Рони винаги бе мразила липсата си на контрол, жадното желание, което често я караше сама да се наранява, и да разкрива емоциите си по начин, който позволява на другите да я наранят. Беше жадна и гладна за Тайбър така, както никога не е била за някой друг. Сега се нуждаеше от него повече, отколкото от въздуха, който я поддържаше жива.

— Хайде — прошепна Тайбър, а другата му ръка я придърпа по-близо. — Да видим дали не мога да напълня устата ти с нещо много по-приятно.

Преди Рони да осъзнае какво става, мъжът я прикова към седалката, надигна се над нея, като дръпна дръжката под седалката, за да я плъзне по-назад и да си направи повече място. Момичето изскимтя, взирайки се в него със замаяно недоверие, докато той се настаняваше между бедрата й, а твърдата гореща топлина на покрития му пенис се намести съвършено към тялото й.

— Тайбър… — тогава утробата й се сви. Почувства желанието като удар в долната част на корема си, който открадна дъха й и я остави без въздух.

— Почувствай ме, Рони — нареди мъжът дрезгаво, притискайки се към нея. Очите му потъмняха още повече, когато тя усети как влагата се излива между бедрата й. Да го почувства? Как би могла да направи нещо друго?

Усещането бе прекалено силно. От гърлото й се отрони накъсан вик, когато се изви към него, усещайки пулсирането на гърдите си, набъбването на клитора. Ръцете й го уловиха за раменете, Тайбър се стегна над нея, а изражението му се превърна в болезнена гримаса, когато погледна надолу.

— Обзалагам се, че си толкова тясна, че няма да издържа и минута вътре в теб — гласът му бе дрезгав, възбуждащ сетивата й по начин, по който тя никога не би могла да си представи.

— Разбери — Рони едва намираше сили да диша, камо ли да говори, но се насили да произнесе думата. Сега се нуждаеше от него с опустошаваща жажда, която не можеше да прогони.

Едно докосване. Това бе всичко, което й трябваше. Само едно негово докосване, за да унищожи целия самоконтрол, който имаше.

Ръцете й се спуснаха на кръста му, уловиха тениската и я издърпаха от дънките, в отчаяно желание да го докосне, да го вкуси. Искаше да прокара пръсти надолу по гърдите му, да изследва твърдите мускули на корема му, да събуе дънките му и да види дали пенисът му е толкова голям и твърд, както го усещаше.

— Вътре — мъжът наведе глава към шията й, устните му се плъзнаха в долната част, дъхът му бе горещ и тежък срещу плътта й. — Отказвам да те чукам в проклетия пикап като някакъв хлапак.

— Имам нужда да те докосна — ръцете й се притиснаха към кожата му, пръстите й се извиха срещу топлината му, сетивата й се изостриха до крайност от коприненото усещане на малките нежни косъмчета, покриващи това, което тя смяташе за неокосмени гърди.

Тайбър потрепна и от гърлото му се изтръгна чисто първично ръмжене, когато ръцете й се плъзнаха към корема му, а след това и към колана на дънките му. Пръстите й напипаха широката катарама, а погледът й прикова неговия, докато измъкваше кожата през металната тока.

— Не. Не по този начин — ръката му покри нейната, въпреки, че бедрата му се притискаха силно към женствеността й. — Не по този начин, Рони. Разкарай задника си от онзи гараж и помисли за това. Помисли внимателно и задълбочено, бейби, защото ти обещавам, че след като вляза в теб, така ще те чукам… Силно и дълбоко, без милост. И проклет да бъда, ако ти позволя някога да си тръгнеш от мен, след като го направя. Така че е по-добре да си напълно сигурна, че искаш това.

Тайбър се отдръпна от момичето, като изпъшка от усилието, което му костваше. Желаеше я. Мисълта нахлу в съзнанието й, както удоволствието разпали тялото й. Рони погледна нагоре към него, изумена и малко изплашена, но повече от готова да му даде това, което искаше от нея.

— Трябва да се махнеш оттук, преди да те изнасиля — мъжът се върна обратно на своята седалка, без да я изпуска от поглед, докато тя сядаше отново. — Отвори гаража вместо мен. Ще се върна по-късно. И направи каквото ти казах, Рони. Бъди сигурна. Защото след като те взема, няма измъкване. Запомни го добре. Това е последният ти шанс, бейби. Няма да имам сили да ти дам друг.

— Аз не искам да бягам — Рони обеща на себе си, че няма да се моли, но Бог знаеше, че я делят секунди от това.

Тайбър дишаше тежко и затруднено. Лицето му бе зачервено, а очите му блестяха от силна, безсрамна похот.

— Ще се върна тази вечер. Ако ще става това, искам да го направим по правилния начин. И да бъдеш абсолютно сигурна.

Рони се обърна да отвори вратата, за да излезе от кабината на камиона. Преди да направи нещо повече от това, Тайбър я хвана през кръста и притисна устата си към врата й.

— Тайбър! — цялото й тяло омекна, очите й се затвориха от усещането за мъжа зад гърба й. Ръцете му се обвиха около нея, а езикът му погали кожата.

— Трябва да те вкуся — само по гласа му Рони можеше да усети борбата, която се водеше вътре в него.

Езикът му бе грапав, груб, почти като на котка, и я накара да изтръпне от чувственото удоволствие, което потече по тялото й. Облиза долната част на шията й, където се срещаше с рамото. Когато зъбите му я одраскаха, от гърлото й се откъсна приглушен стон, а когато я захапа малко по-грубо, болезненото удоволствие я порази и почти я погуби.

Ръцете му се стегнаха под гърдите й и я придърпаха здраво към него, докато засмукваше нежно кожата й, след което облиза мястото с дрезгаво ръмжене от удоволствие.

— Боже, колко си прекрасна на вкус — прошепна в ухото й. — Ще бъдеш ли толкова прекрасна, когато оближа влажната ти женственост, Рони? Дали твоята сладост ще ме накара да полудея от желание по теб?

— О, Господи! — главата й падна назад върху рамото му, когато устните и езикът му продължиха да дразнят чувствителната кожа.

— Най-добре си почини днес — прошепна Тайбър и я освободи бавно. — Почини си добре, Рони, защото ако още си тук, когато се върна, може да изминат дни, преди да спиш отново.

Тя се бореше за въздух. Бореше се да намери сили да излезе от камиона. Не искаше да го пуска да тръгне, не искаше да поема риска той да промени решението си и да я остави така възбудена завинаги.

— Няма нужда да мисля — Рони не погледна към него, защото се страхуваше, че ако го направи, ще започне да го умолява да я вземе. — Искам те сега, Тайбър.

— Тогава това няма да се промени за няколко часа — гласът му бе приглушен и дрезгав. — Върви. Преди да изгубя контрол.

Младата жена слезе бавно от камиона, преди да се обърне назад и да го погледне.

— Ще се върнеш ли? Със сигурност?

— О, ще се върна — каза той тихо. — Може и двамата да съжаляваме по-късно, но ще се върна.

Рони затвори вратата и отстъпи, за да може Тайбър да тръгне, оставяйки я да мисли и очаква предстоящата нощ.

Нощта дойде, но Тайбър — не. На следващата сутрин се появи неговият брат, Дейън, и в ръцете си държеше оръжието, което унищожи всичките й мечти. Писмото, което Тайбър й бе изпратил, разби всичко в нея.

„Ти си още само едно дете, Рони. Аз съм мъж. Зрял мъж, който се нуждае от жена, която да удовлетвори нуждите му. Някоя достатъчно възрастна, за да разбира тези нужди, а не забавна малка девственица. Върви си вкъщи. Ти си просто едно малко момиченце, което си играе с нещо, с което и двамата знаем, че не може да се справи. След дълъг размисъл, реших, че е най-добре да прекратим нашето приятелство. Писна ми да те спасявам. Писна ми товарът, да те защитавам. Научи се да се защитаваш сама и порасни. Аз нямам представа как се отглежда дете и не искам да започвам с теб.

Тайбър“

Рони се върна в дома си. Тишината, страховете, и жаждата за Тайбър бяха нараснали в почти болезнени размери. И ярост. Чиста, гореща ярост препускаше в тялото й, както към Тайбър, така и към самата нея. Малко момиченце. Думите я преследваха. Той може да не я бе изчукал, но със сигурност я бе накарал да порасне бързо.

Един ден, закле се тя, той щеше да си плати за това.

Глава първа

Петнадесет месеца по-късно

— Ако погледнете малкият белег на рамото й, ще видите, че изглежда като любовно ухапване — репортерът посочи мястото — на снимката то приличаше на петно. Бе на рамото на Меринъс Лайънс, точно на свивката с шията. — Не разполагаме с потвърждение, но се носят слухове, че това е отличителен знак на чифтосването. Инстинктивно признание за чифтосване между Котешката порода — Калън Лайънс, и неговата съпруга. То включва белега, както и семенна течност и слюнка — основани на хормон, който действа като афродизиак на жените. Котешките породи отричат това, но данните, които изтекоха от лабораториите, където се провеждат изследванията, доказват, че това не е само предположение…

Рони беше в шок. Тя стоеше пред погледа на баща си и наблюдаваше репортажа. Усети как кръвта се отдръпва от лицето й, когато очите й се съсредоточиха върху белега, показан на снимката. Би било лесно да се твърди, че не е нещо повече от любовно ухапване, но няколко снимки в продължение на три месеца доказваха, че то не се променя и никога не зараства. Според тайно получените сведения, това никога нямаше да стане.

Ръката на Рони се повдигна към рамото й и докосна белега, който знаеше, че носи собствената й плът, точно както съпругата на Калън.