- Не! Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. - Мег говореше прекалено бързо. - И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади! - Луси скочи от леглото. Сърцето й препускаше, душата й летеше. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - На Луси й се зави свят, усещаше се някак лека, зашеметена от този удивителен дар на боговете. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена- подметна Мег сухо.

Луси прескочи шортите, които бе зарязала на пода.

А после, на заден план, го чу. Гласа на Тед, дълбок и спокоен.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти вестоносец - сряза го Мег.

Луси преглътна с усилие.

-Той там ли е?

- Отговорът е „да“ - отвърна Мег.

Чувството на вина отново я обгърна.

- Поздрави го от мен. - Тя се отпусна на края на леглото. - И му кажи, че съжалявам.

Мег не говореше директно в телефона, но Луси я чуваше от-лично.

- Тя каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

Луси подскочи.

- Чух те. А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Отговорът на Тед на измислиците на Мег беше пределно ясен:

- Лъжкиня.

- Махни се! - озъби му се Мег. - Действаш ми на нервите.

Луси стисна телефона.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е - промърмори Мег.

Мили боже! Мили боже! Мили боже! Луси се опита да се овладее.

- Леле... Това не го очаквах.

- Кое не си очаквала? - В гласа на Мег прозвуча раздразнение. - За какво говориш?

- За нищо - преглътна Луси. - Обичам те. И приятно прекарване! - Тя затвори, подскочи и притисна телефона към гърдите. После затанцува из стаята.

Мег и Тед. Мег и Тед. Мег и Тед.

Разбира се.

Разбира се, разбира се, разбира се! Тед не беше сваляч. Не спеше с жени, към които не изпитваше привличане. И сега бе привлечен от Мег - ексцентричната, чудата, откачената най-добра приятелка на Луси, която бродеше по света без план и цел и пет пари не даваше за мнението на околните.

Мег Коранда и господин Съвършен. Нейните остри ръбове и неговата гладка повърхност. Нейната импулсивност и неговата предвидливост. И двамата бяха благословени с ум, лоялност и огромни сърца. Това беше безумен, непредсказуем съюз, сключен на небето, въпреки че, съдейки от тона на разговора им, нито един от двамата още не го бе осъзнал. Или поне Мег не го бе осъзнала. За Тед не беше сигурна.

На Луси не й бе трудно да си представи разправиите им. Мег - войнствена, с остър език; Тед - спокоен на повърхността, твърд и непреклонен отвътре. И докато мислеше за тях, липсващите парчета в пъзела, представляващ отношенията й с Тед, най-сетне си дойдоха по местата. Единственият препъникамък помежду им беше неспособността на Луси да се отпусне с него, чувството й, че трябва да се държи безупречно, за да бъде достойна за Тед. На Мег нямаше да й пука за подобно нещо.

Двамата бяха идеални един за друг. Ако не оплескат всичко. Което, имайки предвид характера на Мег, беше много вероятно. Но независимо дали помежду им щеше да се получи, или не, едно бе сигурно - щом Мег и Тед са заедно в леглото, Луси най-после бе напълно свободна.

След разговора, Луси бе твърде развълнувана, за да заспи. Заради зле регулираната климатична инсталация в къщата в нейната спалня беше прекалено топло. Тя отвори плъзгащите се врати, нахлузи джапанките, за да предпази босите си крака от тресчиците на пода, и излезе навън.

Буреносни облаци се тълпяха по небето. Младата жена подръпна влажното потниче от гърдите си. Под поривите на вятъра, с далечните светкавици на хоризонта, в компанията на мрачното тайнствено езеро тя най-после се почувства освободена от вината.

С ъгълчето на окото долови някакво движение, фигура - широки рамене, тесни бедра, с характерна дълга крачка - заобикаляше къщата. Когато мина покрай масата за пикник, той спря и се озърна, но тя се бе притаила в сенките и нямаше как да я види. Той прекоси двора, ускорявайки крачка. Когато стигна до горното стъпало на стълбата, се спря, отново се огледа и заслиза надолу към водата.

Може би той също страдаше от безсъние, но защо беше толкова потаен? Луси реши да разбере. Слезе от верандата. Докато прекосяваше двора, се спъна в кола за играта с подкови. Адски я заболя, но Вайпър за нищо на света нямаше да позволи такава дреболия като ударен палец да й попречи.

Леко накуцвайки, тя се добра до стъпалата. Не го виждаше долу, само самотната лампа на стълба светеше в края на пристана. Сцената й напомни за „Великият Гетсби“ и за възхищението на учителите по английски от тази книга, предпочитайки я пред други, които може би повечето тийнейджъри всъщност искат да изучават.

Докато се спускаше към пристана, тя стъпваше предпазливо, за да не я издаде шляпането на джапанките, въпреки че при брулещия вятър това бе малко вероятно. Когато стигна до най-долното стъпало, Луси внимателно запристъпва по скърцащите дъски към мъждивата жълтеникава светлина, идваща откъм навеса за лодки.

Миризмата на риба от разпенените води се смесваше с тези на старо въже, плесен и бензин, просмукали се в дъските. Разнасяше се тиха мелодия от опера, която тя не разпозна. Докато се прокрадваше в навеса, видя Панда да седи с гръб към нея, на пейката на кърмата на катера, подпрял босите си крака върху хладилна чанта. Носеше тениска и шорти, а ръката му бе заровена в огромен плик с картофен чипс.

- Ще си го поделим - рече той, без да се обръща, - ако обещаеш да мълчиш.

- Сякаш единственото ми удоволствие в живота е да си бъбря с теб - изрепчи се тя. А после добави, защото й харесваше да бъде груба: - Честно, Панда, ти не си достатъчно интелигентен, за да е интересно да се разговаря с теб.

Той разкръстоса глезените си върху хладилната чанта.

- Кажи го на научния ръководител на докторската ми дисертация.

- Ти нямаш научен ръководител на докторска дисертация -заяви тя, докато се катереше на палубата.

- Вярно е. Магистърската степен бе максималното, което мозъкът ми можа да понесе.

- Магистърската ти степен? Голям си лъжец. -Луси се пльосна на възглавницата до него.

Той се усмихна.

Тя се втренчи в него. Дълго и изпитателно.

- Кажи ми, че нямаш наистина магистърска степен.

Усмивката му се стопи и той доби престорено извинителен вид.

- Само от щатския университет в Уейн, не от някой от университетите от „Бръшляновата лига“. - Той пъхна парче чипс между зъбите си и се наведе, за да изключи музиката. - Това е една от онези степени, които получаваш във вечерните и неделните курсове за нас, простите работници, които не се зачитат в твоя свят.

Какво копеле. Тя го изгледа кръвнишки.

- Дявол да те вземе, Панда. Много повече ми харесваше, когато беше глупак.

- Погледни го откъм положителната страна - рече той и й подаде плика с чипс. - Аз все още не съм Тед Бодин.

- Никой от нас не е. - Луси пъхна ръка в плика и награби цяла шепа чипс. - Той спи с най-добрата ми приятелка.

-Мег?

- Откъде познаваш М... - Тя простена с наслада, когато езикът й вкуси солта по чипса. - О, боже, направо е върхът.

- Двамата с Мег си побъбрихме по време на онзи фарс, наречен репетиция на сватбената вечеря.

- Не съм изненадана. Ти си точно нейният тип. - Тя натъпка още чипс в устата си.

- Мег също е мой тип - призна той, когато гръмотевица разтърси навеса за лодки. - Макар че не мога да си я представя с Тед.

Но Луси можеше и сега само това имаше значение. Дъждът забарабани по покрива н навеса. Тя грабна още чипс и подпря крака на ръба на хладнината чанта редом до неговите.

- Имаш ли други лакомства, скрити някъде тук?

- Може би. - Погледът му се задържа върху голите й крака, явно не му харесваше това, което виждаше. Те бяха по-загорели от обичайното, но иначе си бяха съвсем наред, с изключение на една синина върху пищяла, започнала вече да пожълтява. Освен това синият лак на палеца й се бе олющил малко от удара в кола за подкови. Не си бе лакирала ноктите в синьо, откакто беше тийнейджърка. Спомняше си как лакираше в същия цвят ноктите на бебето Трейси, когато бяха само двете.

Погледът му се плъзна нагоре по краката й към раираните пижамени шорти. Смръщените му вежди й напомниха, че отдолу не носеше нито сутиен, нито бикини.

- Ти какво предлагаш? - попита той, а погледът му се задържа върху бедрата й със същото изражение на недоволство.

- Да предлагам? - Луси подръпна надолу крачолите на меките памучни шорти, което не се оказа много мъдър ход, тъй като се оголи значителна част от корема й. Или може би го бе направила нарочно, за да отмъсти за поведението му. Вече не знаеше какво да мисли, когато ставаше дума за Патрик Шейд. Пусна крака върху палубата. - Забрави ли колко хляб ти изпекох?

- Хлябът покрива наема, но не и моята вредна храна.

- Да бе, как не.

- Предполагам, че бихме могли да си я поделим. - Погледът му отново я обхождаше, плъзна се по тялото й, стигна до ключицата, сетне се спря върху гърдите, прозиращи под тънкия плат. Вече не изглеждаше толкова критичен, а когато поредната гръмотевица разтърси навеса, тя почувства как нещо в нея се пропука, предателско треперене, опасен тътен, нямащ нищо общо с бурята навън.