Рони се изправи на пръсти, за да го достигне. Тогава мъжът пусна ръцете й, вече не й бяха останали сили, за да му се съпротивлява. Тя улови бицепсите му, ноктите й се забиха в плата на тениската му, усещайки мускулите отдолу, стегнати и силни, когато той я повдигна, за да я приближи до себе си. Тайбър я притисна към дървото, бедрото му се намести между нейните, потрепващо срещу женската й същност. Главата й се отметна назад от удоволствие. Дълбоко в утробата й се надигна прелестна топлина. Тя се притисна по-силно към бедрото му, стенейки от натиска срещу набъбналия си клитор. Нуждаеше се от още, много повече от това, което той й даваше в момента. Двигателят на хеликоптера беше далечен звук, вятърът, причинен от перките, връхлитащ върху тях, беше само още една ласка за чувствителното й тяло.

— По дяволите, Тайбър, сега! — гласът на Джон я смути, но Рони се опита да го пренебрегне. Не сега — нищо не можеше да ги раздели сега! Не и докато тя не се изпълнеше с вкуса му, не и докато не поемеше достатъчно, за да облекчи болезнената жажда, която забиваше ноктите си в дълбините вагината й.

— Не — прошепна младата жена, щом главата на Тайбър се надигна. Когато погледна към нея, очите му бяха присвити и блестяха от топлината на възбудата, долови и искра на ярост.

— Моя — изръмжа той отново, сякаш искаше да я принуди да признае това.

Рони поклати глава, треперейки, имаше нужда от още негови целувки, от още опияняващи усещания, които караха тялото й да натежи от силна чувствителност.

— Няма време! — изкрещя отново Джон. Рони видя замъглено фигурата му с периферното си зрение. — По дяволите, заведи я в хеликоптера, преди да ви заловят на земята. Искаш да я загубиш завинаги ли?

Тайбър не проговори. Отдели една секунда да стрелне другия мъж със свиреп поглед, преди ръцете му да се стегнат около кръста на Рони, принуждавайки я да върви напред, докато се придвижваха бързо към хеликоптера, който ги чакаше на сечището.

Тя се опитваше да премества краката си, да върви в крачка с него, да изрази протеста и гнева си, но изглежда нищо не се получаваше. Сетивата й бяха замъглени и толкова замаяни, че се страхуваше, че започва да губи собствената си представа за реалността.

— Проклето време! — извика странен мъжки глас, когато Тайбър почти натика Рони в хеликоптера.

Още щом той скочи до нея и затвори вратата, летателния апарат се издигна във въздуха. Нарастващата мощност отекна през тялото на Вероника, вибрациите на двигателите бяха почти болезнени за чувствителните й нерви.

Тя погледна объркана и изплашена към Тайбър. Той я наблюдаваше с присвити очи, страстта блестеше в наситено зелените дълбини, а гордите черти на лицето му бяха белязани с решителност. Това не бе благородният човек, който я бе защитавал в продължение на години. Не беше нежният любовник, който я бе изоставил пред гаража преди месеци, обещавайки да се върне. Това бе една негова страна, която никога не бе виждала. Беше едновременно възбуждаща и ужасяваща, оставяща я изгубена сред противоречивите чувства, които я заливаха.

— Какво ми направи? — прошепна младата жена, когато тялото започна да я боли, копнеейки за докосването му, за целувките му. Само още веднъж, изкрещя нещо вътре в нея в агония. Едно докосване, едно вкусване…

— Направих те моя — произнесе той бавно и ясно. — Моя, Рони. Завинаги.

Очите й се разшириха. Страх и желание кипнаха в тялото й, започнаха да пулсират във вените й, пламъците се плъзнаха по гърдите й, в утробата й, във вагината й. Тя изгаряше, страдаща за неговото докосване.

Разтърси глава, борейки се с объркването и внезапния страх от това какво точно й бе сторил. Преглътна един стон, когато утробата й потръпна. Влагалището й се сви, когато тръпката премина нагоре по гръбнака й, през скалпа, щом възбудата започна да се надига.

Бореше се да диша, докато наблюдаваше как ноздрите на Тайбър пламнаха, а очите му потъмняха още повече, сякаш нещо бе обхванало и неговите сетива. Страните му се зачервиха под бронзовия загар, устните му станаха по-плътни, по-чувствени. Очите му блестяха от сексуално желание.

Рони облиза нервно сухите си устни. Искаше, трябваше да го докосне, но ужасът от силната възбуда започна да се надига в тялото й, точно под кожата й, като някакъв вътрешен огън, изгарящ нервните й окончания. Юмруците й се свиха, докато се бореше със спираловидните усещания, решена да ги овладее, както го бе сторила преди месеци.

Но тогава не беше толкова лошо, прошепна някаква част от нея. Нуждата, която я бе разяждала, бе дразнеща, неудобна, но нямаше нищо общо с това. Това бе силно, надигаше се бавно и я превземаше като изпълваше цялото й тяло.

Рони откъсна погледа си от неговия, после извърна глава и погледна отчаяно през прозореца на хеликоптера. Тайбър бе близо до нея, бедрото му притискаше нейното, едната му ръка бе протегната зад нея, а пръстите му си играеха почти разсеяно с кичурите коса, които падаха по гърба й.

Тя затвори очи и въздъхна. Можеше да устои на изкушението, което я разяждаше отвътре. Със сигурност можеше. Беше го правила и преди.

Прехапа усти, когато усети пръстите му да отместват косата й, отмятайки я зад рамото й и разкривайки малкият белег в основата на шията й. Тя щеше да обърне глава, и да му попречи, ако Тайбър не се бе преместил по-близо, за да я задържи на място.

Рони изскимтя. Не можеше да го понесе. Когато езикът му погали малката раничка, а след това устата му се затвори над нея, засмуквайки плътта леко и нежно, утробата й се сви. Вагината й започна да пулсира и я запрати в наслада, близка до оргазъм, когато зъбите му одраскаха повърхността на белега, който й бе направил.

Пръстите й се впиха в ръката, която преминаваше пред гърдите й и бе хванала другото й рамо, за да я задържи неподвижна, докато я измъчваше.

— Моля те — Рони знаеше, че Тайбър не може да я чуе, а нямаше дъх да извика, докато удоволствието изгаряше тялото й, тръгвайки от мястото, където устата му я държеше здраво, по чувствителните зърна, надолу към пулсиращия клитор и влажната женственост. Това я погубваше.

Той бавно отмести устата си и се отпусна назад в седалката си. Но Рони не се успокои. Тя стисна зъби, проклинайки него и себе си, и се закле, че ще умре, преди да го помоли да я вземе, да го помоли да облекчи нуждата, която като че ли само нарастваше, вместо да намалее от отдръпването му.

Това не беше хубаво. Изобщо не беше хубаво.

Глава шеста

Животът не можеше да бъде по-приятен, поне що се отнасяше до Тайбър. Полетът от планините на източен Кентъки обратно към имението във Вирджиния мина бързо и експедитивно с малкия мощен хеликоптер, който военните любезно им бяха предоставили. Няколко бунтовника от „престъпното“ общество се надигнаха срещу правителството, затънало до шия в корумпираните дребни експерименти, които бяха довели до създаването им.

Тялото на Тайбър пулсираше от желание, сякаш бе съвършено настроено към възбудата, която бушуваше в Рони. Можеше да подуши топлината й и това почти го подлуди. Пенисът го болеше като кървяща рана, пулсираше и туптеше под тесните му дънки.

Той наблюдаваше земята през прозорците на хеликоптера, проследявайки всяка забележителност, и броеше минутите, когато щеше да отведе Рони в леглото, да разтвори бедрата й и да се гмурне в горещите дълбини на влажната й малка вагина.

Беше чакал петнадесет месеца. Петнадесет дълги ужасни месеца. Черна болезнена празнота бе пуснала корени в душата му през цялото това време. Там имаше желание, мъчително и безкрайно, и то бе насочено само към една-единствена жена. Не можеше да докосне друга, не можеше да понесе уханието на друга женска страст, защото тази на Рони бе останала дълбоко в него, като част от него.

Това беше една от причините, поради която все още не можеше да разбере какво я бе подтикнало да остави грубата, кратка бележка на бюрото му, преди толкова много време. Никоя друга жена не му бе повлиявала така, както го бе сторила тя. А той бе наясно с факта, че Рони също го желае. И така, защо се бе отдръпнала? Тайбър още пазеше бележката. Още усещаше яростта и се чувстваше предаден от думите й.

Почти бе пренебрегнал себе си през тези месеци, когато бе загрижен за Рони. Бе победил страстта и жаждата си, защото не искаше да й налага кой и какво да желае, ако това щеше да бъде против волята й. Знаеше, че решението й е било най-доброто за момента. Не я винеше и нямаше намерение да я кара да си плати за ада, през който бе минало тялото му. Но проклет да бъде, ако я пуснеше да си тръгне отново.

Целувката му бе застраховка, че Рони никога няма да избяга от него, както преди. Хормонът, освободен в тялото й, щеше да я подготви и да увеличи възбудата й до точката, в която тя нямаше да бъде в състояние да отхвърли докосването му. Рони щеше да бъде щастливка, ако дори можеше да върви, след като той приключеше, засищайки глада си за нея. Тайбър имаше много за наваксване.

— Пристигнахме — извика Кейбъл към него, когато имението се появи в полезрението им.

Беше триетажна, изискана и величествено елегантна сграда. Около всеки етаж се извиваха балкони, високи стълби се издигаха, за да ги поддържат и придаваха на бялото чудовищно здание въздушен, аристократичен комфорт. Вековната къща бе запазена в отлично състояние. Предишните собственици бяха направили всичко, за да съхранят историческата атмосфера непокътната, а във вътрешността бяха направени множество обновления, осигуряващи всякакви удобства.