Джакомо Казанова - Приключенията на Казанова

Излъган, малтретиран, презрян от един щастлив и триумфираш Кордиани, аз прекарах три часа в обмисляне на най-черни планове за отмъщение. Да отровя и двамата ми се струваше в този ужасен и нещастен момент твърде леко наказание. Изоставих този план и минах на друг, също тъй необмислен и подъл. Исках веднага да стана и да разкажа всичко на брат й. Бях едва на дванадесет години и моят ум още не беше се научил да крои хладнокръвно героични планове за отмъщение, които водеха началото си само от фалшиво честолюбие. Бях още новак в работи от такова естество.

В такова мрачно настроение бях потънал, когато внезапно чух пред вратата дрезгавия глас на майката. Тя ме призоваваше да сляза веднага долу, защото Бетина лежала на умиране. Би ме било яд, ако умреше, преди да съм й отмъстил, затова скочих бързо от леглото и слязох тичешком долу. Видях я да лежи в леглото на баща си, гърчейки се в ужасии конвулсии. Всички обитатели на къщата стояха разтревожени около нея. Полуголото й тяло се огъваше, тя се виеше ту наляво, ту надясно, като удряше с крака и ръце наоколо, осуетявайки всеки опит да я задържат.

Още силно впечатлен от случилото се през нощта, не знаех какво да кажа при тази гледка. Не познавах нито природата, нито хитростите на хората и бях учуден, че се виждам тук като някакъв зрител и запазвам хладнокръвието си при вида на двамата, единия от които смятах да убия, а другата — да обезчестя. След около час Бетина заспа. В този момент дойдоха едновременно една бабичка и лекарят Оливо. Жената каза, че конвулсиите на Бетина се дължат на истерична болка, а докторът твърдеше противното и предписа почивка и студени бани. Не казах нито дума, но в себе си се подсмивах тихичко над двамата, понеже знаех или мислех, че зная, че болестта на момичето е предизвикана само от нощното похождение или може би от страх пред срещата ми с Кордиани. Както и да е, реших да отложа отмъщението си до идването на брат й, макар че не считах по никакъв начин болестта на Бетина за преструвка. Изглеждаше ми невъзможно тя да има толкова енергия.

За да отида в стаята си, трябваше да мина през стаята на Бетина. На леглото й лежеше нейната чанта, при вида на която ме обзе силно желание да я претърся. Вътре намерих едно писъмце и понеже познах почерка на Кордиани, взех го, за да го прочета в стаята си на спокойствие. Бях учуден от непредпазливостта на момичето — та нали майка й можеше да намери писмото и понеже не знаеше да чете, щеше да го даде на сина си, доктора! Помислих, че трябва да е изгубила ума си, но представете си моите чувства, когато прочетох следното:

Отначало се вкамених от учудване. След това размислих и се разсмях, като видях колко жестоко съм бил подигран. Почувствувах се излекуван от любовта си. Кордиани ми се стори достоен за извинение, а Бетина — за презрение. Поздравих се, че съм получил отличен урок за през целия си живот. Стигнах дори дотам да си призная, че Бетина е имала право да предпочете 15-годишния Кордиани пред мен, който бях още почти дете. Но колкото и да бях склонен да прощавам и да забравям, ритникът на Кордиани ми тежеше на душата и аз не му го простих.

Когато на обяд седнахме на масата в кухнята, където се хранехме поради студа, внезапно прозвуча отново викът на Бетина. Всички се втурнаха при нея. Само аз останах спокоен и си доядох храната докрай, след което се отдадох на заниманията си.

Вечерта при сядането ни на масата видях в кухнята леглото на Бетина до това на майка й, но не се обезпокоих от това, както и от шума през цялата нощ и общото възбуждение, когато на следната сутрин тя отново получи конвулсии.

Вечерта докторът и баща му се върнаха. Кордиани, опасявайки се от отмъщението ми, дойде при мен и ме запита какво мисля да правя. Когато ме видя обаче да се приближавам към него с отворен нож в ръка, той начаса избяга. След това и не помислих вече да разправям на доктора тази проклета история. Подобен план можеше да се яви в ума ми само в момент на силно раздразнение.

На следната сутрин майка й ни прекъсна по време на учебния час, за да каже с много заобиколки на доктора, че е разбрала каква е болестта на дъщеря й. Според нея тя била омагьосана от една магьосница, която познавала.

— Може и да е така, мила майко, но по тези неща не бива да се заблуждаваме. Коя е магьосницата?

— Старата ми слугиня. Току-що се уверих в това.

— Как?

— Препречих вратата на моята стая с две кръстосани метли: Който искаше да влезе, трябваше да развали кръста. Но щом слугинята го видя, тя се обърна и влезе през другата врата. Съвсем ясно е: ако не беше магьосница, щеше да развали кръста.

— Това все пак не е достатъчно ясно, мила майко. Повикай жената тук.

— Защо — запита абатът влязлата слугиня — днес сутринта не си влязла в стаята през вратата, през която минаваш обикновено?

— Не знам. Какво искате от мен?

— Не си ли видяла пред вратата андреевския кръст?

— Какъв е пък този кръст?

— Не се прави на глупава! Това няма да ти помогне! — извика майката. — Къде спа миналия четвъртък?

— Ами при сестра ми. Тя роди дете.

— Това не е вярно. Била си на събор, понеже си магьосница и си омагьосала дъщеря ми!

Възмутена, бедната жена я заплю в лицето. Майката грабна в гнева си една тояга, за да я набие. Абатът поиска да задържи майка си, но вместо това хукна след слугинята, която, викайки и проклинайки, вече тичаше надолу по стълбите, за да съобщи на съседите. Той успя да я настигне и да я успокои, като й даде малко пари.

След това колкото комично, толкова и неприятно произшествие абатът облече своите богослужебни дрехи, за да прочете молитва на сестра си и да разбере дали тя наистина е обсебена от дявола.

Новината за всички тези мистерии привлече цялото ми внимание. Всички в къщата ми изглеждаха полудели или съвсем оглупели. Разсмиваше ме дори мисълта, че в тялото на Бетина може да се е вселил дявол. Когато пристъпихме до леглото й, видяхме, че тя не може да си поеме въздух, но задухът й не изчезна от заклинанията на брат й.

Когато малко след това останах сам с Бетина, пошепнах на ухото й: „Бъдете смела! Оздравейте и се осланяйте на моето мълчание.“ Тя обърна глава на другата страна, без да ми отговори. Целият ден измина, без да получи пови конвулсии. Смятах, че вече съм я излекувал, но на следния ден треската й се възобнови и в унеса си тя започна да произнася несвързани гръцки и латински думи. Сега вече не се съмняваха, че наистина е обладана от зъл дух. Майката излезе и след около час се върна, водейки най-прочутия заклинател на зли духове в Падуа, един грозен монах на име брат Просперо де Боволента.

Щом Бетина видя заклинателя, тя му отправи, смеейки се високо, най-ужасни обиди. Всички присъствуващи се зарадваха, понеже само дяволът можеше да бъде толкова дързък, та да третира един капуцин по този начин. Той обаче, като чу да го наричат глупак, нахалник и вонящ козел, започна да бие Бетина с едно голямо разпятие, казвайки, че удря злия дух. Когато обаче видя, че Бетина сграбчи нощното гърне с намерение да го запрати по главата му, той веднага престана да я налага.

— Ако този, който те обиди с думи — извика тя, — бе наистина зъл дух, хайде удари го и ти с твоите думи, магаре недно! Но ако това съм аз, разбери, простако, че трябва да ме уважаваш. А сега пръждосвай се оттук!

Видях как доктор Гоци цял почервеня от притеснение. Монахът обаче, брониран от глава до пети в своята вяра, дори не помръдна. Той прочете една анатема и поиска накрая от злия дух да му каже името си.

— Казвам се Бетина.

— Не! Това е името на едно кръстено момиче!

— Значи, ти си мислиш, че дяволът трябва да носи само мъжко име? Научи се, невежи попе, че дяволът е ангел, който не може да има пол. Но понеже вярваш, че този, който ти говори чрез устата ми, е дяволът, обещай ми, че ще ми отговаряш само с истината и аз също ще ти обещая да се подчиня на твоите заклинания.

— Добре, обещавам ти.

— Кажи ми тогава: мислиш ли се за по-умен от мен?

— Не, но аз се считам по-силен в името на пресветата Троица и по силата на моето осветено свещеническо достойнство.

— Ако си по-силен, то попречи ми да ти кажа истината за тебе. Ти се пъчиш горделиво с твоята брада, вчесваш я по десет пъти на ден и не би се съгласил да отрежеш половината от нея, ако се закълна, че ще изляза, така ли е?

— Лъжец на лъжците, аз ще удвоя наказанието ти!

— Само посмей!

При тези думи Бетина избухна в такъв буен смях, че без да искам, аз също трябваше да се изсмея. Тогава монахът се обърна към доктора и му каза, че аз не съм имал никаква вяра и трябва да изляза. Подчиних се, като му отговорих, че правилно е отгатнал. Още не бях излязъл, когато монахът, който протегна ръката си към Бетина, за да я целуне, има удоволствието да види как тя плю върху нея.

Загадъчно и талантливо момиче! Тя надхитри монаха и никой не се учуди на това. Защото всичките й отговори бяха приписвани на злия дух. Не разбрах обаче каква цел всъщност тя преследваше с това.

Монахът се нахрани заедно с нас и по време на обяда надрънка куп глупости. Следобед той отново отиде в стаята на Бетина, за да й даде благословията си. Щом го видя, тя обаче грабна една голяма чаша с някаква черна смес, която аптекарят й беше изпратил, и я хвърли по главата му. Кордиани, който стоеше до него, получи обилна порция от нея, което ми достави неизказано голямо удоволствие. Бетина имаше право да използува положението, тъй като всичко, което правеше, се преписваше на горкия дявол. Във всеки случай, не особено доволен, отец Просперо при сбогуването си каза на доктора, че девойката без съмнение е обладана от дявола, но че трябва да се търси друг заклинател, тъй като нему Бог е отказал да окаже милостта да я освободи от злия дух.