Той я удостои с най-саркастичната си усмивка, надявайки се да я накара да млъкне.

- Точно така.

- Глупости. Вие двамата по-скоро ще си изгризете ноктите, отколкото да се чукате.

- Беше ми приятно да си поговорим.

Тя го прониза с онзи свой изпитателен поглед.

- Ти не знаеше, че тази вечер ще дойда тук, и въпреки това си се подготвил за действие. Това ме кара да вярвам, че наистина ходиш наоколо добре зареден.

- Точно това казах и аз, нали?

- Да, но не обясни защо.

Мамка му. Той се предаде.

- Защото ме подлудяваш, ето защо. Никога не зная, по дяволите, какво ще направиш в следващата минута. Или какво аз ще направя. А сега стига толкова приказки по въпроса.

Тя се усмихна, вдигна ръка и подръпна една от неговите вбесяващи къдрици с нежност, която го върна в суровата реалност. Той беше бившо ченге. Тя - дъщеря на президента. Той беше ръждясал метал. Тя - чисто злато. Освен това в душата му зееше мъртва пустота, широка цял километър, а тя бликаше от живот.

-Луси...

- О, боже... - Тя завъртя очи и се обърна по гръб. - Ето че си дойдохме на думата. Следва речта. - Снижи глас, имитирайки интонацията му: - Преди това да стигне по-далеч, Луси, трябва да съм сигурен, че не храниш напразни илюзии. Аз съм каубой, див и необуздан. Нито едно малко момиченце никога няма да опитоми мъж като мен. - Тя изкриви презрително устни. - Сякаш съм умряла да го правя.

- Нямаше да кажа това. - Всъщност точно това възнамеряваше да каже - не толкова саркастично, но тя бе схванала основната идея.

- Хайде да се изясним, Патрик. - Ръгна го в бицепса с върха на палеца. - В момента може и да съм объркана за бъдещето си, но зная, че то включва деца. А това изключва теб, така че всички усложнения, които твоята параноя поражда, са напразна загуба на и без това ограничените ти умствени способности. Ти си само за развлечение, господин Шейд. Липсващият елемент в моето пропиляно лято. Ето какво трябва да разбереш. - Тя го перна по гърдите. - Когато престанеш да ме задоволяваш, ще намеря някой друг, който достойно да те замести. Ясно ли е?

- Да те задоволявам?

- Харесва ми как звучи. - Погледът й стана сериозен. - Става дума само за секс. Нищо друго. По-добре да си наясно с това или ще сложим край още сега.

-Аз?! - Точно това искаше той да чуе (да й обясни), но никак не му се нравеше поведението й. Къде се бе дянала възпитаната булка беглец, която бе качил на мотора си? - Когато става дума за теб, нищо не може да бъде само секс - обобщи той.

-Ти така мислиш. Аз искам секс. Колкото по-мръсен, толкова по-добре. - Погледът й се прикова върху чатала му. - Имаш ли още лакрицови пръчки?

Панда трябваше в същия миг да я обърне по гръб и да й даде това, което искаше, но пренебрежителният й лекомислен тон го раздразни.

- Уморен съм - чу се да казва, не можейки да повярва, че думите са излезли от неговата уста.

- Цялата работа е в числата - сряза го тя. - Ти си много по-стар от мен.

- Не чак толкова много. - Той звучеше като вкиснат кретен, но преди да реши какво да предприеме, тя вече се плъзгаше от леглото, голата и кожа проскърца, докато се отлепяше от вини-ловите възглавници.

- На трийсет и шест и вече клонящ към залез. Размислих.

Той не искаше тя да размисля, но Луси вече си тананикаше весела песничка и надяваше парцалките, които минаваха за дрехи. Първо нахлузи през глава тясното оскъдно потниче. Долният му край се закачи върху едното розово зърно, задържа се там за миг, после се плъзна надолу. После цяла вечност се пъха в шортите. Когато стигна до вратата на каютата, се извърна към него.

- Почини си добре, любовнико. Имам големи планове за теб. Да видим дали си достатъчно мъж, за да си на ниво.

Той се усмихна, а тя изчезна - щастлива и волна, макар и само за кратко.

Луси се изкачи тичешком по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, толкова доволна от себе си, че й идеше да се пръсне от радост. Дъждът бе спрял и сребристата лунна светлина се опитваше да проникне през облаците. Никога не бе разговаряла с мъж така, както с Панда. Беше изложила условията си, каза всичко, което искаше, и не й пукаше как се чувства той.

Притича през ливадата, като този път заобиколи отдалеч кола за играта с подкови. Не можеше да си представи Тед някога да прави с нея това, което бе направил Панда. Макар че можеше да си представи как той го прави с Мег. Не че особено й се искаше. Намръщи се и тръсна глава, за да пропъди картината, изникнала пред очите й.

Тя и Панда... Двама напълно различни хора... Една вазектомия... Точно това искаше за своето провалено лято. Възможност да бъде наистина лошо момиче.

Когато стъпи на верандата, тя се замисли за това, как хората правят списъци с нещата, които трябва да направят в живота си, преди да ритнат камбаната. Хрумна й, че в момента тя изпълняваше нещо като обратен житейски списък, вършейки нещата, които би направила още като тийнейджърка, ако живееше в друго семейство. Шантави прически, нелепи дрехи, татуировки. Тя бе зарязала идеален годеник, бе загърбила всичко, а сега се бе сдобила с абсолютно неприемлив любовник. Мислеше, че не вярва в мимолетните авантюри, но дали се бе убедила в това само защото авантюрите за една нощ са невъзможни за дъщерята на президента? Никакъв див животински секс за Луси Джорик.

Досега.

Възможно ли е това да е ключът? Дали извършването на всички неща, които бе пропуснала, е точно това, от което се нуждаеше, за да премине към следващия етап от живота си?

Тя залости плъзгащите се врати зад себе си, преоблече се в сухи дрехи и се покатери на леглото, но беше твърде развълнувана, за да заспи. Обратен житейски списък...

Луси стана от леглото и грабна жълтия бележник. Този път не се затрудняваше да намира правилните думи и преди да се усети, вече бе съставила идеалния списък. Точно такъв, какъвто й бе нужен.

Угаси светлината и се усмихна в мрака. После се замисли за лакрицовата пръчка и потръпна. Обърна възглавницата, стана от леглото и дръпна резето на плъзгащите се врати.

Нямаше никакво съмнение. Тя беше станала лошо момиче. И това я караше да се чувства толкова добре.

-Време за четене - оповести Бри, отваряйки вратата, водеща към малката предна веранда, както правеше през последните две седмици, откакто бе взела това решение.

- Лято е - възрази Тоби. - Не съм длъжен да чета книги през лятото. - Но въпреки мрънкането се надигна от килима във всекидневната и се потътри след нея навън.

На верандата имаше място само за две стари кафяви плетени кресла от ракита и малка дървена маса. Бри беше донесла лампа от спалнята, за да чете, след като Тоби си легне, но в края на деня се чувстваше толкова уморена, че обикновено първа заспиваше. Имаше възможност да почете в почивките между отливането на свещи, рисуването на картичките или експериментите с нова полировка за мебели от пчелен восък.

Докато разтваряше книгата, която четяха, младата жена за кой ли път се запита защо се занимава с това. Имаше достагьчно тревоги на главата. Беше средата на юли. Събирането на новата реколта от мед нямаше да започне преди началото на август, при това, ако имаше късмет, а както винаги, едва свързваше двата края. Опитваше се да създаде нови продукти, но й бяха нужни пари за материали, а и колко продукти щеше да продаде? Поне напоследък виждаше, че неприязънта на Тоби към нея започва да намалява, както се стопяваше и нейното раздразнение към него.

Плетеното кресло проскърца, когато той вдигна мръсните си крака върху ръба на възглавницата върху седалката.

- Аз мога и сам да чета добре. Не е нужно да ми четеш на глас, сякаш съм малко дете.

- Обичам да чета на глас - заяви тя. - Така мога да уча заедно с теб.

- Аз вече зная всичко това.

Това беше опашата лъжа. Той знаеше по-малко дори от нея, макар че тя с всеки изминал ден научаваше все повече нови неща.

С помощта на библиотекарката на острова Бри бе изровила няколко книги за възпитанието на деца от смесена раса, но откри, че повечето автори засягаха най-вече темата дали е пра-вилно, или не бели семейства да осиновяват чернокожи деца. Едва ли щяха да са й от полза. А голяма част от останалите не стигаха по-далеч от препоръки за грижата за косата, нещо, с което Тоби отлично се справяше и сам. Нито един от авторите не отговаряше на най-важния въпрос: как една бледа бяла жена трябва да внуши расова гордост и чувство за идентичност у това дете със златистокафява кожа?

Бри действаше по инстинкт.

Той провеси крак през страничната облегалка на креслото и зачака тя да започне да чете. Досега му бе прочела адаптираните биографии за деца на Фредерик Дъглас15, Букър Т. Вашингтон16 и Мартин Лутър Кинг, както и историята за създаването на Баскетболната лига за чернокожи. Тоби се възпротиви, когато тя намери книга за аболиционистката Соуджьрнър Трут17, затова тя започна да я чете на глас за себе си. След няколко страници той забрави предубеждението си относно „книгите за момичета“ и когато Бри стигна до края на първа глава, настоя да продължи.

Въпреки че беше уморена от ранното ставане днес, Бри чете близо час. Когато най-после затвори книгата, Тоби започна да човърка палеца на крака си.

- Взе ли някой филм, който да гледаме през уикенда?

- „Когато бяхме крале“. - Тя се нацупи. - Филмът е за бокса, за прочутия мач между Мохамед Али и Джордж Форман.

Той забрави за палеца и лицето му грейна.

- Наистина ли?

- Зная. Отвратително. Хайде вместо това да гледаме „Дневниците на принцесата“.

- За нищо на света!

Той й се ухили - истинска усмивка и още една примка в плетеницата от отрицателни чувства, обсебила душата й, се разплете. Понякога - не много често, само понякога - Тоби й се усмихваше така, както се усмихваше на Луси.

- Не му се връзвай на идиотщините - съветваше я Луси. - В същото време търси възможности да го докосваш. Той ще се отдръпва. Но ти въпреки това не се отказвай.