— Алекс! — провикна се Кейти. Стигна до задницата на джипа и заблъска по нея с юмруци. — Трябва да излезеш! Децата са някъде там… трябва да ги намерим!

Вратата си оставаше затисната, но той успя да свали стъклото на прозореца. Измъкна се навън с кървящо чело.

— Те са добре — немощно каза Алекс. — Заведох ги в твоята къща…

Кръвта се смрази във вените й.

— О, боже! — дрезгаво възкликна Кейти и си помисли: не, не, не! — Излизай! Кевин току-що потегли!

Долавяше животинския страх в гласа си.

— И тръгна точно натам!



Болката в ръката му беше неочаквано силна, свят му се зави. Не проумяваше нищичко, а и ръката му вече бе станала безполезна. Чу сирените, но щеше да изчака в къщата на Ерин, знаеше, че тя рано или късно ще се прибере.

Паркира зад другата, празната къща. Странно защо, видя Амбър да стои зад едно дърво и да го пита няма ли да я почерпи с питие, но после образът й изчезна. Спомни си как почисти къщата и окоси тревата, но така и не се научи да пере, а ето че сега Ерин се беше кръстила Кейти.

Нямаше нищо за пиене и умората му ставаше непоносима. Панталоните му бяха изцапани с кръв и Кевин установи, че пръстите и ръката му също кървят, но не можеше да си спомни какво се е случило. Толкова му се спеше. Трябваше да си почине за малко, полицията щеше да го търси и той трябваше да е бодър, когато затегнат примката.

Светът край него избледняваше и се отдалечаваше, сякаш го гледаше през обратния край на телескоп. Чуваше как дърветата се поклащат напред-назад, но не усещаше вятър, а само горещия летен въздух. Затрепери, а се потеше. Толкова много кръв, течеше от ръцете му неспирно. Трябваше да си почине, не можеше да остане буден… очите му започнаха да се затварят.



Алекс рязко даде на заден, форсира двигателя и чу гумите да се въртят, но колата не помръдна. Мислите му препускаха бясно, ясно съзнаваше, че Джош и Кристен са в опасност.

Вдигна крак от газта, включи режима четири по четири и отново опита. Този път джипът помръдна, страничните огледала се откъртиха, развалините одраха ламарината и я огънаха. С едно последно силно хрущене колата се освободи. Кейти безуспешно задърпа предната врата, но тя се отвори едва след като Алекс се завъртя на мястото си я изрита. Кейти скокна вътре.

Алекс направи обратен завой, ускори силно и се стрелна на пътя точно когато пожарните коли пристигнаха. Нищо не си казаха, той просто натисна педала до дупка — за пръв път през живота си изпитваше такъв ужас.

Зад завоя се появи чакълестата алея. Алекс зави рязко и колата поднесе. Задницата изхвърча настрани и той отново ускори. Отпред видя къщите — у Кейти светеше. Нямаше и следа от колата на Кевин и Алекс въздъхна с облекчение — едва тогава усети, че е притаил дъх.



Кевин чу бученето на приближаващия се двигател по чакълестия път и сепнато се събуди.

Реши, че е полицията, и механично се пресегна за пистолета с осакатената си ръка. Изкрещя от болка и объркан установи, че оръжието го няма. Беше на предната седалка, но вече го нямаше и Кевин нищичко не проумяваше.

Излезе от колата и тръгна по пътя. Появи се джипът, онзи от паркинга пред магазина, дето едва не го уби. Спря и отвътре изскочи Ерин. Отначало той не можеше да повярва на късмета си, но после си спомни, че тя живее тук и че точно по тази причина е дошъл и той.

Здравата му ръка силно трепереше, докато отваряше багажника и вадеше лоста. Видя как Ерин и любовникът й хукват към верандата. Олюля се и закуцука към къщата, но не искаше да спира, понеже Ерин му беше съпруга, той я обичаше, а прошареният мъж трябваше да умре.

* * *

Алекс спря рязко пред къщата и двамата едновременно изскочиха и хукнаха към вратата, викайки децата по име. Кейти още стискаше пистолета. Стигнаха до входната врата точно когато Джош отвори, а Алекс грабна сина си в мига, в който го зърна. Кристен се показа иззад дивана и също се спусна към тях. Алекс разпери ръце, за да прегърне и нея, и с лекота я пое. Кейти просто стоеше вътре до вратата и в очите й бликнаха сълзи на облекчение. Кристен протегна ръчички към нея и тя пристъпи и прие прегръдката в изблик на сляпо щастие.

Потънали в прилива на силните чувства, те не забелязаха Кевин, който застана на прага, вдигнал лоста. Той замахна силно и Алекс рухна на пода, а децата политнаха назад и паднаха до стената, ужасени и шокирани.

Кевин чу доволно глухия удар на лоста, усети вибрацията в ръката си. Прошареният лежеше свит на пода, а Ерин пищеше.

В този момент Алекс и децата бяха единственото, което имаше значение за нея, и Кейти инстинктивно се хвърли към Кевин и го избута навън през вратата. Верандата имаше само две стъпала, но бяха достатъчни — той се катурна заднишком в пръстта.

Кейти се завъртя.

— Заключете вратата! — провикна се тя и този път първа реагира Кристен, нищо че пищеше.

Лостът беше паднал отстрани, а Кевин се мъчеше да се търкулне настрани и да се изправи. Кейти вдигна пистолета и го насочи към него, когато той най-сетне стъпи на крака, олюля се и едва не падна с пребледняло лице. Явно не виждаше ясно, а Кейти усети как очите й се пълнят със сълзи.

— Някога те обичах — отрони тя. — Омъжих се за теб, защото те обичах.

Кевин си помисли, че това е Ерин, но косата й беше къса и тъмна, а Ерин беше руса. Кракът му се плъзна напред и той едва не падна отново. Тя защо му говореше такива работи?

— Защо започна да ме удряш? — кресна му тя. — Не знаех, че не би могъл да престанеш, колкото и да обещаваш.

Ръката й трепереше, а пистолетът й се струваше много, много тежък.

— Удари ме по време на медения ни месец, защото си бях забравила очилата до басейна…

Гласът беше на Ерин и той се усъмни дали не сънува.

— Обичам те — изломоти Кевин. — Винаги съм те обичал. Не проумявам защо ме напусна.

Тя усети, че в гърлото й се надигат ридания и я задушават. Думите й рукнаха като поток, неудържими и нелогични, плод на стаявана с години мъка:

— Не ми позволи да се науча да шофирам, нито да имам приятели, криеше парите и ме принуждаваше едва ли не да прося. Защо смяташе, че можеш да ми го причиняваш? Аз ти бях съпруга и те обичах!

Кевин едва се държеше на крака. От пръстите му капеше лепкава кръв, разсейваше го. Искаше да поговори с Ерин, искаше да я намери, но това тук не беше реално. Той спеше, Ерин беше до него в леглото и се намираха в Дорчестър. После мислите му направиха скок, той се озова в някакъв мръсен апартамент и някаква жена плачеше.

— По челото му имаше сос от пицата — избъбри и залитна напред. — На момчето, което беше застреляно, обаче майката падна по стълбите и ние арестувахме гърка.

Кейти не разбираше какви ги дрънка Кевин, не проумяваше какво иска от нея. Изпитваше към него омраза, трупана с години.

— Готвех ти и ти чистех, но нищо нямаше значение! Ти само пиеше и ме удряше!

Той се олюляваше, сякаш всеки момент ще падне. Думите му бяха заваляни и неразбираеми.

— В снега нямаше следи от стъпки. Обаче саксиите бяха счупени.

— Трябваше да ме пуснеш да си отида! Не биваше да ме търсиш! Не трябваше да идваш тук! Защо просто не ме пусна? Никога не си ме обичал!

Кевин се метна към нея, но този път посегна към пистолета и се опита да го избие от ръката й. Обаче силите му бяха изчерпани и тя успя да задържи оръжието. Той се опита да я хване, но изкрещя от болка, когато осакатената му ръка докосна нейната. Инстинктивно я блъсна с рамо и я запрати отстрани на къщата. Трябваше да й вземе пистолета и да го опре в слепоочието й. Втренчи се в нея с ококорени и пълни с омраза очи, придърпа я към себе си и се пресегна към пистолета със здравата си ръка, притиснал тялото й с цялата си тежест.

Усети цевта под пръстите си и механично потърси спусъка. Помъчи се да избута оръжието към нея, но то не се движеше накъдето трябва и сочеше надолу.

— Обичах те! — изхълца тя, борейки се с него с всяка капка ярост и решителност, които й бяха останали, и усети, че нещо отстъпва на заден план, и за миг възвърна бистротата на мисълта си.

— В такъв случай не биваше да ме напускаш — прошепна той и от устата му се разнесе силен дъх на алкохол. Дръпна спусъка и оръжието изтрещя силно — всичко вече бе към края си. Тя щеше да умре, понеже той я предупреди, че ще я намери и ще я убие, ако избяга отново. Че ще убие всеки друг мъж, който я обича.

Странното обаче беше, че Ерин не падна, дори не трепна. Просто го гледаше с пламналите си зелени очи, приковали немигащо неговия поглед.

И тогава той усети нещо, някакво парене в корема, огън. Левият му крак се огъна и макар да се помъчи да остане прав, тялото вече не го слушаше. Строполи се на верандата, притиснал корема си с ръка.

— Върни се при мен, моля те — прошепна той.

От раната между пръстите му рукна кръв. Кевин виждаше горе Ерин ту ясно, ту размазано. С руса коса, после пак с кестенява. Видя я каквато бе по време на медения им месец, с бански, преди да забрави слънчевите си очила, и беше толкова красива, че той не проумяваше защо се е съгласила да се омъжи за него. Красива. Винаги е била страшно красива, помисли си, после отново почувства умора. Дишаше накъсано, после му стана студено, страшно студено, и целият се разтрепери. Въздъхна още веднъж, а звукът бе сякаш от изпуснат от гума въздух. Гърдите му престанаха да се надигат. Очите му останаха широко отворени, невиждащи.