Кейти разбра, че той е готов да ги убие. Вече се беше опитал с пожара. Беше много, много пиян. Повече, отколкото го бе виждала някога. Не можеше да се контролира, не бе подвластен на разума.

Тя трябваше да отведе децата, трябваше да им даде шанс да избягат.

— Здравей, Кевин — измърка и се насили да се усмихне. — Защо държиш този пистолет? Дойде да ме вземеш ли? Добре ли си, скъпи?

Кевин примигна. Гласът, толкова нежен и страстен, толкова сладостен. Харесваше му, когато тя му говори така. Помисли си, че сънува. Но не сънуваше, Ерин наистина стоеше пред него. Тя се усмихна и пристъпи напред.

— Обичам те, Кевин. Сигурна бях, че ще дойдеш.

Той впери поглед в нея. Ту виждаше две жени, ту само една. Беше казал на хората, че Ерин е в Ню Хампшър и се грижи за болна приятелка, обаче в снега нямаше следи от стъпки, обажданията му бяха пренасочени, едно момче беше застреляно и по челото му имаше сос от пица, а сега Ерин беше тук и го уверяваше, че го обича.

По-близо, помисли си Кейти, почти стигнах. Пристъпи още малко напред и избута децата зад себе си.

— Ще ме заведеш ли у дома? — попита тя умолително, както правеше Ерин, обаче косата на тази жена беше къса и кестенява, тя се приближаваше и той се озадачи защо не е уплашена и му се прииска да дръпне спусъка, но я обичаше… Само чуковете да престанат да блъскат в главата му!

Внезапно Кейти се метна напред и избута пистолета. Оръжието стреля и изстрелът прозвуча като жестока плесница, но тя продължи да приближава, стисна китката му, не я пускаше. Кристен се разпищя.

— Бягайте! — провикна се Кейти през рамо. — Джош, вземи Кристен и бягайте! Той има пистолет! Бягайте колкото може по-надалеч и се скрийте.

Паниката в гласа на Кейти явно подтикна Джош към действие, той стисна Кристен за ръката и двамата хукнаха. Насочиха се към пътя, хукнаха към къщата на Кейти. Бягаха, за да спасят живота си.

— Кучка! — изврещя Кевин и се помъчи да откопчи ръката си.

Кейти се наведе, ухапа го с всичка сила и той нададе страховит рев. Помъчи се да издърпа ръката си и стовари другия си юмрук в слепоочието й. Пред погледа й просветна бяла светкавица. Отново го ухапа и този път улучи палеца му, Кевин изпищя и пусна пистолета. Той тупна шумно на земята, а Кевин пак удари Кейти — този път я улучи в скулите и я повали долу.

Ритна я в гърба и тя се изви от болка, но продължи да се движи, вече обзета от паника, тласкана от мисълта, че той е твърдо решен да убие нея и децата. Трябваше да им спечели време да се измъкнат. Надигна се на четири крака и запълзя, набирайки бързина. Накрая се изправи като спринтьор на старта и хукна.

Тичаше с всичка сила, устремена напред, но усети как тялото му я връхлита в гръб и отново се озова на земята без дъх. Кевин стисна едната й ръка и я изви, мъчейки се да я издърпа зад гърба й, обаче изгуби равновесие и Кейти гъвкаво се изви по гръб. Пресегна се към очите му, закачи ъгълчето на едното и силно го одра.

Бореше се за живота си и в тялото й рукна адреналин. Сега се бореше заради всички онези случаи, в които не се бе съпротивлявала. Бореше се да спечели време на децата да избягат и да се скрият. Проклинаше го, крещейки, ненавиждаше го, отказваше да му позволи отново да я удари.

Той замахна към пръстите й, но изгуби равновесие и тя се възползва от възможността да се отскубне. Усети, че Кевин дращи по краката й, но хватката му не беше достатъчно силна и успя да измъкне единия си крак. Вдигна коляно към брадичката си и го ритна с все сила, а ударът й го зашемети. Кейти го ритна отново и този път тялото му се катурна настрани и ръцете му безсилно се размахаха.

Тя се изправи и хукна, но той се надигна също толкова бързо. Кейти забеляза пистолета няколко метра встрани и се хвърли да го докопа.



Алекс вече караше като обезумял, молеше се Кристен, Джош и Кейти да са в безопасност, нашепваше панически имената им.

Подмина чакълестия път, зави и коремът му се сви, понеже най-лошото му предчувствие се оказа вярно. През предното стъкло на джипа пред очите му се ширна цялата гледка, същинска пъклена сцена.

Забеляза движение отстрани на пътя, малко по-напред. Две дребни фигурки по пижами. Джош и Кристен. Скочи върху спирачките.

Изхвърча от колата и хукна към тях още преди джипът да спре напълно. Те се провикнаха, тичайки, а той се приведе и ги пое в обятията си.

— Добре сте — заповтаря Алекс отново и отново, стиснал децата здраво с ръце. — Вие сте добре, добре сте.

Кристен и Джош плачеха, хълцаха и за пръв път той не разбираше какво говорят, понеже не беше за пожара. Говореха за някакъв мъж с пистолет, че госпожица Кейти се биела с него, и тогава Алекс се смрази, прозря какво се случва всъщност.

Вкара децата в джипа, рязко обърна и се стрелна към къщата на Кейти, а в това време пръстите му натискаха бутона за бързо набиране. Джойс вдигна смаяна на второто позвъняване и Алекс помоли дъщеря й веднага да я откара в къщата на Кейти, обясни й, че е много спешно и че трябва незабавно да извика полицията. После затвори.

Ситни камъчета се разхвърчаха, когато Алекс спря рязко пред къщата на Кейти.

Свали децата, поръча им да влязат вътре и ги увери, че ще се върне при тях възможно най-бързо. Отброяваше секундите, докато обръщаше колата и я насочваше към магазина, молейки се да не е твърде късно.

И Кейти да е жива.



Кевин забеляза пистолета едновременно с нея, метна се към него и го стигна първи. Грабна го и го насочи към жена си вбесен. Стисна косата й, опря дулото в главата й и я помъкна през паркинга.

— Ще ме напуска! Не можеш да ме напуснеш!

Кейти видя колата му с масачузетските номера зад едно дърво зад магазина. Горещият въздух от пожара парна лицето й и опърли косъмчетата по ръцете й.

Кевин крещеше неистово със завалян и дрезгав глас:

— Ти си ми съпруга!

В далечината Кейти смътно чуваше полицейските сирени, но й се струваха ужасно далеч.

Когато стигнаха до колата, тя отново се помъчи да се бори, обаче Кевин блъсна главата й в покрива на колата и тя едва не припадна. Той отвори багажника и опита да я натика вътре. Тя успя да се извърти и го ритна с коляно в слабините. Той изстена и тутакси отслаби хватката си.

Кейти блъскаше слепешката, измъкна се и хукна да се спасява. Знаеше, че ще последва куршум, знаеше, че всеки момент ще умре.



Той не проумяваше защо тя се съпротивлява и едва дишаше от болка. Никога досега не му се беше опъвала, не беше опитвала да му избоде очите, да го хапе или да го рита. Сега не се държеше като негова съпруга и косата й беше кестенява, обаче крещеше като Ерин… Пое подире й, олюлявайки се, вдигна пистолета, прицели се, но виждаше две Ерин, и двете тичаха.

Натисна спусъка.



Кейти изстена, когато чу изстрела, и зачака болката, но тя не дойде. Продължи да тича и изведнъж осъзна, че той не е улучил. Зави наляво, после надясно, все още беше на паркинга и отчаяно търсеше някакво убежище. Но нямаше такова.



Кевин я последва, залитайки, с хлъзгави от кръвта ръце, които се плъзгаха по спусъка. Усещаше, че отново ще повърне. Тя се отдалечаваше, бягаше на зигзаг и той не успяваше да я следи с поглед. Опитваше да се измъкне, но нямаше да успее, защото му беше съпруга. Той щеше да я отведе у дома, понеже я обича, а после щеше да я застреля, понеже я мрази.



Кейти видя фаровете на кола, която се приближаваше с огромна скорост, като на рали. Искаше да излезе на пътя, да махне на шофьора, но съзнаваше, че няма да стигне навреме. За нейно учудване колата започна да намалява и неочаквано тя разпозна джипа, който влезе в паркинга, и Алекс зад волана…

Профуча покрай нея към Кевин.

Сирените вече се приближаваха. Идваха хора и Кейти усети прилив на надежда.



Кевин видя джипа и вдигна пистолета. Започна да стреля, но джипът продължи да приближава. Кевин отскочи настрани, колата профуча покрай него, но улучи ръката, натроши костите му и пистолетът изхвърча някъде в тъмното.

Той изврещя от болка и инстинктивно притисна ръката си, а джипът се стрелна напред, покрай развалините на магазина, плъзна се по чакъла и се заби челно в склада.

В далечината се чуваха сирени. Кевин искаше да погне Ерин, но съзнаваше, че остане ли тук, ще го арестуват. В плен на страха, закуцука с все сила към колата си, за да опита да избяга, като не спираше да се чуди как така всичко се обърка толкова ужасно.



Кейти видя как Кевин излиза от паркинга, как изпод гумите се разхвърчава чакъл и колата му поема по шосето. Обърна се и зърна джипа на Алекс, наполовина хлътнал в склада, с все още работещ двигател, и хукна нататък. Пожарът треперливо озаряваше задницата на колата и Кейти усети как в гърдите й се надига паника, докато се молеше горещо Алекс да се покаже.

Наближаваше джипа, когато кракът й се натъкна на нещо твърдо и тя се спъна. Забеляза пистолета, вдигна го и продължи към колата.

Пред нея вратата на джипа се открехна, но той беше отвсякъде затиснат от развалини. Заля я облекчение — Алекс беше жив, но в същия момент осъзна, че Джош и Кристен ги няма.