Кали рязко спря, когато група рицари застана между нея и портата. За да бъде точна, бяха шестима демони, запътили се към замъка. И всички те бяха въоръжени, очевидно завръщайки се от тренировка.

Късметът отново й изневеряваше.

Ръката на Джейми потрепери и тя нежно я стисна, за да го успокои.

Просто трябваше да опитат и безочливо да излязат навън. Да, с малко късмет, рицарите нямаше да им обърнат внимание и щяха да се промъкнат покрай тях.

Избягвайки мъжете, Кали сведе поглед и се запъти към портата.

— Я виж — проговори единият от рицарите, когато тя се приближи. — Какво имаме тук?

— Сладка прислужница — отговори друг, — която ще задоволи нуждите ни.

Останалите се изсмяха:

— О, Роджър, наистина си умел с думите и селянките.

Кали забърза крачка, но един от мъжете я спря.

Тя замръзна и се осмели да го погледне, за да види изгарящия глад в кафявите му очи.

— Простете, милорд — каза тя, но титлата залепна за гърлото й. Не беше в природата й да пълзи или да трепери и ако не беше брат й, нямаше да благоволи да го направи и сега. Но трябваше да ги измъкне от това място. — Имам работа, за която трябва да се погрижа. — Кали се сви, улавяйки собствения си акцент.

— Да, така е — отвърна рицарят с нисък и дрезгав глас. — Аз определено се нуждая от твоите грижи.

Мъжът протегна ръка и понамести внезапно натежалата предница на панталоните си.

Кали стисна зъби от безсилие. Бяха я хванали, но нямаше да се откаже без борба. Рицарят я сграбчи и я притегли за целувка.

Но преди устните му да успеят да докоснат нейните, тя го изрита силно в малката издутина, с която така се гордееше.

Той я освободи, ругаейки.

Единствената мисъл на Кали бе оцеляване, затова тя хвана дръжката на меча му и го извади от ножницата.

Останалите мъже й се присмяха.

— Малката, най-добре го остави, преди сама да се нараниш.

Кали завъртя опитно меча.

— Единственото, което ще нараня, е някой от вас — този път не се опита да прикрие акцента си. — Сега, предлагам да се преместите от пътя ми.

Смехът напусна лицата на рицарите.

Един от по-смелите мъже извади меча си. Двамата се взираха един в друг в продължение на няколко секунди и тя можеше да прочете мислите в ума му. Приемаше я за слаба и неспособна да се бие.

Е, със сигурност беше жена, но баща й я бе обучил в изкуството на меча. Все още не се бе родил рицарят, който да надвие шотландец в битка. Дори когато шотландецът беше жена.

— Роджър, хвани я! — извика онзи, когото бе изритала, докато накуцваше към останалите.

Роджър се усмихна зловещо:

— Повярвай ми, това е намерението ми. — Мъжът облиза устните си похотливо и я огледа безсрамно. — И то не само по един начин — добави той и я атакува.

С усета на опитен войн, Кали парира удара му. Ако мъжът искаше битка, тя определено беше човек, който ще му я даде.

— Джейми, бягай! — извика на брат си.

Детето не стигна далеч, преди един от другите рицари да го сграбчи. Проклинайки злата си съдба, Кали нападна противника си. Беше само на ход от обезоръжаването, когато един студен, познат глас я накара да спре.

— Милейди, хвърлете меча си.

С крайчеца на окото си, тя видя мъжа от стълбите. Но това, което я изуми най-много бе начинът, по който останалите рицари реагираха на присъствието му. Всъщност те се отдръпнаха от него.

Роджър погледна към Черния рицар и презрително каза:

— Стой настрана. Това не те засяга.

Черния рицар повдигна вежда.

— Като се има предвид фактът, че дамата току-що те унижи, показвайки по-добри умения да борави с меча от теб, изпитвам сериозни съмнения, че желаеш да пробваш моето острие. — Черния рицар предизвикателно впери поглед в мъжа. — Или греша?

Кали забеляза колебанието по лицето на Роджър.

— Остави, Роджър — намеси се един от другите рицари. — Знаеш, че ще се зарадва на възможността да те убие.

Роджър бавно кимна, след което свали меча си и се отдалечи.

Кали се обърна към мъжа, който ужасяваше останалите. Стоеше неподвижен като статуя и я наблюдаваше с внимателен поглед, който не издаваше нищо: нито мислите, нито настроението му. Лекият вятър разроши кичурите черна коса и той се втренчи немигащо в нея.

Да, беше смъртоносен, тя бе уверена в това. И се съмняваше, че самият стар демон Редкап би имал по-страховито лице.

Кали държеше меча си стабилен.

Черният рицар се усмихна студено.

— Виждам, че знаете как да се справите с мъжкото оръжие.

Няколко от мъжете се изкикотиха и лицето на Кали се обля в червенина от грубите му думи.

— Не се наслаждавам на обидите ви.

— Всъщност нямах предвид обида, милейди, уверявам ви. Възхищавам се на жена, която може да отстоява позициите си.

Кали не можеше да разчете по тона и стойката му дали е искрен, или й се подиграва.

— Сега, свалете меча.

— Не — отвърна тя твърдо. — Не и докато двамата с брат ми не сме свободни.

— Милейди? — Кали разпозна гласа на прислужницата, която им бе помогнала с маскировката. Девойчето излезе от сянката на вратата на замъка, за да я погледне. — Милейди, моля ви, правете каквото каза Негова светлост, умолявам ви. Нямате идея кой е той, но приемете думите ми. Последното нещо, което искате да направите, е да му противоречите.

Черният рицар протегна ръката си:

— Мечът.

По някаква неизвестна причина, Кали почти се съгласи. Но след един поглед към Джейми, знаеше, че не може да се откаже от най-добрия си шанс. Направи крачка към Черния рицар и притисна острието на меча си към гърлото му, но за нейна изненада той не помръдна, дори не трепна. Просто се втренчи в нея с тези черни, бездушни очи. Спокоен и търпелив, като пепелянка, причакваща плячката си да се приближи достатъчно, за да я нападне.

Кали замръзна. Тогава, преди да успее да мигне, той пристъпи напред с невероятна бързина, улови острието на меча с предмишниците си и го издърпа от ръцете й. Мечът се изви високо във въздуха и се превъртя, докато падаше. Рицарят го улови безпроблемно за дръжката и го завъртя веднъж, преди да го забие дълбоко в земята до него.

Усмивката му бе дори по-студена от преди:

— Майка ви, не ви ли е казвала да не изкушавате дявола, освен ако не сте готова да платите високата му цена?

Кали усети остра болка в пръстите си, когато изтръгна дръжката на меча от ръцете й, но не каза нищо. В интерес на истината, не знаеше как да реагира. Всичко, което знаеше, бе, че я е победил. Никой не я бе обезоръжавал досега.

Той дори не бе извадил собственото си оръжие и това унижение я нарани дълбоко.

— Е, какво мислиш, че трябва да направим с този разбойник? — попита рицарят, който държеше Джейми.

— Здрав бой с камшик трябва да е достатъчен, последван от почистване на една-две помийни ями.

— Не! — извика Кали, но никой не й обърна внимание.

Всички мъже се изсмяха, с изключение на Черния рицар. Очите му проблеснаха гневно към другите.

— Освободете момчето — нареди той със същия невъзмутим тон.

— Хайде милорд, не може ли да се позабавляваме малко с него?

Рицарят насочи страховития си обсидианов поглед към мъжа, който бе проговорил.

— Представата ми за забавление е да изкормвам тези, които ми противоречат и ме дразнят. Какво ще кажеш да се позабавлявам малко с теб?

Рицарят пребледня, след което незабавно освободи Джейми. Момчето се затича към Кали и впи юмручетата си в грубия плат на полата й.

— Видя ли какво направи? — попита той със силен шепот. — Астър ще умре, ако разбере, че един невъоръжен сасенах[5] е отнел меча ти.

— Шшт — тихо каза Кали и го притисна с ръка до себе си, когато се обърна срещу Черния рицар.

Погледът му беше все така непоколебим.

— Милейди, мисля, че е време да се върнете в стаята си — каза той.

Кали повдигна брадичка в безполезен знак на открито неподчинение. И двамата знаеха, че я бе надхитрил. Но само този път.

При следващата възможност, която й се удадеше, щеше да намери начин да победи тези англичани и да отведе Джейми у дома, където им бе мястото. Кали се обърна с високо вдигната глава и тръгна към замъка заедно с Джейми, който все още стискаше полата й.

Прислужницата задържа вратата отворена, за да минат и наистина потрепери, когато Черния рицар се приближи до нея.

Той ги последва обратно нагоре по стълбите. И сякаш не бяха достатъчни странните усещания, които изпълваха тялото й едновременно с горещо и студено чувство през цялото време, докато вървяха, ами и Джейми непрестанно поглеждаше назад към рицаря с благоговейно страхопочитание на детското си лице.

— Кажете ми — обърна се през рамо Кали към него, докато приближаваха върха на стълбището. — Защо всички се страхуват толкова много от вас?

За пръв път тя усети само намек за горчивина в гласа на рицаря.

— Всеки се страхува от дявола. Вие не се ли страхувате?

— Вие сте човек, сър, а не дяволът — усмихна се в отговор на думите му Кали.

— Така ли мислите?

— Сигурна съм в това.

— Наистина ли? — попита той, а гласът му беше пропит с ирония. — Тогава да не би да сте вещица, щом сте толкова добре запозната с дявола?

Вбесена от въпроса му, Кали спря на върха на стълбището и се обърна с лице към него. Хората са били изгаряни или обесвани за по-малко. Без съмнение тези англичани щяха да се наслаждават на екзекуцията й като вещица.

— Аз съм дълбоко вярваща в бога.

Той стоеше толкова близо до нея, че тя усещаше топлия, чист аромат на кожата му. Черните му очи я изгаряха с дълбоката си сила.

— Аз не съм — отвърна с нисък и зловещ глас.

Думите му я накараха да потрепери, защото нямаше съмнение какво означават.

За неин ужас, рицарят се протегна и я докосна по бузата. Топлината на ръката му я изненада. Той бавно прокара пръст до ухото й, изпращайки тръпки по цялото й тяло. Кали не можеше да повярва с каква нежност я докосваше и колко леки усещаше пръстите му върху кожата си. Събуждаше странни вълнения в нея. Тя потрепери от болка и нужда, каквито никога преди не бе чувствала.