Извърна се от тлъстия търговец и погледна равнодушно към дългата редица от момчета и мъже. Тогава замръзна на мястото си.
Не знаеше защо от цялата тълпа се взря точно в това момче, но щом очите му се спряха на него, не можа да ги откъсне повече. Момчето бе навярно около дванайсетгодишно. Беше толкова слабо, че Мерик без усилие забеляза щръкналите кости по голите му рамене, възлестите, покрити със струпеи лакти, тъничките китки, които можеше да обхване два пъти с пръсти, дългите, хилави ръце, отпуснати вяло до тялото. Краката му, боси от коленете надолу, бяха също толкова мършави и болезнено бели там, където не бяха почернели от мръсотия или не бяха нашарени с корички на незараснали рани. Личаха дори светлосините му вени. Момчето беше в окаяно състояние и сигурно щеше да умре, ако не го купеше някой, който поне щеше да го храни както трябва. Очевидно към него се бяха отнасяли ужасно. Бе облечено в дрипи и в изпокъсана мърлява тюленова кожа.
Не че това засягаше Мерик. Момчето бе роб и щеше да бъде продадено може би на някой жесток господар, а може би на някого, който ще му позволи да откупи свободата си. Това бе обичайна практика и току-виж хлапето извади късмет. Все едно. Но в него имаше нещо, което караше Мерик да стои като вкаменен и не му позволяваше да откъсне очи от него. Искаше да отплава от Киев тази сутрин, а му предстоеше да свърши още куп неща, преди да тръгне. Тъкмо се извърна, за да продължи, когато момчето внезапно вдигна глава и погледите им се срещнаха. Очите на момчето бяха сиво-сини, съвсем нормален цвят, дори често срещан, особено в Норвегия, но тези бяха различни. Сивото бе по-тъмно от скъпия оловен бокал, който майката на Мерик бе получила като сватбен подарък от баща му, а синьото — по-наситено от морето през зимата. Под цялата наслоена чернилка ясно личеше, че кожата на момчето е много бяла. Веждите му бяха тъмни и изписани, а чорлавата му, сплъстена коса бе толкова мръсна и мазна, че бе трудно да се определи цветът й. Беше просто пепелява и мърлява. Изобщо момчето бе незабележимо на вид, с изключение на очите. Те накараха Мерик да се вцепени. Очите на момчето бяха празни, мътни, примирени. В това, разбира се, нямаше нищо странно. Но изведнъж, съвсем ненадейно, в тях настъпи невероятна промяна — празното изражение стана студено и предизвикателно, което, рано или късно, със сигурност би погубило момчето, ако не се научеше да прикрива тези изблици на ярост по-умело. За миг предизвикателството в погледа му се превърна в гняв, в неистов гняв, изпълнен с такава невъздържана ярост, че Мерик се потресе. После, също тъй внезапно, в очите на момчето се възцари предишната пустота, а цялата му бясна злоба се стопи от пристъпа на безнадеждност и на съзнанието, че в живота му е отредена робска участ и че навярно ще трябва да я изтърпи докрай. На Мерик се стори, че момчето се затвори в черупката си. Сякаш то умираше и приемаше смъртта пред очите му.
Мерик се отърси от нелепото си бълнуване. Момчето беше роб и нищо друго. Нямаше никакво значение дали е било отмъкнато от бедна селска колиба, или от богато имение. Мерик никога не ще го зърне пак, след като си тръгне от тържището. Ще престане да мисли за него в мига, щом ръката му докосне руля на лодката и вятърът, издул платната, започне да бръсне лицето му. Сви рамене и поклати глава. В този момент Олег го дръпна за ръката, за да му покаже един роб, и Мерик се обърна.
Чу сърцераздирателен писък и отново се извърна. Тлъстият търговец, същият швед, познат на Мерик от миналата вечер, който до преди малко се пазареше с Валай, бе сграбчил момчето за ръката и го дърпаше от редицата с останалите роби от мъжки пол. Той крещеше, че е платил прекалено много сребро за мръсното, дребно и хилаво прасе и че то или ще млъкне, или насила ще му запуши устата. Но крясъците и виковете не идваха само от момчето. Най-пронизително ревеше едно хлапе, което се беше вкопчило с все сила в другата ръка на момчето. О, господи, помисли си Мерик, това сигурно беше по-малкото му братче и търговецът не го бе купил. Детето пищеше ужасено, покъртително и необяснимо защо нещо се надигна в Мерик и стегна душата му. Пристъпи крачка напред и видя как тлъстият швед зашлеви момчето, понеже то се опитваше да се улови за братчето си. После свирепо срита детето. Мерик наблюдаваше как то се просна по очи и остана да лежи, свито на топка и задавено в сълзи. Момчето блъсна търговеца с юмрук в корема, навярно леко, защото Мерик се съмняваше, че има достатъчно сила, но сигурно дебелакът го беше заболяло. Той вдигна ръка, ала сетне я отпусна. Изруга, метна момчето на рамо и се отдалечи.
Детето бавно се надигна, притиснало с ръка ребрата си, и се изправи, без да плаче, вперило поглед в отдалечаващата се фигура на брат си.
Изведнъж, най-неочаквано, Мерик почувства, че не издържа повече. Нещо дълбоко в него се скъса. Не, не можеше да го понесе, не желаеше да го понесе.
— Почакай ме тук — каза той на Олег.
Коленичи пред детето. Нежно улови брадичката му в огромната си шепа и я повдигна. По изцапаното личице още се стичаха сълзи и дълбаеха грозни бели дири по пътя си.
— Как се казваш? — попита Мерик.
Момченцето шумно подсмръкна. Зяпаше Мерик със сгърчено от страх лице. Мерик рече:
— Няма да те нараня. Как се казваш?
Детето отвърна отчетливо с едва доловим акцент:
— Таби. Оня дебелак отведе… — Гласът му заглъхна, направо секна. Погледна Мерик, сълзите му потекоха по-буйно и детето се разхълца безутешно. А в очите му се четеше такъв ужас, че Мерик изпита желание да вие като вълк. Ала не искаше да изплаши детето още повече. Само промълви тихо и бавно:
— Как се казва брат ти?
Детето сгуши глава между раменете си и не отвърна.
— Брат ли ти е?
Детето кимна и толкоз. Беше много уплашено. Мерик не го винеше.
Докато говореше, Мерик потърси с очи търговеца, но той си бе отишъл. Детето бе останало само. Погледна сведената главица и забеляза как слабичките раменца се тресат от ридания. Добре знаеше каква е съдбата на такива невръстни роби. Повечето умираха, а ако оцелееха, онова, което ги сполетяваше, бе дори още по-лошо. Изведнъж Мерик разбра, че не иска това дете да умре. Хвана го за ръка, усети мръсотията по кожата му, напипа крехките му като вейки кости, готови да се счупят при най-малкия натиск, и нещо в него се отприщи. Детето не беше толкова слабо като брат си и Мерик се досещаше защо. Момчето бе давало всичката храна на по-малкото си братче.
— Ще дойдеш с мен, Таби. Аз ще те отведа оттук. Имай ми доверие.
Детето потрепери при тези думи, но не вдигна глава и не се помръдна.
— Знам, че ти е трудно да ми вярваш. Ела, Таби, няма да те нараня, кълна се.
— Брат ми — прошепна детето и изви очи нагоре към Мерик с трогателна надежда. — Брат ми го няма. Какво ще стане с него?
— Ела — рече той, — имай ми доверие. — Отдалечи се от редицата с роби, стиснал ръката на момченцето в огромната си шепа.
Мерик предполагаше, че ще може да откупи детето за съвсем малко сребро, и излезе прав. Бързо приключи пазарлъка с Валай, дребен мъж с лъстив поглед и с безмилостно пресметлив ум. Валай обаче бе просто делови човек и казваше каквото мисли, когато това не беше в ущърб на занаята му. Той подхвърли на Мерик:
— Знам, че не си педераст, тъй че детето няма да ти достави удоволствие и само ще ти тежи на шията.
— Да, но няма значение. Искам го.
— Не е изключено някой да го купи и да го гледа добре, но единствено за да обслужва господарите си. Такъв живот не би бил съвсем лош за него.
Мерик не отговори, но усети, че в душата му кипва ярост. Да, най-доброто, което можеше да се случи на детето, бе да го изнасилват до безкрайност, а после да го обучат да доставя наслада на мъжете, на ония проклети араби, дето имат държанки и от двата пола, за да задоволяват всичките си прищевки. А след като Таби порасне и загуби момчешкия си чар, ще го хвърлят на полето да се бъхти над посевите, додето умре. Мерик не можеше да понесе тази мисъл. Сведе очи към Таби. Не, няма да позволи подобно нещо. Изобщо не се запита какво ще прави с детето. Разплати се с Валай и тръгна да търси Олег.
Дори да го смяташе за луд, Олег не каза нищо, само зяпна момченцето, после се ухили, кимна и потри ръце. Душа даваше за приключения. Мерик усети, че тъкмо такива са очакванията му. И му хрумна, че Олег навярно ще излезе прав.
Глава втора
Траско, неимоверно богат търговец на кожи, който се гордееше с качеството на своя хермелин и с умението да си служи с подкупи, погледна момчето, усмихна се мрачно и кимна. Метна камшика на роба си Клив, също втренчен в хилавия окървавен гръб и в потръпващото мършаво тяло.
Траско бе прекалено дебел, за да клекне, затуй само се наклони леко напред, запъхтя се дори и от това минимално усилие, и каза:
— Отсега нататък, момче, ще знаеш, че за всяко провинение, за всяко колебание да изпълниш заповедта ми, ще смъквам кожата от хубавото ти гръбче. Ясно ли е, хлапако?
Главата на момчето най-сетне клюмна.
Траско остана доволен и изпита облекчение. Бе платил солидна сума за момчето и не искаше да го убие, но трябваше да го накаже, задето то го удари в корема на пазара за роби. Сега вече го бе пречупил. Изправи се. Да, най-после всичко беше наред. Щом го поохрани за няколко седмици, ще си възвърне многократно похарчените пари. Сподели плановете си гласно с Клив:
— Туй хлапе ще бъде чудесен подарък за сестрата на Каган-Рус, старата Евта. Тя си пада по млади момчета, а аз съм убеден, че щом тоя тук се изкъпе и хапне, ще й се хареса. Ще извлече голяма наслада от него. А ако рече да си покаже рогата, тя с радост ще го постави на мястото му с камшика.
— Аха — отвърна слугата на Траско, без да откъсва очи от камшика. Не добави друго, защото не желаеше той да се стовари на собствения му гръб — от Траско всичко можеше да се очаква.
— Знам какво ти се върти в акъла — продължи Траско с поглед, забит в момчето. — Мислиш, че е жалка торба с кокали и че дори чисто пак ще прилича на оглозган. Но аз съм човек с опит и знам, че момчето има изящно лице. Крехко, направо нежно. Само виж ръцете и краката му — колко са тънки и дълги. Да, в изпосталелите му жили тече добра кръв. Родителите му не са били роби. Не, туй хлапе е различно и аз ще се възползвам от това. А сега се погрижи за него, измий му гърба и го намажи с балсама, дето майка ми изпрати от Багдад, за да няма белези. Известно време нека стои мърляво, с дрипите. Заслужава да се въргаля в мръсотията си, задето ме удари. Всички видяха и ми се присмяха, Валай също. Ако ти се подчинява безропотно, ще го изкъпеш утре сутринта.
"Робинята" отзывы
Отзывы читателей о книге "Робинята". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Робинята" друзьям в соцсетях.