохватно смъкваше шортите си.

- Ще боли само първата минута.

Изобщо не я заболя. Колкото до „минутата“... Едва ли. Панда притежаваше огромен самоконтрол.

- Приготви се. - Той повдигна бедрата й.

- Почакай...

- Твърде късно. - Облада я отзад.

Стенанието му заглуши вика й. Той долепи устни към тила й. Тя се притисна към него, докато той държеше тялото й в големите си ръце. Сред прахта и останките от живота на други хора те играеха своята игра, слели тела, докато се използваха един друг, даваха, вземаха. Беше примитивен секс. Див и мръсен. Секс за лошо момиче. Точно какъвто тя го искаше.

-Не ми гледай корема - рече тя, докато обуваше бикините си.

Той погали бузата й с палец.

- Защо?

- Закръглен е.

-Ах.

- Не е нужно да го произнасяш с този тон. - Тя напъха крака в шортите, глътна корема и вдигна ципа. Луси беше започнала целия този стриптийз обиск, когато го завлече в гаража след едно негово отскачане до града. Заяви му, че има сведения, че се опитва да внесе тънки пръчици от изсушено месо „Слим Джимс“. Той й каза, че неговият Джим не е нито тънък, нито изсушен. Луси го притисна към стената и обяви, че не той, а тя ще реши. Накрая бе принудена да признае, че той беше прав.

- Ти си виновен, че дебелея - обвини го Луси. - В къщата няма нищо друго освен шибана диетична храна и започвам да полудявам.

Веждата му се изви насмешливо, но той не коментира циничното й изявление.

- А какво ще кажеш за целия боклук, с който те гощавам всяка вечер на катера?

- Именно - тросна се тя. - Ако имах прилична храна, нямаше да се тъпча с твоите боклуци.

- Права си. Вината е моя. Обещавам - повече никакви чипсове. Никакви лакрицови пръчки. Ще се държа прилично.

-Да не си посмял!

Той се засмя и я привлече в прегръдките си, сякаш искаше да я целуне. Но те се целуваха само когато бяха в леглото - дълбоки целувки с езици, които повтаряха случващото се с телата им. Сексът с Панда беше, все едно да се снимаш в порнофилм, но без участието на трети лица. Той я пусна и отиде да огледа купчината боклуци. Неспокойствието му се бе завърнало. За разлика от нея, принудителното заточение на острова го изнервяше. Той имаше нужда от по-активни действия.

Луси нахлузи джапанките, докато той изучаваше огледалото в рамка от натрошени миди.

- Това не висеше ли в банята на долния етаж?

- Не. - Тя обожаваше да лъже. Това беше съвършено ново преживяване.

- Глупости. Вчера беше там.

- Наистина, Панда, за ченге имаш много скапани наблюдателни способности.

- Как ли пък не. Престани да пренареждаш моята къща. И стига си кепазила прасето ми.

- Не ти харесва превръзката на окото? Мисля, че е... -Луси млъкна, когато видя как Панда вдигна от пода на гаража сгънат жълт лист от бележник. Пристъпи бързо към него с протегната ръка.

- Сигурно е паднало от джоба, когато направо съдра шортите ми, докато ги събуваше.

- Не съм ги съдирал... Какво, по дяволите, е това? - Бидейки подозрителна персона, той разгъна листа и зачете.

- Дай ми го! - Тя се опита да го измъкне от пръстите му, но той го вдигна над главата й и зачете.

- „Обратен житейски списък“?

- Това е лично.

- На никого няма да кажа. - Прегледа написаното и се ухили. - Признавам, че и аз щях да се засрамя.

Когато най-после отпусна листа, вече бе твърде късно. Беше прочел всичко.

ОБРАТЕН ЖИТЕЙСКИ СПИСЪК

Избягай от къщи. *

Обличай се като уличница. *

Чукай се с когото ти падне.

Ругай колкото може по-често. *

Напий се на публично място.

Натискай се с мъже на публично място.

Пуши джойнт.

Предизвикай някого на бой. *

Майтапчийско обаждане по телефона. *

Легни, без да си сваляш грима. *

Плувай гола.

Спи до късно. *

Чеши се, оригвай се и прочее. *

- „Легни, без да си сваляш грима“ - подсвирна той. - Това се казва да живееш на ръба.

- Имаш ли представа колко е вредно за кожата?

- Сигурен съм, че в най-скоро време ще събереш смелост за подобен подвиг. Какво означават звездичките?

Добрата Луси щеше да се опита да смени темата, но Вайпър не я бе грижа какво ще си помисли той.

- Звездичките означават това, което съм вършила до четиринайсетата си година, но за съжаление, после съм зарязала. Възнамерявам да коригирам тази грешка и ако мислиш, че е тъпо, проблемът си е твой.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

- Тъпо? Майтапчийско обаждане по телефона? Откъде накъде ще си помисля, че майтапчийското обаждане по телефона е тъпо?

- Може би ще пропусна тази точка - заяви тя с невинно изражение.

Той огледа оскъдния й евтин топ.

- Затова пък отлично ти се удава да се обличаш като уличница. Имай предвид, че не се оплаквам.

- Благодаря. Наложи се да поръчам някои неща по интернет, но се получи.

- Определено. - Той посочи с пръст към списъка. - Пушенето на трева е незаконно.

- Оценявам загрижеността ви, полицай, но съм сигурна, че това не ви е попречило да пробвате.

Погледът му се плъзна по-надолу по листа.

- Никога не си плувала гола?

- Съди ме.

- Ще ме уведомиш, когато си готова да опиташ, нали?

- Мамка му, имам слаба памет.

- Ако смяташ да псуваш, прави го на място. Звучи нелепо. -Панда се намръщи. - Да се натискаш с мъже на публично място? С мен няма да стане.

- Бива. Ще намеря някой друг.

- Ще намериш, ама друг път - изръмжа той. - И можеш да зачеркнеш „чукай се с когото ти падне“, след като го правиш с мен.

- Няма начин. „С когото ти падне“ означава с повече от един партньор.

- Вече забрави ли Тед?

- Не се брои. Той ми предложи брак.

Панда доби такъв вид, сякаш се канеше да каже нещо по въпроса, но се отказа. Вместо това посочи рисунката, която тя бе надраскала в полето.

- Какво е това?

По дяволите. Луси изобрази новата си саркастична усмивка.

- „Хелоу Кити“18.

Той се подсмихна.

- Лошо момиче.

Босилекът върху металната етажерка изглеждаше малко повехнал. Тя скочи от шезлонга, за да го полее, откъсна няколко изсъхнали листа от здравеца и отново седна. Повъртя химикалката между пръстите си и започна да пише.

Отдадеността на моята майка на каузата за закрила на децата се корени в тийнейджърските ù години, когато е посещавала болни деца в болници и бежански лагери...

Нещо, което дядото на Луси подробно бе описал и нямаше да приветства плагиаторските й напъни.

Тя скъса страницата, извади обратния житейски списък от джоба и дописа още една точка:

Зарежи домашното.

После добави звездичка.

Бри никога не се бе чувствала в небрано лозе, както сега. Беше нормално афроамериканци да посещават църкви за бели -това пораждаше у бялото паство приятното чувство на единение - но да бъде единствената бяла в единствената църква за черни на острова я караше да се чувства неудобно. Никога не й бе харесвало да изпъква. Обичаше да се слива с тълпата. Но докато разпоредителят я водеше надолу по централната пътека на мисионерската църква „Милосърдно сърце“, Бри не забеляза нито едно лице толкова бяло като нейното.

Разпоредителят им подаде псалтирите и посочи пейката във втората редица. Дотук с плановете й да седнат отзад.

След като се настаниха, неудобството й нарасна. Така ли се чувстваше чернокожият, когато е сам в света на белите? Или може би вината бе в собствената й неувереност и всички прочетени книги, които я караха да се замисля много повече за расовите предразсъдъци, отколкото би трябвало.

Мисионерската църква „Милосърдно сърце“ беше втората най-стара църква на острова - ниска сграда от червени тухли, която никога нямаше да спечели награда за изящен стил, макар че олтарът изглеждаше наскоро обновен. Стените бяха боядисани в цвят на слонова кост, а високият таван беше облицован със светла дървена ламперия. Върху олтара бе застлано пурпурно покривало, а на предната стена висяха три сребърни кръста. Енориашите бяха малко, а въздухът ухаеше на парфюм, одеколон за бръснене и ориенталски лилиум.

Хората наоколо се усмихнаха приветливо. Мъжете носеха костюми, по-възрастните жени шапки, а младите жени бяха издокарани в пъстроцветни летни рокли. След първия химн една жена, за която Бри предположи, че е пастор, но се оказа дякон, поздрави паството и обяви темата на днешната проповед. Бри усети как се изчервява, когато жената я погледна.