- Кълна се в Бога - избухна Панда, - ако следващата ми работа е свързана с жени, дори да е с женска песчанка12, няма да я приема за нищо на света!

Луси се усмихна и подпря лакът на облегалката на седалката.

- Ето една добра новина, Темпъл. Когато Панда е наоколо, всички гледат само него.

- Тъкмо заради това двете с Луси трябва да излизаме сами -обяви Темпъл.

- Да бе, страхотно ще се получи - процеди сухо Панда. - В мига, в който ви изпусна от поглед, двете ще започнете да нагъвате кексчета.

Абсолютна истина. Това обясняваше напълняването на Луси. Диетичната храна дотолкова я измъчваше, че всеки път щом дойдеше в града, се тъпчеше до пръсване. Така бе успяла да избегне обиските на Панда, само обръщаше хастара на джобовете си, за да покаже, че са празни. За нейно облекчение, той не бе настоял да я претърсва.

- Параноята ти се е превърнала в болест - заключи Злата кралица, когато Панда успя да набута колата в едно тясно място за паркиране. - Трябва да ходиш на терапия.

Луси се вторачи в Темпъл.

- Не се обиждай, но ти трябва да го придружаваш.

Панда се усмихна, за пръв път тази сутрин, сетне изключи двигателя и отново подхвана лекцията си.

- Ще гледаме парада, ще се разходим около пристанището, после се качваме в колата и се връщаме у дома като нови, подобри хора.

Сега бе ред на Луси да изсумти.

- Всичко може да се случи - промърмори той не особено убедено.

Намериха място с отличен изглед близо до булевард „Бийчкомбър“, далеч от уханието на пържени лакомства и най-голямата тълпа от туристи. Както предсказа Луси, околните се интересуваха повече от Панда, отколкото от която и да било от двете, макар че Луси привличаше повече любопитни погледи, отколкото Темпъл, което дразнеше Злата кралица.

- Зная, че е нелогично - прошепна тя, - но съм свикнала да бъда център на внимание.

Луси се засмя и прошепна в отговор:

- Май е дошло време да добавиш към тренировките си упражнения за укрепване на душевното състояние.

- Дори да бях с всичкия си - въздъхна Темпъл, - пак нямаше да зная коя съм аз.

Ето това беше Темпъл Реншо. Тъкмо когато решиш да я отпишеш като нетърпима примадона, тя казваше нещо, което трогваше сърцето ти. Грубата й проницателност и пълното невежество не й позволяваха да стане непоносима.

Денят бе ветровит за парад. Знаменцата, окачени на уличните стълбове, плющяха на вятъра, а тентите над сергиите за храна се издуваха като претъпкани стомаси. Местен политик водеше парада, нагизден с униформа на фелдмаршал, следван от маршируващ оркестър и малка група от конници. Появи се първата платформа, пресъздаваща сцена от живота на коренните жители на Америка, спонсорирана от „Джери’с Трейдинг Пост“. Следващата платформа изобразяваше гора от книжни палмови дървета, чиито листа шумоляха на вятъра, а под тях се гушеше колиба от трева с надпис: „Брокерски услуги Големия Майк: къщи и лодки“. Големия Майк Муди стоеше отпред, на върха на щастието, махаше на тълпата и хвърляше бонбони.

Танцуващ хотдог от „Догс енд Молтс“ стъпваше наперено редом с пират, рекламиращ „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, и гигантска бяла риба, символизираща ресторанта „Островът“. Луси бе забравила за Бри, докато не видя пчела зад момичетата скаути. Мустачки антени, увенчани с подскачащи черни топчи-ци, стърчаха над черната качулка, обхващаща плътно главата й. Вятърът се опитваше да изтръгне табелата, рекламираща „Медена въртележка“, но тя здраво я стискаше. Малко се смути, когато Луси й махна.

Следваше групата на велосипедистите и Тоби толкова се развълнува, като зърна Луси, че едва не загуби равновесие. Той два пъти бе идвал в къщата след пристигането на Темпъл, но Луси бе успяла да го отведе у тях с нейния велосипед, преди момчето да забележи Темпъл. Луси му прати няколко въздушни целувки, а той се ухили добродушно.

Минаха шестима възрастни членове на „Американски легион“. Като ги видя, обкръжени от безброй американски знамена, сърцето на Луси се сви от мъка по майка й, ала бурно ги приветства.

Панда се наведе и прошепна:

- Гледай да не привличаш внимание.

Но тя бе престанала да се безпокои, че ще я познаят. Дори Темпъл вече не изглеждаше толкова нервна.

- Тук има доста хора с наднормено тегло - констатира тя. -Все едно „Островът на дебелите“ е оживял.

- Затвори очи и изпълнявай упражненията на Кегел - посъветва я Луси, преди Темпъл да реши да се развихри в ролята си на фитнес гуру.

Когато парадът свърши, никой не искаше да се прибира у дома, но идеята да се смесят с тълпата притесняваше Темпъл.

Луси предложи да се разходят до фара. Тъй като Панда също не изгаряше от желание да се връща в Залива на гъските, той с готовност се съгласи.

На фара вятърът духаше още по-силно, отколкото на парада, и въжетата се удряха звънко в пилона. Въпреки че в чест на празника фарът бе отворен за посетители, повечето от туристите все още бяха в града и на паркинга се виждаха само няколко коли. Тримата се изкачиха по извитата метална стълба в кулата на фара и излязоха на открита площадка с перила, разположена под черния купол и гигантската леща. Бяха оставили шапките в колата, за да не ги отнесе вятърът, и Темпъл вдигна ръка, придържайки перуката си.

- Каква красива гледка.

Небето зад плуващите облаци сияеше в яркосиньо. Металният парапет беше топъл от ранното следобедно слънце, но вятърът надигаше сърдитите вълни към пристана. Само няколко големи туристически корабчета браздяха пенестите води. Темпъл ги остави, за да се разходи по площадката.

- Този простор те кара да съжаляваш хората, които никога няма да видят Големите езера - рече Панда, докато надяваше авиаторските очила.

Луси изпитваше същото, но не желаеше да разговаря с него, затова само кимна.

Две рибарки пляскаха с крила над водата, търсейки храна, докато една голяма чайка кръжеше упорито над тях, готова всеки миг да грабне плячката им. Панда опря лакти на парапета.

- Дължа ти извинение.

- За какво по-точно? Имаш голям избор.

Той се взираше право напред, големите тъмни стъкла скриваха очите му.

- За това, което ти казах преди три седмици... Онази нощ... Ядосах се, защото ти заключи вратата. Бях ядосан за много неща, които не се отнасят до теб.

Луси подозираше, че грозните му думи са свързани по-скоро с него, отколкото с нея, но въпреки това още й причиняваха болка.

- Съжалявам. Не си спомням.

- Онази нощ в мотела... Ти беше страхотна през онази нощ. Аз бях този, който...

- Наистина - изрече тя студено, - не искам да слушам за това.

- Извинявай. Още веднъж те моля да ми простиш.

- Не е необходимо. - Луси нямаше намерение да се размеква, макар да се радваше, че той й се бе извинил.

Темпъл мина зад тях, третата й обиколка на площадката.

- Слизам долу. Ако нямаш нищо против, господин надзирател.

Панда надникна над парапета.

- Не виждам долу сергии с храна, така че можеш да слизаш.

Темпъл изчезна. Луси не бързаше да тръгва, но не желаеше

да разговаря с него и се отдалечи на няколко метра. Панда се престори, че не разбира намека й.

-Луси, зная...

- На Темпъл й е нужно да разбере как сама да се контролира - прекъсна го тя. - Рано или късно, ще ти се наложи да отпуснеш юздите.

- Зная. Може би следващата седмица.

Порив на вятъра подгони смачкан вестник по паркинга и решителността й да не се впуска в разговор с него се разклати.

- Ти я харесваш, нали?

Той се изправи, така че само дланите му останаха подпрени на парапета.

- По-скоро съм й задължен. Тя ми изпрати доста клиенти.

- Независимо от това я харесваш.

- Предполагам. Тя е откачена, но е смела. Донякъде прилича на теб, макар че в твоя защита мога да кажа, че лудостта ти не е толкова дразнеща и нетърпима като нейната.

- Затова пък ти си образец на здрав разум и уравновесеност.

Панда се наведе, наблюдавайки как Темпъл излиза от кулата на фара.

- Аз поне зная какво искам от живота, за разлика от теб.

Луси заряза опитите да не задълбава в личен разговор.

- И какво е то? Какво искаш ти?

- Да си върша добре работата, да плащам сметките си навреме и да не позволявам на лошите момчета да нараняват добрите.

- Правил си същото в полицията, защо си напуснал?

Панда се поколеба малко по-дълго от необходимото.

- Плащат зле.

- Не ти вярвам. Да се бориш с лошите момчета, навярно е било много по-интересно, отколкото да пазиш Темпъл да не качи килограми. Каква е истинската причина?

- Емоционално „изгаряне“. - Той посочи края на водата. - Насип от натрошени камъни, наричат го скална броня. Използва се, за да се спре ерозията.

С други думи, искаше Луси да престане да задава въпроси. Което я устройваше. Задушевните разговори й стигаха за днес.

- Слизам долу.

Той я последва. Когато излязоха навън, видяха Темпъл да прави клекове на пясъка. Беше дошла нова група посетители. До вълнолома млада майка се караше със сина си, докато по-малката му сестричка гонеше една чайка.

- Нямам повече сок, Кабът - чу Луси уморената майка да казва на момчето. - Изпи последната кутия в колата.

- Софи я изпи - тропна с крак то. - Ти й даде гроздовия сок! Той ми е любимият!

Докато момчето поглъщаше цялото й внимание, малкото момиченце тичаше срещу вятъра, с разперени ръце и развята къдрава коса. Беше около петгодишно, развълнувано много повече от интересния ден и вълните, разбиващи се в скалите, отколкото от капризите на брат си.

- Достатъчно, Кабът - скара се рязко майката. - Ще трябва да почакаш.

Сестра му размаха ръце, тичайки към скалистия бряг, с розова тениска, прилепнала от вятъра към малкото й телце.

- Но аз съм жаден! - изхленчи момчето.

Внезапният порив на вятъра накара Луси да отстъпи назад. С крайчеца на окото си видя как малкото момиченце се олюля, загуби равновесие и с приглушен вик падна върху един от опасните каменни блокове край водата. Луси ахна, когато малките й ръчички се размятаха във въздуха. Детето опитваше да се хване за нещо, но камъните бяха прекалено хлъзгави и след секунди тя изчезна в бушуващата вода.