- Тогава защо тя е заминала? - Чекмеджето изтрака силно, когато тя го затръшна. - Ако толкова страстно са се обичали, защо Стар е избягала?

- Той прие работата в Уисконсин, въпреки че тя го умоляваше да не го прави. Тя винаги мразеше, когато той заминаваше, и искаше да го накаже. Съмнявам се, че е възнамерявала да отсъства дълго. И със сигурност не е смятала, че колата ще поднесе от шосето и ще се забие в леда на онзи напоителен канал.

Но Бри не се хвана на думите му.

- В колата с нея е имало друг мъж.

- Случаен пътник. Тя винаги качваше непознати. Предполагам, че е бил стопаджия.

Бри не искаше да вярва на тази история. Искаше да вярва в това, което Майра й бе казала - че Стар се е отегчила от Дейвид и завинаги го е напуснала. Срамът се загнезди в стомаха й.

- Не зная защо продължаваш да чоплиш това. Всичко се случи преди години. За мен няма значение.

Майк знаеше, че това не е истина, но не възрази.

- Аз съм вярващ - изрече той сухо. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.

- - И няма да промени.

Златната му гривна улови един слънчев лъч и той кимна не толкова на нея, колкото на себе си, сякаш е взел решение.

- От днес нататък ще те оставя на спокойствие.

- Чудесно - стисна устни тя, но не го вярваше. Майк никога никого не оставяше на спокойствие.

В миналото той избягваше да гледа хората в очите. Но не и сега. И нещо в непоколебимия му поглед я смути.

- Ще ти бъда благодарен, ако ми позволиш да се виждам с Тоби - рече той с достойнство, което още повече я обърка. -Трябваше да те попитам, преди да му кажа, че може да дойде с колелото на парада. Имам лошия навик да действам импул-сивно, без да съм обмислил добре нещата. - Делова констатация, не криеше недостатъците си, но не се самобичуваше заради тях. - Парадът започва в десет. Той трябва да бъде на училищния паркинг в девет. Бих дошъл да го взема, но оглавявам комитета и трябва да бъда там по-рано.

Бри заби поглед в протритата каишка на сандала си.

- Ще се справя.

- Добре.

И това беше всичко. Никакви търгашески номера да я спечели. Никакви подкупи във вид на пликчета с лимонови дражета и бонбони. Нито сладолед ескимо. Извика „довиждане“ на Тоби и си замина, оставяйки я с обезпокоителното усещане, че от сега нататък е сама.

Нелепо. Той щеше да се върне. Майк Муди винаги се връщаше, независимо дали го искаш, или не.

15.

-Няма да отида! - заяви Темпъл, надигайки глава от пода на гимнастическата зала, където под звуците на хип-хопа изпълняваше в краката на Луси изумителни лицеви опори с една ръка. Дори Панда се бе съгласил, че оперната музика не беше най-подходящият съпровод за тренировки.

- Имаш нужда да излезеш навън. - Луси разлюля късата кестенява перука, която бе отмъкнала от дрешника на Злата кралица, пред носа на собственичката и. - Никак не е здравословно да се затваряш сред четири стени. Вчера ми се нахвърли само защото донесох в къщата няколко клончета орлови нокти.

- Миришеха на бонбоните „Джоли Ранчерс“ - отсече Темпъл.

- Спести си усилията. - Панда върна на лоста чудовищните тежести, които вдигаше. - Тя се гордее с лудостта си.

Темпъл стана, превключвайки от лицеви опори на подскоци. По гърба й бяха полепнали мокри тъмни кичури, а лицето й лъщеше от потта.

- Ако разбираше това, което преживявам, никога нямаше да предложиш подобна дивотия. Луси, ти нямаш представа какво е да си известен.

Луси завъртя очи към тавана като Тоби.

Темпъл я разбра и махна пренебрежително.

- Твоята слава е втора ръка. При мен е съвсем различно.

Панда изсумтя. Пропитата му с пот тениска бе залепнала за гърдите, а по космите на краката му се стичаха вадички. Беше изминала само една седмица, но Луси можеше да се закълне, че и без това мускулестото му тяло бе започнало да добива страховитите бицепси на културист. Когато се бе поинтересувала защо се подлага на такива мъчения, той я бе попитал троснато какво, по дяволите, да прави с цялото това свободно време. Принудителното отшелничество го изнервяше не по-малко от Темпъл и с всеки изминал ден двамата ставаха все по-мрачни.

- Аз вече месец съм на острова - поде Луси търпеливо - и досега не съм имала никакъв проблем.

- Всичко е заради външността ти. Хората се боят от теб.

Идеята възхити Луси и тя се укроти за миг, за да се полюбу

ва на чисто новата си татуировка с тръни и капки кръв, с която вчера опресни старата, започнала да се лющи. След още два дни трябваше да оправи дракона. И може би да добави татуировка върху другата ръка...

- Никой не очаква да види Луси Джорик или Темпъл Реншо на Черити Айланд на парада по случай Четвърти юли - изтъкна тя мъдро, - а щом никой не очаква да те види, няма да те види.

Когато вчера спря при фермерската лавка, Тоби украсяваше велосипеда си, докато Бри оглеждаше опърпания костюм на пчела, който бабата на Тоби обикновено обличаше за парада.

- Въпросът е... - бе казала Бри на Луси, докато изправяше мустачките антени - доколко отчаяно искам да привлека нови клиенти?

До миналата вечер Луси смяташе да отиде сама на парада, но след като Темпъл запрати дъската за скрабъл през верандата, а Панда заплаши да удави Луси в езерото, ако не престане да прави примки за прасето, накипрено като френски сервитьор, тя коригира плана си.

- Жестоката истина е, че двамата сте тук само от една седмица, а вече приличате заядливи злобни вещици. Не че и преди сте били много по-различни.

Кърпата на Панда шляпна на пода, когато той я метна през гимнастическата зала.

- Аз съм най-разбраният човек на земята. Но Луси е права, Темпъл. Ако в най-скоро време не си вземеш почивка, някой ще умре. И това няма да съм аз. - Грабна бутилката с вода и изпухтя.

- Наистина ли очакваш да рискувам бъдещето си с такава съмнителна дегизировка като една перука? За нищо на света. -Подскоците и се смениха със странични преси.

Луси въздъхна. Злата кралица беше капризна, избухлива, трудна за общуване и тя би трябвало да я мрази и в червата, но социалната работничка в нея не можеше. Под цялото това фучене се криеше една изгубена душа, която се опитваше да възвърне контрола върху живота си, която разбираше лудостта си, но не знаеше как да се справи с нея.

Луси и Злата кралица имаха много общо, макар че Злата кралица знаеше какво иска от живота, а Луси знаеше единствено какво не иска - да чука на нови врати, молейки се за още пари, и да лобира за нови закони в полза на децата. Което я превръщаше в долна егоистка, нехаеща за високите принципи и морални стандарти.

Панда остави бутилката настрани и погледна към Луси.

- Ами ако дегизировката включва нещо повече от перука?

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид... - Панда се извърна към Темпъл. - Твоята приятелка, дъщерята на президента, има голям опит в криенето на самоличността си, и нямам предвид единствено настоящата й отвратителна маскировка. - Изгледа възмутено новите електриковорозови дредове на Луси. - Ако си достатъчно убедителна, сигурен съм, че тя ще сподели тайните си.

Час по-късно тримата се отправиха към града. Темпъл се бе отпуснала на задната седалка, дългата й коса бе напъхана под късата кестенява перука, а лицето й бе почти скрито от огромни слънчеви очила и невзрачна сламена шапка. Луси се бе издокарала с тясната черна тениска, украсена с череп и рози; суперкъси дънкови шорти, чиито краища тя допълнително разръфа и набоде с безопасни игли; халка на носа и още две на веждите. Панда бе нахлупил черна бейзболна шапка „Найки“, изпод чийто долен край се подаваха непокорни къдрици. Луси бе предложила да зареже очилата тип „Авиатор“, защото с тях приличал твърде много на агент от Тайните служби, ала той не се бе вслушал в мъдрия й съвет.

Сивият панталон за йога на Темпъл й стоеше малко по-свободно, отколкото когато пристигна, но пурпурната плетена туника бе опъната на корема благодарение на малката възглавничка, която Луси бе прикрепила отдолу.

Булевард „Бийчкомбър“ бе затворен за парада и Панда сви в една страничка улица, за да паркира колата.

- Запомни какво ти казах, Темпъл. Не бива да изчезваш от погледа ми дори за секунда. Луси, ти си прикритието на Темпъл, затова не се отделяй от нея. Не разговаряй с никого, но ако нещо се случи, Темпъл е твоята бременна приятелка от някакво затънтено градче на изток.

- Моята версия е по-добра - възрази Луси. - Тя е поредната жена, с която си преспал и от която възнамеряваш да се избавиш при първа възможност.

Панда не й обърна внимание.

- Дори не се опитвай да ми се изплъзнеш, Темпъл. Ако се наложи да използваш химическа тоалетна, всички идваме с теб.

Злата кралица смъкна очилата на носа си и изгледа тила му над рамката.

- По-скоро ще умра, отколкото да използвам химическа тоалетна.

- Напълно съм съгласна с теб - подкрепи я Луси.

Темпъл поглеждаше нервно през прозорците на колата към

хората, минаващи по тротоара, някои мъкнеха шезлонги, а други бутаха детски колички.

- Ти си параноик, Панда. Не съм се потила толкова усилено в гимнастическата зала, за да пратя всичко по дяволите, като се натъпча с храна от улицата.

- Много успокояващо, но това не променя правилата.

Луси подръпна колана на шортичките си. Въпреки че живееше в къща, където нямаше нищо друго освен диетична храна, тя бе успяла да си възвърне килограмите, които бе свалила преди сватбата. Обърна се, за да огледа още веднъж дегизировката на Темпъл, и видя как тя сви устни.

- Ще престанеш ли?

Темпъл се намръщи.

- За какво говориш?

- За упражнението, което изпълняваш в момента. Стискаш бедра или стягаш корема си, или нещо подобно.

- Правя упражненията на Кегел11. - Темпъл се подсмихна снизходително. - И ако си загрижена за тазовото си дъно, ти също ще ги правиш.