Не че Конлан не можеше да се грижи за себе си. Вен погледна към по-големия си брат, наследник на трона. Конлан приличаше толкова много на него, освен може би, че бе около три-четири сантиметра по-нисък. Принцът седеше на обичайното си място около голямата кръгла дървена маса, облегнат в стола си и наблюдаваше стаята, без да казва нищо.

Вен най-накрая отговори на риторичния коментар на Джъстис, просто за да намали напрежението в стаята.

— Ти не харесваш нищо, Джъстис. Нещо против да поясниш?

Джъстис спря да обикаля и когато се обърна, за да се изправи пред Вен, дългата му до кръста синя плитка се развя зад него.

— Не се подигравай на опасенията ми, лорд Венджънс. Знаеш много добре, че инстинктите ми са спасявали кралския ти задник неведнъж.

Това бе самата истина, така че Вен не можа да изпита раздразнение.

— И какво? Нима не съм ти върнал услугата стократно през вековете. — Той огледа залата и останалите от елитните защитници на Конлан — Седемте, които бяха споделили повече битки с него, отколкото можеше да преброи.

Бренан, безстрастен, както винаги, неспособен да чувства, откакто бе прокълнат. Той и Алексий се бяха върнали в Атлантида малко преди Вен. Алексий бе мрачен и не се усмихваше. Нещо бе умряло в този воин, когато Анубиса го бе пленила. Сега той се усмихваше само след като убиеше нещо. Вен все още не знаеше до каква степен се бе възстановил Алексий от дивото състояние, в което го бяха намерили. Вампирската богиня имаше майсторски умения, щом ставаше дума за изтезания.

По дяволите, беше чудесно, че тя е мъртва.

Очите на Кристоф блестяха с едва обуздана сила. Той може би бе най-неуравновесеният от всички тях. До него стоеше Денал, най-младият по възраст, но воин, който бе умрял и се бе върнал към живота заради смъртната саможертва на Райли. Неговите двеста двадесет и няколко години тежаха на хлапака, повече от всякога.

И отсъстващият им другар — Бастиян — който все още бе във Флорида, където сформираше съюз с шейпшифтърите. И където между другото бе създал свой собствен съюз, сливайки душата си с тази на шейпшъфтър-пантера, в която се беше влюбил, ако можеше да се вярва на историята на Денал. Но по този въпрос Вен следваше максимата „ще повярвам, когато го видя с очите си“.

Алексий заговори и откъсна Вен от мислите му.

— Наистина ли искаме да губим времето си в сравняване на резките по мечовете си, лорд Джъстис? — той стоеше до прозореца, а белязаната страна на лицето му се извърна към стената, далеч от погледите им.

Конлан вдигна ръка и Джъстис спря, преди да изкрещи отговора, което напрегна мускулите му. Воинът бе проклет, колкото Кристоф. Джъстис имаше толкова голямо его, че някой просто трябваше да го понатупа в близко бъдеще. Вероятно по-скоро, отколкото се очакваше. Вен се надяваше да бъде наоколо, за да види това.

Освен ако той самият не беше този, който да го направи. Може би дори щеше да се пробва едновременно с Джъстис и Кристоф, само за да освободи малко напрежението.

— На мен това също не ми харесва — каза Конлан с равен глас. — Вен е мой брат и по някаква странна причина, моята бъдеща кралица изглежда е развила известна сестринска привързаност към него.

Денал се засмя.

— Тя е толкова мила, че обича всички, господарю. Дори харесва Кристоф.

Последният изръмжа към по-младия воин и протегна ръка, за да го плесне зад врата, но Денал се наведе и ухили.

Устните на Конлан се извиха в подобие на усмивка, но лицето му остана мрачно.

— Независимо какви са причините, Райли би предпочела Вен да остане в Атлантида и да бъде близо, докато тя… се изправя пред тези трудности. Въпреки това, тя е воин по душа и осъзнава, че ние трябва да продължим мисията ни за защита на човечеството. Ние, воините на Посейдон, не можем да направим друго.

През стаята премина смразяваща хладина и повечето воини, които стояха около масата, неволно отстъпиха крачка назад. След близо три века като върховен жрец, сигналът за влизането на Аларик беше непогрешим за всички тях. Той носеше силата на Посейдон, дори когато бе безформен като въздуха и невидим като дъха. Бренан, който бе облегнат на стола до този на Конлан, се поклони леко и се отдалечи към собственото си място.

Аларик се материализира в рамките на няколко удара на сърцето — в един момент студеният хлад се спусна заплашително като смъртоносен шепот по гръбначния стълб на Вен, в следващия Аларик застана пред тях, а ръцете му бяха сключени около инкрустираните с изумруди дръжки на кинжалите му. Той бе облечен изцяло в черно, както винаги, като някакъв атлантски ангел на смъртта.

Върховният жрец огледа стаята, сякаш за няколко секунди претегляше и измерваше калибъра на мъжете в нея. Погледът му накрая — и най-дълго — се спря върху Вен.

— Твоята вещица е певица на скъпоценните камъни — каза той преди грациозно да се отпусне на стола си.

Разбира се, той бе символ на магията на Посейдон, създаден от плът или поне така бе според традицията, мислеше си Вен, с мрачна развеселеност.

Ако искаше да изтръгне сърцето от гърдите ми, докато все още бие, вероятно щеше да го направи също толкова грациозно.

Образът за смъртта на вампира Барабас, причинена от деликатните ръце на Анубиса, изплува в паметта му за секунда, но той го прогони от съзнанието си.

Изведнъж думите на Аларик го изтръгнаха от спомените му.

— Какво? Мислех, че певците на скъпоценни камъни са мит. И каквото и, по дяволите, да е тя, не е моя вещица.

— Мит? Като този за акнаша’ан? — попита Аларик със сух глас.

— Уау, църковен плъх, да не би току-що да се пошегува? — повдигна вежди Вен. Той не беше чувал дори и намек от привичния сух като Мъртво море хумор на жреца, откакто Аларик бе срещнал за първи път сестрата на Райли, Куин.

— Не намирам нищо смешно във факта, че древните митове изскачат от страниците на нашите свитъци — отвърна Аларик, а очите му светеха със зелен смарагдов пламък и предупреждаваха за раздразнението му. — Първо, открихме Райли и Куин. Две акнаши. Емоционални емпати, излезли направо от легендите, изгубени във водите на времето. Сега Вен описва човешка вещица, която резонира с лиричната сила на певица на скъпоценни камъни. Кой знае какво ще се случи следващия път?

— Гласувам за Феята на зъбките — каза провлачено Вен. — Или може би яздене на еднорог.

— Какво е Фея на зъбките? — Попита Денал, веждите му се сключиха, напомняйки на Вен момчето, което толкова често го бе изкарвало извън нерви с безкрайните си въпроси.

Вен изсумтя, но преди да успее да обясни — добре де, да се присмее — Бренан проговори:

— Ако жената…

— Ерин — прекъсна го Вен, необяснимо раздразнен. — Нейното име е Ерин Конърс. Не „жената“, не „вещицата“, а Ерин. Тя е красива и е достатъчно смела, за да се съюзи доброволно с нас срещу Калигула, така че най-малкото, което заслужава, е да използваме името й. — Той удари пода с върха на ботуша си. — Както и да е, не знаем, дали тя със сигурност е певица на скъпоценни камъни. По дяволите, може да съм чул айпода й.

Бренан продължи, сякаш не е бил прекъсван.

— Ако Ерин Конърс наистина е певица на скъпоценни камъни и песента й предизвиква хармония у Вен, може би аз трябва да направя съюза с магическия контингент в Сиатъл. Изучвал съм внимателно древните митове и пророчествата. Те твърдят, че резонанса на скъпоценния камък звучи с емоциите на певицата. — Той огледа стаята, а след това спря вниманието си върху Вен. — И очевидно в онзи, който е способен да слее душата си с нейната.

— Не! — Вен се отблъсна от стената. — Не — продължи той, принуждавайки се да се успокои. — Конлан ми даде тази работа и аз имам намерение да я свърша. Да, вярно е, че ти нямаш повърхностни емоции, Бренан. Откакто над теб тегне дяволското проклятие, искам да кажа. Но не забравяй, че Куин намери нещо, погребано дълбоко в теб. Ако Ерин наистина е певица на скъпоценни камъни и тези резонански глупости са истински, тогава следва извода, че тя ще разбие тази твоя бариера. — Той се обърна към Конлан и Аларик. — Аз ще го направя, Конлан. Ако някой ще сформира какъвто и да е съюз с Ерин и нейното сборище, ще е дяволски добре, това да съм аз.

— Изглежда, Отмъщението на краля е взел своето решение — каза Конлан, намек за сарказъм подчерта думите. — Във всеки случай, се нуждая от Бренан, за да проучи мълвата за емоционален инкуб2, който убива хора в Ню Йорк.

— Още митове, изскочили от страниците — каза Аларик.

— Възможно е дори да не е вярно — каза Конлан. — Но ако е така, Бренан е единственият, който може да победи такова създание.

— Добре, както и да е. Можем ли да се върнем на Ерин и това какво, по дяволите, е певица на скъпоценни камъни? Как да се справя с нея? — каза Вен, обърна гръб на Конлан и Аларик и погледна надолу към скръстените си ръце. Може би краченето на Джъстис беше добра идея. Той или трябваше да се разтовари от стреса, или да удари някой. Не беше най-подходящото време неговият спаринг-партньор Бастиян, да се влюбва в шейпшифтър-пантера.

Аларик кимна.

— Певицата на скъпоценни камъни е онази, чиято душа резонира с духа на камъните на земята. Според някои сведения, това е главно талант сред феите.

— Супер. Излиза че Ерин е като Феята на зъбките — изръмжа Вен, вдигайки поглед.