- Донесох нещо и на теб, Бри - каза той зад гърба й. - За да ти помага в бизнеса.

- Не искам нищо. - Тя хвана дръжките на количката и я подкара по тревата и шубраците. Трябваше да поправи вратите на малкия склад за мед, прикрепен към задната стена на лавката, за да не се налага да пренася всичко напред-назад по два пъти на ден.

- Още не знаеш какво е.

- И не ме интересува. - Предното колело хлътна в една бразда, бурканите с мед се раздрънчаха и тя едва успя да удържи количката да не се преобърне.

- Ти не вярваш, че на хората трябва да се даде втори шанс, нали, Бри?

Като дете той винаги хленчеше, когато някой се заяждаше с него, но сега гласът му звучеше спокойно и уверено, което никак не й се нравеше.

- Вярвам в това, че вълкът козината си не мени. - Бри се опитваше да измъкне колелото от браздата. - Искам да престанеш да използваш Тоби, за да се добереш до мен.

Майк я избута настрани, хвана дръжките и подкара количката към алеята.

- Майра каза, че бившият ти съпруг те е изоставил заради осемнайсетгодишно момиче.

Сродната душа на Скот беше на деветнайсет, но уточнението едва ли щеше да заличи унижението й.

- Това се случва, когато се омъжиш за неподходящ мъж -рече тя.

Той спря количката.

- Нима наистина вярваш, че Дейвид е бил подходящият мъж за теб?

Той беше доста по-проницателен, отколкото някога, и това още повече я вбеси.

- Нямам намерение да говоря с теб за Дейвид.

- Той никога нямаше да се ожени за теб. Ти го плашеше.

Въпреки промяната във външността си, Майк си оставаше псе същият глупак, който нищо не знаеше и не разбираше. Дейвид с острия си ум и безкрайната си самоувереност никога от никого не би се страхувал, още по-малко от едно обикновено момиче като нея.

- Високопоставената принцеса и хлапакът от гетото... - Той пъхна палец под златната гривна на китката. Или бе забравил да сложи одеколон, или бе решил да се вслуша в критиката й, защото днес лъхаше на ментова дъвка. - Дейвид бе запленен от теб, но това бе всичко.

Ръката я засърбя да го удари.

- Престани да се държиш така, сякаш си го познавал.

- И с кого мислиш, че споделяше той, след като се ожени за Стар и се установи на острова?

- Искаш да повярвам, че си бил близък приятел на Дейвид? След всичко, което направи?

- Не е добре да живееш с миналото - заяви Майк със съчувствие, на което тя не повярва нито за миг. - Това само усложнява нещата. Аз мога да ти помогна.

- Единственият начин да ми помогнеш е да ме оставиш на спокойствие. - Бри заряза количката и закрачи към къщата.

- Ти едва връзваш двата края - продължи той, без да повишава глас. - Какво ще правиш, когато туристите си заминат?

- Ще се махна от острова, както всички останали.

- И къде ще отидеш?

Никъде. Братята й я обичаха, но не желаеха тя да живее с тях - дори сама, да не говорим с дванайсетгодишно момче. Тя нямаше къде да отиде и очевидно Майк го знаеше.

Чу го да приближава, широките му крачки бяха много по-уверени от нейните забързани, изпълнени с гняв стъпки.

- Ще имаш нужда от приятел на острова. - Гласът му я застигна, когато тя доближи предните стълби. - Майра вече я няма. Дейвид и Стар са мъртви. А и ми се струва, че ти нямаш много приятели.

Не и такива, на които би могла да разчита. След като Скот я заряза, така наречената приятелска подкрепа не беше нищо повече от лошо прикрити опити да се узнаят по-пикантни подробности около развода. Тя се завъртя рязко и го погледна право в очите.

- Надявам се, че се наслаждаваш на отмъщението си. Имаш пари и успешен бизнес. А аз - нито едното, нито другото. Сигурна съм, че това те прави невероятно щастлив.

Лицето на Майк доби сериозно изражение.

- Ти би ли била щастлива да видиш човека, който някога не ти е бил безразличен, изпаднал в беда?

Тя се замисли за Дейвид и Стар, за това, колко я бяха наранили, колко неистово ги ненавиждаше и колко много й липсваха. Пропъди образите им и се съсредоточи върху Скот и деветнайсетгодишната му мацка.

- Обзалагам се, че бих.

За нейно удивление, Майк избухна в смях.

- Независимо дали искаш да го признаеш, или не, ти се нуждаеш от мен, затова е по-добре да започнеш да се държиш приятелски. В неделя ще дойда да ви взема двамата с Тоби и ще ви заведа на църква. В девет и половина.

- На църква?

- Това е най-доброто място да възобновиш познанството си с местните. Но има някои основни правила. Не ме унижавай пред хората. - Твърдостта в глупашките му очи я притесни. - Не се подигравай с никой от паството, дори ако някой от тях започне да говори на странен език. Дори и ако Нед Блейкли се появи със змията си и започне да цитира Библията, ще бъдеш любезна. Тук църквата не е такава, с каквато си свикнала в Блумфийлд Хилс, но това е Черити Айланд и хората искрено вярват в Бог.

Странен език? Змии?

Майк се усмихна, но не с едно от противните си хиления, които помнеше, а с широка искрена усмивка. За нейна сметка.

- Трябва да върна този пикап на Ханк Дженкинс. Ще се видим в неделя. О, и ако решиш да не ходиш, ще кажа на всички, че искаш да те оставят в пълно уединение и самота.

- Точно това искам! - заяви тя гневно.

- Сигурна ли си? - Той все още се усмихваше дружелюбно. - Тук зимите са дълги и се налага хората да разчитат един на друг. Ако попаднат в канавка или им свърши мазутът за отоплението. Или ако детето им - дете като Тоби - се разболее и трябва да бъде откарано на сушата. - Майк потърка брадичката си. - Внимавай какво си пожелаваш, Бри.

Изнудване. Тя искаше да запрати нещо по него, докато той се отдалечаваше, но Бри никога не хвърляше предмети и не крещеше. Никога не е била нещо повече от посредствена студентка или водещата мажоретка на фен клуба на Скот.

След като Майк си тръгна, тя се върна при количката и одеялото, което постилаше върху тезгяха. Чак тогава видя подаръка, който той й бе оставил - този, който трябваше да й помага и бизнеса. Не бяха пликчета с плодови дражета. Майк Муди отдавна вече играеше във висшата лига. Настоящият му подкуп беше чисто нов лаптоп „Макинтош“.

13.

Луси уви около кръста детската кърпа, щампована с костенурки нинджа мутанти, и излезе изпод душа на двора. Беше ходила да поплува край пристана, но водата в езерото все още беше студена и тя не остана дълго. Докато слагаше резето на изкорубената дървена врата, Панда слезе по стъпалата от остъклената веранда. Просмуканата му с пот тениска и мократа коса подсказваха, че току-що бе приключил поредната тренировка с Темпъл.

- Искам си обратно спалнята - оповести той, оглеждайки мокрите й рамене и прекалено изрязаното горнище на евтиния й черен бански.

Тя дръпна кърпата под мишниците си.

- Ти охраняваш Темпъл. Трябва да си близо до нея.

- Темпъл спи като заклана, а храната е заключена. - Той се приближи, излизайки от сянката на слънце. - На горния етаж има три празни спални. Избери която ти харесва. По дяволите, можеш да спиш и в трите.

Правдата беше на негова страна, а тя вярваше в честната игра. Но не и в случая.

- Сега това е моята стая и няма да се откажа от нея.

- Нима? - Панда се наклони към нея, излъчвайки мирис на чиста пот и заплаха. - Няма да ми е трудно да те изгоня. Спомни си, че съм по-голям и по-силен от теб и нямам никакви принципи.

Не беше напълно вярно, но достатъчно близо до истината. Никак не й се понравиха нервните тръпки в стомаха й и тя скръсти ръце пред гърдите.

- Можеш да го направиш... но ще се наложи да го обясниш на Темпъл.

Той продължаваше да изглежда застрашително, но едновременно с това и малко... намусено?

- На леглото има чисто нов матрак.

- А, дойдохме си на думата. - Матракът беше божествен. Нито прекалено мек, нито прекалено твърд, с лек топ матрак с пух, но това все пак бе на второ място след отделния вход. - Изглежда, това е единствената свястна мебел в къщата.

Свирепият му поглед не беше много убедителен.

- Ако се налага да се откажа от спалнята си, искам нещо в замяна. - Очите му се задържаха върху разголените й рамене. -Какво предлагаш?

Какво наистина?

- Съвет за обзавеждането на къщата.

- Забрави.

- Блестящо чисти прозорци.

- Сякаш ме е грижа.

Луси се замисли усилено и... Прозрението я осени.

-Хляб.

Изнизаха се няколко секунди. Панда се отдръпна от нея и наклони глава.

- Слушам.

- Ако утре следобед можеш да задържиш Темпъл за един час в залива, ще скрия за теб един самун прясно опечен хляб зад растенията на верандата. Когато се върнеш, ще го вземеш.

Той се замисли.

- Тя ще надуши уханието още щом влезе в къщата.

- Ще запаля няколко ароматни свещи. Ще пека на отворени прозорци. Ще пръсна малко освежител във въздуха. Какво толкова те е грижа?

- Мислиш ли, че ще се справиш?

- Не мисля, а зная.

- Договорихме се. Пресен хляб винаги когато поискам, и спалнята остава за теб. - Панда се завъртя на пети и забърза надолу към езерото.

Чак след като той изчезна, Луси се замисли. Никой по-добре от нея не знаеше колко сериозно се отнася Панда към работата си. Наистина ли щеше да остави Темпъл сама на втория етаж през цялата нощ, дори и заради един страхотен матрак? Не можеше да си го представи.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че заплахите на Панда нямаха нищо общо с настояването му да си върне спалнята. Той просто искаше да я накара да oneче хляб. Явно тя не беше единствената, която страдаше от липса на свястна храна. Фръцна се и с гневни стъпки влезе в къщата. Той я бе изиграл, а тя се бе хванала на въдицата.

Панда изплува на повърхността, после отново се гмурна.