Младеж на петнадесет изтича до Кали и тя му подаде знамето.

— Както може да видите сте леко превъзхождани числено. Ако не освободите съпруга ми, тогава не ми оставяте друг избор, освен да направя най-големия ви син щастлив човек тази вечер, когато научи, че е наследил короната ви.

Лицето на Хенри стана червено от гняв, докато вилнееше след проявената от нея дързост. Не се случваше много често някой да бъде по-добър от него, и Син знаеше, че никоя жена никога не го беше смущавала. Дори Елинор.

— Искате да обявите война заради него? — възмутено попита Хенри.

Тя не се поколеба с отговора си.

— Да. А вие?

Син затвори очи, когато чу най-прекрасните думи в живота си. Тя, която не вярваше в нищо друго, освен в мира, желаеше да се бори заради него. Можеше да умре щастливо като знаеше това.

Все пак, не можеше да й позволи да го направи. Хенри нямаше да се спре, преди да унищожи нея и клана й. Кралската репутация беше всичко, което имаше, а ако Хенри изгубеше това…

— Кали — каза Син и изчака, докато погледът й срещна неговия. — Благодаря ти, но не можеш да направиш това. Не можеш да започнеш война заради мен. Не струвам толкова.

— Струваш всичко за мен.

Той не можеше да диша, когато чу тези прекрасни думи. Скъпи светци, как му се искаше да я прекъсне и да целуне тези пълни устни, които имаха вкуса на рая.

— Благодаря на бог за чувствата, които изпитваш към мен, но трябва да помислиш. Погледни лицата около теб. Това е твоето семейство.

— Както и ти.

Син се обърна и видя Фрейзър да стои с изваден меч на няколко крачки от него. Когато мъжът проговори, Син беше зашеметен от думите му.

— Ти си Макнийли и никой не взема един от нас, без да покоси всички.

— Да! — ревът на клана беше оглушителен.

— Ти си и Макалистър — добави Локлан. — Роден, отгледан и отраснал.

Сълзи напълниха очите на Син. Никога не беше очаквал нещо подобно на това. Никога.

— Няма да вземаме заложници — изрева Хенри, след което нареди на хората си да се подготвят.

Напрежението на момента достигна кулминацията си.

Внезапно Юън избута Дърмът напред.

Момчето се препъна, след което се закрепи на крака. Той погледна Юън, който изглеждаше невинен сякаш се опитваше да разбере кой го беше бутнал.

Изпъвайки се, Дърмът бавно тръгна към Хенри.

— Дърмът — извика Кали, — върни се обратно.

— Не, сестро — каза момчето, без да поглежда назад. Той задържа погледа си върху Хенри, сякаш се страхуваше, че ако погледне настрани, ще изгуби куража си. — Време е да престана да се крия зад другите и да поема отговорност за себе си.

Дърмът спря пред Хенри.

— Аз съм Нападателя. Аз бях този, който поведе мъжете си срещу вас.

По изражението на Хенри, Син можеше да отгатне мислите му. Беше доста неочаквано да научи, че през цялото време му се е пречкало едно наполовина пораснало дете.

— Та ти си само момче.

Дърмът кимна.

— И глупаво при това. Все пак, не мога да позволя невинен мъж да умре заради мен.

Хенри беше поразен.

— Трябва ли честно да повярваме, че дете е повело армия?

Син шумно прочисти гърло.

Хенри се извърна на седлото, когато си спомни всички битки, които Син беше водил и спечелил в негово име, когато беше две години по-малък от Дърмът.

Кралят погледна към Син, после върна вниманието си отново на Дърмът.

— Добре, това обяснява защо Син не искаше да те издаде. Никога не може да остави момче да страда. — Хенри махна с ръка в посока на Син. — Освободете графа.

— Ваше Величество — каза Син, когато един от стражата сряза въжето на китките му, — знаете, че не мога да ви позволя да го убиете.

Хенри настръхна сякаш беше ужасно обиден от тези думи.

— Ние не сме толкова безчувствен крал, нито мъж, че да се унижим като убием дете. Мили боже, представи си неудобството, ако светът разбере, че обикновено дете е извършило нещо подобно. — Хенри се огледа наоколо към двадесетте си стражи. — Ако някой спомене и дума за това, ще изтръгнем езиците ви.

Стражите преглътнаха шумно.

Хенри се изправи и погледна отново към Дърмът.

— Но той не може да бъде оставен да скита из областта свободно.

— Какво предлагате? — попита Кали, придвижвайки се по-близо до брат си.

— Той остава под кралски грижи докато стане на двадесет и пет години.

Лицата на Кали и Дърмът пребледняха.

— Саймън? — извика Син, знаейки един-единствен начин да се съгласи с условията на Хенри. Той разтриваше ръцете си, за да възвърне кръвообращението им, докато вървеше бавно към жена си.

Това, което наистина искаше да направи бе да се затича, но макар напрежението в тълпата да беше по-малко, мъжете около него бяха все още предпазливи и готови за битка и не искаше някой да сбърка относно намеренията му.

— Мислиш ли, че Дрейвън може да приеме нов оръженосец в дома си?

По лицето на Саймън бавно се разля усмивка.

— Да, ще го направи.

Син кимна с благодарност, после се обърна към Хенри.

— Това приемливо ли е за вас, Ваше Величество?

— Да — отвърна Хенри и очите му бяха пълни с облекчение. — Вярвам, че лорд Дрейвън ще бъде способен да вкара момчето в правия път. А вие, лейди Леърд, намирате ли това за приемливо?

Кали се усмихна.

— Намирам го, Ваше Величество.

— Дрейвън? — попита Дърмът. — Кой е този мъж?

Син спря пред жена си и обхвана лицето й в длани, докато гледаше в тези зелени очи.

— Той е брат на Саймън и мой приятел — отвърна и погали страните й с палци, докато плъзваше поглед към устните й.

Кали потрепери от изражението върху лицето на Син. Очите му бях пълни с толкова обич и признателност към нея.

Тя беше ужасена във всеки момент от неговото пленничество, че няма да успеят да пристигнат навреме или че Хенри ще ги принуди да се бият.

Сега, когато той стоеше пред нея, тя се чувстваше като най-щастливата жена, на света.

Изправи се на пръсти и се наведе към него.

Той прие поканата й. Притискайки я към себе си, Син я целуна силно и страстно.

Оглушителни поздравления прозвучаха от събралите се.

Кали отпусна тежестта си върху съпруга си, изпълнена с радост. Той беше в безопасност и получиха мира си.

Син усети вкуса и почувства устните й. Не го интересуваше дори времето да спреше в този момент. Всичко, което имаше значение беше любовта, която изпитваше към жена си.

И фактът, че най-накрая имаше дом и хора, които го приемаха.

Братята му и Саймън се събраха около тях и той неохотно се отдръпна от устните на Кали.

Хенри слезе от коня и тръгна към тях. Очите му бяха развеселени, докато оглеждаше Кали.

— Вие сте безсрамна жена, господарке. Не мислите ли, че прибързахме като ви омъжихме за толкова твърдоглав мъж?

— Не, Ваше Величество. За това ви благодаря.

Хенри се обърна към Дърмът и поклати глава.

— Нападателя, а? Виждаме потенциал в теб, момче. Ела и ни позволи да ти разкажем история за мъж, наречен Малек ин Олюм.

Син потрепери от страх, докато наблюдаваше Хенри и Дърмът да се отдалечават. Изглежда приятелят му беше намерил следващото поколение, което да изкриви по свое подобие. Щеше да се наложи да проведе дълъг разговор с Хенри.

Но първо имаше нещо по-важно, което да свърши.

Юън го сграбчи изотзад и го повдигна в яростна прегръдка.

— Благодаря на бога, че си жив. Мислех, че ще трябва да разкъсам малко английска кожа и да одера едно младо шотландско говедо.

Поне веднъж Син не протестира срещу грубиянската привързаност на брат си.

— Да, видях ръката, която подаде на бедния Дърмът. Късметлия е, че не му счупи крака.

— Аз? — ахна Юън. — Невинен съм.

Локлан и Брейдън отстраниха Юън от него.

— Син Макалистър? — попита Локлан. — Не бях сигурен дали трябва да се засмея или да проклинам, когато те чух да го обявяваш. — Очите му станаха сериозни. — Много време мина, братко мой. Добре дошъл у дома.

Братята му се отдръпнаха, за да го оставят за момент с жена му.

Син я придърпа близо и просто се наслаждаваше на това да я усеща в ръцете си.

— Благодаря ти, Кали — въздъхна той.

— Няма нужда да ми благодариш. Не мислеше, че наистина, ще позволя кралят да убие мъжа, когото обичам, нали?

Син взе ръката й в своята и се вторачи в пръстена, който й беше дал. Сърцето му препусна при думите й и той притисна дланта й до гърдите си.

— Обичам те, Кали Макнийли, господарке на клана Макнийли и жена на мъж, който е толкова недостоен за теб, че се кълне да прекара остатъка от живота си, опитвайки се да ти покаже колко точно означаваш за него.

Тя се усмихна на думите му.

— Няма нужда да опитваш, Син. Всичко, което трябва да направя, е да погледна в очите ти и вече знам. — Тя го целуна дълбоко, след което го дръпна към коня му. — Ела сега, съпруже, и ми позволи да те отведа у дома.

Син затвори очи при думите й. За пръв път в живота си, той наистина имаше дом.

Епилог

Коледни празници

Няколко месеца по-късно

Голямата зала беше топла, за разлика от вледеняващия сняг навън, и препълнена с хора от клана Макнийли, които бяха пристигнали за годишното честване на Коледа, за което Кали го беше предупредила. Музика изпълваше залата, докато хората пееха и Джейми тичаше из помещението с останалите деца от клана.

Син седеше на господарската маса до жена си, държеше я за ръка и наблюдаваше веселбата около себе си. Никога не беше очаквал да преживее такава Коледа.

Дори Дърмът беше тук със Саймън. Заради сезона Дрейвън се беше сдобил с разрешение от Хенри момчето да посети с тях Шотландия за колкото време искаше, стига да останеше под непрекъснатото наблюдение на Саймън. Самият Дрейвън също би дошъл, но нито той, нито Емили искаха да излагат малкия си син на суровия климат в планинска Шотландия.