Луси понечи да възрази, но осъзна, че по този начин Бри й благодари за помощта й с Тоби. Още един клиент намали. Луси й махна и потегли.

Когато стигна до отбивката към Залива на гъските, тя се зарече да изпече хляб рано сутринта и да донесе един самун на Бри. Зави по алеята и натисна спирачки. Пред къщата бе паркирана кола.

Тъмносин сув с илинойски номера.

11.

Луси побесня. Затръшна вратата зад гърба си, хвърли раницата на пода, прекоси с гневни крачки предверието и изтрополи покрай празната стена, заемана някога от металната етажерка, където изобщо не й беше мястото.

Панда се намираше на остъклената веранда, с гръб към прозорците и я пронизваше с поглед. Тя едва го позна. Вечно разрошената му буйна грива бе подстригана в напълно при-лична прическа, макар Луси да подозираше, че няма да изтрае дълго. Беше свежо обръснат или поне дотолкова, доколкото бе възможно при него. Носеше грижливо изгладена сива риза и не по-малко безупречен тъмносив панталон - одеяние на светлинни години далеч от евтиния костюм, с който се бе издокарал на сватбата й. Беше адски объркващо да го види облечен като уважаван бизнесмен, но външният му вид не можеше да я измами. Под цялото това благоприличие се криеше рокерът ренегат, който се бе възползвал от нея и я бе обявил за скапана любовница.

Погледът му обходи огнедишащия дракон, обвиващ шията й, и фалшивия пиърсинг на веждата и тутакси две неща станаха ясни. Той не беше по-щастлив да я види, отколкото тя него. При това не беше сам.

Една жена стоеше до него, с гръб към Луси, приковала поглед в залива през лъснатите до блясък прозорци. Луси го измери с най-ледения си поглед.

- Патрик.

Той отлично знаеше колко ненавистно й беше присъствието му и сдържаността му беше не по-малко ледена от нейната, което още повече я разгневи. Нямаше право да се държи така, сякаш той беше пострадалата страна.

Ти и без това не беше толкова добра.

- Казах ти да не променяш нищо. - Неудоволствието му беше очевидно, но на Луси не й пукаше.

- Извинявай, но получих нареждания от Министерството на здравеопазването. - Тя смъкна бейзболната шапка, разкривайки прясно боядисаните си пурпурни дредове. Шкафовете с книги бяха прочистени и рафтовете бяха подредени, а мръсният килим от агава, който трябваше да бъде изхвърлен още преди години, бе изчезнал. Тя бе пренаредила овехтелите разнородни мебели, оставяйки само скрина, няколко маси, диван и столовете, които двамата с Тоби довлякоха от всекидневната. Дори без свежа боя, мястото изглеждаше уютно и гостоприемно.

Жената продължаваше да стои с лице към прозорците с изпънат гръб, сякаш бе глътнала бастун. Носеше прекалено широка черна туника, черен панталон и сандали с тънки, високи токчета. Правата й тъмна коса висеше до раменете, а ръцете й, без никакви пръстени, изглеждаха твърде големи за китките.

- Панда ме увери, че мога да разчитам на дискретността ти -заговори непозната на „ти“ с нисък, леко дрезгав глас, но нещо във властния й маниер подсказваше, че предпочита по-високата тоналност.

- Няма проблем - отвърна Луси. - Аз заминавам.

- Не можеш да заминеш. - Големите ръце на жената се стиснаха в юмруци, но тя не се обърна.

Луси стрелна Панда с отровен поглед.

- Ако Панда се държи лошо, винаги можеш да повикаш полицията. - Луси също пренебрегна учтивото обръщение.

- Тук трябва да има още една жена - процеди непознатата със зловещо тихия си хриплив глас на обучаващ сержант. - Разбирам, че напоследък си преживяла много, но ти обещавам, че няма да съжаляваш.

Значи, Панда й бе казал коя е Луси. Поредното потвърждение, че нямаше никакви морални принципи.

- Обикновено бих предложила да ти платя - продължи жената, - но... в случая ми се струва малко обидно.

Малко? Госпожата не изглеждаше да е изпаднала в благоговеен захлас от срещата с член на бившето президентско семейство, което предполагаше, че бе свикнала със знаменитости. Любопитството на Луси надделя над гнева й.

- Защо това е толкова важно?

Жената леко повдигна глава.

- Преди да обясня, може ли да попитам дали ще се съгласиш да подпишеш декларация за поверителност?

Сигурно дамата се шегуваше.

- Луси има много недостатъци - Панда наблегна на последната дума, - но за нея също твърде много е заложено на карта, за да съсипе нечие чуждо прикритие.

- Ти вече ми го каза. - Жената изправи рамене. - Предполагам, че трябва да ти се доверя, което не ми се удава особено добре. - Покрай прозореца прелетя чайка. Непозната се извърна. Бавно... Драматично... Трагична кралица пред гилотината.

Огромни черни слънчеви очила скриваха голяма част от лицето й. Тя беше висока, с внушителна осанка, с леко наднормено тегло, което широката туника не можеше да скрие. Не носеше никакви бижута, нищо, което да привлича вниманието, с изключение на цялото това черно одеяние в топлия юнски ден. Докато сваляше очилата, ръката й леко трепереше. Сгъна дръжките, после вдигна брадичка и впери поглед в Луси.

Беше много привлекателна - тъмни бадемовидни очи; високи скули; правилен нос, но малко гланц на пълните устни и дискретен грим щяха да тушират чудодейно нездравия, жълтеникав цвят на лицето й. Не че Луси имаше право да критикува чийто и да било грим, след като нейните устни бяха щедро наплескани с кафяво червило, а очите - очертани с дебела черна очна линия.

Драматичната стойка на жената пред нея подсказваше, че тя очаква Луси да каже нещо, но след като Луси нямаше представа...

И в този миг й просветна. Леле!

- Луси, сигурен съм, че си чувала за Темпъл Реншо - обади се Панда с делови тон.

Темпъл Реншо, Злата кралица на фитнес гурутата на знаменитостите и звезда от „Островът на дебелите“ - отвратително реалити шоу, чиито участници биваха позорно заточавани на място, „където никой няма да ги гледа“. Тя бе изградила кариерата си върху унижението и деградацията, а снимките на тялото й, гъвкаво и грациозно като пантера, бяха навсякъде - върху етикетите на специалните й напитки за фитнес, енергийните й блокчета, модната линия на скъпите й екипи за тренировки. Но звездата на всички тези фотографии само смътно напомняше за тази жена, обгърната в черно - жена с пухкави бузи и двойна брадичка.

- Както сама виждаш - поде Темпъл, - аз съм дебела.

Луси преглътна.

- Трудно бих те нарекла дебела. - Въпреки всичко Темпъл все още изглеждаше много по-добре от повечето туристи, които слизаха от ферибота. Ала това далеч не означаваше, че е гъвкавата фурия, която публиката познаваше.

- Не е нужно да си любезна - заяви Темпъл.

- През пролетта Темпъл имаше някои лични проблеми, заради които натрупа малко излишни килограми... - подхвана Панда.

- Не измисляй оправдания. - Тихият дрезгав глас на обучаващ сержант се превърна в гръмогласно ръмжене. - Аз съм дебела мърла.

Луси го погледна.

- А ти къде се вписваш в тази картинка? - Замълча за миг. -Въоръжен ли си?

- Темпъл ме нае да и помогна да си възвърне формата - осветли я той. - И това не те засяга.

- Ти си неин личен треньор?

- Не точно.

- Аз не се нуждая от треньор - отряза Темпъл. - Нужен ми е някой, който да ме дисциплинира.

- Да те дисциплинира? - В главата на Луси се мярна поредица от видения с камшици и бухалки. Устните на Панда се извиха в неприятна усмивка, сякаш бе прочел мислите й. Луси му обърна гръб. - И какво по-точно включва това дисциплиниране?

- С Панда обмислихме стратегията - отвърна Темпъл. -Шоуто „Островът на дебелите“ започва през септември, точно след три месеца. Тъй като аз явно не мога да се контролирам, наех Панда, който да осигури подходящата обстановка, за да възвърна формата си.

С ъгълчето на окото си Луси видя, че „дисциплинаторът“ на Темпъл оглежда спретнато подредените рафтове. Запрелиства с показалеца си изданието на „Фаровете на езерото Мичиган“, което бе измъкнал от рафта, нарушавайки идеалния ред.

- И тази къща е „подходящата обстановка“? - попита Луси.

- Едва ли в този вид мога да се появя в някой спа център. Нуждая се от пълно уединение - промърмори Темпъл и додаде горчиво: - От мой личен „остров на дебелите“, ако щеш.

С нехайно движение на китката и проблясване на скъпия часовник от неръждаема стомана, Панда събори томчето на „Справочник на птиците, обитаващи Северна Америка“. Луси все още не можеше да преглътне новия му облик на модел от корицата на „Джентълмен Куотърли“. Изобщо не се вписваше в образа му.

- В миналото Панда ме е охранявал - заговори Темпъл. -Когато си спомних, че притежава тази къща, настоях да дойдем тук. „Мисията невъзможна“ в действие. Долетях с частен самолет. Той ме посрещна на пистата и ме докара тайно тук като контрабандна стока, скрита на задната седалка на колата му.

- Разбирам защо вие двамата сте тук - рече Луси, макар да не проумяваше напълно, - но какво ви кара да мислите, че аз ще остана?

- Защото аз имам нужда от прикритие.

- Прикритие?

- Диетата ми изисква специална храна - поясни Темпъл, - а Панда не прилича на някой, който ще ходи до града, за да купува разхлабителни чайове и житни кълнове.

Луси също не се виждаше като жена, която ще купува подобни неща, но започваше да схваща смисъла на ставащото, колкото и абсурдно да изглеждаше.

Панда побутна високата подова лампа с върха на стилния си, безупречно лъснат чепик с пискюли, който й се искаше да смачка с войнишките си боти.

- Ще остана тук със седмици - продължи Темпъл. - Ами ако поискам да си купя брой на „Уоменс Хелт“ или „Воуг“? Хидра-тиращ крем или продукти за коса? Или да кажем „Тампакс“9, за бога?

Кракът на Панда застина до коженото кресло с облегалка, което смяташе да избута в ъгъла.