Докато колата потегляше, Бри осъзна, че трепери. Само видът му я изпълваше с болезнени спомени. Нищо в живота й не беше както трябва след нощта, когато той ги бе шпионирал двамата с Дейвид.

Въпреки че задната част на лавката остана небоядисана, боята бе свършила. Докато изтребваше с четката последите капки от дъното на кутията, кадилакът се върна. На предната седалка до Майк седеше Тоби с начумерена физиономия. Майк спусна прозореца на колата, докато момчето излизаше.

- Той е забравил, че днес е трябвало да ти помага.

Тоби яростно затръшна вратата, което подсказваше, че нищо не бе забравил.

Майк също слезе, заобиколи колата и отвори багажника.

- Ела, момче. Помогни ми и вземи това.

Въпреки че Тоби беше само на дванайсет, на Бри не й харесваше да се обръщат по този начин към него. Някога бяха уволнили Дейвид от една туристическа лодка, защото се бе скарал с клиент, нарекъл го „момче“. Но Тоби се подчини на Майк, без да възразява. Дали се страхуваше от него? Тя се втренчи в двете кутии с боя, които Тоби извади от багажника на колата.

- Какво е това?

- Твоята вече свършва. - Майк извади от багажника кофа за боядисване, още четки и нов валяк. - Купих още някои неща. Не е кой знае какво.

Бри цялата се напрегна.

- Не искам да ми купуваш боя. Нищо не искам да ми купуваш.

Той сви рамене и се извърна към Тоби.

- Хайде да ги отворим.

- Не! - възпротиви се тя. - Боята се връща в багажника заедно с всичко останало.

Тоби й хвърли отвратен поглед, грабна отвертката, която тя бе оставила в прахоляка, и я подпъхна под капачката на кутията.

- Тоби, говоря сериозно. Не отваряй тази...

Капачката отхвръкна.

Бри никога не бе успявала да застави някого да направи това, което тя искаше. Не можеше да накара Тоби да й се подчини, нито да принуди Майк да си тръгне, както не можа да превърне Скот във верен съпруг.

Майк наля малко боя във ваничката.

- Тоби, вземи онази четка и започни да нанасяш втори слой върху перваза.

Тоби не се възпротиви. Не би изпълнил и най-простата й молба, но когато чуваше заповеди от един расистки гадняр, той се превръщаше в образец на послушание.

- Аз и сам бих ти помогнал - подхвана Майк, - но... - Посочи с помпозен жест безупречния си сив летен панталон. - О, по дяволите. - Грабна валяка, потопи го в боята и се зае за работа.

Бри кипеше от гняв заради случващото се, ала не знаеше как да го спре. Както винаги, Майк Муди си вреше носа там, където не му беше мястото.

- Хубав цвят - отбеляза досадникът.

На нея също й харесваше, но нямаше намерение да си бъбри приятелски с него.

- Не стой до мен - смръщи нос тя. - Одеколонът ти вони.

Най-после успя да попари фалшивата му жизнерадостност.

- Какви ги приказваш? Знаеш ли колко струва?

- Добрият вкус не може да се купи, Майк. Както и добрите маниери.

Тоби захвърли четката, лицето му се сгърчи от ярост.

- Защо не можеш да бъдеш мила с него?

Майк не пропусна да се възползва от възможността.

- Мисля, че с удоволствие бих пийнал нещо. Какво ще кажеш, Бри? Имаш ли у дома лимонада или нещо друго? Едно студено питие ще охлади страстите.

Само Тоби и Бри се нуждаеха от охлаждане на страстите. Фалшивата дружелюбност на Майк оставаше непоклатима. И тогава той спря да боядисва. Не защото тя го искаше, а защото забеляза приближаващ пикап. Очевидно го бе познал, защото забърза към пътя и размаха ръце.

Щом пикапът спря, лицето му се озари от широката усмивка на обигран търговец.

- Джейсън, старче - поздрави той дългокосия младок зад волана, - познаваш ли Бри Ремингтън?

Тя беше Бри Уест. От десет години не беше Бри Ремингтън.

Младежът й кимна. Майк отпусна ръка върху покрива на пикапа.

- Бри сега продава меда на Майра. Обзалагам се, че майка ти много ще се зарадва, ако й занесеш два буркана. Всички знаят, че медът на Майра помага срещу мигрена.

- Разбира се, Майк.

И така премина целият следобед - Майк редуваше боядисването с примамване на клиенти. Тя се опитваше да стои колкото може по-далеч от него. Опитът я бе научил, че за всички добри дела на Майк Муди после трябваше да плаща.

В края на деня лавката грееше с два слоя масленожълта боя, а тя бе продала осемнайсет буркана с мед, но когато Майк се отправи към колата си, не можа да изстиска нито една дума на благодарност.

Докато скубеше плевелите около верандата, Луси осъзна, че очаква Тоби. Не го бе виждала от три дни, откакто Големия Майк го отведе с колата. Реши да се отбие при съседите и да провери как е момчето. Макар че всеки ден излизаше с велосипеда, почти седмица не бе ходила в града и се нуждаеше от някои продукти. Когато се върне, ще се залови за работа. И този път без разтакаване. Вместо само да мисли за книгата, ще седне и ще започне да пише.

Реши да не тръгва по черния път и пое по главното шосе. Когато излезе от завоя, видя фермерската лавка, която вече не беше мръсно сива, а светложълта. Върху тезгяха бяха подредени буркани със златист мед, а Бри рисуваше грациозен кон, като от детска въртележка, върху дървена табела във формата на индиански вигвам, висяща от покрива. Когато приближи, Луси прочете тъмносиния надпис:

Домашен мед „Медена въртележка “

Най-добрият на острова

От нашия мед животът ви ще се завърти по-бързо.

Тоби седеше на тезгяха, люлееше крака и вкиснато наблюдаваше Бри. Луси слезе от велосипеда и Бри остави четката. Върху едната и буза се мъдреше яркорозово петно, а върху другата - електриковозелено. Блузата без ръкави откриваше ръцете й и върху едната се виждаше голяма червена пъпка, контрастираща с бледата, обсипана с лунички кожа.

Тоби скочи от тезгяха и изтича към нея.

- Здрасти, Вайпър. Да не би да имаш работа за мен?

- Не и днес. - Тя огледа табелката. - Ти си истинска художничка, Бри. Може да си говорим на „ти“, нали? Изглежда страхотно.

- Благодаря, но аз съм само любител. - Тя завъртя бавно тежката табела към шосето, като внимаваше да не размаже прясната боя.

Луси побърза да й помогне.

- Сигурно здравата си поработила. Всичко изглежда супер.

- Мога да дойда при теб утре рано сутринта - намеси се Тоби.

Бри нагласи табелата.

- Утре сутринта трябва да стоиш на лавката, докато проверявам кошерите.

- Не искам да стоя на лавката! - викна възмутено Тоби.

Луси реши да разведри обстановката.

- И без това утре имам да върша друга работа.

Бри се отдръпна от табелата. Тя бе изрисувана и от другата страна, но посланието беше малко по-различно.

Домашен мед „Медена въртележка “

Спомени от лятото през цялата година

- Днес през целия ден имахме само десет клиенти - заинати се Тоби.

- Още дори не е обед. - Бри погледна към шосето. - Десет клиенти са повече, отколкото имахме вчера по това време. Табелата ще ни помогне.

Не прозвуча много убедено и Тоби не се върза.

- Трябва да си намериш истинска работа - заяви той.

Луси зачака Бри да го скастри, за да престане да мрънка, но тя се държеше така, сякаш не го бе чула. Наложи се Луси да прехапе език, за да не направи тя забележка.

- На връщане от града определено ще купя няколко буркана.

Думите и смутиха Бри.

- Не е нужно да го правиш.

- Шегуваш ли се? Аз обичам мед.

- Ще бъде много вкусно, ако се намаже на твоя хляб - ентусиазира се Тоби. А после додаде обвинително към Бри: -Вайпър може сама да пече хляб. Наистина е жесток. Не си опитвала нещо по-вкусно.

- Ти сама печеш хляб? - удиви се Бри.

- Понякога. Ще ти донеса един самун.

- Това би било... Благодаря. - Тя бръкна в джоба, извади пакета цигари и запали една. Тоби я измери с отвратен поглед. Тя се усмихна извинително към Луси. - Нямах намерение пак да пропушвам. Просто така се получи.

Луси най-малко имаше право да съди хората за постъпките им, извършени, когато са били подложени на силен стрес. Тъмносин седан профуча покрай тях.

- Видя ли - изтъкна Тоби хапливо. - Табелата ти е глупава. Никой няма да купи нищо.

Луси повече не можеше да се сдържа.

- Престани да разстройваш Бри.

Луси бе взела страната на врага. Тоби се начумери, врътна се и закрачи по алеята за коли към малката къща.

Бри всмукна дълбоко от цигарата. Беше странно да гледаш как жена, която сякаш бе слязла от викториански портрет, дими като стар морски вълк. Бри се загледа след отдалечаващата се фигура на Тоби.

- Нищо не зная за децата. Както сама можеш да видиш, в момента отношенията ни са объркани и обтегнати.

- Той е изплашен - каза Луси.

- Не мога да си представя какво я е прихванало Майра, че да ме посочи за негова настойница.

- Сигурна съм, че много те е ценила.

- Ние бяхме близки, когато бях дете, но след като Стар избяга - тя беше майката на Тоби - само веднъж на няколко месеца сме разговаряли по телефона. Двете със Стар... Бяхме най-добри приятелки - добави тя, сякаш се бе засрамила, задето е разкрила дори нещо малко за себе си.

Древен форд „Краун Виктория“ намали и спря до новата табела на Бри. Луси я остави да се погрижи за клиента си и подкара велосипеда към града.

След като купи продукти и две малки гърнета с билки за етажерката на верандата, раницата й стана твърде тежка, за да носи още нещо, затова на връщане спря при Бри и й каза, че ще дойде на следващия ден за меда.

- Честно, не е нужно да го правиш - усмихна се Бри, за пръв път откакто Луси я познаваше. - Табелата свърши работа. Спряха още три коли. Продадох шест буркана. А твоят мед е за сметка на заведението.