- Можеш да си поръчаш всичко това по интернет - изтъкна Луси.

- И ще го направя, но някои неща ще ми потрябват веднага. А и как ще обясним защо се изхвърля боклук за двама, вместо за един? Аз обичам да суша спортните си екипи на открит простор. Женски дрехи. Искам да имам възможност да плувам. Ако някой турист излезе с лодка в залива и забележи жена във водата, не мога да допусна да заподозре, че е някоя друга, а не ти. Съществуват стотици начини да ме разкрият, ако в къщата няма друга жена, а ако това се случи, с кариерата ми е свършено. Сега разбираш ли?

Луси се зачуди защо Темпъл не е помолила някоя от приятелките си да я придружи. Но си каза, че Темпъл не прилича на жена, която има цял орляк от близки приятелки.

Темпъл затъкна дръжките на очилата в деколтето на туниката.

- Луси, аз осъзнавам, че сама по себе си ти също си важна особа и разбирам колко ти е трудно в момента. Освен това ми е ясно, че си смятала да останеш тук сама. Появата ми нарушава уединението ти и искам да те компенсирам за това... - Критичният й поглед се спусна от дредовете до войнишките боти. - Ще те тренирам безплатно.

Луси бе твърде потресена, за да отговори.

- Вземам от частните си клиенти по шестстотин долара на час. Зная, че е истинско безобразие, но това кара хората да се отнасят сериозно към тренировките. - Темпъл смръщи вежди, докато оглеждаше ръцете на Луси от лакътя нагоре, и то не заради татуировките, както Луси подозираше. После погледът й се отмести преценяващо върху бедрата на Луси, които се подаваха от шортите и едва сега започваха да възвръщат обичайната си форма благодарение на домашно приготвения й хляб. - Но за теб ще измислим друга мотивация.

- За съжаление, Луси се отнася твърде сериозно към мързела си - обади се Панда с присвити устни. - Съмнявам се, че тя ще иска да тренира съвестно.

- Наистина нямам подобно намерение - уточни Луси припряно. - Съжалявам, но навярно няма да мога да ти помогна. -Във всеки случай не и в присъствието на Панда.

- Разбирам. - Темпъл лепна на лицето си уверената усмивка, която пазеше за публиката, усмивка, която Луси добре познаваше, тъй като често я използваше. - Предполагам, че съм се надявала... - Облиза устни. - Ако някой ме види... Ако разбере защо съм тук... - Брадичката й се вдигна с няколко сантиметра. - Панда ми каза, че няма да останеш.

На Луси никак не й се нравеше Панда да прогнозира поведението й.

Брадичката на Темпъл се повдигна с още няколко сантиметра.

- Аз наистина... не биваше да разчитам на това. Аз...

И тогава всичко се сгромоляса. Показната усмивка се стопи. Злата кралица сведе глава, раменете й увиснаха, гърбът й се приведе, а в очите й заблестяха сълзи.

Гледката на тази властна особа, смазана от болка заради провалените си планове, би трябвало да е донякъде удовлетворяваща. Вместо това беше сърцераздирателна. Темпъл явно не бе свикнала да губи самообладание, а още по-малко да моли за помощ. Каквато и да бе причината да напълнее, тя все още я гнетеше.

Луси не искаше да напуска острова. Това щеше да означава да се раздели с Вайпър, а за нея това все още бе немислимо. Освен това означаваше, че следващата седмица по същото време, покачена на високи токчета, ще чука на вратите на оглавяващите списъка с петстотинте най-богати хора в света с протегната ръка. Вместо това тя искаше да плава с лодка където й скимне, да седне и да пише в кабинета, който бе изчистила, да маже пресен домашен мед върху филия от хляба, изпечен от нея. Искаше да пие сутрешното си кафе на верандата и да гледа как процъфтява лавката на Бри. Щеше да й липсва онзи малък мушморок Тоби.

За разлика от Темпъл, Панда едва не подскачаше от щастие заради решението на Луси.

- И без това Луси ще те разсейва - изтъкна той на своята работодателка. - Така ще е по-добре.

По-добре за него.

Луси не искаше да дели своята къща със Злата кралица от „Островът на дебелите“. Но още по-важно бе, че не искаше да дели един покрив със Злия телохранител. Все пак къщата бе голяма, а Темпъл изглеждаше съсипана. А Луси отлично разбираше това.

- Ще пробвам да остана за ден-два - рече тя накрая. - Но не обещавам нищо повече.

Панда, който бе разчитал, че тя ще замине, никак не остана доволен.

- Очевидно не си го обмислила добре.

- Ще останеш? - Темпъл мигом се преобрази. Изправи гръб. Очите й грейнаха. - Не мога с думи да изразя безкрайната си благодарност. И честно казано... Тялото ти също ще ми е благодарно.

Луси искрено се съмняваше в това, но й предстоеше да извоюва една много по-важна победа. Да отстои територията си.

- Голямата спалня на горния етаж ще бъде идеална за тренировки, след като се почисти. Зная, че ще искаш Панда да е близо до теб. На втория етаж има четири спални и две големи бани, така че ще разполагате с достатъчно място. - Луси нямаше намерение да отстъпва спалнята на първия етаж с плъзгащите се врати, от които се излизаше на верандата, водеща към задния двор, и тя може да излиза и влиза, без да се натъква на някого от тях. Ако всичко се нареди както трябва, щеше да се среща с тях само в кухнята, а тя определено подозираше, че Темпъл едва ли ще се задържа дълго там.

Подмина без внимание мръщенето на Панда, когато предложи на Темпъл да я разведе наоколо.

- В момента на горния етаж не е много приятно, но два камиона за стари мебели и една щателна дезинфекция ще оправят положението.

Панда настоя да ги придружи, но с всяка промяна, която забелязваше, лицето му добиваше все по-мрачно изражение.

- Къде е огледалото, което висеше там?

- Огледало?

- А закачалката?

- Каква закачалка? - Луси ги бе захвърлила в гаража заедно с останалите боклуци, натрупали се в къщата.

Когато се изкачиха на горния етаж, тя откри съюзник в лицето на Темпъл.

- Ти не ми ли каза, че от две години имаш това място? - попита тя, докато оглеждаше голямата спалня. - Защо не си почистил?

- Така ми харесва - процеди той сковано.

Темпъл огледа с погнуса редиците овехтели двуетажни легла с матраците, навити на рула в долния край. Пристъпи до най-дългата стена, с три големи прозореца, всеки закрит с избелели прашни найлонови завеси. Темпъл дръпна едната.

- Гледката е невероятна. Ти си права, Луси. От това помещение ще стане отлична гимнастическа зала.

- От доста време никой не е чистил - изтъкна Луси очевидното, - тъй като чистачката, която е поддържала къщата, е починала, но аз съм сигурна, че Панда ще намери някого.

- Не мога да позволя чужд човек да дойде в къщата - заяви Темпъл твърдо. Пусна завесата и потърка мръсните си пръсти. - Двамата с Панда ще се справим. Да се грижа за себе си, ще бъде ново преживяване. - А после додаде с горчивина: - Питам се дали още си спомням как се прави.

Предишната Луси щеше да предложи помощта си, но Вайпър нямаше намерение да става лична асистентка на Темпъл Реншо. Тя посочи към шкафа със спалното бельо, където лежаха купчини чаршафи от различни комплекти, и после ги остави сами да се оправят.

Слезе на долния етаж и извади продуктите от раницата. Кача си, че може и да се получи. Тъкмо миеше няколко мръсни чинии, когато чу гласа на Темпъл откъм коридора.

- Наистина, Панда, не е нужно да го правиш. - Настойчивата молба в гласа й събуди любопитството на Луси и тя надникна от кухнята.

Двамата стояха до предната врата, а Панда ровеше в чантата на Темпъл - луксозна черна чанта с тежки сребърни закопчалки. Темпъл опипа нервно деколтето на туниката си.

- Честно, Панда, наистина не е нужно. Напълно осъзнавам защо съм дошла тук.

- Тогава сигурно си пропуснала това. - Той извади блокче „Тоблерон“.

Темпъл наклони глава и го дари с широка усмивка.

- Поздравления. Ти премина първия изпит. Точно заради това ти плащам абсурдно големи пари, за да работиш за мен през това лято.

Той разкъса обвивката и отхапа голям къс от единия край.

- Не ме поднасяй, Темпъл.

Тя отлепи с мъка поглед от шоколада, от усмивката й нямаше помен. Дори от разстояние, Луси долови копнежа й за лакомството. Той отхапа още веднъж и бавно задъвка, наслаждавайки се на всяка хапка - акт на нечувана жестокост, заради която навярно завинаги щеше да гори в ада.

- Каквото и да намеря - заговори инквизиторът, - ще ти се наложи да ме наблюдаваш как го изяждам.

- Нямам намерение да се подлагам на това! - разбесня се Темпъл.

- Спести си драмите. - Последното късче шоколад изчезна в устата му. - Отвори куфарите.

- Няма да намериш нищо, което не би трябвало да е там -заяви тя с вид на незаслужено оскърбена.

- Да се надяваме, че е истина.

Не беше. Панда намери още един голям шоколад. Дори за едър мъж като него това беше доста шоколад, но той го изяде до троха. Темпъл беше бясна.

- Не е нужно да си такъв гадняр.

- Ти не си ме наела заради любезния ми нрав. Знаеше, че не идваш на пикник.

- Чудесно.

Тя се опита да се промуши покрай него, но той я улови за ръката.

- Трябва ли да те претърся?

Темпъл бръкна в джоба на панталона и се подсмихна презрително.

- „Тик Так“. Абсолютно безобидни дражета и вече ми писна.

- Ще ти отнема само минута.

Тя засъска от ярост, когато той се зае да я опипва.

- Не смей да ме докосваш!

- По-кротко. - Панда извади пликче с плодови бонбони, после още една кутийка „Тик Так“. - Съчувствието е за неудачниците. Нали това казваш винаги по телевизията?

„ - Не ти плащам седемдесет и пет хиляди долара, за да ми изнасяш лекции!

Седемдесет и пет хиляди долара? Луси не можеше да повярва на ушите си. Тя се запита колко ли са му платили родителите й, а после си спомни за жалкия си подкуп от хиляда долара. Сигурно си е умрял от смях.

- Не е лекция - каза Панда. - Само наблюдение. - Очевидно стомахът му не можеше да понесе повече сладко, защото той пъхна пликчето с бонбони в джоба си заедно с обвивките от шоколадите, после затвори куфарите й. - Ще ги занеса горе.