Очите му срещнаха нейните. Панда свали капака на хладнината чанта с босия си крак - жест, който не би трябвало да изглежда толкова съблазнителен. Тя отклони очи и погледна вътре, но вместо очакваните бутилки с бира и сода в лед, видя цяло съкровище - чипсове, солети, „Доритос“, лакрицови пръчки, топчета от малцово мляко, зрънчо със сирене и буркан с фъстъчено масло.

- Елдорадо - прошепна Луси благоговейно.

- Забраненият плод - отвърна той, но когато тя вдигна глава, Панда се взираше в нея, а не в запасите си.

Паянтовият стар навес за лодки се бе превърнал в тайна пещера, тънеща в полумрак, пълна със съблазън. Върху рамото й падна дъждовна капка, процедила се през течащия покрив. Той се протегна, докосна капката с върха на пръста си и я плъзна към ямката на ключицата й. Кожата й настръхна.

- Престани - промълви тя неубедително.

Панда се престори, че не разбира за какво говори тя. Още една капка падна върху бедрото й. Той я видя, но извърна очи и се протегна към хладнината чанта.

- Вероятно това не те интересува. - Извади буркана с фъстъченото масло.

- Грешиш. - Дори тя не бе сигурна дали има предвид фъстъчено масло, или нещо по-опасно.

Закотвеният катер леко се поклащаше във водата, поривът на вятъра запрати облак от водни пръски през отворения край на навеса. Дъждовните капки, стичащи се през покрива, заудряха по палубата и което беше още по-страшно, по хранителните припаси.

- Ела. - Панда взе хладилната чанта и я понесе към каютата, като наведе глава, преди да влезе вътре.

Вайпър го последва.

Каютата беше тясна, с малък камбуз и V-образно легло покрай носа на катера. Панда пусна хладилната чанта на пода и се свлече върху тъмносините винилови възглавници. Той я удостои с ленива усмивка, отвори буркана с фъстъченото масло, загреба малка бучка с една солета и й я подаде.

Двама зрели хора, които знаят какво искат... Една вазектомия... Един бивш годеник, който през същата нощ се любеше с най-добрата й приятелка... Звездите бяха идеално подредени.

Луси взе солетата и се облегна на възглавницата срещу Панда.

- Дори не обичам особено фъстъчено масло.

- Всичко е заради лишението - обясни той. - Това, което е забранено, става още по-желано. - Делеше ги съвсем малко пространство и начинът, по който я погледна, недвусмислено подсказваше какво мисли.

Луси държеше в ръка съвършено неприличен предмет - солета с топчица фъстъчено масло на върха. Друга жена на нейно място би се възползвала от това, но не и Вайпър. Тя бързо отхапа края на солетата.

- Май само аз ям.

- Имаш да наваксваш, аз започнах преди теб. - Той отвори пликче с лакрицови пръчки, но не извади нито една. Просто се взираше в нея. Не в краката или гърдите й. Само в нея, което беше още по-интимно. - Идеята не е добра - прозвуча дрезгавият му глас.

-Зная.

- Старая се да не мисля колко силно те желая.

Кожата й тутакси настръхна.

- И успяваш ли?

- Не особено.

В каютата бе твърде топло, прекалено тясно, ала тя не си тръгваше. Сякаш я пронизваха хиляди горещи стрелички. Искаше този мъж с помътнели очи, мастиленочерна коса и могъщо тяло. Но нямаше да направи първата крачка.

За него това не беше проблем. Сведе глава, скъсявайки и без това малкото пространство помежду им, взе от ръката й това, което бе останало от солетата, и я остави настрани.

- Подлудяваш ме - пророни Панда.

- Радвам се да го чуя - отвърна Луси, - но в момента не желая да разговарям.

Той се ухили с бандитската си усмивка, намести се на възглавниците и я придърпа към себе си в ъгъла. Съвсем слаба светлина се процеждаше в тяхната пещера, но тя успя да види как проблеснаха зъбите му, когато я обърна към себе си и наведе глава, за да я целуне.

Тя не бе искала целувката му в онзи долнопробен мотел в Мемфис, а изпълнената му с вина целувка на летището само я обърка, но тази бе съвършена.

Устните й се разтвориха. Езиците им се преплетоха в лудешки танц, търсеха се и се отблъскваха - великолепна увертюра към греха. Ръцете му се пъхнаха под потничето й - нейните под тениската му. Тя напипа мускулите и ставите, костите и сухожилията. Той откъсна устни от нейните и ги впи в зърното й, набъбнало под тънкия плат. Голото му бедро се намести между краката й. Тя се отърка о него, обви го с ръце.

Съвсем наблизо избухна светкавица, възвръщайки за кратко реалността. Тя плъзна устни по рамото му. - Не можем да го направим без презерватив.

Дъхът му сгряваше зърното й.

- Мислех, че не искаш да разговаряме.

- Независимо дали си си направил вазектомия, или не, трябва да...

- За всичко съм се погрижил - прошепна хрипливо Панда.

Със себе си ли ги носеше? Мисълта за миг я разсея, но в следващия миг той отново я целуваше и въпросът изчезна.

Над главите им отекна гръм. Катерът се поклащаше на котвата. Двамата задърпаха нетърпеливо дрехите си и когато останаха голи, се впуснаха в трескаво проучване. Онази нощ в Мемфис беше не толкова за секс, колкото да прекъсне окончателно връзките с Тед, ала сега бе различно. Вече не беше анонимно съвкупление с почти непознат мъж. Сега тя познаваше своя любовник и тази нощ бе неизбежна.

Гърдите й се гушеха в ръцете му... Дланите й стискаха хълбоците му... Изпиваха се с целувки. Той разтвори краката й, а тя дори не помисли да се възпротиви.

Той потърка женствеността й с пръсти. Разтвори нежната пъпка. Изследва я. Нахлу във влажната и мека плът.

Тя простена. Остави го да поиграе. И когато повече не можеше да издържа, се превърна в агресор, претъркули се настрани и се притисна към него, жадна да го вкуси с устни, да почувства с ръце силата му.

Когато повече не можеше да се сдържа, Панда отново я завъртя под себе си. Пръстите му непохватно се запипкаха с нещо. Възседна я. Ръцете му се пъхнаха под коленете й, разделиха ги, повдигнаха ги. Тялото му се притисна о нейното. Тя усети твърдата му набъбнала мъжественост.

Дрезгаво се отрониха неприлични думи.

Тихи, груби заповеди.

И той проникна в нея.

Отвън бурята бушуваше. Вътре вилнееше с още по-голяма сила. Накрая изригна.

Сладостта й му дойде твърде много. Докато Луси дремеше в сумрака, той изучаваше сенките, които тъмните й мигли хвърляха върху бледата кожа, която изглеждаше още по-бяла на фона на черната коса. Прокара кокалчета по извивката на лицето й. Зад всички тези груби и непукистки фрази, се криеше смутена и уязвима жена.

В главата му завиха предупредителни сирени. Взрив. Облак пясък, вкус на уиски, жегващ спомен. Той пропъди мрака.

Тя отвори очи и се вгледа в неговите.

- Беше приятно.

Прекалено нежно. Прекалено хубаво.

- Приятно? - Панда пъхна ръка под възглавницата и докосна плика с бонбони. Една лакрицова пръчка бе изпаднала. Той я взе и докосна с устни ухото й.

- Приготви се да си вземеш думите назад.

- Защо?

Той залюля пръчката пред очите й.

- Май постоянно забравяш какъв съм гадняр.

Луси се размърда под него, зелените точици в очите й заис-криха с интерес.

- Явно съм попаднала в беда.

- Г оляма.

Панда захапа нежно долната й устна със своята, а сетне бръсна нейната с лакрицовата пръчка. Прокара я по зърната й. По нежната кожа на корема. По разтворените й бедра. Между тях.

- Дявол - простена тя, когато той спря. - Направи го пак.

И той го направи, пак и пак, докато тя не грабна лакрицовата пръчка и не му върна сладкото мъчение. Ала Панда бе отприщил лъвицата в нея и тя не беше толкова внимателна като него. Когато й заяви, че му стига, тя му заповяда да се моли и какво му оставаше, освен да я накаже?

Той я метна върху възглавниците, шляпна я леко по дупето и поиска разплата. Или се опита. Защото всичко ставаше като в мъгла и не беше ясно кой кого наказва.

Отвън бурята започваше да стихва, но вътре едва сега се развихряше.

17.

Луси изсумтя възмутено като недоволна леля.

- Това беше твърде извратено за мен.

- Да бе. - Панда се опитваше да си спомни кога за последен път бе изпадал в такава самозабрава с жена. Двамата лежаха на тясното легло, телата им се притискаха едно о друго, кожата им лепнеше към виниловите възглавници и въпреки че я усещаше, това не му бе достатъчно. Измъкна ръка, подпря се на лакът и включи една от малките лампи, монтирани в дървената обшивка на носа.

Тя лежеше настрани, извивката на голото й рамо, талията и бедрото образуваха златиста дъга, а татуировката с дракона изглеждаше нелепо върху изящната шия. Малкото й носле, слава богу, освободено от противната халка, се смръщи презрително.

- Никога повече не го прави.

Той докосна долната й устна, подута от целувките.

- Утре в полунощ?

- Ако нямам по-интересно занимание.

- Мразя жените, които се правят на недостъпни.

Тя плъзна пръст по вената върху ръката му.

- Всъщност аз искам само да се добера до хранителните ти запаси. Ако се налага да легна с теб, защото ми се е приискало от твоя зрънчо със сирене, какво толкова?

- Обикновен прагматизъм.

- Престани да използваш високопарни думи. Това ме потиска. - Тя пъхна ръка зад главата си, разкривайки розовото петно върху гръдта, където брадата му бе оставила следа върху нежната кожа. Панда за нищо на света не би я наранил, ала тъмната страна на душата му изпита задоволство да види отпечатъка, който бе оставил върху нея.

Въпросът й го изтръгна от блажената му летаргия.

- Откъде се взеха презервативите?

Трябваше да се досети, че тя ще се хване за това.

- От джоба ми. Искаш ли още чипс?

- Разнасяш се наоколо с джобове, пълни с презервативи?

- Невинаги. Понякога. Кой иска да си лепне някое БПП14?

Луси подръпна един от опърпаните си розови дредове.

- Значи, ги мъкнеш със себе си, в случай че двамата с Темпъл решите малко да разнообразите тренировките?