протегна ръка.

- Ако имаш нужда от нещо, само ми се обади. Услугите на Големия Майк не се ограничават само до продажба. Когото и да попиташ на острова, ще ти го каже.

- Ще го запомня.

Най-после той си тръгна. Тя се отправи към къщата, но се спря, когато чу някакво шумолене в дърветата, което не й прозвуча като на катерица. Клонче изпука и Луси зърна яркочервена тениска.

- Виждам те, Тоби! - извика тя. - Престани да ме шпионираш!

Не очакваше отговор и не го получи.

Направи си сандвич, но изяде само няколко хапки. Изпрати есемес на Мег, в който не съобщаваше нищо важно, после написа нещо подобно и на родителите си. Искаше да изпрати и на Тед, но не си представи какво би могла да му каже. Не знаеше как да убие времето и закрачи из остъклената веранда.

Трите стени с мръсни прозорци в квадратни рамки преминаваха в голямо квадратно еркерно помещение, облицовано с дървена ламперия от пода до тавана. Хлътнали дивани, кресла с високи облегалки, тапицирани с дамаска, популярна в началото на деветдесетте, и надраскани маси бяха разпръснати хаотично в голямото помещение. Тук навярно се е събирало цялото семейство. Вградените рафтове бяха наблъскани с разнородна смесица от предмети, с които обикновено бяха пълни летните къщи: пожълтели книги с меки корици, видео касети със стари филми, настолни игри в скъсани кутии, превързани със стари гумени ластици. Имаше нещо в тази къща, което й бе харесало от самото начало, и скритата в нея Марта Стюарт жадуваше да изхвърли всички боклуци и да измие и лъсне прозорците до блясък.

Луси грабна една парцалива кърпа за чинии, с която бе избърсала разлятата кока-кола, и затърка ъгъла на прозореца. Повечето от мръсотията беше отвън, но не цялата. Тя духна върху стъклото и отново затърка. Вече беше по-добре.

Готвенето не беше единствената домакинска работа, която бе усвоила по време на годините, прекарани в Белия дом. След петнайсетина минути тя вече се бе въоръжила с гумената миячка за прозорци, която бе видяла в банята на втория етаж, кофа с чиста вода с няколко капки течен сапун за съдове и стълбата, отмъкната от килера. Не след дълго бе приключила с миенето на първата секция от прозорците на остъклената веранда. Протегна се към едно място, което бе пропуснала, и когато го лъсна до блясък, заслиза от стълбата. На долното стъпало едва не се препъна.

Панда стоеше до вратата от вътрешната страна с кутия кока-кола в ръка и войнствено изражение.

- Готов съм да се хвана на бас, че си била много популярна сред Тайните служби.

8.

Не биваше никога да се връща в къщата и определено не биваше да допуска да я завари, докато мие мръсните му прозорци. Луси се вкопчи в стълбата, за да не падне, и отново надяна презрителната маска на Вайпър.

- Да не би да нараних гордостта ти?

- Унищожи я - отвърна той сухо.

- Отлично. Не всеки ден имам честта да надхитря професионалист.

- Не бих казал, че си ме „надхитрила“.

- А пък аз бих. - Дрехите му бяха изсъхнали, но той бе свалил обувките и тя можеше да се закълне, че тъмната му брада е набола още повече, откакто бе избягала от него. - Фериботът пристига чак в шест. - Луси приглади бухналата си туту поличка. -Очевидно си имал по-голям късмет от мен с наемането на лодка.

- Пистолетът ми помогна.

Тя не знаеше дали се шегува, или не. Всъщност не знаеше нищо за него. Той прокара пръст по кутията с кока-кола и подпря рамо на рамката на вратата.

- Сега разбирам защо баща ти толкова настояваше да не разкривам истинската си самоличност. Явно имаш навика да изчезваш.

Бягала съм само няколко пъти.

Той размаха кока-колата към лицето й.

Ако действително бях на служба, никога нямаше да избягаш.

Самата истина. Той нямаше да я изпусне от поглед. Което означаваше, че семейството й не го бе наело отново.

-Кой те уведоми, че съм тук?

-Да кажем просто, че те наблюдавам.

Родителите й.

- Трогната съм.

Панда посочи към частта от прозорците, която тя бе измила.

- Искаш ли да ми кажеш защо правиш това?

- Защото са мръсни - сопна се тя и възмутено продължи: -11авсякъде тук цари безпорядък. Ако имаш късмета да притежа-наш къща като тази, би трябвало да се грижиш за нея.

- Правя го. Една жена идва да чисти на всеки две седмици.

- И сам можеш да видиш колко чудесно се справя със задълженията си.

Панда се огледа, като че ли виждаше мястото за пръв път.

- Наистина е малко запуснато.

- Мислиш ли?

- Ще наема някой друг.

Луси се запита дали пистолетът му отново е в кобура на глезена. Огнестрелните оръжия не я плашеха. Дълги години я бяха охранявали въоръжени агенти, макар че те обикновено носеха делови костюми, а не дънки и тениски с цинични надписи. Така че проблемът не беше в пистолета. А във факта, че не знаеше нито за оръжието, нито за двуседмичния договор, нито за каквито и да било незначителни подробности, когато реши да свали онази кърпа и да скочи в леглото с него.

Захвърли миячката за прозорци.

- Защо родителите ми са те наели? А не някой друг с добра репутация?

Това го вбеси.

- Аз имам добра репутация.

- Сигурна съм, че и те са го вярвали - изехидничи Вайпър. -Между другото, къде те намериха? Няма значение. Явно си част от някоя от онези затворнически програми, при които затворниците ги пускат, за да упражняват професията си.

Той наклони глава с озадачено изражение.

- Какво е станало с теб?

Грубото й поведение я въодушевяваше.

- Или може би някой помощник е видял името ти в регистъра за лица, извършили сексуални престъпления, и е решил да си направи малка шега? - Искаше да продължава в същия дух и да не спира, да даде воля на езика си, да сипе обида след обида, без да я е грижа как ще се отрази това на кабинета на президента на Съединените щати.

- Ти искаше да знаеш за мен. Ще ти кажа. - Кутията с кока-кола се стовари с глухо тупване върху дървената маса до вратата.

- Няма нужда. - Тя отново пусна в действие една от новите пренебрежителни насмешки от арсенала на Вайпър. - Все ми е едно.

- - Аз съм на трийсет и шест. Роден и отраснал в Детройт. Постоянно се забърквах в неприятности, докато не постъпих в армията, където ме вкараха в правия път. Изкарах лека и приятна служба в Германия, после постъпих в щатския университет в Уейн и получих степен по криминално право...

- Имаш диплома от колеж? Та ти едва можеш да свържеш две изречения.

Това го разгневи.

- Само защото не се хваля с изключителното си възпитание не означава, че не мога да свържа две изречения.

- Никога не съм се хвалила...

- Постъпих на работа в полицията в Детройт. Напуснах преди две години и основах частна охранителна фирма в Чикаго, специализирана в охраната на корпоративни шефове, знаменитости, спортисти и мошеници от Уолстрийт, получаващи смъртни заплахи, които напълно заслужават. Твоите родители ме наеха да те охранявам, защото съм добър в работата си. Никога не съм бил женен и не възнамерявам да се женя. Обичам кучета, но отсъствам твърде често, за да мога да се грижа за домашен любимец. Освен това харесвам хип-хоп и опера. Прави си каквито щеш заключения от всичко това. Когато не изпълнявам задача, обичам да спя гол. Има ли още нещо, което би искала да знаеш, макар че не те засяга?

- Патрик Шейд? И това име ли е една от поредните ти лъжи?

- Не. А и нямаше чак толкова много лъжи.

- А какво ще кажеш за затвора в Хънтсвил?

- Хайде стига! Ти знаеше, че е лъжа.

Всъщност не го знаеше.

- А работата ти по строежите?

- Известно време наистина съм бил строителен работник.

- Мъж на честта. Признавам, сгреших.

Но той не се предаваше.

Твоите родители ме наеха. Получавах заповеди от тях и съдейки по това, което се случи днес, са постъпили правилно, когато ми наредиха да не разкривам самоличността си.

- Те са прекалено загрижени за мен.

- Ти си получавала писма със заплахи. Два пъти са те нападали. И на твоята сватба присъстваха много видни личности. Има неща, които изискват разумна бдителност.

- Единственият човек, който ми навреди, това си ти!

Той се сепна и потрепери, но това не я зарадва толкова, колкото очакваше.

- Права си. Не биваше да давам воля на ръцете си, независимо колко ме побъркваше.

Признанието, че го е побърквала, я окуражи да продължи атаката си.

- Чия беше идеята за езерото Кадо?

- Беше подходящо място, където да се скриеш. Къщата е уединена, а родителите ти искаха да ти дадат време да помислиш и осъзнаеш, че си допуснала грешка.

- И всички ли смятахте, че най-добрият начин да стигна до езерото Кадо е на задната седалка на стар раздрънкан мотоциклет?

- Не съм планирал това.

- А аз пък си мислех, че планираш всичко.

- Да, следващия път, когато охранявам младоженка, дяволски добре ще се подготвя за вероятността тя да духне.

Луси повече не можеше да слуша всичко това и се отправи към вратата. Преди да стигне до нея, той отново заговори:

- Взех мотоциклета от един познат в Остин. Да се представя за рокер, беше добро прикритие. Пристигнах в Уайнет няколко дни преди теб, за да се помотая из местните барове, без да предизвикам нечии подозрения. Така имах възможност да слушам разговорите на посетителите и да видя дали няма да чуя нещо, което да ме притесни.

- И чу ли?

- Повечето хора най-вече говореха, че нито една жена не е достатъчно добра за Тед. Той е нещо като местен бог.

Тя се намръщи.

- Знаех, че не ме харесват.

- Не мисля, че е нещо лично. Или поне не го мислех тогава. Възможно е сега да съм си променил мнението.

Луси бе чула достатъчно, но когато се насочи към задната врата, господин Бърборко я настигна.