Потри горната част на носа си. Извади мобилния от джоба и заобиколи къщата, откъдето тя нямаше да може да го чуе.

Панда продължаваше да настоява да бягат сутрин и въпреки че тя постоянно изоставаше, той се стараеше да не се откъсва по-напред.

- Само за миг да те изпусна от поглед и ти започваш да се тътриш - промърмори той.

Вярно беше. Тя обичаше да се разхожда, за да поддържа формата си, и членуваше в спортен клуб, който посещаваше сравнително често, но не беше запалена по бягането.

- И кога се назначи за мой личен треньор?

Той я наказа, като увеличи темпото. Но накрая все пак се смили и затича по-бавно.

Убеждението й, че Панда не е пълен неандерталец, както той искаше да я накара да повярва, нарастваше едновременно с любопитството й към него и Луси реши да се впусне в разузнавателна експедиция.

- Говорил ли си с гаджето си, откакто си заминал от там, където си бил?

Изсумтяване.

- И между другото, къде е това?

- На север.

- В Колорадо? В Ноум?

- Нужно ли е да говориш?

- Женен? Разведен?

- Внимавай с онази дупка. Ако си счупиш крака, сама ще се оправяш.

Тя пое малко въздух в изгарящите си дробове.

- Ти знаеш доста подробности от живота ми. Справедливо е да зная и аз нещо за теб.

Той отново хукна напред. За разлика от нея, не се задъхваше.

- Никога не съм бил женен и това е всичко, което ще ти кажа.

- Срещаш ли се с някого?

Той я стрелна с поглед през рамо - леко съжалително.

- А ти как мислиш?

- Че от цял отбор с дами, които се борят с алигатори с голи ръце, е трудно да избереш подходяща?

Тя чу някакъв звук - не бе сигурна дали е подхилкване, или предупреждение, че се е наслушал на глупави въпроси - но в крайна сметка научи единствено, че е сам, а нищо чудно да лъжеше за това.

- Много странно - не се предаваше Луси. - Откакто дойдохме тук, маниерите ти значително се подобриха. Сигурно се дължи на блатния въздух.

Той прекоси платното и продължи да тича от другата страна на пътя.

- Въпросът е следният - подхвана тя. - Защо беше нужно да си правиш труда с всичкото онова плюене и чесане, след като, и трябва да призная, че това ме удиви, явно не ти се получава естествено?

Луси очакваше той да подмине въпроса, но се излъга.

- И какво от това? Просто се отегчих, когато разбрах, че си прекалено голяма откачалка, за да те изплаша и накарам да постъпиш така, както е редно.

Никой досега не я бе наричал откачалка, но тъй като обидата идваше от него, не я взе присърце.

- Надявал си се, че когато видя контраста между теб и Тед, ще осъзная от какво съм се отказала и ще се върна в Уайнет.

- Нещо такова. Тед е добро момче и очевидно те обича. Опитвах се да му направя услуга. Спрях, когато осъзнах, че най-голямата услуга, която мога да му направя, е да ти попреча да се върнеш при него.

Думите му бяха толкова близо до истината, че я заболя, и двамата довършиха бягането в мълчание.

Когато се върнаха в къщата, той изхлузи през глава мократа от пот тениска, грабна маркуча и се обля с вода. Косата му полепна по врата на мокри черни кичури; слънчевите лъчи обляха лицето му, когато вдигна глава към небето.

Накрая Панда остави маркуча и избърса с длан водата от гърдите си. Мургавата му кожа, късият прав нос, леко разширен в края, и големите мокри юмруци смущаващо контрастираха със съвършената мъжка красота на Тед. Панда може и да не беше такъв грубиян, за какъвто се представяше, но въпреки това не се вписваше в нейния свят.

Тя осъзна, че го зяпа втренчено, и побърза да отвърне глава. Женското й тяло съвсем явно бе привлечено от това, което виждаха очите й. За щастие, женският й мозък не беше толкова глупав.

Дните се нижеха един след друг, измина седмица, откакто бяха дошли на езерото. Луси плуваше, четеше или печеше хляб - една от малкото храни, които обичаше. Не направи само едно - не се обади на Тед, нито на семейството си.

Всяка сутрин, след бягането, Панда се появяваше в кухнята с мокра от душа коса, с временно пригладени къдрици, макар тя да знаеше, че те много скоро отново ще щръкнат.

Той взе от масата първото, но далеч не и последното, както тя подозираше, от топлите овесени хлебчета, които току-що бе извадила от фурната, разчупи го акуратно надве и намаза всяка половина с една лъжица портокалов мармалад.

- Тед знаеше ли за лекарските ти умения, когато ти позволи да го зарежеш? - попита Панда, след като преглътна втората хапка.

Апетитът й изведнъж изчезна и тя остави върху чинията своето хлебче.

- Тед не яде много въглехидрати. - Не беше вярно, но тя в никъв случай нямаше да признае, че така и не бе намерила време да изпече хляб за годеника си.

Луси се бе научила да готви, когато вече бе пораснала, под фулиеобразните лампи от неръждаема стомана, които висяха в кухнята на Белия дом. Там тя се спасяваше, когато караниците ни сестрите и брат й започваха да й късат нервите. Беше се учила от най-добрите готвачи в страната и сега Панда, вместо Тед, се възползваше от готварските й умения.

Той завинти капака на бурканчето с мармалад.

- Тед е от тези мъже, които са се родили под щастлива звезда. Ум, пари, изисканост. - Бутна бурканчето на полицата в хладилника и затръшна вратата. - Дори целият останал свят да потъва, Тед Бодин ще плава с развети платна.

- Да, но миналия уикенд той потъна доста надълбоко - изтъкна Луси.

- Вече го е преживял.

Тя се помоли наум това да е истина.

Близо до къщата езерото Кадо беше плитко, с блатисто дъно, затова тя не плуваше там, но когато бяха по-навътре в езерото, скачаше във водата от малката лодка, която вървеше заедно с къщата. Панда никога не влизаше във водата с нея и осем дни след пристигането им - единайсет след като бе избягала от църквата - тя го попита за това, докато плуваше край малката лодка.

- Странно, че такъв корав тип като теб се бои да се потопи във водата.

- Не мога да плувам - отвърна той и подпря босите си крака върху напукания борд на лодката. - Никога не съм се учил.

Тя бе видяла колко много обича да плава с лодката и думите му й се сториха странни. И защо никога не сваляше дънките си? Луси се обърна по гръб и опита нов подход.

- Не искаш да видя кльощавите ти крака. Страх те е, че ще ти се подигравам. - Сякаш някаква част от тялото му можеше да бъде по-малко мускулеста...

- Харесвам дънки - заяви той.

Тя пусна краката си и ги заразмахва във водата.

- Не разбирам. Тук е горещо като в сауна и ти тутакси сваляш тениската, тогава защо не носиш шорти?

- Имам белези. Стига толкова приказки.

Панда може би казваше истината, но Луси се съмняваше. Когато се облегна на кърмата, слънчевата светлина позлати смуглата му пиратска кожа, а полупритворените му очи я гледаха по-скоро апатично, отколкото заплашително. Заля я поредната от онези нежелани вълни... или нещо подобно. Искаше да мисли, че това е обикновено любопитство, но беше нещо повече. Неволна възбуда.

И какво? Бяха минали почти четири месеца откакто с Тед се бяха любили, а тя беше обикновено човешко същество. Какво лошо имаше, след като нямаше намерение да се поддава на греховните помисли? При все това искаше да го накаже, задето заради него мислеше за това, което не биваше.

- Колко странно, че нямаш татуировки. - Тя заплува кучешката към кърмата. - Никакви танцуващи голи жени по бицепсите, никакви цинични надписи по кокалчетата на пръстите. Нямаш дори от онези противни железни кръстове. Не се ли боиш, че ще те изритат от рокерския клуб?

Проблясващата светлина, отразена от водата, смекчаваше очертанията на острите му скули.

- Мразя иглите.

- Не плуваш. Мразиш иглите. Страх те е да си показваш краката. Май доста си сбъркан, а?

- Ти си последната личност, която може да упреква другите, че са сбъркани.

- Вярно е. Поднасям най-дълбоките си извинения. - Тя успя да издаде нещо, наподобяващо неговите презрителни изсумтявания.

- Кога смяташ да се обадиш на родителите си? - изтърси Панда ни в клин, ни в ръкав.

Тя се гмурна и остана под водата колкото можа по-дълго.

- Мег им е казала, че съм добре - обяви, когато изплува на повърхността, макар да знаеше, че не е същото, като да говори лично с тях.

Липсваха й заяжданията на Шарлот и Холи, мелодрамите на Трейси, обърканите преразкази на Андре за последния научнофантастичен роман, който е прочел. Мъчно й беше за Нийли и Мат, но мисълта да вдигне телефона и да им се обади я парализираше. Какво би могла да им каже?

Панда й помогна, не особено нежно, да се качи обратно в лодката. Евтиният и черен цял бански се бе набрал нагоре, но той сякаш не забеляза. Той запали извънбордовия двигател и те чаплаваха към кея. Докато изключваше мотора, тя взе джапанките, но преди да скочи от лодката, той изрече:

- Аз трябва да се връщам на работа. Утре заминаваме.

Луси знаеше, че това уединение не може да продължи дълго, но още не бе готова да продължи напред. Нямаше сили да гради планове за бъдещето. Беше парализирана, приклещена между съсредоточената организирана личност, каквото беше, и обърканата неуверена жена, в която се бе превърнала. Паниката, която винаги я дебнеше зад ъгъла, изригна в нея.

- Не съм готова.

- Това си е твой проблем. - Панда се зае да завързва лодката. - Пътьом ще те хвърля на летището „Шривпорт“.

- Няма нужда - преглътна Луси. - Аз оставам тук.

- И как ще изкарваш пари?

Вече трябваше да е решила този проблем, но така и не бе успяла. Макар че не желаеше да го признае, никак не й се нравеше идеята да остане сама в къщата без него. Удивително колко спокойно се чувстваше в компанията на този невероятно тайнствен непознат. Много по-спокойно, отколкото с Тед. С Панда нямаше нужда да се преструва на по-добра, отколкото беше.