Кога щеше да се извини за това, което бе казал на Луси през онази нощ? Ако не му висяха толкова други неща на главата, онези думи щяха непрекъснато да звучат в ушите му и нямаше да може да се отърси от тях. Ти и без това не беше толкова добра. Трябваше да се извини, но без това усещаше, че твърде много е свалил гарда, а ако й каже, че съжалява, може би двамата щяха да се сближат. Той не искаше това. Бъди най-добрият в това, което умееш.

Заплува към пристана. Умираше от глад и по дяволите, беше му писнало постоянно да бди над Темпъл. Ето защо имаше чувството, че не е във форма - все едно е излязъл от играта, целта му се изплъзваше. Старото желание да се напие отново се прокрадваше в него. Хлябът на Луси щеше да оправи нещата. С нещо прилично в стомаха ще може отново да бъде на висота и да справи с тази работа, която май нямаше да има край. И което бе по-важно, щеше да се справи по-добре с момичето с временната татуировка с огнедишащия дракон.

Глад. Това бе проблемът.

Независимо дали я бяха изиграли, или не, Луси трябваше да изпече хляб. След като на следващата сутрин закуси с омлет от белтъци и филия хляб от спелта10 с омега-3 и ленено семе, която имаше вкус на пясък, Панда я заведе в килера, за да вземе необходимите продукти.

- И не си мисли, че не съм разгадала малката ти игричка, Патрик - заяви тя, след като излязоха от килера.

- Както обикновено, нямам представа за какво говориш. -Той не удостои с внимание хляба с вкус на пясък, предпочитайки пакет с тънки обезмаслени пълнозърнести тортили, но после премисли, побутна тортилите настрани, наля си още една чаша кафе и я отнесе на горния етаж.

Докато двамата с Темпъл провеждаха сутрешната си тренировка в новата гимнастическа зала, Луси месеше тестото. Когато стана достатъчно еластично, тя го сложи в купа, предварително намазана с олио, покри я с чиста кърпа и я остави върху плота, за да втаса.

Искаше да купи някои растения в града за верандата, а раницата беше неудобна за такива покупки, затова се промъкна на горния етаж в спалнята, която Панда си бе избрал, и отмъкна ключовете му за колата. Докато вървеше забързано към автомобила, Темпъл изскочи от къщата. Лицето й бе зачервено след тренировката, а по сивия й плетен топ бяха избили мокри петна. Нямаше грим, но с високите си скули и бадемовидни очи не се нуждаеше особено от козметика.

- Ще ми купиш ли няколко неща от града? - попита тя. - Забравих си нокторезачката, а имам нужда и от лакочистител. А ако е излязъл новият брой на „Уоменс Хелт“, нали ще вземеш и него?

- Разбира се.

Темпъл й подаде влажна двайсетдоларова банкнота, която стискаше в дланта си.

- Предполагам, че в града има пекарна или кафене? - Дори когато шепнеше, в гласа й се долавяха заповеднически нотки.

- „Петнистата жаба“.

- Купи ми един шоколадов мъфин. - Открита заповед. - Или глазирана паста, ако са пресни. Нещо сладко, за да не страдам толкова от липсата на свястна храна. - Тя беше толкова безобразно властна, непоносимо арогантна и в същото време толкова тъжна. - Страданието от лишението е основният враг на отслабването.

Не беше работа на Луси да се вживява в ролята на шеф на диетичната полиция, затова пъхна банкнотата в джоба. Беше напълно съгласна за страданието. При все че самата тя никога не си бе падала много по сладкото, сега, когато подобни лакомства й бяха забранени, не можеше да мисли за нищо друго.

Купето на сува на Панда все още миришеше на нова кола. Докато се отдалечаваше от къщата, Луси осъзна, че гледа към жабката. Махна на Бри, когато минаваше покрай лавката, хвърли още един поглед към жабката и си заповяда да не си завира носа в чужди дела.

Сладкишите бяха изложени във витрината на „Петнистата жаба“ като модни шапки. Четири различни вида мъфини, посипани с пудра захар; апетитни лимонови пастички върху бели салфетки; капкейкове с изкусителна глазура се гушеха в хартиени чашки. Тя избра плътен, но не много голям шоколадов мъфин за Гемпъл, а за себе си тъмнокафяв сладкиш, украсен с орехи и карамел. Не беше любителка на понички, но изведнъж й се прииска една с баварски крем. В последната минута реши да добави десетина курабийки, поръсени с шоколадови пръчици за Бри и Тоби.

Привърши с покупките, като излапа сладкиша и поничката, докато обикаляше магазините. Накрая реши да отскочи до „Догс енд Молтс“ за порция пържени картофки. Кой знае кога ще може отново да се измъкне и да похапне на воля?

Тоби изпадна във възторг от курабийките, а Бри се трогна до сълзи. Луси взе буркана с мед и подкара към къщата. Но преди да стигне, колата, сякаш имаше собствена воля, отби встрани от шосето.

Тя се втренчи в жабката. Как би постъпил Тед в подобна ситуация? Нейният идеален бивш годеник никога не бе извършвал нещо дори смътно напомнящо на подлост, затова тя извика във въображението си образа на Мег и отвори вратичката.

Почти очакваше да види зареден пистолет или поне кутия с презервативи и забравени червени прашки. Вместо това откри ръководство за експлоатация на колата, манометър за измерване на налягането на гумите, регистрационен на талон на името на Патрик Шейд, жител на окръг Кук, с постоянен адрес в Чикаго, улица „Лейк Шор Драйв“.

Тя отнесе новите растения на верандата, влезе в спалнята си през плъзгащите врати, после скри плика с мъфина за Злата кралица под мивката в банята. Темпъл трябваше сама да измисли как да се добере до контрабандната си стока. След като набързо омеси тестото още веднъж, Луси оформи самуните хляб, сложи ги в две тавички да втасат окончателно и ги пъхна обратно в шкафа. После се отправи към кея и излезе с каяка в езерото. Панда не разрешаваше на Темпъл да плава сама, затова доставиха втора лодка.

Когато се върна, Темпъл и Панда седяха зад огромната уродлива кухненска маса и ядяха обяд, който в най-добрия случай можеше да се сравни с очистително. Двете еднакви чинии пред тях съдържаха оскъдни порции от кутиите със замразена храна, поставени върху плота. Панда побутваше с вилицата късче сушена сьомга. В чашата с вода, която Темпъл поднесе към устните си, плуваше резен лимон. Тя попи ъгълчетата на устата си с памучната салфетка, измъкната незнайно откъде.

- Мисля, че е много важно храната да изглежда апетитно -отбеляза дълбокомислено.

- Нищо не може да изглежда апетитно, когато се храниш върху гнусно зелената маса на Панда - тросна се Луси.

- Масата остава - постанови домовладелецът.

- Толкова по-зле за теб - сви устни Луси и отиде в спалнята. Върна се с плика с разрешените покупки на Темпъл. Панда го грабна, преди Темпъл да успее да го докосне. Разрови се вътре и след като се убеди, че съдържа само списания и нокторезачката - и нито една от забранените стоки, скрити под мивката на Луси - подаде плика на клиентката си.

Злата кралица го измери с надменен поглед.

- Наистина, Панда... не смяташ ли, че това е малко обидно за Луси?

- Може би. Не ми пука.

Луси само изсумтя.

Темпъл остави плика.

- Честно, защо вие двамата просто не си легнете и не приключите с това?

Вилицата на Панда с пюре от броколи застина във въздуха. Луси едва не се задави. Панда пръв се окопити.

- Много си далеч от истината.

- Нима? - Темпъл подпря лакти на масата и забарабани с пръсти по брадичката. - Аз съм изградила успешна кариера благодарение на умението ми да отгатвам мислите и чувствата на хората, а страстта помежду ви е толкова жарка, че чак срам да те хване.

- Имаш прекалено развинтено въображение - смотолеви Панда. - Това, което улавяш, е враждебност. Двама различни човека с два различни възгледа за живота. Единият от нас е заклет реалист. Другият - не.

Това бяха такива глупости, че Луси не издържа.

- Ние правихме секс, Темпъл. Не беше толкова добър.

- Знаех си! - изкиска се Темпъл ликуващо. - Той е един от онези егоистични любовници, нали? Интересува се само от собственото си удоволствие.

- Не съм такъв!

- Пълен егоист - потвърди Луси. - Докато се усетиш, и свършва. Един път ми е достатъчен.

Чинията иззвънтя, когато Панда хвърли вилицата в нея. Темпъл не му обърна внимание.

Изненадана съм. По време на тренировките той демонстрира удивителна издръжливост. Може би...

- Достатъчно. - Той скочи от масата. - Повече от достатъчно. Край на дискусията.

Докато той вървеше към задната врата, Луси седна на овакантеното място.

- Не съм сигурна, че усърдните тренировки се отразяват на подвизите в спалнята.

- А би трябвало - рече Темпъл замислено. - Все пак циркулацията на кръвта се усилва.

Вратата се затръшна зад гърба му и подът на верандата за-вибрира под тежките му стъпки. Гласът на Темпъл се снижи до нетърпелив шепот:

- Донесе ли ми мъфин?

- Той е в плика под мивката в моята спалня.

- Какъв е?

- Шоколадов.

- Великолепно. - Тя погледна през прозореца към Панда, за да прецени колко се е отдалечил от къщата. - Той наистина ли е бил лош любовник?

- Предполагам, че не. - Луси избута настрани почти недокоснатата му чиния. - Той каза, че аз съм била. Заяви, че не съм била толкова добра.

Черните вежди на Темпъл се извиха.

- Наистина ли ти го каза?

Луси кимна.

- Интересно - рече Темпъл. - Може би си струва отново да опиташ?

- Сериозно ли говориш?

В котешките и очи се появи замислено изражение.

- Панда е обаятелен мъж. Признавам, че когато се запознахме, му изпратих няколко сигнала, но той не им обърна внимание. После срещнах друг човек... - Лицето й помръкна. - Оказа се пълна катастрофа. Трябваше повече да се постарая с Панда.

Луси се зачуди дали тази „катастрофа“ не е причината за напълняването на Темпъл.

Темпъл погледна още веднъж през прозореца и се изправи.

- Отивам да взема мъфина. Ако се върне, задръж го.