- Това, което ти казах, беше вярно. - Гласът му бе дрезгав, а по устните му нямаше и следа от усмивка. - Онези стикери вече бяха на мотоциклета. Аз не съм ги залепил.

Той беше със същите мокри дрехи, с които падна във водата, и косата му още не бе изсъхнала. Тя бе решила да се държи с хладно достойнство.

- Не ме интересува.

- И носех онези тениски само за да те дразня. - Погледът му се плъзна по туту поличката и войнишките боти. - Приличаш на тийнейджърка, станала проститутка, за да спечели пари за дрога.

- Дай ми назаем една от тениските си - тросна се тя. - Сигурна съм, че това ще е страхотно допълнение към тоалета ми.

Както обикновено, околните го зяпаха с интерес и Панда снижи тон.

- Виж, Луси, тази ситуация е много по-сложна, отколкото си склонна да признаеш. - Той се движеше заедно с нея, докато опашката напредваше. - Целият свят следеше сватбата ти. Ти имаше нужда от личен телохранител.

Нямаше да си позволи да загуби самообладание.

- Четири думи: „Аз съм твоят телохранител“. Изобщо не е сложно.

Двамата стигнаха до началото на рампата. Тъпанарят, който се оригваше и се чешеше по гърдите, се бе превърнал в господин Благоразумие.

- Твоите родители ме наеха. Те командват парада. Те знаеха, че ще си против да имаш лична охрана, особено по време на медения месец, затова не искаха ти да знаеш.

-По време на медения месец? - почти изкрещя тя. - Щяла сьм да имам охрана на медения ми месец?

- Нима не си се досетила за това?

Тя подаде билета си. Панда размаха пропуска си за ферибота. Луси се качи на рампата, ботите й трополяха по дъските. Тойя последва.

- За разлика от теб, Тед осъзнаваше, че охраната е необходима.

- Тед е знаел за това? - Искаше й се да тропне с крак, да устрои сцена, да удари някого.

- Той е реалист, Луси. Както и твоите родители. Обадих се на бащата ти още първата вечер от онзи магазин. Той ми нареди да не разкривам самоличността си. Каза, че ако го направя, ще намериш начин да се отървеш от мен. Не му се вързах, но той ме бе наел, така че не смятам да се извинявам, задето съм изпълнявал желанията на клиента си. - Луси се опита да се отдалечи от него, но той сграбчи ръката й и я поведе към кърмата на кораба. - След края на медения ти месец, веднага щом се върнехте в Уайнет, щяхме да свалим охраната. Само че не стана така. Ти избяга, а папараците бяха навсякъде. Скандалът бе твърде голям. Ти стана обект на прекалено силно внимание.

- Никой не ме позна.

- Малко оставаше и ако беше сама, със сигурност щяха да те познаят.

- Може би. А може би не. - Сирената на ферибота изсвири предупредително, когато стигнаха до кърмата. Един от пътниците я погледна разтревожено. Луси си спомни колко млада изглежда и колко заплашителен вид има Панда и разбра, че мъжът се чуди дали да се намеси, или не. Предпочете да не рискува. Тя се отдръпна.

- Ти каза, че с Тед сте приятели.

- Запознахме се три дни преди сватбата.

- Поредната лъжа.

- Старая се да върша работата си по най-добрия начин.

- Ти си истински професионалист! - изстреля тя. - Стан-дартна практика ли е един бодигард да настанява клиента на задната седалка на мотор?

Той стисна упорито челюсти.

- Няма да обяснявам нищо повече, докато не слезеш от този ферибот.

- Върви си.

- Виж, зная, че си ядосана. Разбирам го. Хайде да слезем, да вземем по сандвич и да поговорим.

- А, сега искаш да говорим? Добре, да започнем с името ти.

- Патрик Шейд

- Патрик? Не ти вярвам.

- Смяташ, че ще ти кажа измислено име?

- Без да ти мигне окото. - Луси пъхна палците си под каишките на раницата. - Къде живееш? Защото определено не живееш в онази къща, която преди малко напуснахме.

- Имам жилище в Чикаго. Ще узнаеш повече, ако слезеш от ферибота.

Луси искаше да узнае повече, но желанието да му натрие носа беше по-силно.

- - Признавам, че съм любопитна. Но няма да сляза. - Прозвуча последната сирена. - Ако искаш да говориш с мен, можем да говорим тук. Но първо трябва да намеря дамската тоалетна, защото ми се повдига.

Панда реши да не я притиска.

- Добре. Ще говорим тук.

- Да видим дали си достатъчно компетентен, за да намериш място, където ще можем спокойно да седнем, без всички наоколо да те зяпат. - Тя се запъти към каютата на ферибота. Когато завиваше зад ъгъла, удари раницата си в пожарогасителя. Промъкна се през вратата в другия край и хукна по рампата, малко преди да я вдигнат. Миг по-кьсно вече стоеше в сенките до табелата „Градско пристанище“ и гледаше как фериботът отплава с Панда на борда.

Мисълта, че го бе надхитрила, я изпълваше с въодушевление, но щеше да се чувства още по-добре, ако не беше заседнала на острова до завръщането на същия ферибот, несъмнено отново с Панда на борда. Това бе от ситуациите, в които обикновено се озоваваше Мег, а не Луси, но не съжаляваше. Поне бе възвърнала част от гордостта си.

Тъмносивият сув с илинойските номера, който бе видяла на алеята в къщата край езерото, бе спрян на градския паркинг. Разполагаше с целия следобед и не възнамеряваше да се мотае из града.

Докато се връщаше с велосипеда в къщата, Луси мина покрай детска площадка. На следващия ден след погребението на майка им, тя бе отнесла малката си сестричка на подобна площадка, за да полюлее Трейси на люлките - така според пред етаните на едно четиринайсетгодишно момиче щеше да постъпи една добра майка. Трейси бе плакала през цялото време.

Патрик Шейд... Що за име бе това?

Ако успее да наеме лодка, за да се върне на сушата, нямаше да се налага да го вижда отново. Скъпо удоволствие, но си струпаше. Обърна велосипеда и подкара към магазина за гмуркачи.

- За днес всички лодки са заети - осведоми я момчето зад щанда. „Мери Джей“ и „Дина Кен“ също отплаваха. Но ако искате да наемете лодка за утре...

- Всичко е наред - прекъсна го Луси, макар че нищо не беше наред.

Може би нямаше да се наложи отново да се разправя с Панда. Тя му бе заявила открито какво мисли за случилото се, а той не беше от мъжете, които се обясняваха повече от веднъж.

В къщата се носеше лека миризма на газ и хамбургера, който снощи си бе приготвила за вечеря. Как е възможно той да притежава място като това и да няма и следа от присъствието му? Луси смени войнишките боти с джапанки, грабна книгата, която вчера бе купила в града, слезе по разнебитената стълба и се отправи към брега.

Той бе издърпал лодката на брега. Луси седна на края на пристана, но не можа да се съсредоточи, не можеше да прави нищо, освен да се опитва да овладее надигащата се паника. Как щеше да продължи живота си, когато се върне на сушата? Къде щеше да отиде?

Някакъв шум привлече вниманието й. Тя вдигна глава и видя мъж, който определено не беше Панда, да слиза надолу по стълбата откъм къщата. Беше висок и едър. Стъпалата се люлееха и той не бързаше. Грижливо вчесаните му кестеняви коси блестяха, несъмнено намазани обилно с някакъв скъп гел.

- Здравейте! - извика той весело.

Въпреки че беше симпатичен на вид, всичко в него беше малко просташко - гласът, емблемата върху джобчето на дизайнерското му спортно сако, тежката златна гривна и големият колежански пръстен, от който всеки интелигентен мъж би се отървал след края на студентските си дни.

- Чух, че Панда се е върнал на острова - продължи непознатият, оглеждайки татуировката и косата й, докато се приближаваше към кея. - Но никой не ми отвори.

- Той не е тук.

- Жалко. - С широка усмивка той протегна ръка. - Аз съм Майк Муди. Големия Майк. Обзалагам се, че сте виждали рекламата ми.

Тя поклати глава, но тутакси съжали, тъй като острият аромат на одеколона му сякаш опари кожата й.

- „Брокерски услуги Големия Майк“ - обяви той. - Всеки, който купува или продава собственост на този остров - къща или лодка, каквото и да е, голямо или малко, идва при мен. По дяволите, дори съм продал два коня. Оправям се с всичко. -Блясъкът на равните му зъби би могъл да се дължи само на редовни посещения в зъболекарския кабинет. - Аз продадох на Панда тази къща.

- Наистина ли?

- Не разбрах как се казваш - свойски мина на „ти“ Големия Майк.

-Ами... Вайпър.

- Без майтап? Е, това се казва име! Ти си едно от онези хипи момичета. - Като опитен продавач, в гласа му прозвуча по-ско-ро възхищение, отколкото критика.

- Готик - уточни Луси, което беше върхът на нелепицата.

- Да, точно - кимна мъжът. - Отбих се, защото имам лодка, от която Панда може да се заинтересува.

Луси твърдо вярваше, че трябва да си услужлив с хората, но Вайпър не споделяше принципите й.

- Ела пак след шест, когато фериботът ще се върне. Сигурна съм, че той ще иска да обсъдите предложението ти. Не е зле да донесеш пица. Така ще можете да си побъбрите по-задушевно.

- Благодаря за съвета - засия Големия Майк. - Панда е страхотен тип. Не го познавам добре, но ми се струва, че е интересна личност.

Той зачака, надявайки се, че тя ще сподели още нещо, и Вайпър реши да не го разочарова.

- Той е много променен след затвора.

Обаче злобната й сплетня не постигна ефекта, на който се надяваше.

- Всеки заслужава втори шанс - заяви тържествено Големия Майк и додаде: - Карамба, ти ми се струваш позната.

Докато тя разсъждаваше над дилемата що за човек би казал „карамба“, Големия Майк я изучаваше по-внимателно.

- Друг път идвала ли си на острова?

- Не. За пръв път ми е.

Златната гривна проблесна, докато вездесъщият брокер на имоти пъхаше ръка в джоба си.

- Ще се сетя. Никога не забравям лица.

Луси се надяваше да не е истина. Той явно искаше да поостане и побъбри, затова тя кимна към стълбата.

- Трябва да свърша малко работа в къщата. Ще те изпратя.

Големия Майк я последва и когато се качиха горе, отново й