Ненадейно детето се размърда в утробата й, тя подскочи, усмихна се и машинално се хвана за наедрелия си корем.

Мерик веднага се озова край нея и коленичи до стола й. Погали я по корема.

— Видях те, че подскочи и после се усмихна. Бебето ми мърда ли?

— Да, бебето ти мърда. Пратеникът съобщи ли ти нещо повече?

— Кардъл е в Британия, в двора на Уесекския крал. Роло решил да не го убива. Казал, че след толкова години, прекарани с Фърлан, заслужавал да размишлява на спокойствие за своите саксонски крале и елини.

— Чудесно.

— Освен това Кардъл изпратил послание на Роло, че възнамерява да прослави величието му из цяла Британия. Може би единствено по тази причина чичо ти се е съгласил да го пощади. А баща ти се бил оженил за момиче на твоите години. Заявил, че остарява с всеки изминал ден, затова нямал време за губене. Невестата е дъщеря на един от придворните на крал Шарл. Да, имаш право да знаеш, съзирам нетърпението в очите ти. Жена му — тоест твоята мащеха — е вече бременна.

При тези думи той погледна към Сарла. Щом тя роди детето си, щеше да я върне при родителите й. Бе премълчал за злодеянията й с подкрепата на Ларен и Клив. Ако бяха разгласили какво е сторила, несъмнено някой от свитата на Ерик щеше да я убие. Тъй че отношението към нея не се бе променило, дори и това на Клив. Той просто пазеше собственото си дете, което бе известно на Сарла, ала не и на другите. Всички се чудеха защо не се оженят, щом детето в утробата й е на Клив. Накрая решиха, че не го иска, защото е бил роб. Но никой не посмя да попита.

Ларен, непосветена в мислите на мъжа си, се засмя на новината — просто не можеше да се сдържи.

— Баща ми? — промълви и в израз на безсилие поклати глава. — Значи го е направил за пореден път. Как се казва новата ми майка?

— Барта. Името й е грозно, но пратеникът твърди, че не била за изхвърляне.

— Дано Таби да я харесва.

— Не, не особено. Очевидно не й обръща внимание. На Роло му се струва страшно забавно. Таби расте неудържимо и от ден на ден придобива все по-големи умения. Хелга не е вече предишната магьосница. О, по очите ти личи, че се съмняваш, Ларен, но сега тя е омъжена за Уеланд. Явно не й позволява да се отдава на старите си занимания. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че заради теб току-що си убодох пръста, Мерик. Шегуваш се, нали? Мъчиш се да ме надминеш в съчиняването на странни и невероятни истории.

— Истина е, кълна ти се. А сега, съкровище, няма ли да си лягаме? Дотегна ми от врява, миризми и препирни.

— Добре — отвърна тя и го стрелна с такава усмивка, че той моментално се възбуди. — Още не е много късно, Мерик. Смяташ ли, че ще ти стигнат силите, господарю?

— Ще видим. Понеже страстта ми към теб е почти равна на обичта ми, мисля, че ще мога да те обсипвам с удоволствие, докато започнеш да ми се молиш да спра.

Много бавно тя остави иглата и красивия мек плат. Погали го, без да го поглежда, и тихо прошепна:

— Наистина ли ме обичаш?

Той пъхна длан под брадичката й и я повдигна. Взираше се в очите й и дълго мълча. Накрая се наклони и я целуна по устните.

— Да, обичам те повече, отколкото си в състояние да си представиш. Аз съм твоят съпруг. Как можеш да се съмняваш?

— Досега никога не си ми го казвал.

— Знам. Беше ми трудно, но го чувствах, Ларен, отдавна го чувствам.

— Таби — промълви тя. — Винаги си обичал Таби.

— И винаги ще го обичам, но той е дете и мой брат. А ти си жената, която ще остане до мен, докато и двамата се превърнем в прах и пепел. Ти си. Обичам те, както мъжът обича жената, както баща ми обичаше майка ми. Намерих те и никога няма да ти позволя да забравиш какво си за мен. — Усмихна се и пак я целуна. — Ставам досаден с цялата тази сериозност. Едва не те приспах да повтарям едно и също. А сега искам да те отведа в леглото, да те държа в обятията си, да проникна в теб и да те направя част от себе си. Искам да чуя как ми казваш, че ме обичаш. От онази отдавнашна нощ не си отронвала ни една нежна дума. За мъжете е много важно да чуват често подобни изявления от съпругите си.

Да — отвърна тя, — много е важно. Но и аз като теб мълчах. Към теб изпитвам невероятно силни чувства, Мерик. Просто се боях, че не искаш да чуваш такива неща от мен.

— Грешила си. Кажи ми пак, че ме обичаш, и да вървим да си лягаме.

— Обичам те, Мерик Харалдсон. Завинаги… — Тя замълча, после му се ухили широко. — Но още няма да си лягаме. Искам първо да до ушия ризата ти.

Той погледна ризата, сгъната старателно до нея, грабна я и я метна на Олег.

— Вземи една игла и довърши тази дреха, Олег. Както виждаш, пак е синя. Жена ми не признава други цветове.

Олег, който бе прегърнал Мегът, зяпна ужасен ризата, отвори уста, не успя да измисли отговор, и я затвори.

Мерик изнесе жена си от огромното общо помещение под гръмкия смях на хората си. Чувстваше издутия й корем до сърцето си и топлия й дъх до гърлото си.

Всичко бе наред. Животът им ще бъде хубав, ако боговете не се разгневят, ако други викинги не се полакомят за Молвърн, ако болестите не… Мислите му секнаха внезапно. Животът е крехко нещо, пълно със случайности, но сега, в този момент, бе толкова сладък, че никога нямаше да забрави тази сладост.

Промълви на жена си:

— Кога ще ушиеш ризата? Цветът страшно ми харесва.