Панда хукна, преди главата на момиченцето да потъне под вълната. Луси затича след него. Майката най-после видя какво става и изкрещя. Понесе се след тях, но беше далеч.

Панда се изкачи върху хлъзгавите камъни, опитвайки се да види детето във водата. Огромна вълна се разби в краката му. Сигурно бе забелязал нещо, защото с мощен тласък се хвърли от ръба на назъбените камъни във водата.

Луси също се покатери върху мокрите камъни, едва успявайки да се задържи да не падне.

Панда изплува. Беше сам.

Луси смътно чуваше зад гърба си виковете на майката. Панда отново се гмурна под вълните. Луси огледа водата, опитвайки се да зърне нещо розово, ала не видя нищо. Панда изплува, пое дълбоко въздух и отново потъна.

В този миг Луси забеляза нещо. Може би беше само сянка, но тя се помоли да е нещо повече.

- Там! - изкрещя, когато той изплува.

Панда я чу, извърна се в посоката, която тя сочеше, и отново се скри под водата.

Остана сякаш цяла вечност. Тя се напрегна, за да го види, но той бе потънал твърде надълбоко.

Вълните се разбиваха в скалите, но ревът им не можеше да заглуши сърцераздирателните писъци на майката. Секундите се нижеха, сякаш бяха часове, но когато Панда най-после се показа, детето беше в ръцете му.

Главичката на малкото момиченце бе клюмнала на гърдите му. За Луси времето сякаш спря. И тогава детето се закашля.

Панда придържаше главичката му над беснеещите вълни, докато то кашляше и се давеше. Започна да се мята в ръцете му. Притиснал устни до ухото на детето, той му говореше. Бавеше се, за да му даде време да си поеме дъх, да разбере, че е в безопасност, преди да заплува с него през бурните вълни към брега.

Момиченцето бе обвило ръце около шията му, заровило лице на гърдите му. Той продължаваше да му говори. То като че ли вече дишаше по-леко. Луси не можеше да си представи какво му казва той. Извърна се към майката, която най-после бе успяла да се изкатери до Луси.

- Помахайте и - посъветва я Луси. - Нека да види, че всичко е наред.

От гърдите на майката се изтръгна задавен крясък, опитващ се да се пребори с вятъра:

- Всичко е наред, Софи! Всичко е наред! - Зад нея момчето наблюдаваше ставащото с широко отворени очи.

Луси се съмняваше, че Софи може да чуе майка си сред грохота на вълните, но детето не се опитваше да се изтръгне от ръцете на Панда. Той навярно беше уморен, но не спираше да му говори, докато напредваше бавно към брега въпреки водовъртежа.

Майката се опита да пропълзи покрай Луси към края на вълнолома, но тънките подметки на сандалите й се хлъзгаха към водата.

- Върнете се! - заповяда Луси. - Аз ще я взема.

Панда приближаваше. Улови погледа на Луси. Една вълна удари коленете й, когато тя се наведе. Младата жена събра сили и протегна ръце. Той вдигна детето и с почти свръхчовешка сила успя да го сложи в ръцете й. Софи слепешком се възпротиви на хватката на поредния непознат, но Луси я държеше здраво, докато Панда излизаше от водата. Майката напредваше към тях, но Софи се хвърли към Панда. Той я взе, притисна я към гърдите си и я понесе към скалите край пътеката. Силните му загорели ръце изглеждаха малко странно върху малката розова тениска.

Момиченцето се бе вкопчило в него. Панда приклекна и го залюля в прегръдките си.

- Вече си в безопасност, мъниче. Всичко свърши. Остави ли поне малко вода в езерото, или всичката я погълна? Обзалагам се, че си я изпила. Да се хванем ли на бас, че в езерото не е останала нито капка...

И продължи в същия дух. Говореше всякакви нелепици. Настояваше, че е пресушила цялото езеро, и когато Софи най-после се обърна и видя, че не е вярно, започна да спори с него.

На майката й бе нужно повече време, за да дойде на себе си. Тя ту прегръщаше дъщеря си така, сякаш никога повече нямаше да я пусне, ту благодареше на Панда през сълзи. В далечината Темпъл, която бе зарязала клековете и спринтираше покрай брега, се насочи обратно към тях, нищо неподозираща за разигралата се драма.

Панда слушаше търпеливо майката, която се бе впуснала в трескави обяснения откъде са дошли и защо бащата не е с тях. Той отново поговори със Софи и брат й. Когато най-после се увери, че жената може да шофира, й помогна да качи децата в колата. На раздяла тя непохватно го прегърна.

- Бог ви изпрати днес при нас. Вие бяхте неговият ангел.

- Да, госпожо - отвърна той със строгото изражение на полицай.

Жената най-после потегли от паркинга. По наболата брада на Панда все още проблясваха капки вода, но краищата на косата му вече започваха да се къдрят.

- Просто за да знаеш... - пророни Луси. - Вече не съм ти сърдита.

Той й се усмихна уморено.

- Дай ми няколко часа и ще коригирам това.

Малки пъпки топлина започнаха да разцъфват в сърцето й.

Появи се Темпъл, задъхана, със зачервено лице.

- Защо си мокър?

- Дълга история - промърмори той.

Докато пътуваха към дома, Луси не спираше да мисли колко търпелив бе той с истеричната майка. Ала най-вече си припомняше нежността, с която говореше на малката Софи. Начинът, по който се отнасяше с децата, не се вписваше в представата й за него. Дори малкият разглезен брат на Софи... Когато момчето започна да капризничи, задето не е център на внимание, на Луси й идеше да го удуши, но Панда го увлече в сериозен разговор за техниките на спасяване, които всеки „мъж“ е длъжен да знае.

Панда беше като хамелеон. В един момент - вкиснат грубиян, моторист, който едва може да свърже две думи; в следващия - безкомпромисен телохранител на най-взискателния клиент на света; а днес - кръстоска между супергерой и детски психолог.

Той я вълнуваше. Обезоръжаваше. Смущаваше. Тя знаеше, че хората не бива да се класифицират, но никога не бе срещала човек, на когото да е толкова трудно да лепнеш етикет.

Луси се намръщи, когато същата вечер видя съдържанието на чинията пред себе си - миниатюрно парче пилешко, гарнирано със спаружен зелен боб, изсушен в микровълновата печка. Темпъл се взираше с копнеж в хладилника, сякаш се надяваше по някакво чудо от диспенсъра за вода да потече горещ шоколад.

Панда бе мълчалив по време на цялата вечеря, но изведнъж избута чинията си настрани.

- Имам изненада за вас двете.

- Кажи ми, че включва шоколадова паста - заяви Луси. -Или ми позволи да сготвя нещо прилично. - Салатата бе единственият й принос към менюто, който й бе разрешен - само зеленчуци, без никакви гевезлъци като сирене, маслини, кротони или сметанови дресинги.

- Не. - Той се облегна на облегалката на стола. - Ще отидем да поплаваме и да погледаме фойерверките.

- Аз ще пропусна - заяви Темпъл. - Два каяка за трима не се вписва в представата ми за веселба.

Докато Темпъл довършваше вечерята си, Луси грабна суичъра и се измъкна навън, за да види какво бе намислил Панда. До кея бе закотвен туристически катер, с боядисани в черно корпус и каюта, дълъг може би около седем метра и половина, който не беше тук последния път, когато бе поглеждала натам.

- Откъде се взе това? - попита тя.

Панда хвърли две спасителни жилетки в шкафа на палубата.

- Преди два дни говорих с Големия Майк. Неговите момчета го докараха, докато бяхме на парада, и го скриха под навеса за лодки. Наех го до края на лятото.

- Какво е това? — полюбопитства Темпъл, която слизаше по стълбите.

След като Панда й обясни, Темпъл започна да пресмята колко калории може да изразходва с водни ски.

На Луси й дойде до гуша.

- Хайде да сключим сделка, Темпъл. Ако обещаеш да не използваш думата „калории“ до края на вечерта, утре ще тренирам с теб. Не много дълго - побърза да добави.

- Дадено - кимна Темпъл. - Наистина, Луси, дори не можеш да си представиш какво въздействие оказва една сериозна тренировка върху...

- Освен това не можеш да говориш за тренировки, мастни клетки, целулит или всякакви подобни дивотии - сряза я Луси. -Всъщност можеш да говориш само за мързелуване.

- Аз съм изцяло „за“ - обяви Панда и запали мотора.

Управляваше катера с лекотата, с която се справяше с всичко останало, с изключение на човешките взаимоотношения. Вятърът бе стихнал, небето се бе изяснило и звездите започваха да изгряват. Той увеличи скоростта, когато излязоха в открити води и се насочиха към мястото, което ги отделяше от градското пристанище. След като го заобиколиха, се срещнаха с фло-тилия търговски корабчета, които се полюшваха върху вълните в очакване на спектакъла, а светлините им проблясваха като светулки над водата. На някои от корабчетата се развяваха триъгълните флагчета на яхтклуба; други бяха украсени с патриотични знамена.

Когато влязоха в пристанището - достатъчно близо, за да виждат шоуто, но по-далеч от останалите кораби - Панда обърна носа на катера по течението, пусна котвата и угаси мотора. Във внезапно настъпилата тишина през водата долетяха смях и музика.

Темпъл грабна една възглавница и се устрои на носа на катера, оставяйки ги сами.

16.

Първите фойерверки избухнаха, разтваряйки над главите им чадър в червено и виолетово. Луси отпусна глава на облегалката на тапицираната пейка, разположена покрай кърмата на катера. Панда също се облегна, докато наблюдаваха многоцветната феерия сред удивително успокояваща тишина.

- Това, което направи днес с малката Софи, беше потресаващо - накрая промълви тя, когато над главите им се посипа бляскава дъга от звезди.

Тя долови как той сви рамене.

- Ти си добра плувкиня. Ако аз не бях там, ти щеше да скочиш във водата вместо мен.

Увереността в гласа му и хареса. Погледна към него и видя как в очите му проблеснаха сребристи комети.

- Езерото беше бурно. Не мисля, че щях да я измъкна.

- Щеше да направиш това, което трябва - кратко отвърна той и додаде: - Хората трябва по-добре да бдят над децата си.