- Когато започна голямото ти бягство - подхвана той, -предположих, че ще продължи не повече от два часа. Откъде можех да зная, че си изпаднала в някакъв екзистенциален срив?

Думата я подразни. Тя предпочиташе оригвания, а не словесна ерудиция.

- Не беше срив. - Прекоси кухнята и излезе на верандата. Сега, когато тя не искаше да говори, Панда не се отлепяше от нея и не млъкваше.

- Още на следващия ден можех да сменя мотоциклета за сув, но не желаех да издъня прикритието си, а ти щеше да се опиташ да избягаш. Честно казано, не исках да си давам чак такъв зор. Освен това не се преструвай, че не ти хареса да се возиш на онзи мотоциклет.

Беше и харесало, но не смяташе да го признае. Луси отвори мрежестата врата и излезе на двора.

- За съжаление, фериботът ще потегли след няколко часа, така че ще ти бъда благодарна, ако ме оставиш сама. Сигурна съм, че имаш да вършиш куп неща.

Той застана пред нея, препречвайки пътя й.

- Луси, онази нощ...

Тя прикова поглед в ключицата му. Панда пъхна ръце в джобовете и се загледа в халката на носа и.

- Досега никога не съм допускал да се случи нещо подобно с клиент.

Тя не желаеше да слуша разкаянията му и се шмугна покрай него.

- Имаш пълното право да си ядосана - продължи той зад гърба й. - Прецаках нещата.

Луси рязко се извърна.

- Не си прецакал нещата. Прецака мен. И не мисля, че сексът ме притеснява. Аз съм зряла жена. Мога да правя колкото си искам секс. - Празни приказки. - Това, което ме притеснява, е, че не знаех с кого правя секс.

- Разбрах.

- Чудесно. А сега ме остави на мира.

- Добре.

Но той не помръдна. Луси не можеше да слуша повече извиненията му и размаха пръст към остъклената веранда.

- За разнообразие, по-добре се погрижи за къщата си, отколкото да ми досаждаш.

- Искаш да мия прозорци?

Нямаше предвид точно това. Не я бе грижа за прозорците.

- Предполагам, че можеш да ги гръмнеш - подхвърли язвително, - но ми се струва малко прекалено. Все пак къщата е твоя. Прави каквото искаш. - И с тези думи тя пристъпи към паянтовата стълба и заслиза, но с всяка стъпка негодуванието й се усилваше. Не искаше да напуска това място. Искаше да остане, искаше да закусва на остъклената веранда, да плава с лодката к езерото, да се скрие от целия свят. Той не заслужаваше тази къща. Ако беше нейна, тя щеше да се грижи за този дом с цялата си любов. Но не беше.

Врътна се и изтрополи ядно нагоре по стълбата.

- Ти не заслужаваш тази къща!

- А теб какво те интересува?

- Не ме интересува. Аз... - Прозрението я озари внезапно. Невероятно прозрение... Тя затвори уста. Отвори я. - Кога заминаваш?

Той я изгледа подозрително.

- Утре сутринта.

- И... Скоро ли ще се върнеш?

- Не съм сигурен. Имам нова задача. Може би през септември. Какво значение има това за теб?

Мислите й препускаха. Тя обичаше тази къща... този остров... Преглътна с усилие.

- Ако... няма да използваш къщата известно време... - Луси с всички сили се постара да говори спокойно, за да не му позволи той да разбере колко е важно това за нея. - Може да поискам да я наема. Трябва да свърша някои неща, а мястото не е по-лошо от всяко друго.

- Какви неща?

Нямаше намерение да му разказва за паниката, която я обземаше при мисълта да се върне във Вашингтон. Вместо това сви нехайно рамене.

- Да си почина от всичко. Да готвя. Освен това трябва да напиша нещо за един проект на баща ми. Можеш да приспаднеш наема за първия месец от заплатата ми като чистачка.

Панда я измери с каменна физиономия.

- Не мисля, че идеята е добра.

Луси нямаше намерение да се отказва толкова лесно.

- Значи, всички дрънканици за това, как си прецакал всичко, са били само празни приказки, така ли? Не искаш да подкрепиш думите с дела? Да изкупиш донякъде вината си?

- Изкупление? За това ли става дума?

Изкупление, но не и прошка.

- Защо не?

Той задълго не откъсна поглед от нея, тя също не отмести своя.

- Добре - рече той накрая. - Можеш да останеш един месец. Без да плащаш. И греховете ми са простени.

За нищо на света.

- Договорихме се.

Някакъв заек се стрелна през двора. Луси слезе на пристана, свали ботите и потопи крака във водата. Единственото дълбоко чувство, стаено зад онази целувка на летището, е било вина. И все пак, имайки предвид възможността да остане още известно време на острова, нямаше намерение да съжалява, задето се поддаде на импулса, довел я тук, където не бе длъжна с никого да се съобразява. Можеше да бъде себе си, макар че вече не бе сигурна коя беше тя.

Слънцето жулеше безпощадно и от туту поличката краката ужасно я сърбяха, стана и твърде горещо и тя се отправи към къщата. Панда сменяше стъклото на задната врата, което тя бе разбила. Луси реши да заобиколи къщата и да влезе през предния вход, за да не се налага да разговаря с него, но пътьом зърна в горичката яркочервена тениска. От днешното напрежение нервите й бяха опънати като струни, беше й писнало да я шпионират и нещо в нея се прекърши.

- Тоби! - Тя хукна между дърветата. - Тоби! Ела тук!

Той продължи да тича и тя едва не се заплете в дивите боровинки, докато го гонеше.

Момчето познаваше местността по-добре от нея, но не я бе грижа. Нямаше да му позволи да се измъкне. Тъкмо прескачаше гъста туфа орлова папрат, когато чу стъпки зад гърба си. Панда профуча край нея. Миг по-късно държеше за тениската уплашеното до смърт дванайсетгодишно момче.

-Какво хванахме тук? - изрече той.

Тя напълно бе забравила за Панда и инстинктите му на телохранител.

Тоби бе прекалено ужасен, за да се съпротивлява. Панда така здраво го бе сграбчил, че тениската се бе насъбрала под мишниците на момчето, разкривайки костеливите му ребра и хлътналия корем под ластика на прекалено широките камуфлажни шорти. Те висяха до коленете, а отдолу стърчаха мършавите му крака. Колкото и да бе ядосана, задето хлапето я шпионираше, Луси не можеше да понесе страха в очите му. Докосна ръката на Панда.

- Аз ще се погрижа.

- Сигурна ли си, че ще се справиш? - попита твой провлачено. - Хлапето изглежда опасно.

Умът на Тоби, възприемащ всичко буквално, не долови сарказма в думите му.

- А-а-аз не съм опасен.

- Това е Тоби - обясни Луси. - Неговата баба е твоята икономка.

- Наистина ли?

- Пуснете ме! - извика момчето. - Нищо не съм направил.

- Не е вярно - заяви Луси, когато Панда пусна тениската му. - Ти ме шпионираш от дни и аз искам това да престане.

Освободен от желязната хватка на Панда, Тоби отново възвърна дръзкия си войнствен вид.

- Никога никого не съм шпионирал. Баба ме изпрати, за да проверя дали не си замърсила мястото.

- Значи, съм била следена от един десетгодишен хлапак?

- Дванайсет!

Тя много добре го знаеше, но за разлика от Луси, Вайпър не се церемонеше с децата.

- Трябва да си намериш по-добро занимание - отсече тя.

Момчето вирна брадичка и я погледна право в очите.

- Не съм шпионирал. Ти лъжеш.

Вайпър погледна към Панда.

- Давай. Отърви се от него.

Тоби беше неприятно малко дяволче и тя мразеше да я шпионират. При все това бойният му дух й харесваше.

- Той ми идва в повече, нямам сили да се оправям с него -отвърна тя. - Това е най-малкото, което можеш да направиш.

9.

Панда повдигна вежда.

- Да се отърва от него?

Тоби се препъна непохватно в опита си да се измъкне, но се подхлъзна по пътеката, покрита с борови иглички, и тупна тежко на земята. Изправи се бързо и отново се опита да побегне, но Панда го хвана за провисналото на дъно на широките шорти.

- Почакай, хлапе. Разговорът още не е свършил.

- Пусни ме, ненормалник такъв!

- Хей! Какво става тук?

Луси се обърна и видя Големия Майк Муди да приближава към тях, понесъл голяма кутия с пица. Тя напълно бе забравила, че го бе поканила да се върне, за да вбеси Панда. Сигурно ги бе видял между дърветата.

- Голям Майк! - Тоби се заизвива, борейки се да се изтръгне от здравата хватка на Панда.

- Някакъв проблем ли има, хора? - Брокерът на недвижими имоти озари Панда с бляскавата си усмивка. - Радвам се да те видя отново на острова. Надявам се, че къщата ти харесва.

Панда кимна кратко.

Големия Майк посочи със свободната си ръка към момчето.

- Какво става, Тоби? В беда ли си? Тоби е мой приятел. Навярно ще мога с нещо да помогна.

Тоби метна кръвнишки поглед към Луси.

- Тя казва, че я шпионирам. Тя е голяма лъжкиня.

Големия Майк се намръщи.

- По-добре се успокой, момче. Така не бива да се говори.

Луси се скова. Колкото и да беше ядосана на Тоби, никак не й се понрави да се обръщат към него с „момче“. Или Големия Майк не знаеше, или нехаеше колко оскърбително е подобно обръщение за афроамериканците от мъжки пол, независимо от възрастта им. Ако брат й Андре беше наблизо, Големия Майк щеше да изслуша пространна лекция за расовата чувствителност.

Но явно Тоби изобщо не се бе обидил. Когато Панда го пус-па, той се хвърли към Големия Майк.

- Нищо не съм направил. Честно.

Големия Майк вече бе прехвърлил кутията с пица в лявата си ръка и обви дясната около раменете на момчето, разпръсквайки зловонието на одеколона си.

- Сигурен ли си в това? - попита Големия Майк. - Госпожица Вайпър изглежда много разстроена.

Панда изсумтя.

По начина, по който Големия Майк я оглеждаше изпитателно, Луси разбра, че все още се опитва да си припомни къде е виждал лицето й. Тя сведе глава.

- Нищо не съм направил - настоя Тоби.

Луси реши, че пропитата с одеколона тениска е достатъчно наказание за Тоби.